№ 7025
гр. София, 19.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Л. Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Цветомила Данова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Цветомила Данова Въззивно гражданско дело
№ 20251100512074 по описа за 2025 година
Производството е въззивно по реда на чл. 17 от Закона за защита от
домашното насилие вр. § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН вр. чл.
258-273 от ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба с вх. № 222586/08.07.2024 г. и
допълнение към нея депозирани от Ц. С. А. чрез адв. С. Ц. – САК срещу
Решение № 12493/24.06.2024 год. постановено по гр.д. № 35509/2023 год. по
описа на СРС, 139 състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение №
14198/18.07.2024 год. постановено по същото дело, с което е отхвърлена
молба с вх. № 183567/27.06.2023 год. подадена от Ц. С. А. в лично качество и
като майка и законен представител на малолетното дете Л.А. И. за издаване на
заповед за защита.
Във въззивната жалба са развити оплаквания за неправилност и
необоснованост на обжалвания съдебен акт. Поддържа се, че районният съд
въз основа на неправилен и непълен анализ на събраните по делото
доказателства е достигнал до погрешни фактически и правни изводи. Отправя
искане за отмяна на обжалвания съдебен акт, като се приеме, че молбата е
изцяло основателна.
В открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован, чрез
представителя си по пълномощие поддържа въззивната жалба.
По делото е постъпило възражение от А. И. К. чрез адв. М. З. и адв. П.
А., с който оспорва изложените доводи и се поддържа становище за
правилност на решението, поради което моли то да бъде потвърдено.
1
В открито съдебно заседание, въззиваемата страна не се явява,
представлява се от представителя по пълномощие, който счита жалбата за
неоснователна. Претендира разноски.
В срока по чл. 149, ал. 3 ГПК въззиваемата страна депозира писмени
бележки, в които излага доводи по същество на спора.
Във въззивното производство не са събрани нови доказателства.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания
съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от
молителите в първоинстанционното производство, имащи правен интерес от
обжалването, и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата
на чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.
По изложените съображения съдът приема, че въззивната жалба е редовна и
допустима, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, приложима в настоящото
производство по препращащата разпоредба на § 1 от Заключителните
разпоредби на ЗЗДН, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по
спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Решението е и допустимо, тъй като са били налице положителните
предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на молбата за
защита, а съдът се е произнесъл именно по молбата с която е бил сезиран,
поради което няма произнасяне в повече от поисканото.
Молбата за защита до районния съд е депозирана в преклузивният срок
по чл.10, ал.1 ЗЗДН от пострадалото лице в лично качество и като процесуален
субституент на детето си (чл.8, т.1 и т.2 ЗЗДН), поради което е налице валидно
сезиране на СРС от процесуално легитимирана страна.
С оглед гореизложеното въззивният съд приема, че районният съд се е
произнесъл по допустима молба за защита по реда на ЗЗДН.
По отношение правилността на решението въззивният съд намира
следното:
Производството пред първата съдебна инстанция е образувано по молба
с вх. № 183567/27.06.2023 год. депозирана от Ц. С. А. в лично качество и като
майка и законен представител на Л.А. И. и няколко допълнителни
уточнителни молби с искане за издаване на заповед за защита от домашно
насилие срещу А. И. К. с твърдението, че до 22.06.2023 год. ответника е бил в
ареста, а след неговото излизане той посещавал дома на молителите, правил
опит да удари пълнолетната молителка, упражнявал психически тормоз, от
което детето Л. се стресирал и започвал да плаче. С уточнителна молба от
10.07.2023 год. е посочено, че се търси защита за молителката и детето й, като
2
е конкретизирала акта на насилие по следния начин: на 24.06.2023 год. към
20:00 часа, ответника се е появил пред дома на молителите в кв. Надежда и
заплашвал с думите „Ще те смачкам, спри с това дело. Ще те изкарам луда, ще
те пребия, боклук. Ще те убия“. Молителката набрала спешен телефон 112
докато ответника ръкомахал към нея, след което избягал.
Към молбата и уточнителна така е била приложена и бланкетна
декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН с която е декларирано, че спрямо молителката
и сина й е бил извършен акт на домашно насилие, без да бъдат посочени
конкретни факти и обстоятелства за същото.
По делото е издадена Заповед за незабавна защита № 229/21.08.2023
год., по силата на която на А. И. К. са наложени мерки на основание чл. 5, ал. 1
ЗЗДН.
Ответникът е оспорил твърденията за осъществено домашно насилие.
С Решение № 12493/24.06.2024 год. постановено по гр.д. № 35509/2023
год. по описа на СРС, 139 състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение
№ 14198/18.07.2024 год. постановено по същото дело, съдът е оставил без
уважение молбата подадена от Ц. С. А. в лично качество и като майка и
законен представител на малолетното дете Л.А. И., за издаване на заповед за
защита, по повод твърдения акт на домашно насилие, като е отказал да издаде
заповед за съдебна защита.
Обявил е за загубила действие Заповед за незабавна защита №
229/21.08.2023 год.
Разпределил е отговорността за разноските.
Страните не спорят, че въззивницата Ц. С. А. е живяла във фактическо
съпружеско съжителство с въззиваемия А. И. К., които са родители на
малолетния Л.А. И., роден на ******** год. Последното се установява от
удостоверение за раждане издадено от Столична община, район Надежда,
издадено въз основа на акт за раждане № 0426/17.08.2021 год.
Видно от заповед за незабавна защита № 60/16.03.2022 год. приложена
към молбата за защита на основание чл. 18, ал. 1 ЗЗДН А. И. К. е задължен да
се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Ц. А., както и да
приближава същата на разС.ие не по-малко от 100 метра.
По делото е депозиран социален доклад от Д „СП“ – Сердика, изготвен
след проведена среща и разговор с Ц. А.. Пред социален работник
молителката е споделила, че през 2020 год. заживява с А. К. до 2023 год., като
през този период се е родил синът им Л.. През този период, А. К.
злоупотребявал с различни субстанции, имал и паралелна друга връзка.
Молителката е споделила, че през 2022 год. А. К. е направил опит да я убие,
нанасяйки й побой, в следствие на което при нея е констатирано опит за
счупване на таза й. За определен период от време, г-н К. бил с мярка за
неотклонение „задържане под стража“. На 22.06.2023 год. МНО била
изменена в „домашен арест“. На 24.06.2023 год. А. К. се появил пред дома на
молителката, заплашвайки я с убийство, за което тя сигнализирала на
органите на реда. В заключение е посочено, че следва да бъде постановено
решение, с което интересите на детето да бъдат в максимална степен
защитени.
3
В хода на производството пред първия съд са представени заверени
преписи на протоколи от съдебни заседания, от съдържанието на които се
установява, че с протоколно определение от 07.05.2023 год. по НЧД №
7449/2023 по описа на СРС, НО, 10 състав е изменена мярката за
неотклонение „задържане под стража“ взета спрямо А. И. К. по ДП №
506/2023 год. по описа на 02 РУ-СДВР, пр. пр. № 11259/2023 год. по описа на
СРП в „домашен арест“ на посочен от него адрес – гр. София, ж.к. „Модерно
предградие“, ул. ********, който адрес е различен от този на Ц. А..
С протоколно определение № 2990/20.06.2023 год. постановено по
ВНЧД № 20231100603274 по описа за 2023 год. на СГС, НО, V въззивен
състав е потвърдено определение от 07.05.2023 год. по НЧД № 7449/2023 по
описа на СРС, НО, 10 състав за изменение на МНО на А. К. от „задържане под
стража“ в „домашен арест“.
В хода на производството пред първият съд са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелката К.Я. К.а – майка на ответника и
баба на непълнолетния молител.
Разпитана свидетелката К.Я. К.а е посочила в хода на съдебното дирене
пред първия съд, че сина й изтърпява мярка за неотклонение „домашен арест“
на адреса, на който семейството живее. Техни роднини са го прибрали след
изменение на мярката му от „задържане под стража“. Твърди, че на 24-ти
имали гости вкъщи. Той не излиза от дома. Редовно бива проверяван от
органите на реда. Няма поставена електронна гривна за проследяване. На
адреса на който живее семейство се намира къща, а А. може да излиза само в
двора на къщата. Никога не е нарушавал мярката за неотклонение.
