Решение по дело №338/2019 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

Година

17.07.2019

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

04 юли

Година

2019

В публично заседание и следния състав:

Председател

Валентин Спасов

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Диана Георгиева

Прокурор

като разгледа докладваното от

Съдията

АН

дело номер

338

по описа за

2019

година.

Обжалвано е Наказателно постановление № 09-002141 от 15.03.2019г., издадено от директор на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. на „Стар пост”ООД- София, за това, че при извършена проверка на 23.01.2019 г. в офис на дружеството, находящ се в ***, било установено, че работодателят не е изплатил в установения срок, съгласно чл. 4 от трудов договор № 285/01.11.2018г. трудовото възнаграждение за м. Декември 2018г. на Х.А.Х., заемащ длъжността „шофьор- куриер”- нарушение на чл. 128 т.2 от Кодекса на труда. Иска се отмяна на атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява. Представлява се от редовно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. В хода по същество пледира за отмяна на НП поради това, че за м. декември 2018г. Х.Х. не се е явявал на работа, поради което не му е начислено и изплатено трудово възнаграждение.

Административно наказващият орган се представлява от юрисконсулт А., която оспорва основателността на жалбата. Моли съда да потвърди процесното наказателно постановление.

Съдът, след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, намира за установено  следното от фактическа страна:

На 23.01.2019г. в 11:30ч., при извършена проверка по спазване на трудовото законодателства по работни места в обект на контрол: офис за куриерски услуги,, находящ се в ***, стопанисван от „Стар пост” ООД-София, било установено, че работодателят не е изплатил в установения срок, съгласно чл. 4 от трудов договор № 285/01.11.2018г. трудовото възнаграждение за м. Декември 2018г. на Х.А.Х., заемащ длъжността „шофьор- куриер”- нарушение на чл. 128 т.2 от Кодекса на труда. За да стигне до този извод проверяващите са взели предвид представените от дружеството документи: ведомости за заплати от 01.12-31.12.2018г.. писмена информация, взета от Х.Х. на осн. чл. 402 ал.1 т.3 от КТ, трудов договор № 285/01.11.2018г., сключен между Х.А.Х. и дружеството- жалбодател. За така констатираното нарушение св. Т.С.-***, съставила АУАН на 20.02.2019г. в присъствието на упълномощено от дружеството лице, което го подписало без възражение. Въз основа на акта било издадено процесното НП, в което АНО, преповтаряйки констатациите на акта, за нарушение на чл. 128 т.2 от КТ е санкционирал дружеството с имуществена санкция в размер на 1500 лева, на основание чл. 414 ал.1 от КТ.   

Тази фактическа обстановка се потвърди и прие от съда след събиране в съдебно заседание на наличните доказателства. При тяхната оценка съдът прецени следното:

На 10.10.2018г. Х.А.Х. е отправил заявление до управителя на „Стар пост” ООД да бъде назначен в дружеството като шофьор- куриер. На 01.11.2018г. е сключен трудов договор между дружеството и Х., по силата на който е назначен на длъжността шофьор- куриер към офис гр. Кърджали, с месечно възнаграждение в размер на 510 лева, изплатими до 30-то число на следващия месец. На 03.01.2019г. трудовото възнаграждение на Х. е увеличено на 560лв., видно от допълнително споразумение към трудов договор от 01.11.2018г., подписано само от работодателя. На 07.02.2019г. управителя на дружеството издава заповед, с която открива процедура за преценка на извършени дисциплинарни нарушения от работника Х.Х.- неявяване на работа в продължение на 40 последователни работни дни- от 01.12.2018г. до 31.01.2019г. В писмени обяснения от 13.02.2019г., до управителя на „Стар пост”ООД, Х.Х. уведомява, че за периода 01.11. до 31.12.2018г. е изпълнявал съвестно трудовите си задължения, спазвал е работното време, всички пратки и доставки извършвал с личния си автомобил в гр. Крумовград и околните села. За този период бил получил сума, която не съответствала с размера, уговорен в трудовия договор. С писмо от Стар пост до Х.Х., управителят на дружеството е поискал от да представи отчет за извършената работа за м.декември 2018г. и м. януари  2019г., да посочи по какъв начин, къде и от кой е получавал пратки за разнос, както и доказателства, че е посещавал офиса в гр. Кърджали, като адрес за изпълнение на трудовите му задължения. В информация от 08.02.2019г., неясно за кой, Х.А.Х. декларира, че за м. декември 2018г. редовно е ходил на работа, не е бил в отпуск, включително и по болест. На 13.02.2019г. Х. пише нова, неадресирана „информация”, в която твърди, че за месеците ноември и декември не е получил заплата. В „писмена информация” , адресирана до Д”ИТ”- Кърджали, управителя на Стар пост ООД обяснява, че  от 01.12.2018г. Х. не се явявал на работа, като е подавал различна информация за това: че ще се върне на работа след 1-2 седмици, че ще представи болничен лист за отсъствието си и т.н.

