№ 477
гр. Благоевград, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Владимир Ат. Пензов
при участието на секретаря Мария Г. Исидорова
като разгледа докладваното от Владимир Ат. Пензов Административно
наказателно дело № 20251210201443 по описа за 2025 година
Производството е с правно основание чл.58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. Р. К., с ЕГН ********** от ... против
Наказателно постановление (НП) № ********** от 10.10.2025г. на Началника
Сектор Български документи за самоличност в ОДМВР - Благоевград, с което
на жалбоподателя за административно нарушени по чл.7 ал.1 от Закона за
българските лични документи, на основание чл.81 ал.2 т.2 от Закона за
българските лични документи е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 80 /осемдесет/ лева.
С жалбата се иска да се отмени оспореното наказателно постановление,
като неправилно и незаконосъобразно, като се излагат доводи за неправилно
приложение на материални и процесуален закон. Излагат се съображения за
приложението в случая на чл.28 от ЗАНН, като се приеме, че случаят е
маловажен.
Жалбоподателят, редовно призован, явява се лично и се представлява сам
в съдебно заседание, като поддържа жалбата си и ангажира доказателства в
подкрепа на тезата си и излага становище по същество. Моли съдът да
постанови съдебно решение, с което да отмени обжалваното наказателно
постановление, като незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган, редовно и своевременно призован,
не изпраща представител, не взема становище по същество.
Районна прокуратура Благоевград, редовно и своевременно призована,
не изпраща представител, не взема становище по същество.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по
1
делото доказателствен материал и закона, установи следното:
Жалбата е постъпила в законоустановения срок и е процесуално
допустима, разгледана по същество е основателна.
На 23.09.2025 година около 11.45 часа в Благоевград в Сектор „Български
документи за самоличност“ в ОДМВР – Благоевград, се явил жалбоподателя Г.
Р. К. като заявил, че желае да замени личната си карта с нова такава, тъй като
при преминаване през гранични пунктове на влизане в страната, му било
обърнато внимание, че същата има напукване в областта на щампованата
фотография на лицето. На жалбоподателя било предоставено заявление за
подмяна на личната му карта, както и му била представена да попълни
Декларация по чл.17 ал.1 от Правилника за издаване на български лични
документи, в която същият отразил, че „декларирам: повреди се личната ми
карта в областта на перфорираната снимка, не ми е известно кога се е
случило.“, заведена под № 1025 от 23.09.2025г. по описа на Сектор „Български
документи за самоличност“ при ОДМВР – Благоевград (лист 5 от делото).
Служителят, приемащ документите на жалбоподателя след като приел
личната карта на Г. Р. К. с № ********* изд. на 19.09.2018г., валидна до
19.09.2028г. и причината за нейната подмяна, приел същата за повредена,
поради което обяснила на жалбоподателя К., че следва да му бъде съставен
Фиш за административно нарушение по реда на чл.82 ал.1 т.3 ЗБЛД, за
извършено нарушение по чл.81 ал.2 т.2 от ЗБЛД, за това, че е повредил
българският си личен документ. Жалбоподателят К. възразил на тези
констатации, като отказал да му бъде издаден Фиш за административно
нарушение, поради което и на основание чл.82 ал.3 от ЗБЛД, актосъставителя
В. А. Ю. – системен оператор в Сектор „Български документи за
самоличност“ при ОДМВР – Благоевград, в присъствието на свидетелите при
съставянето на акта А. Т. Мазнейска и С. А. Г., съставила на жалбоподателя Г.
Р. К., с ЕГН ********** от ..., Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № ********** от 23.09.2025г. (лист 4 от делото), за това,
че на 23.09.2025г. около 11.45 часа в ОДМВР – Благоевград се установило, че
при неизвестни обстоятелства лицето е повредило личната си карта №
********* изд. на 19.09.2018г., валидна до 19.09.2028г., видно от декларация
№ 1025 от 23.09.2025г. по описа на Сектор Български документи за
самоличност“ при ОДМВР – Благоевград, като квалифицирал нарушението,
като такова по чл.7 ал.1 от Закона за българските лични документи. Така
съставеният АУАН се връчил на жалбоподателя К., но същият отказал да го
подпише и получи, който отказ се удостоверил с подписа на свидетелката .... В
законоустановеният срок, на 25.09.2025г., чрез системата за сигурно
електронно връчване, срещу така съставения АУАН постъпили от
жалбоподателя писмени възражения, заведени под № УРИ 189900-5446 от
25.09.2025г. (лист 6-7 от делото), с които се изразява категорично несъгласие
срещу акта и така вмененото му нарушение по чл.7 ал.1 от ЗБЛД, както и се
обясняват причините поради които жалбоподателят е предприел замяна на
спуканата му лична карта, а именно направено му забележка от служители на
2
ГКПП при пътуване в чужбина. Въз основа на издадения акт за установяване
на административно нарушение, на 10.10.2025г., ..., като Началникът на
Сектор „Български документи за самоличност“ при ОДМВР – Благоевград,
като надлежно упълномощен представител на административнонаказващия
орган, видно от Заповед № 8121з-1233 от 27.09.2022г. на Министъра на МВР
(лист 12-13 от делото) и Заповед № 8121з-1988 от 28.11.2023г. на Министъра
на МВР (лист 11 от делото), издал атакуваното Наказателно постановление №
********** от 10.10.2025г. (лист 9-10 от делото), с което за нарушение по чл.7
ал.1 от ЗБЛД за това, че на 23.09.2025г., около 11.45 часа, в ОДМВР –
Благоевград се установи, че при неизвестни обстоятелства лицето е повредило
лична карта № ********* изд. на 19.09.2018г., валидна до 19.09.2028г., видно
от декларация № 1025 от 23.09.2025г., видно от декларация № 1025 от
23.09.2025г. по описа на Сектор „Български документи за самоличност“, като
Г. К. не е опазил личната си карта от повреждане и е допуснал разрушаване на
лазерната перфорация в областта на снимката. Перфорацията е част от
отличителните знаци за сигурност на българските лични документи, заложена
като изискване в различни Регламенти на Съвета. След нарушаване целостта
на личната, същата не може да бъде използване на ГКПП при напускате на
страната, като лицето посочва и в постъпилите възражения УРИ 189900-5446
от 25.09.2025г. Г. К. не е положил достатъчно грижи, за да опази личната си
карта от повреждане, като на основание чл.81 ал.2 т.2 от ЗБЛД наложил на
жалбоподателя Г. Р. К. административно наказание „Глоба” в размер на 80
(осемдесет) лева. Наказателното постановление е връчено лично, на
електронен адрес на жалбоподателя Г. Р. К. чрез Системата за сигурно
електронно връчване и получено на 11.102.205г., видно от разпечатка от
същата (лист 8 от делото), като в законоустановения срок, на 15.10.2025г.
срещу него е депозирана, отново чрез Системата за сигурно електронно
връчване разглежданата в настоящето производство жалба с вх. № УРИ
244000-46010 от 15.10.2025г. (лист 2-3 от делото).
Изложените фактически констатации съдът прави въз основа на
събраните по делото доказателства, а именно показанията на актосъставителя
- свидетеля В. А. Ю., която потвърждава изцяло отразеното в акта
обстоятелства, както и с показанията на свидетелите по съставяне на акта А. Т.
М. и С. А. Г., които с показанията си потвърждават, че са съставили акта и
поддържат изложеното в него и положените подписи в същия. Свидетелите са
категорични, че акта е връчен на нарушителя в условията на отказ, което
обстоятелство е отразено с подписа на друг свидетел. Доказателства,
формиращи различни от възприетите изводи не се представиха и приеха по
делото.
При така направените фактически констатации, районният съд счита, че
с обжалваното наказателно постановление неправилно и
незаконосъобразно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя за вменено му административно нарушение
по чл.7 ал.1 от ЗБЛД.
3
Обжалваното НП е издадено от компетентен орган, но при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. За да може с издаването на
едно наказателно постановление да се реализира административно-
наказателна отговорност на дадено лице, следва наказателното постановление
да съдържа законово регламентиран минимален обем информация. Фактите и
обстоятелствата, които в постановлението безусловно следва да са налице, са
посочени в чл.57 от ЗАНН, а възведените в чл.57 ал.1 т.5 и 6 от ЗАНН
(описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го
потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени),
съставляват мотивите - фактическите и правните основания, от които следва
