Р Е Ш Е Н И Е № 100
Гр. Сливен, 17.05.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на трети май две хиляди двадесет и втора
година в състав:
Административен съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора …………………….
и при секретаря Ваня Костова, като разгледа докладваното от съдия Иглика
Жекова административно дело № 120 по описа на Административен съд гр. Сливен за
2022 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по жалба от „Ауто
МК“ ЕООД, ЕИК ……….., със седалище и адрес на управление гр. Сливен, бул.
„Бургаско шосе“ № 75, пр. от К.Д.А. срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-1228-000126/22.02.2022 г. по чл. 171 т. 2а б. „а” от
Закона за движението по пътищата, издадена от Началник Сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР – Стара Загора, с която е разпоредено прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от 6 месеца. Оспорването намира правното си основание в разпоредбата
на чл. 172 ал. 5 от Закона за движението по пътищата, като образуваното
производство се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на административния
акт. Автомобилът бил отдаден под наем на 05.01.2022 г., на лице, притежаващо
СУМПС, а процесната принудителна административна мярка била приложена поради
административно нарушение на друго лице – А. А., непритежаващ СУМПС. Това
обстоятелство не можело да бъде известно на собственика на превозното средство,
тъй като след отдаването под наем отговорност за автомобила носел неговият наемател.
Дружеството нямало никакъв умисъл, че автомобилът се управлява от
неправоспособен, а и нямало как да контролира това. Счита, че законодателят е
имал предвид, че мярката се прилага при знание на собственика. Моли съда за
отмяна на оспорената заповед.
В с.з. оспорващото дружество, редовно и своевременно призован, се
представлява от надлежно упълномощен адв. Хр. Х. ***, който поддържа жалбата на
посочените в същата основания. Доколкото административнонаказателната
отговорност била субективна, по никакъв начин в случая нямало умисъл за
предоставяне на автомобила за управление на лице с отнето СУМПС. Претендира
разноски.
В с.з. административният орган Началник Сектор „Пътна полиция” при ОД
на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован, не се явява и не се
представлява.
Въз основа на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства,
съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 22.02.2022 г. в 11.49 ч. в гр. Стара Загора при движение по ул.
„Спартак“ полицейски служители при ОД на МВР – Стара Загора спрели за проверка
водача на ППС – лек автомобил марка БМВ с рег. № ………. – А. Ф. А., при която установили,
че последният не притежава СУМПС. За така установеното от фактическа страна
срещу А. бил съставен АУАН № GA548566/22.02.2022 г., в който деянието било
квалифицирано като такова по чл. 150 от ЗДвП. На същата дата Началник Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора издал Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 22-1228-000126, с която по отношение на
собственика на автомобила „Ауто МК“ ЕООД разпоредил прекратяване на
регистрацията на пътното превозно средство за срок от 6 месеца, с отнемане на
СРМПС № ********* и 2 бр. рег. табели с № ………….
Заповедта била връчена на представляващ дружеството – собственик на
14.03.2022 г. Жалбата срещу същата е подадена до настоящия съд на 28.03.2022 г.
Към доказателствата по делото е приобщена извадка от информационните
масиви на МВР, от която се установява собствеността върху процесния автомобил,
с който е извършено административното нарушение; Договор за наем на автомобил
от 05.01.2022 г., с наемодател „Ауто МК“ ЕООД и наемател К.Х.Х. срещу месечен наем в размер на 2166,67 лв.; Копие от
СРМПС на процесното превозно средство; Наказателно постановление №
22-1228-000427/15.03.2022 г., с което Началник група в Сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР – Стара Загора е наложил на А. А. административно наказание
„глоба“ в размер на 200 лв. за описаното по – горе нарушение на ЗДвП. Според
Обяснение от 22.02.2022 г. от А. А., на процесната
дата на ул. „Спартак“ в гр. Стара Загора автомобилът бил с ползвател П. Л., а А.
