Р  Е Ш  Е  Н  И  Е № 94

 

гр.Бургас, 08.11.2019 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А:

 

БУРГАСКИ   АПЕРАТИВЕН   СЪД,  гражданско   отделение,     

в публично заседание на девети октомври през две хиляди и деветнадесета  година в състав:

Председател: Румяна Манкова

   Членове:  Събина Христова

     Росица Стоева

при секретаря Пенка Шивачева, като разгледа докладваното от съдията Р. Манкова в.гр.д.№ 276  по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на К. Н. Г. от гр. Н. против решение № 198 от 31.05.2019 г. по гр.д. № 1214/2018 г. на Бургаския окръжен съд, с което е уважен предявеният против нея отрицателен установителен иск на С. Ж. У. с правно основание чл.439 ГПК и е прието за установено, че С. У. не дължи на К. Г. вземанията по изп.д. №1080/2016 г. на ЧСИ И. Б. в размер от 58 031, 33 лв., представляващи месечно обезщетение от 2 579,17 лв. за периода от 22.11.2015г. до 07.10.2017 г., като са присъдени и съдебни разноски.

На първо решението е оспорено като недопустимо, произнесено по недопустим иск, тъй като липсват факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, изискване по чл.439, ал.2 ГПК. Съдът неправилно е приел за такъв факт решение № 155/26.10.2015 г. по гр.д. № 582/2008 г. на РС-Несебър. Неправилно е приетото и, че решението за извършване на делбата е влязло в сила на 21.11.2015 г., вместо при оттегляне на касационната жалба на 07.10.2017 г., до която дата е претенцията на Г. по чл.344, ал.2 ГПК. Въпреки предходни влезли в сила съдебни актове, съдът е извършил недопустимо тълкуване на същите. На следващо място са изложени доводи за неправилност на атакуваното решение. Изтъкнато е, че определението на НРС е с временен характер- привременни мерки при делба, което не прегражда възможността за пререшаване при необходимост. Решението по втората фаза на делбата не третира такава необходимост. Имотите са предадени от ищеца на ответницата, в чийто дял са поставени, много след влизане в сила на решението за извършване на делбата, а именно – на 19.03.2018г. Сочи се още, че е невярно твърдението за липса на обжалване от въззивницата на решението по втората фаза на делбата, досежно разпределението на имотите и вещите. За безспорно се счита, че С. Ж. е ползвал процесния имот до 19.03.2018 г., без промяна от определението на НРС по чл.344, ал.2 ГПК, т.е. не е налице твърдяното в исковата молба неоснователно обогатяване. Оспорва се, че към 21.11.2015 г. всяка от страните е станала индивидуален собственик на конкретен имот. Сочи се, че това е станало на 07.10.2017 г. Претендират се съдебните разноски. Иска се отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което искът да бъде отхвърлен.

В отговор на въззивната жалба, С. У. оспорва същата и претендира оставянето ѝ без уважение като неоснователна. Оспорва се възражението за недопустимост на иска, тъй като исковата молба е основана на влязъл в сила съдебен акт по тълкуване на решението, по което е издаден изпълнителен лист. Съобразно тълкуването, настъпила е промяна на сумата, дължима по изпълнителния лист. Обжалваното решение е съобразено с тълкувателния акт и спецификата на казуса -обезщетението е посочено като месечна сума, а не в общ размер. Оспорват се доводите, че по смисъла на постановения тълкувателен акт, присъденото обезщетение се дължи до приключване на делбата на всички вещи, а не само за конкретния имот. За неоснователно се приема оплакването за неправилно определена дата на влизане в сила на решението по извършване на делбата за процесните имоти. Възразява се по доводите, че привременните мерки подлежали на преразглеждане – възможност, от която ишецът не се бил възползвал. Според въззиваемия, в жалбата неправилно се тълкува диспозитивът на тълкувателния съдебен акт. В обобщение, страната счита, че от момента на влизане в сила на делбата за конкретните имоти, съсобствеността върху тях е ликвидирана и определението по чл.344, ал.2 ГПК е преустановило действието си. Претендират се разноски за настоящата инстанция.

Въззивната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирана страна против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

След съвкупната преценка на наведените от страните доводи, събраните по делото доказателствата и с оглед предвиденото в закона, съдът намира следното:

С обжалваното решение е признато за установено, че С. Ж. У. от гр. С. В., общ. Н., не дължи на К. Н. Г. от гр. Н. вземания по изп. дело № 80/2016г. на ЧСИ И. Б., рег. №705 на КЧСИ, а именно: сумата от 58 031,33 лв., представляваща месечно обезщетение в размер на 2579,17 лв. за периода от 22.11.2015г. до 07.10.2017г., като са присъдени съответни съдебни разноски. За да постанови съдебния си акт, съдът е приел, че предявеният отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК е основателен и процесното вземане е недължимо, тъй като месечното обезщетение е присъдено като привременни мерки в делбено производство и същите имат действие до окончателното извършване на делбата, което в разглеждания случай е станало с влязло в сила съдебно решение на 21.11 2015г.