постановения от наказващия орган резултат. В случай, че така установените
нормативни изисквания не са спазени, ще бъде налице акт, постановен в
съществено нарушение на закона. Изискването за обоснованост на
наказателното постановление е една от гаранциите за законосъобразност на
същото, които законът е установил за защитата на правата и интересите на
лицата - страни в административно-наказателното производство. Тази
гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотивите се довеждат до
знанието на адресата съображенията, по които административно-наказващият
орган е пристъпил към налагане на конкретна административна санкция. Това
подпомага лицето, чиято отговорност е ангажирана, да организира защитата
си. От друга страна наличието на мотиви улеснява и прави възможен контрола
за законосъобразност и правилност на акта, упражняван при обжалването му
пред съда, допринася за разкриване на евентуално допуснатите
закононарушения. Значението на изискването за мотиви според ЗАНН е
такова, че тяхното неизлагане към наказателното постановление съставлява
съществено нарушение на закона и е основание за отмяна на акта. В НП не е
описано точно, ясно и конкретно в какво именно се изразява нарушението и
обстоятелствата при които същото е извършено и/или установено. Липсата на
такъв основен реквизит по чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН е достатъчна да
обуслови незаконосъобразност на наказателното постановление дори само на
това основание. Както в съставения АУАН, така и в издаденото въз основа на
него наказателно постановление се сочи, че на посочената дата е извършена
проверка на личната карта на въпросния субект, но в двата документа е налице
описание на различни по фактически състав административни нарушения и
посочване на различни нарушени законови разпоредби. От една страна в
АУАН е прието, че при проверка на личната карта на жалбоподателя се е
установило, че „при неизвестни обстоятелства лицето е повредило личната
си карта № ********* изд. на 19.09.2018г., валидна до 19.09.2028г., видно от
декларация № 1025 от 23.09.2025г. по описа на Сектор Български документи
за самоличност“ при ОДМВР – Благоевград“, а от друга в обжалваното
наказателно постановление е наложено административно наказание за
нарушения, изразяващи се в това, че „при неизвестни обстоятелства лицето е
повредило лична карта № ********* изд. на 19.09.2018г., валидна до
4
19.09.2028г., видно от декларация № 1025 от 23.09.2025г., видно от декларация
№ 1025 от 23.09.2025г. по описа на Сектор „Български документи за
самоличност“, като Г. К. не е опазил личната си карта от повреждане и е
допуснал разрушаване на лазерната перфорация в областта на снимката.
Перфорацията е част от отличителните знаци за сигурност на българските
лични документи, заложена като изискване в различни Регламенти на Съвета.
След нарушаване целостта на личната, същата не може да бъде използване на
ГКПП при напускате на страната, като лицето посочва и в постъпилите
възражения УРИ 189900-5446 от 25.09.2025г. Г. К. не е положил достатъчно
грижи, за да опази личната си карта от повреждане.“. Така описани,
обстоятелствата не дават достатъчна степен на конкретика около извършеното
нарушение. Не е посочено конкретното изпълнително деяние на лицето,
сочено за нарушител, не е посочено и неизпълнението на кое задължение се
приписва конкретно на административно-наказаното лице. Правилото на
закона е категорично: в наказателното постановление трябва в пълнота да се
опише фактическата обстановка. Описанието трябва да е конкретно и да не
буди съмнение. Изпълнителното деяние на нарушението не може да бъде
извличано по пътя на логиката. Това би имало за последица неопределеност
при установяване на нарушението и в сериозна степен би застрашило правото
на защита на засегнатото лице, каквото безусловно в случая е накърнено.
Правоприлагането и особено в частта му на налагане на административни
наказания не може да почива на предположения, а само на конкретни данни и
обстоятелства. Още при съставянето на акта трябва да е безспорно ясно какво
е обвинението, което се отправя на административно привлечения. Това е
така, защото съставеният акт има и тази функция - официално обвинение в
извършване на правонарушение. Нарушителят е в правото си да се защити
още в момента на съставяне на акта, и тази възможност трябва да му се
осигури. (Решение от 16.02.2010 г. на Адм. С - Пловдив по к. н. а. х. д. №
2142/2009 г., 19-ти с-в, докладчик съдията Калин Куманов, Решение №
1131/23.07.2012 г., постановено по к. н. а. х. д. № 408/2012 г. на Адм. С –
Благоевград, Решение № 1140/24.07.2012 г., постановено по к. н. а. х. д. №
400/2012 г. на Адм. С – Благоевград, Решение № 1143/24.07.2012 г.,
постановено по к. н. а. х. д. № 407/2012 г. на Адм. С – Благоевград). В случая
абсолютното несъответствие между вменения на жалбоподателя Г. Р. К.
