РЕШЕНИЕ
№ 502
гр. Казанлък, 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря МАРИАНА Т. МАТАНОВА
като разгледа докладваното от СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело №
20255510100329 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 127а от Семейния кодекс СК/.
В исковата молба пълномощникът на ищцата адв. З. заявява, че
доверителката й К. Р. К. и ответникът П. П. М. нямат и не са имали сключен
граждански брак, но от съвместното им съжителство се е родило детето Р. П.
М., с ЕГН ********** - малолетно.
Сочи, че с Решение № 540 от 16.11.2022 г., постановено по гр. д. №
844/2022 г. по описа на Районен съд – К., упражняването на родителските
права по отношение на малолетното дете Р. М. било предоставено на неговата
майка, а на ответника бил определен режим на лични контакти с него. Със
същото решение ответникът бил осъден да заплаща и издръжка в размер на
220 лв. месечно.
Твърди, че в момента, детето Р. П. М. е на *** и освен учебните занятия
посещава и Общински *** “Д." от ***, като видно от представената служебна
бележка посещението в същия налага включване в състава на концертната
група за пътуване на фестивали в чужбина.
Заявява, че поради липса на какъвто и да е диалог между родителите,
ищцата К. К. не може да получи съгласието на ответника, както за пътуването
на детето извън страната, така и за издаването на необходимите му за това
лични документи – паспорт.
Доверителката й желае заедно с детето да могат да пътуват до всички
държави-членки на Е. и на Е., както и до Ш. и В. и И., като изцяло в интерес
1
на детето е да пътува с майка си (или с упълномощено от нея лице), да
опознава други страни и култури, да разширява кръгозора и мирогледа си,
което ще доведе и до образователно развитие, усвояване на чужди езици и до
по-широка възможност за бъдеща реализация в живота. Предвид влошените
отношения между страните и липсата на диалог между тях, независимо от
това дали детето ще пътува извън границите на Република Б., във връзка с
учебния му процес (олимпиади, ученически екскурзии) и извънучебните му
занятия, във връзка с участие на спортни състезания, за лечение, или на
екскурзия или почивка с близки, същото следва да има възможност да стори
това свободно, без да са налице ограничения като липсата на съгласие за това
от неупражняващия родителските права родител. Поради липсата на какъвто и
да било диалог с бащата на детето, обаче, не може да бъде взето неговото
съгласие за издаването на необходимите на детето документи и за пътуването
му в чужбина. Така, към настоящия момент, К. К. не може да пътува със сина
си извън страната и без необходимите за това документи. Издаването на
задграничен паспорт и разрешението за пътуването на детето Р. М. до всички
държави-членки на Е. и на Е., както и до Ш. и В. и И. не би довело до
опасност за неговото здраве и живот или да застраши сигурността му.
Като подходящ в случая период от време, в който детето да може да
пътува в чужбина по силата на заместващия съгласието на неупражняващия
родителските права родител съдебен акт, смята този до навършване на
пълнолетие.
Счита, че от посочените предели на исканото от съда разрешение за
пътуване на детето в чужбина, категорично може да се приеме, че интересът
му е защитен в пълна степен - посочен е определяем кръг от държави, като е
определен и периодът от време, в който детето да може да пътува в чужбина
без съгласието на единия родител. Посоченият кръг от държави изключва
възможността синът на ищцата да бъде отведен в място на размирици,
природни бедствия, или на което българската държава да е лишена от всякаква
възможност за контрол върху действията на родителя, на когото е
предоставено упражняването на родителските права. По този начин счита, че е
избегната възможността детето да бъде поставено в риск. В конкретния
случай, искането на ищцата не цели промяна на местоживеенето на детето
извън Република Б..
Заявява, че искането е за краткосрочни напускания и връщания в
страната, като съгласно константната съдебна практика (Тълкувателно
решение №1/2016г. от 03.07.2017г. на ОСТК на ВКС) при пътуване на дете в
чужбина на екскурзия, почивка, за посещение на близки, обучение, културни
или спортни прояви, състезания, лечение и пр.. съдът подлага на преценка
причината за искането и при липса на данни за съществуващ конкретен и
реален риск за детето, определя параметрите на разрешението. Сочи се, че в
случаите на краткосрочно пътуване на дете в чужбина, възможността да
възникне конфликт между правото на детето да пътува и правото на родителя,
комуто не е предоставено упражняването на родителските права, на лични
отношения е минимална, а дори и да възникне, ако пътуването на детето е в
негов интерес, то засегнатият родител следва да търпи това временно
ограничаване на правата си.
Предвид изложеното, счита, че с даването от съда на разрешение за
2
пътуване на детето Р. М. в чужбина в посочените параметри са защитени
интересите както на детето, така и на родителя, на когото не е предоставено
упражняването на родителските права.
С оглед на гореизложеното и предвид липсата на съгласие между
родителите, моли съда да постанови решение, с което на основание чл.127а от
СК, вр. с чл. 45 от ЗБЛД да даде разрешение, заместващо съгласието на
бащата П. П. М., с ЕГН **********, за подаване на документи за издаване и
получаване на лична карта и на международен паспорт за задгранично
пътуване на детето Р. П. М., с ЕГН **********, със съгласието на неговата
майка К. Р. К., с ЕГН **********, или на упълномощено от нея лице.
Моли, на основание чл.127а от СК да даде разрешение, заместващо
съгласието на бащата П. П. М., с ЕГН ********** детето Р. П. М., с ЕГН
********** да напуска територията на Република Б., за да пътува
неограничен брой пъти до всички държави-членки на Е. и на Е., както и до Ш.
и В. и И., и да пребивава извън страната с цел екскурзия, почивка, посещение
на близки, обучение, културни или спортни прояви, състезания, лечение,
обогатяване на мирогледа и общата култура, за срок до навършване на 18-
годишна възраст от детето, придружавано от своята майка К. Р. К., с ЕГН
**********, или от упълномощено от нея лице. Претендира присъждането на
разноски. В съдебно заседание исковата молба се поддържа от адвокат Ж. З.,
която моли съда да уважи предявеният иск като основателен и доказан.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от адв. К. М., в качеството
му на особен представител на ответника П. П. М., с който заявява, че счита
подадената молба за допустима и основателна.
Сочи, че от приложения препис от решение № 540, постановено по гр.д.
№ 844/2022г. по описа на PC-К. е видно, че родителските права спрямо детето
Р. М. са предоставени на неговата майка. От представената служебна бележка
е видно също така, че детето посещава Общински *** „Д.“, което налага да
бъде включван в състава на концертната група за пътуване на фестивали в
чужбина.
Тъй като няма връзка с ответника П. М. не може да представи каквито и
да било доказателства, както и да вземе становище относно изложените факти
в исковата молба. Ако в съдебно заседание бъде доказано, че ищцата
действително е правила опити да осъществи контакт с ответника, но не е
успяла, счита, че молбата следва да бъде уважена и съдът да постанови
решение, с което да бъде дадено разрешение, заместващо съгласието на
бащата П. П. М., ЕГН ********** за пътуване на детето извън територията на
Република Б., както и да бъде дадено разрешение за издаване на лична карта и
международен паспорт на детето Р. П. М.. В съдебно заседание адвокат К. М.
моли съда да уважи исковата молба като основателна и да разреши на детето
да пътува в чужбина, както и да бъде разпоредено да бъдат издадени
необходимите документи.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и като взе
предвид становищата на страните намира за установена следната фактическа
обстановка:
Видно от представеното удостоверение за раждане, издадено въз основа
на акт за раждане № 1091/29.10.2013 г. издадено от Община П., страните по
3
делото са родители на детето Р. П. М. /лист 6/.
С влязло в сила решение № 540/16.11.2022г., постановено по гр. дело №
844/2022г. по описа на Районен съд – К. съдът на основание чл. 127, ал. 2 от
СК е предоставил упражняването на родителските спрямо детето Р. П. М. на
майката К. Р. К., постановил е местоживеенето на детето при нея, определил е
режим на лични на бащата с детето и размера на издръжка.
Представена е служебна бележка от директора на *** „Д.“. От същата
се установява, че Р. П. М. е танцьор в Общински *** „Д.“ от *** и като такъв
е включван и ще бъде включван в състава на концертната група за пътуване на
фестивали в чужбина /лист 11/.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на
свидетелката В.Й.И..
От нейните показания се установява, че Р. е виждал баща си, когато е
бил на 3-***. Майката е правила опити да поддържа контакти с бащата
търсила го, но не го е намерила. Заявява, че детето ходи на китара и на танцов
ансамбъл „Д.“ – П. и му се налага да пътува 2-3 пъти в годината извън Б..
Сочи, че детето не може да пътува в чужбина, тъй като липсвало съгласието
на единия родител.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката И., тъй като
същите са безпротиворечиви, логични и се подкрепят от останалия събран по
делото доказателствен материал, както и от приетият по делото социален
доклад.
От приетия и изготвен социален доклад по делото относно защита
правата и интересите на детето Р. П. М., се установява, че между детето и
майката е изградена силна и стабилна емоционална привързаност. Майката на
детето отговорно изпълнява родителските си задължения и е осигурила на
сина си достатъчно добра среда на сина си за неговото емоционално,
психическо и физическо развитие. Посочено е, че детето е записано в
музикална паралелка в СОУ „А. с профил: китара. Майката и детето живеят в
град К. в жилище под наем. Жилището представлява апартамент, състоящ се
от две стаи и кухненски бокс. Жилището е материално и технически
обезпечено, като за Р. е осигурена самостоятелна стая, в която има
необходимото пространство и място за съхранение на лични вещи и
принадлежности. Помощ и подкрепа при отглеждането на детето майката
получава от нейните родители, като Р. ги познава и комуникира с тях..
Посочено е, че Р. е социализиран сред връстници си, като поддържа
приятелски отношения със съученици и други деца на неговата възраст. В
заключителната част на социалния доклад е посечено, че от раждането до
настоящия момент малолетният Р. П. М. се отглежда от своята майка. Същата
отговорно изпълнява своите родителски задължения, осигурявайки базисните
му потребности в семейната си среда. Майката съобразно възможностите си
се стреми да осигурява възможност на детето да развива своите таланти.
Констатирано е, че бащата на детето до момента не е участвал в отглеждането
на детето, нито е предоставял средства за неговата издръжка. На лице е липса
на емоционална връзка и привързаност помежду им. Бащата трайно се е
дистанцирал от сина си и неговия живот. Становището на Д „СП“ – К. е, че е
в интерес на малолетния Р. е да бъде гарантирано правото му на свободно
4
движение, чрез издаване на задграничен паспорт за пътувания в страните
членки на Е., Е., Ш., В., И..
При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи:
Съгласно чл.127а от СК въпросите, свързани с пътуване на дете в
чужбина и издаване на необходимите лични документи за това, се решават по
общо съгласие на родителите, а когато такова не се постигне, спорът се решава
от районния съд.
При решаване на въпроса относно пътуването и пребиваването на дете в
чужбина следва да се изхожда от неговите интереси като се съблюдава баланс
между гарантираните с нормативни актове, права на детето и родителски
отговорности. Упражняването на последните не може да става по начин,
противоречащ на най - добрия интерес на детето.
Съгласно чл.10, т.2 от Конвенцията за правата на детето правото на
децата да напускат, която и да е страна подлежи само на тези ограничения,
които са предписани от закона и са необходими за защита на националната
сигурност, обществения ред, общественото здраве или морал или правата или
свободите на други лица, и които са съвместими с другите им права, признати
в тази Конвенция. Всяко дете се ползва с гарантирана свобода на
предвижване, която включва, както възможността да се премества и
установява в различни места на територията на страната, в която то живее,
така и на свободата да напуска и да се завръща в тази територия. Това право се
гарантира от разпоредбата на чл.35 от Конституцията на Република Б., както и
чл.10 от Конвенцията за правата на детето, по която Република Б. е страна.
В настоящия случай ищцата и ответникът като родители на детето Р. П.
М. не са постигали и не постигат съгласие за пътувания на детето извън
страната. Ищцата поддържа искането си, продиктувано от намерението й,
както детето да бъде с нея при организирани почивки и екскурзии, състезания,
културни или спортни прояви в държавите членки на Е., Е., Ш., В., И..
Нормата на чл.35, ал.1 от Конституцията на Република Б. регламентира,
право на всеки свободно да избира своето местожителство, да се придвижва
по територията на страната и да напуска нейните предели, като това право
може да се ограничава само със закон, за защита на националната сигурност,
народното здраве и правата и свободите на други граждани. Правото на
свободно движение в рамките на държавите-членове на Е. е гарантирано и от
чл.3, §2 от Договора за Европейски съюз за защита на националната
сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани. В
Решение №982/15.03.2010 г. на ВКС по гр.д.№900/2009 г. на ВКС, IV г.о.,
изрично е постановено, че въведените в чл.76, ал.1, т.9 от ЗБДС изисквания за
напускане на страната по отношение на ненавършилите пълнолетие деца не е
ограничение на правото за свободно придвижване по смисъла на чл.2, т. 2 от
Протокол №4 към Конвенцията за защита правата на човека и основните
свободи, а ред, по който да бъде упражнено това право, в съответствие с
общите правила на националното законодателство, уреждащи
дееспособността на лицата.
