№ 346
гр. Смолян, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петър Хр. Маргаритов
Членове:Полина П. Бешкова
Ивайло Ст. Стефанов
при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева
като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Въззивно гражданско дело
№ 20255400500509 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Д. Р. Х. ЕГН ********** против
решение № 147 от 13.08.2025г. по гр. д. № 539/24г по описа на РС - Девин, в
осъдителната му част, с която жалбоподателят е осъден да заплати на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Д-р Петър Дертлиев № 25,
офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, въз основа на Договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №
CREX-******** от дата 27.12.2016 г. и Приложение № CARD-********,
сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ в
качеството на кредитодател и Д. Р. Х., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.
Д., общ. Д., обл. Смолян, ул. К. П. в. № 24, в качеството на кредитополучател,
сумата от 1307.98 лева /хиляда триста и седем лева и деветдесет и осем
стотинки/ - представляващи главница за периода от 27.12.2016 г. до 12.03.2023
г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба
– 12.12.2024г., до окончателното изплащане.
В отхвърлителната му част решението е влязло в сила като
необжалвано.
Жалбоподателят поддържа, че решението в обжалваната му част е
недопустимо, евентуално – неправилно, като се търси обезсилването му,
евентуално – отмяната му. Позовава се на т. 11 "Б" от Тълкувателно решение
1
№ 4/2013г. по т. д. № 4/201Зг. на ОСГТК, според която в производството по
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, не намират
приложение правилата за изменение на иска по чл. 214 ГПК - за изменение на
основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което
произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за
увеличение на размера на иска. Въвеждането на друго основание, от което
произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена
заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен
иск при условията на евентуалност. Затова се счита, че производството по
делото е следвало да бъде прекратено. Ако претенцията се приеме за
допустима, е следвало да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Счита се, че след като съдът приема целия договор за нищожен, следвало е да
съобрази обстоятелството, че само заплатената по него лихва е в размер на
2876,47 лв и по договора не остава неплатена главница. Претендират се
разноски и за двете съдебни инстанции. Не се правят доказателствени
искания.
От страна на въззиваемия - АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ ЕАД, е депозиран отговор на въззивната жалба в законовия срок,
с който същата се оспорва като неоснователна, а решението в обжалваната му
част се иска да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Не се
излагат конкретни съображения. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение. Не се правят доказателствени искания.
СМОЛЯНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира
следното:
Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, като по отношение на
допустимостта му в обжалваната част, е необходимо да се посочи следното:
Действително, районният съд е дал грешна правна квалификация на
процесуалния ред, по който се гледа претенцията, а именно по чл. 422 ГПК,
доколкото искът от установителен е изменен в осъдителен след указания на
съда по изправяне на нередовности на исковата молба поради последващо
обезсилване на издадената заповед по чл. 410 ГПК.
В тази връзка се констатира следното:
Установителната претенция е предявена на 12.12.2024г – в
предоставения от заповедния съд срок след постъпване на възражение срещу
издадената заповед за изпълнение за сумите, които са неин предмет.
С разпореждане № 18 от 03.01.2025г исковият съд е дал указания на
ищеца в 1 – седмичен срок от съобщението да представи доказателство за
довнесена държавна такса, като след внасянето й е дал ход на исковата молба,
предявена по реда на чл. 422 ГПК.
2
Междувременно с определение № 7 от същата дата - 03.01.2025г,
заповедният съд в същия съдебен състав е обезсилил заповедта за изпълнение
поради невнесена такса в исковото производство – преценка, което не е в
компетентност на заповедния съд, а на исковия, като определението му е
влязло в сила като необжалвано.
След приключване на съдебното дирене исковият съд е отменил
определението си, с което е даден ход на делото по същество, като на ищеца е
указано да заяви дали преминава от установителен в осъдителен иск предвид
обезсилването на заповедта. С молба на л. 121 и в изпълнение указанията на
съда ищецът изменя вида на претенцията си – от установителна в осъдителна.