Така постановеното решение, преценено служебно при условията на чл.269 ГПК, е валидно и допустимо. Същото е произнесено от законен състав на компетентния съд, в изискуемите от закона форма и елементи от съдържанието, в развило се надлежно съдебно производство по редовно предявена и допустима искова претенция.

Неоснователно е възражението във въззивната жалба за недопустимост на процесния иск по чл.439 ГПК. Съгласно посочената разпоредба, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В процесния случай, видно от исковата молба, предявеният от С. У. отрицателен установителен иск за оспорване на изпълнението се основава на фактическото твърдение за влязло в сила съдебно решение на 21.11.2015г., което обстоятелство е настъпило след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание на оспореното изпълнение - решение №15 от 14.01.2013г. по гр.д. №582/2008г. на РС-Несебър, с което на основание чл.344, ал.2 ГПК У. е бил осъден да заплаща на Г. месечно обезщетение от 2579,17 лв., считано от датата на решението до окончателното извършване на делбата. Ерго, изискването на чл.439, ал.2 ГПК е налице, поради което процесният иск е допустим.

По наведените от въззивната страна доводи и възражения за неправилност, се установява следното:

Искът е за оспорване на вземане по изпълнително дело, като се претендира от съда да приеме за установено по отношение на ответника, взискател по изпълнителното дело, че ищецът, длъжник по същото, не дължи вземането, предмет на изпълнителното производство. Така заявен, искът е отрицателен установителен за недължимост на вземане, предмет на принудително изпълнение и има правното си основание в чл.439, вр. чл.124, ал.1 ГПК.

От фактическа страна е безспорно, че С. У. и К. Г. са били страни по гр.д. №582/2008г. на РС-Несебър за делба на имущество, състоящо се от недвижими имоти и движими вещи, придобито по време на прекратения им брак. С решение №15 от 14.01.2013г. по допускане на делбата, потвърдено с решение №I-74 от 17.06.2013г. по в.гр.д. №750/2013г. на Окръжен съд-Бургас, като привременна мярка на основание чл.344, ал.2 ГПК, С. У. е осъден да заплаща на К. Г. месечно обезщетение от 2579,17 лв., считано от датата на решението до приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт. Въз основа на решението е издаден изпълнителен лист от 03.07.2013г. и е образувано изп. д. №20167050401080 на ЧСИ И. Б. , рег. №705 на КЧСИ. По молба на У. за тълкуване на решението в частта за привременни мерки, е постановено определение №18 от 11.01.2018г. по гр.д. №582/2008г. на НРС, потвърдено с определение № 471 от 14.03.2018г. по ч.гр.д. №211/2018г. на БОС, с което е извършено тълкуване на израза „месечно обезщетение в размер на 2579,17 лв.“ в смисъл – „месечно обезщетение в размер на 2579,17 лв. за лишаване от ползването на съсобствените недвижими имоти – западен близнак от двуетажна жилищна сграда-близнак, състоящ се от приземен етаж с площ от 60 кв.м., първи жилищен етаж с площ от 73 кв.м., втори жилищен етаж с площ от 73 кв.м. и тавански етаж с площ от 73 кв.м., магазин за хранителни стоки с площ от 52 кв.м., и източен близнак – семеен пансионат на 4 етажа, състоящ се от седем апартамента и една двойна стая“, а изразът „до приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт“ е разтълкуван в смисъл „до окончателното извършване на делбата“.

Видно от съдебно удостоверение №3507/16.11.2017г. на НРС, по гр.д. №582/2008г. на НРС е постановено решение по извършване на делбата под №155 от 26.10.2015г., като същото е влязло в сила за различни негови части на различни дати, а именно: в частта за поставяне в дял на У. на лек автомобил „Тойота Корола“, решението е потвърдено с решение №III-137 от 29.11.2016г. по в.гр.д. №165/2016г. на БОС и е влязло в сила на 24.12.2016г.; в частта с отхвърлена претенция по сметки на К. Г. за сума общо в размер на 154 000лв., решението е отменено частично с решение №III-137 от 29.11.2016г. по в.гр.д. №165/2016г. на БОС и У. е осъден да заплати на Г. сумата от 59 707,50 лв., в едно с лихви, като с определение № 388 от 19.09.2017г. по гр.д. №1074/2017г. на ВКС, касационното производство е прекратено, поради оттегляне на касационната жалба и в тази част решението е влязло в сила на 07.10.2017г.; в частта с отхвърлена претенция по сметки на У. за сумата от 3333 лв. решението е потвърдено с решение №III-137 от 29.11.2016г. по в.гр.д. №165/2016г. на БОС и с посоченото по-горе определение на ВКС касационното производство е прекратено поради оттегляне на касационната жалба и в тази част решението на първата инстанция е влязло в сила на 07.10.2017г.; в частта за заплащане на държавна такса върху претенциите по сметки е постановено допълнително решение №III-27 от 18.01.2017г. на БОС по в.гр.д. №165/2016г., като таксата е намалена и в тази част решението е влязло в сила на 28.02.2017г.; в останалата част, с която в дял на У. са поставени - апартамент с идентификатор *****.502.75.1.2 по кадастралната карта на гр. Н., ½ ид.ч. от дворно място в гр. С. В. , в едно с построените в него сгради, както следва: западен близнак от двуетажна жилищна сграда-близнак, състоящ се от приземен етаж с площ от 60 кв.м., първи жилищен етаж с площ от 73 кв.м., втори жилищен етаж с площ от 73 кв.м. и тавански етаж с площ от 73 кв.м. и магазин за хранителни стоки с площ от 52 кв.м., в едно с движимите вещи, находящи се в западния близнак, а в дял на Г. са поставени - ½ ид.ч. от дворното място в гр. С. В., ведно с построения в него източен близнак – семеен пансион на 4 етажа по 100 кв.м. застроена площ, състоящ се от седем апартамента и една двойна стая, както и всички движими вещи, находящи се в източния близнак, като Г. е осъдена за уравнение на дяловете да заплати на У. сумата от 6 144,50 лв., а лек автомобил „Алфа Ромео“ е изключен от извършването на делбата, както и в частта за дължимите държавни такси, изключая горепосочената, решение №155 от 26.10.2015г. по гр.д. №582/2008г. на НРС не е обжалвано и е влязло в сила на 21.11.2015г.

