О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е №1243
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ граждански състав, в закрито заседание на 30,07,2020г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от съдия Цветкова в. ч.
гр. д. № 1259/2020г. и прие следното:
Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.
Образувано по въззивна частна жалба вх. № 17760/30,06,2020г. от адв. В.Г.,
като пълномощник на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* против разпореждане №
39011 от 10.06.2019г. по ч. гр. д. № 6374/2020г. по описа на ПРС, XVIII-ти гр. състав, с което е отхвърлено изцяло заявление вх. №
30172/08.08.2020г., подадено от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Младост“ 4, Бизнес Парк
София, сграда 6, чрез пълномощника адв. Г., за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която да бъде разпоредено
длъжникът И.А.В., ЕГН ********** ***, да заплати на заявителя сумата в размер
на 656, 70 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договори за мобилни услуги от 18.12.2015г., 11.07.2018г., 12.07.2018г. и
24.01.2018г., като е указано на заявителя, че може да предяви осъдителен иск
относно вземането си срещу длъжника в едномесечен срок от получаване на
съобщение с препис от разпореждането, като довнесе дължимата държавна такса.
В частната жалба се твърди, че
обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно, иска се същото да
бъде отменено и да се разпореди издаване на исканата със заявлението му заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника.
След преценка на събраните по
делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено
следното:
Производството пред РС – Пловдив е
образувано по заявление с вх. № 30172/08,08,2020г. на „Теленор България“ ЕАД – гр. София, ЕИК ********* за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в общ размер 656, 70 лева, включващ
следните суми: 211, 33 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от 30.04.2018г. за мобилен номер ***, от които 52, 47 лв.
представляващи стойността на 3 месечни абонаментни такси и 158, 86 лева,
представляващи неустойка за предоставено за ползване устройство HUAWEI MediaPad TЗ 10G Grey; 179, 17 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от 24.01.2018г. за мобилен номер ***, от които 62, 46 лева
представляващи стойността на 3 месечни абонаментни такси и 116, 71 лв.
представляващи неустойка за предоставено за ползване устройство SAMSUNG Galaxy J7 Dual Gold; 186, 06 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от 11.07.2018г. за мобилен номер ***, от които 83, 46 лв.
представляващи стойността на 3 месечни абонаментни такси и 102, 60 лв.
представляващи неустойка за предоставено за ползване устройство HUAWEI Telenor 4G Mifi; 80, 14
лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 12.07.2018г.
за мобилен номер ***, от които 27, 48 лева представляващи стойността на 3
месечни абонаментни такси и 52, 66 лв., представляващи неустойка за
предоставено за ползване устройство XIAOMI Redmi Note 5A 16GB Dual Dark Grey.
С обжалваното разпореждане РС е отхвърлил заявлението, като е приел, че
уговорените в процесните договори за мобилни услуги от 18.12.2015г.,
11.07.2018г., 12.07.2018г. и от 24.01.2018г. клаузи, предвиждащи че при
прекратяване на договора по вина или инициатива на потребителя, последният
дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен
план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/мобилен номер до края на срока
на договора, противоречат на добрите нрави, тъй като в този случай мобилният
оператор по прекратения договор ще получи облага от насрещната страна в размер,
какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя
ползването на услугата по него, дори в пъти повече, доколкото неустойката се определя
въз основа на стандартната месечна такса, а не въз основа на индивидуално договорената между страните
преференциална месечна такса.
Видно е от приложения договор за мобилни услуги и допълнителните
споразумения към него, че между страните е уговорено заплащането на неустойка в
случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока му по вина или
инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по договора или
други документи, свързани с него, в т. ч. на приложимите Общи условия, за всяка
СИМ карта, при следните условия: а/ неустойка в размер на всички стандартни
месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок,
като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер
на стандартните месечни абонаменти.В допълнение на неустойката по преходното
изречение, потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност
на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора и б/ в случаите, в които е предоставено
устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в договора или по предходно подписан документ,
чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата между
стандартната цена на устройството /в брой, без абонамент/, съгласно действащата
към момента на сключване на договора ценова листа и заплатената от него при
предоставянето му /в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг/,
съответстваща на оставащия срок на договора.
При така уговорените клаузи за неустойка и при положение, че със
заявлението е искано издаване на заповед за изпълнение за неустойка, включваща
стойността на 3 месечни абонаментни такси, както е била уговорена, а не в
размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни
абонаменти за всяка една СИМ карта/мобилен номер до края на срока на договора,
както е приел заповедния съд, съответно претендирана е неустойка за
предоставените за ползване мобилни устройства във втората предвидена от
страните хипотеза, то не може да бъде споделен направения от заповедния съд
извод, че мобилният оператор по прекратения договор ще получи облага от
насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен.На
този етап, без да бъде съпоставен размера на очакваните при сключване на договора
вреди от предсрочното прекратяване и размера на конкретно договорената
неустойка, както и да бъдат съобразени всички останали обстоятелства, относими
към преценката за нищожност на клаузата за неустойка, не може да се обоснове и
извод, че същата е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, респ. че е налице противоречие с добрите нрави.
При това положение обжалваното разпореждане като незаконосъобразно
следва да се отмени и делото да се върне на заповедния съд за издаване на
исканата заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.
По изложените съображения съдът
О П Р
Е Д Е
Л И:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 39011/10.06.2019г., постановено по ч. гр. д. №
6374/2020г. на РС Пловдив, VIII гр. състав, с което се отхвърля подаденото от
кредитора „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. „Младост“ № 4, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез
пълномощника адв. Г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК вх. № 30172/08.06.2020г.
ВРЪЩА делото на РС за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.
410 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: