№ 1398
гр. Варна, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ в публично заседание на
четвърти октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20213110106077 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от „Райфайзенбанк България” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Никола Вапцаров № 55
срещу Г. П. ТР., ЕГН ********** с адрес ****** иск за признаване за установено в
отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника за
сумите, както следва: 4303,68лева, представляваща предсрочно изискуема главница по
Договор за потребителски кредит № 1806182370401408 от 26.06.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението- 09.10.2020г. до
окончателното погасяване на задължението; 196,73лева, представляваща изискуема
договорна лихва по чл.4.2 от договора за периода 05.12.2019г. до 24.08.2020г.вкл.;
28,20лева, представляваща изискуема наказателна лихва за забава върху главница от
432,06лева, представляваща сбор от вноски с настъпил падеж /05.01-05.08.2020г./ по чл.4.5
от договора начислена за периода 05.01.2020г. до 12.03.2020г.вкл. и от 14.05.2020г. до
24.08.2020г.вкл.; 48,40лева, представляваща обезщетение за забава върху предсрочно
изискуема главница от 3871,62лева начислено за периода 25.08.2020г. до 08.10.2020г.вкл., за
които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417
ГПК № 260676/12.10.2020г. по ч.гр.д. № 12750/2020г. по описа на ВРС, на основание чл. 422
вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На
26.06.2018г. с ответницата е сключен договор за потребителски кредит. По силата на
договора, банката е предоставила кредит в размер на 5157,50лева усвоен от
кредитополучателя на 28.06.2018г. Връщането на отпусната сума е следвало да стане в срок
до 05.07.2025г., на 84 анюитетни месечни вноски с падеж пето число на съответния месец,
считано от 05.08.2018г. /чл.5.2/. В чл. 4.1 е договорена дължимост на възнаградителна
лихва, като за период от 12месеца тази лихва е във фиксиран размер от 6,90%, за който
1
месечната вноска е 77,59лева. В чл.4.2 е разписано, че годишната лихва се формира като
сбор от 6-месечен Софибор и 6,309% надбавка, като е дадена детайлна информация за
начина на преизчисление и промяна на лихвата в частта относно 6-месечния Софибор, както
и първоначалното й определяне. Съгласно чл. 4.5 при забава в плащанията,
кредитополучателят дължи обезщетение за забава- наказателна надбавка към лихвата в
размер на 10% годишно върху забавената главница. Твърди, че ответницата се явява
неизправна страна в правоотношението, тъй като не е изпълнила задължението си да погаси
месечни вноски с падежи 05.01- 05.08.2020г., поради което и на основание чл. 9 и чл. 10 от
договора, банката е упражнила правото си да направи вземането изцяло предсрочно
изискуемо. На кредитополучателя е било изпратено уведомление за предсрочна
изискуемост, което се сочи да е получено на 25.08.2020г. от ответницата. За събиране на
вземането си, ищецът е подал заявление по чл. 417 ГПК, срещу издадената заповед за
незабавно изпълнение, по което ответницата е подала възражение. С това обосновава и
правния си интерес от заявената защита. Претендира и законна лихва върху всяко от
задълженията считано от датата на подаване на заявлението. Молбата е за уважаване на
исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата не е ангажирала писмен отговор.
В съдебно заседание чрез процесуален представител исковата молба се поддържа.
Ответницата редовно уведомена не се явява и не се представлява.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателствата, становището
на страните и приложимия закон, съдът по вътрешно убеждение прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 430
ТЗ, чл. 86 ЗЗД.
Предмет на исковата претенция са суми, представляваща непогасени от ответницата
задължения по Договор за потребителски кредит № 1806182370401408 от 26.06.2018г.,
вземането, по който се сочи да е обявено за предсрочно изискуемо в цялост, поради
настъпване на предвидените в договора предпоставки за това. Правният интерес от
търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно производство по ч.гр.д. №
12750/2020г. по описа на ВРС, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 417
ГПК и срещу която ответницата е надлежно възразила в срок. По делото са приобщени
материалите по ч.гр.д. № 12750/2020г. по описа на ВРС, от което се установява, че в полза
на ищеца в настоящото производство е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК
срещу ответника за заплащане на сумите, предмет на настоящата искова претенция
солидарно.