го преместил, тъй като пречел на движението, за това го помолил П., при когото
е заложен автомобилът. В това Обяснение същото е заявил и цитираният П. Л.. Представена е и приобщена по доказателствата
и Заповед № 349з-4467/23.12.2021 г. на Директора на ОД
на МВР – Стара Загора, с която за прилагане на принудителни административни
мерки по чл. 171 т. т. 1, 2, 2а, 4, 5, б. „а”, т. 6 и 7 от ЗДвП е оправомощен
Началник Сектор „Пътна полиция“ – Стара Загора.
По административната преписка е представена и приобщена по
доказателствата Справка за нарушител/ водач на А. Ф. А. (непритежаващ СУМПС),
от която се установява, че за извършени административни нарушения по ЗДвП срещу
същия са издадени 4 (четири) наказателни постановления и 5 (пет) фиша.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
в хода на съдебното дирене годни, относими и
допустими доказателствени средства, включително приложените към
административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от
страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно
естество:
Оспорването е
направено в рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има
правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи
на съдебен контрол, поради което то е допустимо.
Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна
инстанция като неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Съображенията на
съда в тази насока са следните:
След като е сезиран
с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на
обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът
провери изначално неговата валидност. Това се налага
поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с
нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на
неговите правомощия, в съответната писмена форма и съдържа изискуемите
реквизити, което го прави валиден. Оспорената заповед е издадена от Началник Сектор
“Пътна полиция” при ОД на МВР – Пловдив, действащ при спазване на
териториалните предели на правомощията си и в рамките на предоставената му със Заповед № 349з-4467/23.12.2021 г. на Директора на ОД на МВР – Стара
Загора
персонална, териториална и материална компетентност. Като издадена от
компетентен орган и в предписаната от закона писмена и предметна форма и съдържание,
съдът приема атакуваната заповед като валиден акт. Освен валидна, при преценка
и анализ на събраните по делото писмени доказателства, приобщени като
неоспорени от страните и съдържанието на оспорената заповед, същата се преценява
от настоящата съдебна инстанция и като законосъобразна – постановена в
съответствие с материалния закон и при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила.
Съображенията на
съда в тази насока са следните:
Оспорената заповед
е издадена с правно основание чл. 171 т.
2а б. „а“ от Закона за движението по пътищата. Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП
изброява изчерпателно случаите, при които за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилагат принудителни административни мерки. Процесната такава е от категорията
на превантивните административни мерки, чието предназначение е предотвратяване
на противоправно деяние, закононарушение и неговите вредни последици.
Визираната в чл. 171 т. 2а б. „а“ от ЗДвП мярка на административна принуда е прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява
моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или
4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства - за срок от 6 месеца до една година. Изискването за
форма на индивидуален административен акт, каквато безспорно е процесната
заповед за прилагане на ПАМ, е регламентирана в чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК,
според която императивна норма, административният акт следва да съдържа
фактическите и правни основания за неговото издаване. Мотивите следва да сочат
какви точно фактически констатации е формирал административният орган при
издаване на акта и въз основа на какви доказателства. В цитираната по – горе и
приложена от органа разпоредба на чл. 171 т. 2а б. „а“ от ЗДвП законодателят е
предвидил срок за прилагане на процесната мярка от 6 месеца до една година,
като в случая мярката е приложена точно според указаното в нормата и е
определена на посочения минимум. Същият е в рамките на указания от законодателя
срок, за който е допустимо и законосъобразно да се приложи съответната ПАМ – от
шест месеца до една година, като административният орган е определил мярката на
минимума, въведен от законодателя. Според указаното от законодателя в
приложената разпоредба на чл. 171 т. 2а б. „а“ от ЗДвП, издателят на заповедта
действа в условията на обвързана компетентност, от което следва, че при наличие
на въведените в нормата хипотези, компетентният административен орган следва да
постанови акт от такъв характер. Необосновано е и твърдението на жалбоподателя в
насока - за противоречие на процесната заповед с целта на закона. Същата е ясно
очертана в чл. 1 ал. 2 от ЗДвП, а