Отчитайки вероятността този свидетел да е заинтересован в полза на
някоя от страните по делото, законът и съдебната практика приемат за
необходимо същите да бъдат преценявани с оглед всички други доказателства
по делото (в същия смисъл е решение № 457 от 06.08.2010 г. по гр. д. №
477/2009 г. на ВКС, ГК, І ГО и мн. др.). Показанията на този свидетел са
последователни, логични и не противоречат на останалата доказателствена
маса по делото.
Свидетелските показания на разпитания в хода на производството
свидетел се подкрепят и от представено от МВР, СДВР – 9 РУ писмо УРИ
3384 0001692/01.02.2024 год. от съдържанието на което се установява, че в
периода 20.06.2023 год. до 31.10.2023 год. адреса на ответника е бил
посещаван от органите на реда във връзка с изпълнение на МНО „домашен
арест“. От извършените проверки не са установени нарушения на същата.
Други относи към производството по делото доказателства не са
събрани.
При така установеното от фактическа страна, въззивният съд намира от
правна страна следното:
Според легалното определение на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН (в приложимата
редакция обн. в ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г., доп., бр. 69 от
2023 г.) Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо
или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени
4
спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна
връзка.
Въззивният съд споделя установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка и направените правни изводи въз основа на
доказателствата по делото, поради което и на основание чл. 272 от ГПК
препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Домашно насилие може да бъде прието за установено при доказване
кумулативното наличие на двете предпоставки: 1) осъществен от съответното
лице - ответник по молбата за защита, противоправен и умишлен насилствен
акт в някоя от формите, описани в чл. 2, ал. 1 и/или ал. 2 от ЗЗДН, насочен
спрямо друго лице - молителят в производството по ЗЗДН, и установен по
своето естество, време и място на извършване, и 2) наличие между двете лица
(търсещият защита и ответника) на правна, фактическа и/или родствена
връзка от изброените в чл. 3 от ЗЗДН. Соченият с молбата акт на домашно
насилие следва да бъде доказан изцяло (пълно и главно) - по време, място,
начин на извършване и авторство.
Като допълнение към изложените от районния съд мотиви и с оглед
възраженията във въззивната жалба, следва да се посочи, че съдът в
настоящото производство не установи несъответствие между фактическите
констатации и събраните по делото доказателства.
Не се установи да са събрани доказателства от които да се формира
безспорен извод за осъществен акт на домашно насилие на 24.06.2023г., от
въззиваемия срещу въззивника, описани в молбите за защита. Не се събраха
доказателства от които да се формира извод, че на 24.06.2023 год. към 20:00
часа, ответника се е появил пред дома на молителите в кв. Надежда и
заплашвал с думите „Ще те смачкам, спри с това дело. Ще те изкарам луда, ще
те пребия, боклук. Ще те убия“. Молителката набрала спешен телефон 112
докато ответника ръкомахал към нея, след което избягал, като по този начин
да е осъществил домашно насилие под формата на психическо насилие и опит
за физическо насилие, като е отправял цитираните в молбата за защита
заплахи, обиди и цинизми спрямо Ц. А. в присъствие на детето Л. А. и опит за
физическо съприкосновение.
Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че изводите на
първоинстанционния съд са неправилни, тъй като не са обсъдени всички
доказателства по делото. Първостепенният съд е изложил подробни мотиви по
отношение на правния анализ на събраните по делото доказателства, като ги е
обсъдил по отделно и в тяхната съвкупност.
По категоричен начин се установи в хода на делото, че на процесната
дата /24.06.2023 г./ ответникът е бил с наложена мярка за неотклонение
„домашен арест“, която се е изпълнявала в дома на свидетелката К.а, която се
явява и майка на лицето, находящ се в гр. София, ж.к. „Модерно предградие“.
Установи се, че компетентният орган, които контролира изпълнението на
мярката, е извършвал периодични проверки, като при нито една от тях не е
констатирано нарушение на мярката за процесуална принуда от страна на
ответника.