В хипотезата на чл.127а от СК съдът действа при условията на спорна
съдебна администрация, като преценява наличните факти и обстоятелства в
5
контекста на интересите на детето. По смисъла на §1, т.5, б.“а“- „ж“ от ДР на
Закона за закрила на детето, оценката за „най-добър интерес на детето“ са
неговите желания и чувства; физическите, психическите и емоционалните
потребности; опасността или вредата, която е причинена на детето или има
вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за
детето; последиците, които ще настъпят за него при промяна на
обстоятелствата, и др. От събраните и необорени по делото доказателства
съдът приема, че желанието на малолетно детето е да бъде по време на
почивки и екскурзии с майката, да участва в културни или спортни прояви,
обучение и посещава близки, каквото е и желанието на майката. Нейните
родителски и възпитателски качества са доказани, потвърдени са и от
изготвения от Дирекция „Социално подпомагане“ – К. социален доклад.
Съдът намира, че следва да отбележи, че ищцата е организирала живота
си и този на детето в Б. и е осигурила както добри социално-битови условия и
семейна среда за правилното му отглеждане, така задоволява потребностите
му в т.ч. и образователните. От друга страна от приетия по делото социален
доклад се установи, че бащата на детето изцяло се дезинтересирал от
възпитанието и отглеждането на сина си, като тази констатация не е оборена
от ответника.
Необходимостта да се разреши пътуване на детето извън пределите на
Република Б. може да бъде свързана с различни причини, включително
нуждата от обогатяване общата му култура, придобиването на нови знания,
които да обогатят представите му за света. Съгласно разясненията, дадени в
Тълкувателно решение №1/03.07.2017 г. по тълк.д.№1/2016 г. на ВКС, ОСГК,
както и трайната съдебна практика по приложението на чл.127а, ал.2 от СК,
при решаване спора между родителите, съдът може да разреши конкретни
пътувания, в определен период от време и до определени държави или
неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също до
определени държави. В производството по спорна съдебна администрация по
реда на чл.127а от СК съдът не е обвързан от формулираното от молителя
искане относно брой пътувания, период от време и определени държави. В
рамките на заявеното искане съдът разполага с власт да разреши конкретни
пътувания в период от време, различен от първоначално заявения и до
определени държави, част от поисканите с молбата, или да разреши
неограничен брой пътувания, но до определени държави. Водещи и най-важни
при решаване на въпроса за заместване съгласието на единия родител за
пътуване в чужбина са интересите на детето. По делото следва да е
установена и нужда на детето да пътува в чужбина / Решение №403/29.02.2016
г. по гр.д.№6903/2014 г. по описа на ВКС, ІV г.о./. Срокът на разрешението
също се определя от конкретните обстоятелства, но винаги при съобразяване
възрастта на детето. Съдебната практика / решение №244/03.07.2014 г. по гр.д.
№953/2014 г. на ВКС, IV г.о., ГК и др./, приема принципно, че когато съдът
дава разрешение за пътуване на дете в чужбина, без ограничение в броя на
пътуванията и без никакви други ограничения, макар и само до една страна,
дори и да е член на ЕС, а родителят, на когото не са предоставени за
упражняване родителските права, има местоживеене в Б., от съществено
значение за определяне срока на разрешението е възрастта на детето.
Даването на такова разрешение - без други ограничения и със срок до
6
навършване на пълнолетие от детето, ще е в интерес на непълнолетни деца
/навършили 14-годишна възраст/, тъй като периодът до навършване на
пълнолетието е 4-годишен и е налице сравнително малка вероятност за
значителна промяна в релевантните за пътуванията на детето в чужбина
обстоятелства. Разрешение за пътуване в чужбина, дори и само до една страна
/дори и когато тя е член на ЕС/, със срок до навършване на пълнолетие от
малолетно дете / ненавършило 10 години/, т.е. - за срок, винаги по-дълъг от 8
години, ще е в интерес на детето само в изключителни случаи - ако са налице
такива конкретни обстоятелства, установени в рамките на производството по
чл.127а от СК, които имат изключителен, извънреден характер. В тези случаи
ограничаването на разрешението със срок, по-кратък от навършване на
пълнолетието, поначало ще е в интерес на малолетното дете, тъй като след
изтичането на срока - ако между родителите все още няма съгласие за
пътуване без ограничения от детето, съдът отново ще следва да бъде сезиран с
искане по чл.127а от СК и ще извърши нова преценка на относимите за
разрешаването на пътуванията обстоятелства.
Когато съдът решава разногласие на родителите относно пътуването на
децата зад граница, той се ръководи основно от интересите на детето. В този
смисъл, действията по издаване на документи за самоличност и предприемане
на пътуване на детето в чужбина, следва да не представляват заплаха за
интересите му. Същите следна да бъдат съобразени и с оглед възрастта му,
както и с възможността пътуванията да изиграят благотворно въздействие
върху неговото развитие.
Не се събраха доказателства искането за разрешаване на пътуване на
детето Р. до посочените държави на екскурзии, почивки участие в културни
или спортни прояви и др., да водят до опасност за здравето и живота и да
застрашават сигурността му. Не се касае за разрешение за социално
неосигурени страни или за държави, в която не е препоръчително да се пътува
поради криза, епидемии, война или размирици. Съдът приема за важно и от
съществено значение за цялостното и пълноценно развитие на детето Р.
включително и за емоционалният му комфорт и в изключителен негов
интерес е да има възможността да бъде заедно с майка си като един от най-
значимите за него човек, от която получават адекватни грижи, внимание и
обич, като по този начин ще се осигури зачитане на семейния им живот по
смисъла на чл.8 от Конвенцията. Уважаването на молбата ще даде възможност
и на майката да упражнява ефективно родителските права върху детето,
обратното би ограничило правото на свободно предвижване в рамките на Е. на
майката и детето и правото им на съвместен семеен живот. В случаите, когато
родителят, упражняващ родителските права има постоянно местопребиваване
в друга държава и съвместното живеене с този родител е в интерес на детето,
съдът дава разрешение за пътуване на детето до тази държава без ограничение
броя на пътуванията, съобразявайки и възможността за осъществяване на
личните контакти с другия родител, имащ местоживеене в Б..
Изхождайки от всички факти и обстоятелства, установени по делото, от
константната съдебна практика и водещият интерес на детето, а не на
родителите съдът приема, че към момента малолетния Р. - на дванадесет
години, е на възраст, която позволява да пътува извън територията на
Република Б. до държавите членки на Е., Е., Ш., В., И. с цел екскурзии,
7
почивки, туризъм, образователни цели и разглеждане на различни
забележителности, за да придобива впечатления за културата и езика на тези
страни като по този начин ще се разширява неговия мироглед, възпитание и
развитие като цяло. Замествайки съгласието на бащата детето да пътува до
държавите членки от Е., Е., Ш., В., И., последното ще има възможност да
участва в организирани концерти и международни фестивали във връзка с
посещенията му на народни танци в *** „Д." - П. както и с цел почивка,
екскурзия и туризъм със своята майка.
С даването на разрешението, ще се избегнат и бъдещите конфликти
между родителите по повод въпросите свързани с краткосрочни пътувания на
детето, които конфликти няма как да не рефлектират върху психическото и
емоционално развитие детето предвид и възрастта му.
Предвид изложеното съдът счита, че следва да бъде дадено разрешение
малолетния Р. да напуска пределите на Република Б., за да пътува до
държавите членки на Е., Е., Ш., В. ,И. и обратно, придружено от своята
майката или упълномощено от нея трето лице с цел почивка, екскурзия и
туризъм с образователни цели, както и участие в културни или спортни
прояви без съгласието на бащата.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва до бъде осъден да
заплати на ищцата направените по делото разноски в общ размер на 1 230 лева
представляваща заплатена държавна такса, възнаграждение за особен
представител и възнаграждение за един адвокат.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
РАЗРЕШАВА на основание чл. 127а от СК детето Р. П. М., ЕГН
**********, действащо чрез законния си представител К. Р. К., ЕГН
**********, с адрес град П., улица *** да напуска територията на Република
Б. и да пътува до държавите членки на Е., Е., Ш., В. и до И., придружавано от
своята майка К. Р. К. или упълномощено от нея лице до навършване на
пълнолетие на детето без за това да е необходимо съгласието на бащата П. П.
М., ЕГН **********, както и да му бъдат издадени необходимите лични
документи за това.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението.
ОСЪЖДА П. П. М., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на К. Р. К.,
ЕГН **********, с адрес град П., улица *** сумата от 1 230 лева направени по
делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –
С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
8
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
9