именно: опазване живота и здравето на участниците в движението по пътищата,
улесняване на тяхното придвижване, опазване имуществото на юридическите и
физическите лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни
средства. В контекста на така очертаната цел на закона, следва да се отбележи,
че управлението на превозно средство от неправоспособен водач създава
потенциален риск за живота и здравето на неограничен кръг от лица - участници в пътното движение. Това нормативно
разрешение, създаващо гаранции за защитата на описания значим обществен интерес
обосновава напълно въведената в закона мярка на административна принуда,
обективирана в чл. 171 т. 2а б. „а“ от ЗДвП като „прекратяване регистрацията на
пътно превозно средство“ за определен времеви период. Наличието на потенциална
опасност от засягане на основни човешки права, каквото е правото на живот е
напълно противопоставимо на друго такова право, а
именно - правото на лична собственост,
чието засягане може да е в допустими от закона граници. В синхрон с този
принцип, въведен и в ЕКСПЧ е и цитираната норма, според която прилагането на
принудителна административна мярка от категорията на процесната е в условията
на обвързана компетентност на органа. Задължението на държавата да охранява
обществения интерес се явява разумен аргумент за законосъобразното използване
на предвидената ПАМ по временно прекратяване на регистрацията на МПС –
собственост на трето лице. Противно на доводите в жалбата, законодателят не е въвел като предпоставка за прилагане на
мярката допустителство под никаква форма. Такова като
изпълнително деяние е предвидено като наказуемо само в изрично предвидени в
нормата на чл. 171 от ЗДвП случаи – при противоправни деяния, нормирани в чл.
171 т. 2б б. „м“. Следователно, за прилагане на процесната мярка не е
необходимо да се обследва наличието на пряко субективно отношение на
собственика на превозното средство към извършеното нарушение, т.е. знание или
допускане водачът да е неправоспособен или лишен от правоуправление. Както се
отбеляза по – горе, мярката, обективирана като „прекратяване регистрацията на
ППС“ се прилага при доказано осъществяване на законовите предпоставки в чл. 171
т. 2а б. „а“ – управление на превозното средство от лице, което е
неправоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс. В настоящия случай е установено по безспорен
начин, че водачът на лекия автомобил А. към датата на извършване на нарушението
(22.02.2022 г.) е бил неправоспособен (не притежава свидетелство за управление
на МПС). При тези безспорни фактически установявания, компетентният административен
орган е бил длъжен да приложи закона в посочената му приложима форма, като на
неговата свободна преценка е нормативно предоставено единствено определяне
срока на мярката. В оспорената заповед последната е фиксирана на законовия
минимум, което налага извода за материална законосъобразност и целенасоченост
по закон на оспорения административен акт.
Заповедта е
надлежно мотивирана, като в същата са посочени изчерпателно както фактическото,
така и правно основание за нейното издаване. Мярката е съобразена в пълна
степен с относимата и приложена от органа разпоредба
и постановена при доказаност на деянието от фактическа страна. Да се приеме
доводът на жалбоподателя, че процесната разпоредба е приложима само ако е
налице знание у собственика за обстоятелствата в същата, би означавало да се
тълкува разширително и по недопустим начин волята на законодателя, респ. да се
игнорира неговата воля, която е ясно изразена в относимата
и приложена норма на чл. 171 т. 2а б. „а“ от ЗДвП.
При горните
съображения, настоящият съдебен състав намира, че оспорената принудителна
административна мярка е приложена при спазване на изискванията за компетентност
и форма, надлежно е мотивирана, а при издаване на заповедта са спазени материалноправните основания и всички съществени административнопроизводствени правила. Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 22-1228-000126/22.02.2022 г. по чл. 171
т. 2а б. „а” от Закона за движението по пътищата, издадена от Началник Сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора е законосъобразна, а подадената
срещу същата жалба – неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
При този изход на
делото, неоснователна се явява претенцията на оспорващата страна за присъждане
на разноските в производството.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
„Ауто МК“ ЕООД, ЕИК ………., със седалище и адрес на управление гр. Сливен, бул.
„Бургаско шосе“ № 75, пр. от К.Д.А. срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-1228-000126/22.02.2022 г. по чл. 171 т. 2а б. „а” от
Закона за движението по пътищата, издадена от Началник Сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР – Стара Загора, с която е разпоредено
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
Решението не
подлежи на обжалване.
Административен
съдия: