№ 37714
гр. София, 10.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20251110120205 по описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ответникът е оспорил наличието на правен интерес у ищцата от предявяване на иска,
доколкото договорът не бил действащ, което възражение съдът намира за неоснователно,
доколкото от съдържанието на подадената искова молба в достатъчна степен може да се
изведе наличието на правен интерес у ищцата, като не се твърди прекратяване на договора.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил и допустимостта на предявените
искови претенции, като е направил искане на основание чл. 213 ГПК за съединяване на
настоящото производство с гр.д. № 77776/2024 г. на СРС, 34 състав.
След служебно извършена справка настоящият съдебен състав установи, че не са
налице предпоставките на чл. 213 ГПК, доколкото гр.д. № 77776/2024 г. на СРС, 34 състав се
намира на различен етап от производството спрямо настоящото дело.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ответника по чл. 213 ГПК и за
прекратяване на производството.
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в исковата молба,
при депозит в размер на 400 лева, вносим от ищцата в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице ........, тел. **********, специалност: Финанси.
Вещото лице да се призове след представяне на доказателства за внесен депозит, като
му се УКАЖЕ, че следва да представи заключение поне една седмица преди съдебното
заседание.
1
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 25.11.2025 г. от 10:20 часа, за когато да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис
от писмения отговор.
СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
В. Н. И. е предявила срещу „... ООД иск за прогласяване нищожността на Договор за
кредит № .... на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Ищцата твърди, че е сключила с ответника Договор за кредит № ...., по силата на
който са били предоставени заемни средства в размер на 800 лева при фиксиран лихвен
процент в размер на 50 % и ГПР в размер на 65,25 %. Сочи, че следвало да осигури
обезпечение – банкова гаранция или поръчител, отговарящ на множество изисквания.
Излага, че в случай на непредоставяне на обезпечение в тридневен срок в чл. 11 се
предвиждало начисляване на неустойка в размер на 347,43 лева. Посочва, че с
предвиждането на неустойка се заобикаля правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като по този начин
неустойката е загубила присъщата си обезпечителна и обезщетителна функция, а
представлява допълнителна печалба за заемодателя. Счита, че доколкото е предвидено да се
кумулира към погасителните вноски, се стига до скрито оскъпяване на кредита, което
противоречи на добрите нрави. Намира, че кредиторът е длъжен да направи оценка на
кредитоспособността на потребителя. Счита, че неустойката следва да бъде включена в
общите разходи по кредита, а невключването води до несъответствие на посочения в
договора размер на ГПР с действителния такъв. Счита, че поради неспазването на
предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10, чл. 19, ал. 3 и 4 и чл. 21, ал. 1 ЗПК договорът за кредит е
недействителен и следва да се приложи чл. 23 ЗПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който
заявява, че настоящото производство е недопустимо поради това, че правото на иск е
упражнено при условията на злоупотреба с право. Твърди, че ищцата е завела две отделни
производства, в които се оспорва една и съща клауза за плащане на неустойка, което цели
възлагането в тежест на ответника на разноски. Намира процесуалното поведение на ищцата
за злоупотреба с процесуални права, противоречаща на принципа, прогласен в чл. 3 ГПК.
Поради това счита, че е налице хипотезата на чл. 213 ГПК за съединяване на образуваните
дела в едно производство и постановяване на едно общо решение по тях. Намира, че при
формиране на ГПР са спазени всички законови изисквания и кредитополучателят е бил
наясно, че ГПР не включва неустойката. Сочи, че кредитополучателят е разполагал с право
на отказ от договора. Не оспорва, че неустойката не е част от ГПР, а счита, че същата не
следва да се добавя към него.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК в тежест на
2
ищцата е да докаже при условията на пълно и главно доказване сключването между страните
на Договор за кредит № .... с посоченото съдържание, по който ответникът е предоставил в
заемната сума; твърдяното противоречие на договора с добрите нрави, твърдяното
заобикаляне на закона и неотговарянето на договора на предпоставките на закона.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че са спазени изискванията на чл.
11, т. 9 и 10, чл. 19, ал. 3 и 4 и чл. 21, ал. 1 ЗПК.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3