Така очертаният предмет на спора, възлага в тежест на ищеца установяване на
следните твърдяни от него като възникнали факти: валидна облигационна връзка по договор
за потребителски кредит № 1806182370401408 от 26.06.2018г.; усвояване отпуснатата сума
по него от кредитополучателя; дължимост на сумите за главница, договорни
възнаградителна и наказателни лихви върху просрочена главница и то в посочените от
ищеца размери; наличие на предпоставки даващи му основание да обяви вземането по
2
договора за изцяло предсрочно изискуемо; изпълнение на задълженията на банката,
произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне
на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл.
обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят и индивидуалното
договаряне на условията по договора; договаряне размера на лихвата в съответствие с
типични разходи на кредиторите и обичайна печалба.
От представените по делото писмени доказателства се установява следното: На
26.06.2018г. между банката и ответника е бил сключен договор за потребителски кредит №
1806182370401408. По силата на договора банката е предоставила в заем на ответника
парична сума от 5157,50лева, която сума ще бъде ползвана за рефинансиране на кредит и
потребителски нужди. Крайният срок за връщане е 05.07.2025г./чл.1/. Съгласно чл. 3
усвояването на сумата следва да стане по конкретно посочена в договора банкова сметка на
кредитополучателя. В чл. 4 е уговорено, че годишната лихва за ползвания кредит за първите
12месеца, считано от първата падежна дата е 6,90%, а след изтичане на този срок лихвата се
формира от сбора на променлив референтен лихвен процент, представляващ 6-месечен
Софибор и надбавка от 6,735. Разписано е, че първоначалната стойност на 6-месечния
Софибор ще бъде определена на база стойността му обявена на страницата на БНБ и ще се
променя и преизчислява от банката два пъти в годината- на 01март и 01септември, съгласно
стойността му обявена на страницата на БНБ два работни дни преди 01март и 01септември.
Така преизчислената лихва ще се прилага от следващата падежна дата. Ако стойността на 6-
месечния Софибор е отрицателна величина, то тогава дължимата лихва е в размер на
уговорената надбавка от 6,735. Общо дължимата сума по договора е 7023,24лева. Съгласно
чл.4.4.1 ГПР е 9,81%. При всяка промяна в лихвения процент банката дължи изготвяне на
нов погасителен план и съобщаването му на потребителя. Съгласно чл.5 крайният срок за
издължаване на кредита е 05.07.2025г., като погасяването ще се извърши на 84анюитетни
месечни вноски с падеж пето число на месеца, с първа падежна дата 05.08.2018г. и последна
05.07.2025г. Размерът на вноската за първите 12месеца е 77,59лева, съгласно погасителен
план неразделна част от договора. В чл.5.7 страните са уговорили правото на
кредитополучателя да се откаже от договора. Съгласно чл.4.5 при забава в плащането на
дължимите суми, кредитополучателят дължи обезщетение за забава- наказателна надбавка
към лихвата в размер на 10% върху забавената главница за времето на забавата до
окончателното изплащане на забавените задължения. Към датата на сключване на договора
размерът на обезщетението за забава е 16,90%. Съгласно чл.9.1 и 9.2 банката има право да
начислява наказателна надбавка в случай, че кредитополучателят просрочи плащане, на
която и да е вноска или част от вноска по договора, върху забавената сума, както и
едностранно да обяви всички вземания за предсрочно и незабавно изискуеми, в случай на
неизпълнение на някое от задълженията по чл. 8- просрочие в издължаване на вноска за
повече от 31дни, представяне на неверни/неточни данни по повод сключване на договора,
нецелево ползване на отпуснатите в заем средства. Предвид изложеното и доколкото
ответницата не е оспорила автентичността на така представените документи, следва да се
приеме, че процесният договор за банков кредит е валидно сключен, а кредитополучателят е
3
усвоил пълната отпусната сума. Усвояването е извършено еднократно по посочената в
договора банкова сметка на ответника, което съобразно направеното осчетоводяване е
станало на 28.06.2018г., съобразно заключението на в.л. Поетото от банката задължение по
договор за банков кредит за отпускане/предоставяне на заемателя на парична сума и
съответно усвояването на сумата, следва да се счита изпълнено от момента на заверяване
банковата сметка на заемателя, като за доказване на този факт не е необходимо издаване на
нарочен документ / така в решение № 125 от 12.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 910/2012 г., II т.
о., ТК/. Погасителният план съдържа разбивка на анюитетната вноска по главница, лихва и
дължими такси. В договора са разписани ясно общия му размер и условията за усвояването
му. В чл. 143 ЗЗП е регламентирано, че неравноправна клауза в договор сключен с
потребител е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя, вкл. като налага на потребителя приемането на
клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора и
позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз
основа на непредвидено в него основание. Съгласно чл. 145, ал.1 ЗЗП неравноправната
клауза в договор с потребител се преценява, като се вземат предвид вида на стоката или
услугата- предмет на договора, всички обстоятелства свързани с неговото сключване към
датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора или на друг договор, от
който той зависи. Неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са
уговорени индивидуално / чл. 146, ал.1 ЗЗП/. В този аспект, при преценка на клаузите на
договора, съдът не констатира неравноправност на някоя от тях. В съдържанието на самия
договор е изрично отбелязан начин на формиране на договорната лихва и тази за забава.
Договорът и погасителният план е предаден на кредитополучателя, и е подписан от него,
факт който не е бил оспорен и презюмира, че преди това кредитополучателят внимателно се
е запознал със съдържанието на същите и ги приема. Липсва основание да се приеме
обратното. Разписана е възможност за банката да изменя едностранно размера на дължимата
годишна възнаградителна лихва, респ. размера на дължимите месечни погасителни
анюитетни вноски, което обаче е предпоставено от обективни фактори- промяна в
стойността на борсовия индекс Софибор съгласно официално обявена информация от БНБ.
Т.е тази възможност за промяна е заложена, с оглед начина на формиране на годишния
лихвен процент, който също е ясно посочен. Извън това, съобразно заключението на в.лице,
извършваните промени в размера на възнаградителната и наказателна лихва е било в посока
тяхното намаляване, в сравнение с уговорения за първите 12месеца фиксиран лихвен
процент от 6,90%.
За установяване размера на претенцията по делото е изслушано и прието
заключението на в.л. С. по изготвена съдебно- счетоводна експертиза. Същото като даващо
отговор на всички поставени му задачи, неоспорено от страните, изготвено компетентно,
въз основа на събраните по делото доказателства и допълнителни проверки в
счетоводството на ищеца, бива възприето в цялост от съда. От заключението на в.лице се
установява, че сумата по кредита е била усвоена от ответника по банковата сметка посочена
в чл. 3 от договора, на която тя е титуляр. Това е станало на 28.06.2018г. Извършени по
4
договора плащания касаят 17пълни погасителни вноски с падежи от 05.08.2018г. до
05.12.2019г., а от 18-та вноска с падеж 05.01.2020г. е погасена частично редовна лихва от
5,45лева. Няма данни след 09.10.2020г. да са извършвани плащания, като последната изцяло
погасена вноска е с падеж 05.12.2019г. Размерът на главницата за вноски с настъпил падеж
към дата 25.08.2020г. е 432,06лева, а този на цялата предсрочно изискуема главница е
4303,69лева. Размерът на възнаградителната лихва за периода 05.12.2019г. до 24.08.2020г. е
196,73лева /след приспадане на извършеното плащане от 5,45лева, с което е частично
погасена лихвата по падежна вноска от 05.01.2020г./. Размерът на наказателната лихва
изчислена за периода 05.01.2020г. до 12.03.2020г.вкл. и от 14.05.2020г. до 24.08.2020г. върху
главницата с настъпил падеж към 24.08.2020г. е 16,83лева/ след приспадане на извършено
плащане от 2,76лева/. Размерът на наказателната лихва върху предсрочно изискуемата
главница за периода 25.08.2020г. до 08.10.2020г. е 48,40лева като същата е начислявана в
размер от 10%.
