№ 778
гр. Русе, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20254520100822 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 439 ГПК.
Постъпила е искова молба от Е. П. Д. срещу „А 1 България“ ЕАД, в
която твърди, че с изпълнителен лист от 14.06.2024г.по ч.гр.д. № ***/2018г. по
описа на Районен съд – Русе, е осъдена да заплати на ответното дружество
сума в общ размер на 489.97лв., представляваща сбор от главници по
неплатени фактури издадени за потребени мобилни услуги за периода от
12.10.2016г. до 03.04.2017г., ведно със законната лихва, считано от 08.11.2018г.
до изплащане на вземането.
Твърди се, че с този изпълнителен лист ответното дружество
образувало изпълнително дело *** от 2025г. по описа на ЧСИ В.М.. Молбата
за образуване на делото била депозирана в кантората му на 17.01.2025г.
Ищцата счита, че вземането, предмет на образуваното изпълнително дело, е
погасено по давност.
Моли се да бъде постановено съдебно решение, с което да се признае за
установено, че Е. П. Д. не дължи на „А1 България“ ЕАД сумата 489,97 лв.,
представляваща сбор от следните суми: 66,90 лв. - главница за неплатени
месечни абонаментни такси за предоставени електронни съобщителни услуги
по фактури за период от 12.10.2016г. до 13.02.2017г. за мобилен телефонен
1
номер ***; сумата от 174,31 лв., представляваща главница за неизплатени
месечни абонаментни такси за предоставени електронни съобщителни услуги
по фактури за периода от 01.11.2016г. до 03.04.2017г. за мобилни услуги за
телефонен номер ****; сумата от 223,29 лв., представляваща главница за
неизплатени месечни абонаментни такси за предоставени електронни
съобщителни услуги по фактури за мобилни услуги за телефонен номер *** и
допълнителен пакет за минути изходящи гласови повиквания и мобилен
интернет към тарифния план, както и за мобилни услуги за телефонен номер
***, както и сумата от 25,47 лв., представляваща главница за неизплатени
месечни абонаментни такси за предоставени електронни съобщителни услуги
по фактури за периода от 14.10.2016г. до 13.03.2017г. за мобилни услуги за
телефонен номер **********, за която е издаден изпълнителен лист от
14.06.2024г., издаден по ч.гр.д. №***/2018г. по описа на РС Русе, поради
обстоятелството, че правото на принудително изпълнение на ответното
дружество е погасено по давност.
В срока по чл.131 ГПК ответното дружество изразява становище за
допустимост и основателност на предявения иск. Признава изложените
твърдения от ищцата, че правото на принудително изпълнение за процесното
вземане е погасено по давност. Оспорва, че са налице предпоставките за
дължимостта на разноски в полза на ищцата, в който смисъл сочи съдебна
практика, от която черпи аргументи.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
В полза на ответното дружество „А1 България“ ЕАД е издаден
изпълнителен лист №***/14.06.24г. по ч.гр.д.№***/2018г. по описа на РС –
Русе за описаните в исковата молба суми, дължими за потребени услуги до
03.04.2017г.
Ответното дружество на основание издадения изпълнителен лист е
депозирало на 17.01.2025г. молба до ЧСИ В.М., по която е образувано срещу
ищцата изпълнително производство ***/2025г. по описа на съдебния
изпълнител. Няма данни и твърдения изпълнителното дело да е прекратено
преди образуване на настоящото производство – 11.02.2025г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
2
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439
ГПК. Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението - да оспори вземането и материалната незаконосъобразност на
изпълнението. Предявеният по реда на чл. 439 ГПК иск не е за съществуването
или несъществуването на вземането, а относно съществуването или
несъществуването на правото на принудително изпълнение, въпреки
евентуалните прекъсвания и спирания на давността. Според чл. 439, ал. 2
ГПК, искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Доказателствената тежест за настъпване на факти,
които да предпоставят наличие на хипотезата на чл. 439 ГПК е възложена на
оспорващия изпълнението.
В конкретният случай страните по делото нямат спор относно
погасяването по давност на процесното вземане на ответното дружество,
съответно и за основателността на предявения иск. Спорен е единствено
въпросът за дължимостта на разноските в настоящото производство.
Съгласно чл. 78, ал.2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото и ако признае иска разноските се възлагат върху
ищеца. В случая безспорно по делото се установява, че ответникът е направил
признание на иска. Установява се обаче от данните по делото и неоспорените
твърдения в исковата молба, че ответникът е дал повод за образуване на
настоящото производство. Към момента на депозиране на исковата молба от
ищцата, ответникът се е снабдил с изпълнителен лист и е образувал
изпълнително производство, по което е поискал предприемане на
изпълнителни действия за събиране на процесното вземане. С това свое
действие е дал повод за образуване на настоящото производство и съответно
следва да понесе и разноските за неговото образуване и водене, направени от
ищцовата страна. Този аргумент се извлича и от цитираните в отговора на
ответника съдебни актове на ВКС, в това число и Определение № 95 от
22.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 510/2018 г. и Определение № 338 от
18.07.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 209/2018 г.)
По изложените съображения в полза на ищцата следва да се присъдят
направените от нея разноски за настоящото производство в размер на 50лв.
(според представения списък по чл. 80 ГПК)
Процесуалният представител на ищцата е претендирал адвокатско
3
възнаграждение за предоставената правна защита и съдействие в хипотезата
на 38, ал.1 т.2 ЗА – оказана безплатна правна помощ на материално
затруднено лице. Съгласно утвърдената по-нова практика както на СЕС така и
на местните съдилища, съдът при определяне на разноските дължими на
адвоката за оказана безплатна правна помощ не обвързан от минималните
размери предвидени в Наредбата на ВАС. Съобразявайки всички критерии за
определяне на дължимото адвокатско възнаграждение, включително правната
и фактическа сложност на делото, настоящият съдебен състав намира, че
присъждането на адвокатско възнаграждение в размер на 400лв. за настоящото
производство е справедливо и съответно на положения от адвоката труд.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е. П. Д. ЕГН**********, с адрес
село *********, общ. Иваново, ******* не дължи на „А1 България“ ЕАД,
ЕИК131468980 със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кукуш“
№1 сумата от 489,97лв., за която е издаден изпълнителният лист
№***/14.06.2024г. по ч.гр.д.№***/2018г. по описа на Районен съд - Русе,
поради погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД, ЕИК131468980 със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Кукуш“ №1 да заплати на Е. П. Д.
ЕГН**********, с адрес село *********, общ. Иваново, ******* сумата от 50
лв. разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД, ЕИК131468980 със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Кукуш“ №1 да заплати на основание чл. 38, ал.2
ЗА на адвокат К. И. Б. от АК – Русе, с адрес гр. София, ул. „Гургулят“ №31
сумата от 400лв., представляваща адвокатско възнаграждение за настоящото
производство
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4