фактически състав на административно нарушение с АУАН, характеризиращо
последното с осъществяването му чрез действие, а именно: „лицето е
повредило личната си карта“ не съответстват на тези, описани в наказателното
постановление, с което е ангажирана административната отговорност на
същия за деяния, изразяващи се в това, че „лицето е повредило лична карта; не
е опазило личната си карта от повреждане и е допуснало разрушаване на
лазерната перфорация в областта на снимката“. Едва с наказателното
постановление, по един недопустим и незаконосъобразев начин, на
жалбоподателя са вменени допълнителни състави на административно
нарушение, като освен личното повреждане на личната си карта, на същият са
5
вменени и състави на нарушения „не е опазило от повреда“ и „е допуснало
разрушаване на лазерната перфорация в областта на снимката“ на личната си
карта, като законодателят не предвидил такива в Закона за българските
личните документи, като на практика жалбоподателят е бил лишен от
възможността да се защитава срещу тях. Налице е и несъответствие в
посочените като нарушени правни норми в АУАН и НП. Според разпоредбата
на чл.42 т.5 и чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, както в акта, така и в НП следва
прецизно да бъдат посочени разпоредбите от закона, които са нарушени. В
този смисъл е необходимо да е налице и правно единство между цифровата
квалификация на нарушението, посочено в акта, и същата, посочена в НП. В
конкретния случай с АУАН и НП е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя за нарушение по чл.7 ал.1 от ЗБЛД, според
която „Гражданите, притежатели на български лични документи, са длъжни да
ги пазят от повреждане, унищожаване или загубване.“, което е абсолютно
непрецизно предвид това, че законовият текст съдържа същият три хипотези
със задължения за различни категории правни субекти, с вменени различни по
съдържание задължения, като административният орган не е конкретизирал за
кое точно нарушение и в какво качество е ангажирана отговорността на
нарушителя. Именно изложеното формира извод за липса на единство между
описаното в АУАН и НП, което във всички случай представлява освен
накърнено право на защита на нарушителя, така и допуснато процесуално
нарушение от категорията на съществените, неотстранимо в настоящата
съдебна фаза на административнонаказателното производство и във всички
случаи обуславящо отмяна на обжалвания санкционен акт, като
незаконосъобразен. Липсата на единство между установената в АУАН
фактическа обстановка и констатираното в НП нарушение, както и
противоречие в обжалваното НП безспорно ограничава процесуалните права
на нарушителя, и не му дава възможност да се ориентира какво точно е
извършил, в какво качество и за какво по вид административно нарушение е
образувано административнонаказателното производство срещу него, за да
може да се защитава. (в този смисъл Решение № 1034 от 06.07.2011 г.,
постановено по КНАХД № 273/2011 г. по описа на Административен съд –
Благоевград.) При това положение, и с оглед гореизложените съображения,
съдът намира обжалваното НП за незаконосъобразно и като такова същото
следва да бъде отменено.
Съдът намира за нужно да отбележи от материално правна страна и това,
че въз основа на установените по делото факти, може да се приеме за
установено, че на 23.09.2025г. представената от жалбоподателя Г. Р. К. пред
Сектор „Български лични документи“ при ОДМВР – Благоевград, лична карта
№ ********* изд. на 19.09.2018г., валидна до 19.09.2028г. е била повредена, с
което не е осъществено задължението посочено в чл.7 ал.1 от ЗБЛД на всеки
от българските граждани, притежатели на български лични документи, да ги
пазят от повреждане, унищожаване или загубване. Повреждането, загубването
или унищожаването на български личен документ се санкционира съгласно
6
разпоредбата на чл.81 ал.2 т.2 от ЗБЛД с глоба в размер от 80 до 300 лева.
Макар формално да е установено повреждане на български личен документ и
това деяние да е санкционирано с предвидената в закона минимален размер на
наказанието глоба, съдът намира, че деянието е маловажно и по отношение на
него е била приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Маловажността на
случая произтича от конкретните обстоятелства на деянието, които се
различават от обичайните случаи на нарушения на задълженията за пазене на
документи за самоличност по необичайно ниската степен на обществена
опасност и незначителността на настъпилите от деянието вредни последици.
Такива обстоятелства са личното явяване на жалбоподателя Г. Р. К. пред
Сектор „Български лични документи“ при ОДМВР – Благоевград и
декларирането на обстоятелствата, при което е установено повреждането на
личния документ, както и оказаното в последствие съдействие за установяване
на фактите по случая. Съдът посочва, че тези обстоятелства са били
установени в началото на административнонаказателното производство и
поради това е следвало да бъдат преценени, като на основание чл.28 от ЗАНН
наказващия орган да отправи предупреждение към лицето, че при следващ
подобен случай в рамките на една година, ще му наложи административно.
Поради това съдът намира, че наложеното на основание чл.81 ал.2 т.2 от ЗБЛД
във връзка с чл.27 от ЗАНН наказание глоба е незаконосъобразно, като не
съответства на тежестта на извършеното нарушение и незначителните вредни
последици, настъпили от него, поради което следва наказателното
постановление да бъде отменено и на това основание.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.1 във връзка с ал.3
т.1 и т.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление
№ ********** от 10.10.2025г. на Началника Сектор „Български документи за
самоличност“ в ОДМВР - Благоевград, с което на Г. Р. К., с ЕГН ********** от
..., за административно нарушени по чл.7 ал.1 от Закона за българските лични
документи, на основание чл.81 ал.2 т.2 от Закона за българските лични
документи е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 80
/осемдесет/ лева.
Решението може да се обжалва пред Благоевградски административен
съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7