В казуса, ищецът основава претенцията си на твърдения за настъпила предсрочна
изискуемост на вземането, за което ответницата е била надлежно уведомена. В т.18 на ТР №
4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК бе разяснено, че в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал.
1 ГПК вземането произтичащо от договор за банков кредит става изискуемо, ако кредиторът
е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната
изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се
обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва
изрично да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. От
заключението на в.л. се установи, че последното плащане предхождащо датата на подаване
на заявлението по чл. 417 ГПК- 09.10.2020г., е извършено на 05.12.2019г., с което е погасена
изцяло 17-та вноска. Т.е кредитът е бил редовно обслужван до 05.12.2019г. Следователно,
към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК- 09.10.2020г. са били настъпили
предпоставките на чл.8 и сл. от договора и в полза на банката е възникнало правото да обяви
цялото си вземане за предсрочно изискуемо. Това право на банката е било упражнено преди
подаване на заявлението. Изявената воля на кредитора в този смисъл е достигнала лично до
кредитополучателя, чрез надлежно връчено му уведомление преди подаване на заявлението
по чл. 417 ГПК. Връчването е извършено на 25.08.2020г., видно от приложената покана и
известие за доставянето й, в което ответницата с подписа си е удостоверила лично
получаване на изпратените й от ищеца документи. Подписът й върху този документ не е
оспорен, нито се е твърдяло, че с въпросното известие са й връчени различни от сочените
документи. Моментът, в който е настъпила предсрочната изискуемост на кредита е датата,
на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем е достигнало
до длъжника- кредитополучател, при доказано осъществени обективни предпоставки за
изгубване на преимуществото на срока. Т.е релевантна е датата, на която изявлението на
банката е достигнало до длъжника- 25.08.2020г.
От заключението на в.л. се установи, че неиздълженият размер на главницата по
договора към датата на настъпване предсрочната изискуемост е 4303,69лева. Следователно,
искането за присъждане на главницата е доказано в целия заявения размер от 4303,68лева.
Претенцията за изискуема договорна лихва по чл.4.2 от договора се претендира за
периода 05.12.2019г. до 24.08.2020г.вкл., т.е. до датата, предхождаща тази, на която ищецът
твърди, а и се установява да е настъпила предсрочната изискуемост. Тя се дължи на
основание чл. 4.2 от договора, тъй като кредиторът е предоставил определена сума на
заемателя, който от своя страна се е задължил да заплати възнаграждение под формата на
лихва за времето, през което заемодателят се е лишил от ползване на паричните средства, т.
е. от момента на предоставяне на паричната сума до датата на нейното връщане в пълен
5
размер. При трансформиране на вземането по договора за кредит в предсрочно изискуемо
обаче, става изискуемо задължението за непогасена главница, както и начислените, но
неизплатени към момента на обявяване на предсрочната изискуемост договорни лихви,
такси и т.н. Съгласно ТР 3/27.03.2019г. по т.д. № 3/2017г. на ОСГТК на ВКС, след момента
на обявяване предсрочната изискуемост на кредита, размерът на вземането по договор за
кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по
договора парична сума /главницата/ и законната лихва от датата на настъпване на
предсрочната изискуемост до датата на плащането. За периода до настъпване на предсрочна
изискуемост размерът на вземането се определя по действалия до този момент погасителен
план, съответно според клаузите на договора преди изменението му. Съгласно заключението
на в.л. размерът на тази възнаградителна лихва е 196,73лева, което обосновава доказаност
на претенцията в заявения й размер.
Наказателната лихва се претендира за периода 05.01.2020г. до 12.03.2020г.вкл. и от
14.05.2020г. до 24.08.2020г.вкл. в размер от 28,20лева. Дължимостта й е уговорена в чл. 4.5
при просрочие в изплащането на главницата и лихва. Установено е, че е налице забава в
плащанията, доколкото ответницата е преустановила редовното /цялостното и в срок/
погасяване на дължимите вноски по погасителен план и последната пълна платена вноска
по погасителния план е тази от 05.12.2019г. Съобразно заключението на в.л. размерът на
наказателната лихва за този период е 16,83лева начислена върху главницата с настъпил
падеж към датата на обявяване предсрочната изискуемост, а не както е начислено от
банката, включвайки и главници с настъпил падеж към 08.10.2020г. Съобразявайки ТР
3/27.03.2019г. по т.д. № 3/2017г. на ОСГТК на ВКС, считано от 25.08.2020г. по договора се
дължи само законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата
на плащането. Затова и тази претенция следва да бъде уважена до размера от 16,83лева и
отхвърлена за разликата до пълния заявен от 28,20лева.
За периода 25.08-08.10.2020г. се дължи само законна лихва върху просрочената
главница, като от заключението на в.л. стана ясно, че обезщетението за забава е начислявано
от банката в размер на законната лихва. Исковата претенция следва да бъде уважена за
сумата от 48,40лева за периода 25.08-08.10.2020г., съобразявайки заключението на в.л.
Плащане на така установените по размер задължения ответникът не е твърдял, нито
се събраха доказателства в този смисъл.
Главницата следва да се присъди, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 417 ГПК- 09.10.2020г., така както е било поискано.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски.
Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото
производство са 180,61лева доплатена дължима държавна такса, 500лева за ССчЕ и 150лева
юк. възнаграждение. На основание чл. 78, ал.8 ГПК /ДВ бр. 8/24.01.2017г./ и чл. 25, ал.1 вр.
ал. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ съдът определя юк. възнаграждение в
полза на ищеца в размер на 100лева. Или общо размерът на разноските става 780,61лева.
Съобразно уважената част от исковата претенция в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски в размер на 778,68лв.
Съобразно т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на
ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство. Направените там разноски
са в размер на 91,54лева за платена ДТ и 50лева юк. възнаграждение, общо 141,54лева. От
тях и съобразно изхода на спора, за заповедното производство следва да се присъдят
разноски в размер на общо 141,19лева.
6
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на
ищеца „Райфайзенбанк България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. Никола Вапцаров № 55 съществува вземане срещу ответника Г.
П. ТР., ЕГН ********** с адрес ****** за сумите, както следва: 4303,68лева,
представляваща предсрочно изискуема главница по Договор за потребителски кредит №
1806182370401408 от 26.06.2018г., ведно със законната лихва върху главницата считано от
датата на подаване на заявлението- 09.10.2020г. до окончателното погасяване на
задължението; 196,73лева, представляваща изискуема договорна лихва по чл. 4.2 от
договора за периода 05.12.2019г. до 24.08.2020г.вкл.; 16,83лева, представляваща изискуема
наказателна лихва за забава върху главница, представляваща сбор от вноски с настъпил
падеж /05.01-05.08.2020г./ по чл. 4.5 от договора начислена за периода 05.01.2020г. до
12.03.2020г.вкл. и от 14.05.2020г. до 24.08.2020г.вкл.; 48,40лева, представляваща
обезщетение за забава върху предсрочно изискуемата главница начислено за периода
25.08.2020г. до 08.10.2020г.вкл., за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 260676/12.10.2020г. по ч.гр.д. № 12750/2020г. по
описа на ВРС, на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска за
наказателна лихва по чл. 4.5 за разликата над присъдената сума от 16,83лева до пълния
заявен размер от 28,20лева, на основание чл. 422 ГПК.
ОСЪЖДА Г. П. ТР., ЕГН ********** с адрес ****** да заплати на „Райфайзенбанк
България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
Никола Вапцаров № 55 сумата от 778,68лева, представляваща сторени съдебно- деловодни
разноски пред настоящата инстанция съразмерно уважената част на исковата претенция, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА Г. П. ТР., ЕГН ********** с адрес ****** да заплати на
„„Райфайзенбанк България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. Никола Вапцаров № 55 сумата от 141,19лева, представляваща направени в
производството по ч.гр.д. № 12750/2020г. по описа на ВРС, съдебно- деловодни разноски
съразмерно уважената част на исковата претенция, на основание чл.78, ал.1 и ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7