№ 3756
гр. София, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20251100500550 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 20945/19.11.2024 г., постановено по гр.д. № 44296/2024 г.
на СРС, ГО, 27 състав, е признато за установено на основание чл.422,ал.1 ГПК
вр. чл.149 ЗЕ вр. чл.153 ЗЕ вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че В. Н. М., ЕГН **********, дължи на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, сумата от 3 070,94
лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за топлоснабден имот,
находящ се на адрес: гр. София, ж.к. ЗОНА Б-5, бл.****, аб.№ 206373, ведно
със законна лихва за период от 31.05.2024 г. до изплащане на вземането,
сумата от 427,46 лева, представляваща мораторна лихва за период от
15.09.2022 г. до 16.05.2024 г., сумата от 61,82 лева, представляваща главница
за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021
г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 31.05.2024 г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед № 18203 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 17.06.2024г. по ч.гр.д. №
32743/2024г. по описа на СРС, 27 състав, като е отхвърлен искът за мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 13.75лв. за
периода от 16.07.2021г. до 16.05.2024г.
Срещу решението в частта, в която е уважен предявеният иск с правно
основание 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 427,46 лв.,
1
представляваща мораторна лихва върху главницата за ТЕ и в частта, в която е
уважен иска за сумата от 61,82лева, представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение, е постъпила въззивна жалба от
ответника в първоинстанционното производство В. Н. М.. В жалбата се
поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно, постановено в
противоречие с материалния и процесуалния закон. Твърди се, че длъжникът
изпада в забава по отношение задължението за заплащането на сумите за
топлинна енергия в 30 дневен срок от публикуването им на сайта на
дружеството, но в случая липсвали доказателства за публикуването на сумите,
поради което и ответникът не е изпаднал в забава и искът за заплащане на
лихва за забава е неоснователен. Въззивникът поддържа, че по делото не се
доказвало уговорен и съобщен на клиентите ред и начин за заплащане на
услугата дялово разпределение, каквото е изискването на чл.36,ал2 ОУ,
поради което и искът е неоснователен. Моли се за отмяна на решението в
обжалваната част и отхвърляне на исковете в обжалваната част, както и
присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответника „Топлофикация София“ ЕАД, с който оспорва подадената въззивна
жалба като неоснователна и недоказана, поради което моли въззивният съд да
я остави без уважение и да потвърди постановеното първоинстанционно
решение като правилно и законосъобразно в обжалваната част. Претендира
разноски.
Не е постъпил отговор на въззивната жалба от третото лице – помагач
„Техем Сървисис“ ЕООД.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно
и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални
норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.
По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:
По иска с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже наличието на главен дълг и изпадането в длъжника в забава.
Първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, в която е
2
признато за установено дължимостта на сумата от 3070,94 лева,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за топлоснабден имот,
находящ се на адрес: гр. София, ж.к. ЗОНА Б-5, бл.****, аб.№ 206373, т.е. със
сила на пресъдено нещо е установено наличието на главен дълг.
Доколкото установеното главно вземане е начислено за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., то приложение следва да намерят новоприетите
Общи условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, в
сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Лихва
за забава обаче на основание чл. 33, ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл. 32, ал. 3 от Общите
условия от 2016 г. започва да се начислява единствено след 45-дневен срок
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от Търговеца, доколкото падежът на задължението за
заплащане стойността на ТЕ е изрично определен – с изтичане на 45-дневен
срок след изготвяне на изравнителните сметки след края на отоплителния
сезон. По общите правила на договорната свобода страните са овластени да
уговорят падеж на задълженията си с договора, а в случая такава уговорка се
съдържа в общите условия. Предвижда се лихва да се дължи след
установяване на окончателния размер на задължението, с оглед което и след
настъпване на падежа купувачът изпада в забава и дължи обезщетение в
размер на законната лихва. В случая дължимата лихва върху издадените общи
фактури е в размер от 427,46 лв.за периода 15.09.2022 г. до 16.05.2024 г.,
поради което и искът се явява изцяло основателен.
По отношение на претенцията за дялово разпределение, въззивният съд
намира следното: съобразно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите
условия на договорите между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда – етажна собственост, годишни такси за извършваната
услуга за дялово разпределение се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за
извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Ето защо и
предявеният иск за сумата от 61,82 лв. – стойност на извършена услуга дялово
разпределение, се явява основателен.
С оглед съвпадането на крайните изводи на двете инстанции, решението
на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
По разноските:
За въззивното производство разноски се следват само на въззиваемата
3
страна в размер от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20945/19.11.2024 г., постановено по гр.д.
№ 44296/2024 г. на СРС, ГО, 27 състав, в частта, в която е признато за
установено на основание чл.422,ал.1 ГПК вр. чл.149 ЗЕ вр. чл.153 ЗЕ вр. чл.
150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че В. Н.
М., ЕГН **********, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК:
*********, сумата от 427,46 лева, представляваща мораторна лихва за период
от 15.09.2022 г. до 16.05.2024 г., както и сумата от 61,82 лева, представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 31.05.2024
г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед № 18203 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 17.06.2024г. по ч.гр.д. №
32743/2024г. по описа на СРС, 27 състав.
В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е
влязло в сила.
ОСЪЖДА В. Н. М., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, разноски за
въззивното производство в размер от 100 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4