№ 14757
гр. София, 05.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20231110167494 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Приложените към исковата молба писмени документи са допустими и
относими към разрешаването на спора от фактическа страна, поради което
следва да бъдат приобщени към доказателствения материал.
Следва да се уважи искането на ответника за задължаване на ищеца, по
реда на чл. 190, ал. 1 ГПК да представи в първото по делото съдебно
заседание Предизвестие, посочено в отговора на исковата молба
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 15.05.2024г. от 14:40 часа , за която дата и час
да се уведомят страните с препис от настоящото определение. Ищецът и с
препис от отговора на ответника.
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ищеца „МОБАЛ „***“ АД в
едноседмичен срок от съобщението да представи по делото Предизвестие,
отправено до „***“ ЕАД, с което се твърди, че е прекратен договор за
управление на телевизионни системи № 98 от 07.10.2009 г.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че
доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-
взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.
ДАВА СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр.
1
чл. 415, ал. 1 , т. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от
„МОБАЛ „***““ АД, ЕИК ***, с която срещу „***“ ЕАД, ЕИК *** са
предявени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415,ал. 1
ГПК във вр. чл. 79 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 07.10.2009 г. между ищецът (в качеството му на
възложител) и „***“ ЕООД (в качеството му на изпълнител) е бил сключен
договор за управление на телевизионни системи № 98, съгласно който „***“
ЕООД е приел да управлява и поддържа кабелна инсталация и телевизори,
снабдени с монетно – разплащателна техника. Сочи, че в чл. 2, ал. 1 от
Договора, е уредено получаваното възнаграждение, като било уговорено
дружеството изпълнител да получава възнаграждение в размер на 60 % от
реализирания оборот без ДДС, а останалите 40 % от реализирания оборот, без
ДДС са за възложителя.
Твърди се, че на 07.10.2009 г. между „МОБАЛ „***““ АД, „***“ ЕООД
и „***“ ЕАД се сключва споразумение за заместване на страна по договор №
98, с което дружеството изпълнител – „***“ ЕООД се замества от ответника
по настоящото производство – „***“ ЕАД по отношение на всички права и
задължения произтичащи от договор № 98 за изпълнителя.
Сочи се, че на 18.06.2019 г. след отправено предизвестие за
прекратяване на процесния договор, в деловодството на ищцовото дружество,
постъпва писмо от ответника „***“ ЕАД, с вх. № 47-155 от 18.06.2019 г., с
което дружеството ответник признава своите задължения към лечебното
заведение и ги погасява в частичен размер. Поддържа, че след извършеното
погасяване, дължимата сума възлиза в размер на 9290,52 лева , като
последната представлява неизплатената част от уговорените в чл. 2, ал. 1 от
Договора – 40 % от реализирания оборот.
Заявява, че във връзка с гореизложеното на 07.03.2023 г. пред СРС е
депозирано заявление за издаване на Заповед за изпълнение, като е поискано
и присъждане на извършени от лечебното заведение разноски в размер на
1100 лева. Твърди, че на 07.07.2023 г. пред СРС е постъпило възражение по
чл. 414 ГПК от ответното дружество.
Моли съда да признае за установено отношение, че „***“ ЕАД дължи на
„МОБАЛ „***““ АД, сумите описано в депозираното Заявление по чл. 410
ГПК, във връзка с което е образувано Ч.Г.Д. № 12044 от 2023 г., а именно :
главница в размер на 9290,52 лева, ведно със законната лихва от датата на
подаването на заявлението – 07.03.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата от 1100 лева държавни такса и адвокатско
възнаграждение.
С молба уточнение от 17.01.2024 г. ищецът заявява, че към 10.06.2019 г.
задължението на ответното дружество възлиза в размер на 20654,12 лева.
Твърди, че сумите по фактури с номера: ****1755, ****1959, ****1998,
2
**********, ****2066, ****1795, възлизащи на обща стойност от 7091,14
лева са платени. Поддържа, че към дата 10.06.2019 г. след извършено
приспадане на платените фактури, задължението е в размер на 13592,98 лева.
Изтъква, че при депозирането на искането за издаване на Заповед за
изпълнение е съобразена изтеклата погасителна давност на част от
задълженията, а именно тези с падежна дата преди датата на подаване на
заявлението, вследствие на което дължимата сума след приспадане на
платените задължения, както и тези с изтекла погасителна давност възлиза в
размер на 9290,52 лева., за която сума за представени фактури.
Сочи, че видно от представения с настоящото писмо Разчет на
задълженията към дата 17.01.2024 г., се вижда падежът на всяка една от
претендираните суми по представените фактури. Твърди, че тази информация
се съдържа индивидуално за всяка представена фактура в поле „Падежна
дата“.
Твърди, че сумата от 9290,52 лева, ведно с падежната дата на всяка от
сумите, се формира по следния начин:
-Фактура № ****1511, на стойност 1208,42 лева, с падеж на дата
30.03.2018г.
-Фактура № ****1547, на стойност 2251,72 лева, с падеж на 30.04.2018г.
-Фактура № ****1584, на стойност 1283,64 лева, с падеж на 30.05.2018г.
-Фактура № ****1604, на стойност 1320,80 лева, с падеж на 30.06.2018г.
-Фактура № ****1647, на стойност 1067,20 лева, с падеж на 30.07.2018г.
-Фактура № ****1666, на стойност 872,60 лева, с падеж на 30.08.2018 г.
-Фактура № ****2102, на стойност 502,20 лева, с падеж на 30.07.2019 г.
-Фактура № ****2119, на стойност 783,94 лева, с падеж на 31.07.2019 г.
Посочва, че вече е заплатена сумата от 185,81 лева при депозиране на
Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение, както и е заплатена сума
от 185,81 лева при образуване на настоящото дело. Моли съда в случай, че
прецени, че последното плащане, се явява недължимо платено, да възстанови
сумата от 185,81 лева по банковата сметка на ищцовото дружество, от която е
направено плащането.
Ответникът е получил препис от исковата молба, като в срока за
отговор по чл. 131 ГПК депозира отговор, в който заявява, че счита исковата
молба за нередовна, а по съществото на предявените искове, като изцяло
неоснователна. Посочва, че представените фактури имат собствени реквизити
и формират самостоятелни главници. Твърди, че искането в исковата молба е
некоректно и следа да бъде уточнено по периоди и цени за да не се нарушава
правото на ответника искането в исковата молба е некоректно.
Твърди, че предявените претенции, попадат в приложното поле на
погасителната давност. Сочи, че шест от представените фактури са погасени
по общата погасителна давност, а всичките са в цялост погасени по смисъла
3
на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Твърди, че процесното писмо няма характера на
признание на заявените претенции, а видно от неговото съдържание
представлява предложение за продължаване на договорните
взаимоотношения между страните и уреждане на финансовите им
взаимоотношения. Сочи, че в действителност е извършено плащане на добра
воля от името на ответното дружество по отношения на стари, дори и
погасени по давност вземания, които нямат нищо общо с процесните фактури
и с цел възстановяване на доверието между страните.
Поддържа, че дори да бъде прието, че на 18.06.2019 г. давността по
предявените вземания е прекъсната, то и в този случай доколкото плащанията
са периодични по своя характер е налице кратката три годишна давност и
ищецът не може да се ползва от бездействието си относно претендираното
право. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли за
отхвърляне на предявените искове.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. в
тежест на ищеца е да установи, наличието на облигационно правоотношение
между страните по делото по договор за управление на телевизионни системи
№ 98, че е изпълнил задълженията си по него, а за ответника е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
С оглед на релевираното възражение за изтекла погасителна давност в
тежест на ищеца е да установи по делото факти, чието проявление е
обусловило спиране, респективно прекъсване теченето на погасителната
давност за съдебно предявените вземания.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4