При горните фактически обстоятелства, следва изводът, че определеното като привременни мерки по чл.344, ал.2 ГПК в делбено производство месечно обезщетение, платимо от У. на Г. за лишаване от ползване на съсобствени имоти, се дължи до 21.11.2015г., датата на влизане в сила на решението по извършване на делбата чрез възлагане на недвижимите имоти, предмет на привременните мерки, в изключителна собственост на всеки от съделителите. В разглеждания казус, „окончателното извършване на делбата“ по смисъла на чл.344, ал.2 ГПК и тълкуваното решение по привременните мерки означава прекратяване на съсобствеността върху ползваните имоти и придобиването им в изключителна собственост на съделителите. Обстоятелството, че решението по извършване на делбата е обжалвано в частта за други вещи и в частта по искания за сметки, не може да обоснове продължаване действието на привременните мерки при вече окончателно прекратена съсобственост върху съответните имоти с влязло в сила решение.

С оглед на изложените съображения, решение № 15 от 14.01.2013 г. по гр.д. № 581/2008 г. на НРС в частта, с която на основание чл.344, ал.2 ГПК С. У. е осъден да заплаща на К. Г. месечно обезщетение в размер на 2579,17 лв. за лишаване от ползването на съсобствените недвижими имоти – западен близнак от двуетажна жилищна сграда-близнак, състоящ се от приземен етаж с площ от 60 кв.м., първи жилищен етаж с площ от 73 кв.м., втори жилищен етаж с площ от 73 кв.м. и тавански етаж с площ от 73 кв.м., магазин за хранителни стоки с площ от 52 кв.м., и източен близнак – семеен пансионат на 4 етажа, състоящ се от седем апартамента и една двойна стая, считано от постановяване на решението до окончателното извършване на делбата, което решение е изпълнително основание по изп. дело №80/2016г. на ЧСИ И. Б. , има времево действие от 14.01.2013г. до 21.11.2015г. Извън посочения период липсва съдебно решение като изпълнително основание по посоченото изпълнително производство и сумата 58 031,33 лв., съставляваща сбора от месечно обезщетение за ползване на съсобствени имоти като привременни мерки по чл.344, ал.2 ГПК за периода от 22.11.2015г. до 07.10.2017г., не се дължи от С. У.

Неоснователно е възражението във въззивната жалба за това, че въззиваемият ищец не се е възползвал от възможността по чл.344, ал.3 ГПК да поиска изменение на привременните мерки след решението по извършване на делбата. При необжалване на решението и влизането му в сила в частта, с която имотите, предмет на привременните мерки, са възложени в изключителен дял на съделителите и съсобствеността върху тях е прекратена, привременни мерки са безпредметни и не могат да бъдат претендирани, както за налагане, така и за изменение. Не е необходимо и искане за прекратяване на наложени такива, след като с решението по определянето им е фиксиран времевият период на тяхното действие, след изтичането на който същите автоматично престават да съществуват.

Що се отнася до обстоятелството, че имотите, възложени на Г., са ползвани от У. и след прекратяване на съсобствеността, за това ползване няма пречки да се търси обезщетение, но на друго правно основание.

Като е стигнал до същите изводи и е постановил уважително решение за недължимост на процесната сума по съответното изпълнително дело, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който като обоснован от доказателствата по делото и съобразен с приложимия закон, следва да бъде потвърден. Настоящата инстанция споделя изложените в обжалваното решение мотиви и за пълнота препраща към същите, съгласно разпоредбата на чл.272 ГПК.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският апелативен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 198 от 31.05.2019 г., постановено по гр.д. № 1214/2018 г. на Бургаския окръжен съд.

ОСЪЖДА К. Н. Г. от гр. Н. да заплати на С. Ж. У. от гр. С. В. сумата от 2000 лв., представляваща съдебни разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

        2.