Действително, процедирането на първоинстанционния съд е било в
нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като заповедният съд
обезсилва издадената заповед за изпълнение в хипотеза на чл. 415, ал. 5 ГПК
само когато заявителят не предяви иск за установяване на вземането си в
предоставения му 1 – месечен срок. Ако искът е предявен, дори да е
нередовен, заповедният съд не може да обезсили заповедта, като
правомощията по отстраняване нередовностите на исковата молба са в
компетентност на исковия. Доколкото обаче, макар и неправилно,
определението на заповедния съд не е обжалвано, то е влязло в законна сила и
води като единствена възможна последица до недопустимост на предявения
установителен иск. Затова и като краен резултат, макар и закъсняло,
процедирането на исковия съд е правилно и съобразно него исковата
претенция надлежно е преминала в осъдителна. При това положение
неоснователно е възражението на жалбоподателя – ответник за недопустимост
на осъдителния иск, доколкото производството от установително е преминало
в осъдително предвид липсата на действаща заповед за изпълнение,
обосноваваща допустимостта на иск по чл. 422 ГПК. Последното прави
цитираните в жалбата постановки на т. 11 "Б" от Тълкувателно решение №
4/2013г. по т. д. № 4/201Зг. на ОСГТК неотносими, доколкото касаят
изменение на основанието на претенцията в рамките на установителното
производство, в което е необходимо да е налице обективен и субективен
идентитет между заповедта за изпълнение и исковата молба, докато
настоящите искове са надлежно изменени в осъдителни съобразно дадените
на ищеца указания.
Поради това спорът следва да бъде разгледан по същество в рамките
на доводите в жалбата за неправилност на решението.
Следва да се посочи, че по отношение на възприетата от районния съд
фактическа обстановка въззивният съд е обвързан от онези фактически
изводи, във връзка с които във въззивната жалба и отговора към нея липсват
оплаквания, т.е. настоящата инстанция не може да приеме за установена
различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от
страна на жалбоподателя и/или въззиваемата страна.
В случая не се оспорват фактическите и правни изводи на съда, че
3
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ и ответника е възникнало
валидно правоотношение по договор за предоставяне на финансови услуги
(договор за кредит), вземанията по който са надлежно прехвърлени на ищеца –
цесионер; че договорът е потребителски и е сключен в нарушение на чл. 22
ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, т. 11 ЗПК, като съобразно констатираната
недействителност на договора е приложена разпоредбата на чл. 23 ЗПК,
според която потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. Не се оспорват и възприетите от
съда експертни изводи, че неплатената главница е в размер на 1307.98 лева за
периода от 27.12.2016 до 12.03.2023г, колкото е и присъдено.
Въззивният съд намира за неоснователно единственото възражение на
ответника, че искът за главницата е следвало да бъде отхвърлен поради
плащане на лихви в по-голям от нейния размер. От една страна, възражение за
прихващане с негово насрещно вземане против ищеца за недължимо платени
по нищожния договор суми не е предявен, а съдът не може служебно, без да е
надлежно сезиран, да прихване суми, които не са надлежно въведени като
предмет на делото чрез съответното процесуално средство за това, нито е
предявен насрещен иск от ответника за осъждане на ищеца да му върне
надплатени или недължимо платени суми, за да е допустимо произнасяне по
този въпрос. От друга страна, като излизащо извън предмета на делото, чийто
обем е определен от ищеца, подобно обстоятелство резонно не е изследвано и
установено.
Поради това като краен резултат решението в обжалваната му част е
правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и претенцията за това жалбоподателят следва
да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна юрисконсултско
възнаграждение в минималния нормативен размер, който на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП съдът определя на сумата от 200 лв. за
настоящата инстанция съобразно актуалната редакция на този текст.
Неоснователно е искането на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в по – голям размер предвид ниската
фактическа и правна сложност на делото, извършените от пълномощника
процесуални действия, изразяващи се в бланкетно подадени отговор и молба
без обосноваване на доводи за неоснователност на въззивната жалба, без
явяване в единственото о.с.з. и без необходимост от събиране на
доказателства.
По тези съображения, СМОЛЯНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 147 от 13.08.2025г. по гр. д. № 539/24г
по описа на РС - Девин, в осъдителната му част, с която Д. Р. Х. ЕГН
********** е осъдена да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
4
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
въз основа на Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта № CREX-******** от дата 27.12.2016
г. и Приложение № CARD-********, сключен между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България“ в качеството на кредитодател и Д. Р. Х., ЕГН
**********, с настоящ адрес: гр. Д., общ. Д., обл. Смолян, ул. К. П. в. № 24, в
качеството на кредитополучател, сумата от 1307.98 лева /хиляда триста и
седем лева и деветдесет и осем стотинки/ - представляващи главница за
периода от 27.12.2016 г. до 12.03.2023 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба – 12.12.2024г., до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА Д. Р. Х. ЕГН ********** с настоящ адрес: гр. Д., обл.
Смолян, ул. К. П. в. № 24 да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
сумата от 200 лв – разноски във въззивното производство за юрисконсултско
възнаграждение.
В отхвърлителната му част решението е влязло в сила като
необжалвано.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5