С разпоредбата на чл.13, ал.2, т.3 от ЗЗДН на декларацията по чл.9, ал.3
5
от ЗЗДН е придадено доказателствено значение, а съгласно чл.13, ал.3 от ЗЗДН
Доп. - ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) когато няма други
доказателства за конкретни факти и обстоятелства, съдът издава заповед за
защита само на основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
Съдът не кредитира представената от пълнолетната молителка
декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН (лист 7 от делото на СРС), тъй като в хода
на съдебното дирене са събрани други писмени и гласни доказателства.
Отделно от изложеното, в декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН не се съдържат
данни за мястото на извършване на описаното твърдяно насилие на
24.06.2023г. (пред блока, във входа на блока, на улицата, или на друго
конкретно място), поради което и не представлява годно доказателствено
средство за установяване на твърдения насилнически акт.
Неоснователни са доводите за пристрастност и недобросъвестност на
свидетелските показания, тъй като те кореспондират с останалата събрана по
делото доказателствена съвкупност, очертаващи по този начин една
константна логична верига от обективни и субективни факти, от които
безспорно и по несъмнен начин се установява липса на твърдения акт на
домашно насилие извършен.
Съобразно изложеното въззивният съд приема, че описаните действия в
молбата за защита, които следва да изпълват фактическия състав по чл. 2, ал. 1
от ЗЗДН, не се установени пълно и главно от въззивника - молител, а за съда
недоказаният факт е неосъществил се факт - аргумент от чл. 154, ал. 1 от ГПК.
Доколкото доказването на релевантните факти не е осъществено по делото, то
изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на молбата за
защита са обосновани и съответстват на събрания по делото доказателствен
материал.
Въззивният съд не установи да е допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма при постановяване на обжалваното
първоинстанционно решение.
Настоящият въззивен състав следва да посочи, че съгласно разпоредбата
на чл. 17, ал. 4 ЗЗДН, препис от въззивната жалба се изпраща за отговор на
страната, която може в тридневен срок от получаването да направи
възражения. Видно от отрязък от съобщение, препис от въззивната жалба е
получен на 22.07.2024 год. от адв. А.. Възражението депозирано по делото е с
вх. № 263211 от дата 15.08.2024 год. – почти месец след получаване на препис
от въззивната жалба. Във възражението са изложени доводи по същество на
спора, които обаче не променят правните изводи на въззивният съд.
При така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от
двете инстанции правни изводи, обжалваното решение, като правилно и
законосъобразно, следва да се остави в сила на основание чл. 17, ал.5 от ЗЗДН.
Предвид нормата на чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН въззивният съдебен акт е
окончателен и не подлежи на касационно обжалване.
По разноските съдът приема следното:
При този изход от спора на въззивника не се дължат разноски.
В открито съдебно заседание, процесуалния представител на
въззиваемия е претендирал разноски. По делото не са представени
6
доказателства за реално сторени разноски пред настоящата съдебна инстанция
от въззиваемия. Няма данни, нито се твърди в производството процесуалното
представителство от адв. А. да е осъществено при условията на чл. 38 ЗАдв.
Предвид изложеното и съобразявайки т. 1 от ТР № 6/06.11.2013г. по т.д. №
6/2012г. на ОСГТК на ВКС на страната разноски не се следват.
На основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, вр. с чл. 18 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК съдът осъжда
въззивника Ц. С. А. да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна
такса в размер от 12.50 лв. за въззивното производство. По молбата за защита
на малолетния Л.А. И., не се дължи държавна такса, тъй като не е навършил
18-годишна възраст (арг. от чл. 11, ал. 3, предл. 2 от ЗЗДН).
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, III
въззивен брачен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА съдебно Решение № 12493/24.06.2024 год. поправено
по реда на чл. 247 ГПК с Решение № 14198/18.07.2024 год. постановено по
гр.д. № 35509/2023 год. по описа на СРС, 139 състав.
ОСЪЖДА Ц. С. А., ЕГН: **********, на основание чл. 11, ал. 3 от
ЗЗДН, да заплати по сметка на Софийски градски съд, с адрес: гр. София, бул.
„Витоша“ № 2, сумата от 12.50 лв. (дванадесет лева и петдесет стотинки) –
държавна такса по въззивно гр. дело № 12074/2025г. по описа на Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7