От платежна ведомост за м. декември 2018г. е видно, че на Х.А.Х. не е начислено трудово възнаграждение, а са внесени само осигуровки в размер на 20.40лв., които са останали като задължение на работника.

Видно от представената от жалбодателя отчетна форма за м. декември 2018г. Х.А.Х. не се е явил на работа през целия месец. В този смисъл са и показанията на св. К., който е сигурен, че през м. декември не е виждал Х. *** да му носи пратки и да получава разписки за вече връчени писма. Свидетелят Р. заявява пред съда, че е работил в дружеството от 10.12.2018г. до 31.012019г. като шофьор-куриер и през този период никога не е виждал Х.Х..

От писмо, адресирано до Х.А.Х. от директора на ДИТ-К-ли, е видно, че след направената проверка на офиса на „Стар пост”ООД, находящ се в гр. Кърджали било установено, че за м. ноември 2018г. Х. е получил срещу подпис трудово възнаграждение в размер на 377,76 лева, което било видно от ведомости за заплати, а за м. декември 2018г. в графата отработени дни липсвали данни да е полагал труд.

В разпита си пред съда св. Х. заявява, че от 26.09.2018г. започнал работа във фирмата, но трудовия договор бил от 01.11.2018г. Идвал да взима пратките с личния си автомобил всяка сряда и петък в офиса на фирмата в кв. „Възрожденци” в 09:00 часа, а през останалото време ги разнасял по адресите. През м. декември му се развалила колата и не бил идвал в офиса в гр. Кърджали, като К. му носил пратките в гр. Крумовград два пъти седмично- в сряда и петък. Два пъти му носел в туби гориво за автомобила, който можел да се движи на близки разстояния. От започването му на работа във фирмата бил получил общо 150 лева, а отразените във ведомостта 370 лева за м. ноември били подписани от друг.

Предвид гореизложените доказателства съдът прави следните изводи:

Изплащането на трудовото възнаграждение е едно от основните задължения на работодателя по трудовото правоотношение (чл. 128 и чл. 242 КТ). То представлява престацията от работодателя на работника или служителя за предоставената му работна сила. Тази корелативна връзка между предоставената работна сила и трудовото възнаграждение е неговата същностна черта, изразена и в разпоредбата на чл. 48, ал. 5 от Конституцията на Република България, според която работниците имат право на заплащане, съответстващо на извършената работа. В случая, от разпита на свидетелите Т.С. /актосъставител/ и Л.И. се установява, че проверката на дружеството е започнала по повод на постъпил сигнал в Д”ИТ” от лицето Х.А.Х., който твърди, че не е получавал заплати за месеците ноември и декември 2018г. При извършената проверка по документи- ведомости за заплати и трудово досие, установяват, че за м. декември няма изплатено трудово възнаграждение, а в графата отработени дни е изписана „0”. Доверявайки се изцяло на сигнала, подаден от Х., както и на обстоятелството, че няма данни в трудовото досие Х. да е ползвал някакъв вид отпуск, проверяващите приемат че работодателят е осъществил нарушението, посочено в АУАН. Съдът намира, че този извод е бил твърде прибързан, а проверката твърде повърхностна още повече, че още на 07.02.2019г. актосъставителя е бил информиран писмено от управителя на дружеството- жалбодател, че от 01.12.2018г. Х. не се явява на работа, както и са установили, че за м. ноември трудовото му възнаграждение е изплатено, което не отговаря на твърдяното от Х. в писмената информация. Последното дискредитира до голяма степен твърденията на Х., дадени в двете информации, обсъдени по- горе, което е налагало проверката да бъде извършена по-задълбочено, както и да се търсят, а те са съществували, повече и по- достоверни писмени доказателства, свързани с конкретната трудова дейност на Х.. Работата на шофьора- куриер, видно от длъжностната характеристика, е свързана с приемане на пратки от мениджъра на съответния офис /в случая в гр. Кърджали/ срещу подпис, доставка на пратките на получателя срещу подпис, удостоверяващ получаването й. Т.е., от изложеното е видно, че в офиса, проверяван от двамата свидетели, е имало възможност да бъдат изискани и проверени документи /разписки за получаване на пратки, книга за приети пратки/, установяващи дали през м. декември Х. е изпълнявал трудовите си задължения. От друга страна, в показанията си св. К. удостоверява, че е носил пратки на Х. през м. ноември, но не и през м. декември 2018г., като през този месец не е виждал Х. ***, където е и местоработата му.

Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че нарушението, за което е санкциониран жалбодателя, не е установено по безспорен и категоричен начин, поради което следва да бъде отменено като недоказано.

Водим от изложеното Съдът

 

                              Р   Е   Ш   И   :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 09-002141 от 15.03.2019г., издадено от директор на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което е наложена на осн. чл. 414 ал.1 от КТ “имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. на „Стар пост”ООД- София, за нарушение на чл. 128 т.2 от Кодекса на труда.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.   

                                                                    

                                                                               Районен съдия: