№ 579
гр. Варна, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20223100500037 по описа за 2022 година
Произовдството е въззивно, образувано по въззивната жалба вх.рег.№
46122/12.11.2021г на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА
НА НАСЕЛЕНИЕТО” при МВР-София, представлявана от Гл.комисар Н.Н., против
решението на ВРС-IXс-в № 1540/03.11.2021г по гр.д.№ 6421/2021г, с което е ОСЪДЕНА да
заплати на СТ. Н. СТ. ЕГН ********** от с.К. ул.„Р." № 10, сумата общо в размер на
1304,91лв, представляваща дължимо допълнително трудово възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от 1.04.2018г до 10.07.2020г, получено в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, на осн.чл.178 ал.1 т.3 от
ЗМВР, както и сумата от 254,89лв, представляваща обезщетение за забавеното плащане на
главницата върху всяко неизплатено задължение за допълнително възнаграждение за
извънреден труд за периода от 1.07.2018г до 26.04.2021г, на осн.чл.86 ЗЗД;
да заплати в полза на съдебната власт по сметка на РС-Варна сумата общо в размер на
299,06лв, от която 197,82лв-депозит за вещо лице за изготвяне на ССчЕ и 101,24лв-
държавна такса, на осн.чл.78 ал.6 ГПК.
Счита постановеното решение за неправилно и незаконосъобразно, тъй като ВРС е
стигнал до погрешни изводи, като излага подробни доводи за това.
В случай, че съдът не възприеме изложените в жалбата доводи, моли да бъде
съобразено, че през периода 1.01.2018г-17.07.2018 трудът на работещите по КТ при
сумирано изчисляване на работното време е отчитан без превръщане на нощните часове в
дневни съгласно редакцията нормата на чл.9г през този период от Наредбата за работното
време, почивките и отпуските /обн.ДВ бр.41/2017/.
1
Моли за отмяната решението на ВРС и вместо това за отхвърлянето на иска.
Претендират се сторените за въззивното производство разноски.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор вх.рег. №
51776/16.12.2021г от СТ. Н. СТ. , в който оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Счита постановеното решение за правилно и законосъобразно и затова моли за неговото
потвърждаване и присъждане на разноски за въззивното производство.
В исковата си молба СТ. Н. СТ. твърди, че в периода от 1.01.2018г до 10.07.2020г е
полагал труд като младши инспектор в Районна служба на „Пожарна безопасност и защита
на населението"-Варна, структурно подчинена на ГД„Пожарна безопасност и защита на
населението" в МВР, като бил със статут на държавен служител с ОМВ в размер от 1126лв.
През процесния период е работел на 12-часови смени при сумирано изчисляване на
работното време, като положил общо 1408 часа нощен труд, който, преизчислен с
коефициент 1,143, възлизал на 1609,34часа. Това от своя страна водело до извънреден труд
от 201,34часа, който ищецът счита, че следвало да му бъде заплатен като такъв
допълнително и чийто размер възлиза на 1308,71лв.
Аргументира дължимостта на претендираната сума с наличието на празнота в
специалната уредба, регламентираната в ЗМВР и подзаконовите актове по неговото
прилагане, която намира, че следва да бъде преодоляна чрез приложението на общите
правила на КТ и НСОРЗ.
Поради изложеното моли за осъждането на ответната страна да му заплати
претендираната сума от 1308,71лв, представляваща дължимо допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд в размер на 201,34 часа за периода от 1.01.2018г до 10.07.2020г,
получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, на
осн.чл.178 ал.1 т.3 ЗМВР, както и сумата от 268,25лв, представляваща обезщетение за
забавеното изпълнение, дължимо върху всяко неизплатено задължение за допълнително
възнаграждение за извънреден труд за периода от 1.04.2018г до 26.04.2021г, на осн.чл.86
ЗЗД.
Претендира и сторените по делото съдебно-деловодни разноски, включително
адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.131 ГПК ответната страна ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА
БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ при МВР-София е депозирала отговор
със становище за неоснователност на иска.
Не оспорва, че в процесния период ищецът е бил държавен служител по служебно
правоотношение с МВР.
Навежда правопогасяващото възражение за изтекла тригодишна давност на
предявените вземания, тъй като ИМ е подадена на 29.04.2021г.
Освен това, счита че общите разпоредби на КТ и ЗДСл са неприложими за
2
процесното правоотношение, доколкото е налице специална уредба в ЗМВР и Наредба №
8121з-776/29.07.2016г. Затова няма основание за преизчисляване на нощния труд в дневен
такъв с посочения в ИМ коефициент от 1,143, тъй като нормалната продължителност на
дневното работно време на държавните служители в МВР е 8 часа и положеният труд през
нощта е също 8 часа за всеки 24-часов период, респ. коефициентът е единица.
Излага, че размерът на възнаграждението за нощен труд е установен в специалната
уредба, предвиждаща, че за всеки отработен час през нощта /между 22.00ч и 6.00ч/ на
държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на
0,25лв, респективно 1лв на час след м.02.2020г.
При това положение положеният от ищеца през процесния период нощен труд е бил
правилно отчетен и полагащото му се допълнително възнаграждение е правилно
определено, съобразно действащите специални правила, както и че същото е било изплатено
в пълен размер.
В случай, че се приеме за основателен искът, оспорва направените в исковата молба
изчисления на положените от ищеца часове нощен труд, доколкото същите не съответстват
на представените доказателства.
Оспорва претенцията за лихви като акцесорна поради недължимост на главното
вземане.
По изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове
Претендира разноски, вкл. юриск.възнаграждение.
Прави възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на ищеца.
Така предявените в условията на кумулативно обективно съединяване искове
намират правното си основание в разпоредбата на чл.178 ал.1 т.3 вр.чл.187 ал.5 т.2
ЗМВР и чл.86 ЗЗД.
СЪДЪТ, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани
с въззивната жалба, възраженията на въззиваемата страна и всички събрани по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и от представените по делото писмени доказателства
се установява, че са в служебно правоотношение, по силата на което ищецът е заемал
длъжността „мл.инспектор“ при ГД“Пожарна безопасност и защита на населението“-Варна,
като има статут на държавен служител.
Не се спори и че ищецът за процесния период е положил твърдяните от него часове
нощен труд, както и за това, че е работил на 24-часови работни смени при сумирано
изчисляване на работното време.
Приложени по делото са графици за дежурствата и протоколи за отчитане на
видовете полаган от ищеца и други служители при ответника труд, които не са оспорени по
3
констатации от страните по делото и данните от които са взети предвид при заключенията
по ССчЕ.
Представени са от ответника и приети като доказателство платежни бележки за
плащане на възнаграждения за полагания от него труд в процесните периоди.
От заключението по назначената по делото ССчЕ, неоспорено от страните и
кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено, е посочено какви са били
размерите на ОМВ на ищеца през съответните подпериоди в рамките на периода 1.01.2018г
до 10.07.2020г , въз основа на което е определен съответният размер на средночасовата
ставка, както и тази при увеличаването й с 50% за извънредно положен труд.
Констатирано е от в.лице, че за процесния период ищецът е положил общо 1414 часа
нощен труд. След направеното му преизчисление с коефициент 1,143 за превръщането му в
дневен, в резултат на което се получава надвишаване нормата за часове дневен труд и от са
формирани часовете извънреден труд общо 183 часа за целия период. За същите дължимото
възнаграждение възлиза на 1445,35лв, което няма данни да било заплатено.
Със заключението на вещото лице е дадено подробно изчисление и на полагащите
се обезщетения за забавено изпълнение в размер на мораторната лихва, начислена за
периода от 1.04.2018г до 26.04.2021г върху горепосочените главници и което възлиза общо в
размер на 298,66лв
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
За да бъде уважен иск за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение на
служител за положен от него извънреден труд, следва да бъде установено, че ищецът е бил
на служба за посочения период и че действително е положил труд, който се счита за
извънреден и същият не му е бил заплатен като такъв.
По първата предпоставка няма спор и от доказателствата по делото се установи, че
през процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение, заемайки длъжността
„мл.инспектор“ в РД“ПБЗН“, като е работил на 24-часови смени, като ищецът попада сред
категорията субекти по служебно правоотношение, за които са приложими изключително
нормите на ЗМВР.
Основният спор е изцяло правен и се свежда до това дали следва субсидиарно да се
прилагат правните норми на общото трудово законодателство по отношение на служителите
на МВР, имайки предвид обстоятелството, че учреденото между тях и МВР трудово
правоотношение е нормативно регламентирано със специалните норми обективирани в
ЗМВР и приетите въз основа на него подзаконови нормативни актове.
В тежест на ищеца е установяването на положения труд извън нормативно
определеното служебно време, а за ответната страна - че ищецът е бил компенсиран с
дължимата почивка, респ.с допълнително възнаграждение.
Ищецът е държавен служител в Районна служба Пожарна безопасност и защита на
4
населението - Варна, поради което и намират приложение разпоредбите на Закона за
Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, доколкото в този закон не е предвидено
друго. Цитираният нормативен акт е специален по отношение на ЗДСл и в него е уреден
статутът на държавните служители, полагащи труд по служебно правоотношение в
системата на МВР арг. от чл. 142, ал. 2 от ЗМВР.
По делото няма спор, че предвид характера на заеманата длъжност през процесния
период ищецът е полагал труд през нощта /22.00 - 06.00 часа/, съгласно графици, а
отработеното работно време се е изчислявало сумирано.
В чл.187 ал.1 ЗМВР /изм. и доп. ДВ, бр.81/2016/, която разпоредба е действаща и
приложима за процесния период, е посочено, че нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица. В ал.3 на цитираната разпоредба се предвижда, че работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени - сумирано за тримесечен период. От ал.5 на същия законов текст е видно,
че работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира със: 1.
допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за
извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран
работен ден; 2. възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен
период - за служителите, работещи на смени. В ал.9 е предвидено, че редът за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето
за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на
вътрешните работи.
В процесния период 01.01.2018г-10.07.2020г са действали две наредби, а именно -
Наредба № 8121з-776/29.07.2016г /в сила от 2.08.2016г/ за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи и Наредба № 8121з-36/7.01.2020г /в
сила от 10.01.2020г/ за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи, с която е отменена първата на основание § 4.
Преди процесния период е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014г /в сила от
19.08.2014г/ за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР /ДВ,
бр.69/19.08.2014г, отм.ДВ бр.40/2.06.2015г/. Само и единствено в нея изрично е било
предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен
труд между 22.00 и 6.00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143-чл.31 ал.2 от Наредбата.
В следващите три наредби изрична регламентация за преизчисляване липсва. В
5
Наредба № 8121з-592 от 2015г /обн.ДВ бр.40/2.06.2015г/; в Наредба № 8121з-779 от 2016г
/обн.ДВ бр.60 от 2.08.2016г/ и последната Наредба № 8121з-36 от 2020г /обн.ДВ бр.3 от
10.01.2020г/ липсва изрична норма, съответстваща на чл.31 ал.2 от Наредбата от 2014г за
преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143.
Липсата на изрична норма, обаче, не следва да се тълкува като законово въведена
забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в
дневен /каквато изрична забрана би била и противоконституционна/, а представлява
празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща
служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата от 2007г В чл.9 ал.2 от същата е предвидено при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място.
Възражението, че със нарочни заповеди и наредби работодателят е компенсирал
положения нощен труд чрез допълнително възнаграждение, поради което и не следва
превръщането на нощните часове в дневни да се отразява на отчитането на извънреден труд,
е неоснователно. Това е така, тъй като посочената в чл.9 от Наредбата методология е само с
оглед установения по законодателен път начин за отчитане на нормата фактически положен
труд. Тези разпоредби се прилагат едновременно с правилата за заплащане на нощния труд,
т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд. Поради което и не може да се приеме, че с предвиждането на
допълнително възнаграждение за нощен труд работодателят е запълнил празнотата в
специалните норми.
Приложение на общо основание имат нормите на чл.9 и сл. от Наредба за
структурата и организацията на работната заплата, в която именно е и определена
методологията за превръщането на нощните часове в дневни със съответния коефициент.
Това виждане е застъпено и в практиката на ВКС, обективирана в решение № 14/27.03.2011г
по гр.д.№ 405/2011г на IV ГО на ВКС и решение № 103/27.07.2012г по гр.д.№ 299/2011г на
IV ГО на ВКС.
Следва да се отбележи, също така че нормата на чл.9 от Наредбата урежда различни
хипотези. Докато разпоредбите на ал.1 и ал.3 от нея визират условия за "увеличаване" на
трудово възнаграждение с определен коефициент, разпоредбата на ал.2 се отнася
единствено до изчисляване на положения труд като стойност в часове при сумирано
изчисляване на работно време. Това правило е общо, а не специално и затова не може да се
сподели тълкуването, че то е приложимо единствено при "трудово възнаграждение,
6
заработено по трудови норми" и при "продължителност на нощното време, по-малка от
продължителността на дневното". Не може да се сподели становището, че целта на този
коефициент е да определи така възнаграждението на работника или служителя, че когато
той работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа, а в случая
ищецът работи 8 часа през нощта, т.е. няма какво да се "приравнява". Ако това е вярно, то
служител, който полага повече от 8 часа труд през нощта, ще бъде поставен в по-
неблагоприятно правно положение, защото за него "приравняване" няма да е налице, което е
в разрез с разпоредбата на чл.16 от Конституцията на Република България. Предвидената
възможност в специалния закон ЗМВР нощния труд да не надвишава осем часа /а не седем,
както предвижда КТ/, не може да бъде основание да бъдат поставени държавните
служители, работещи в системата на МВР, в неравностойно положение и положеният от тях
през нощта труд да не се приравнява на дневен както се процедира по отношение на
работниците, полагащи труд по трудови правоотношения, регулирани по КТ.
Неоснователни са възраженията, поддържани от процесуалния представител на ГД
"ПБЗН"-МВР, че с постановеното на 24.02.2022г решение на СЕС по дело C-262/20 е дадено
задължително тълкуване, с оглед на което не следва продължителността на нощния труд да
бъде различна от тази на дневния и да бъде определяна в рамките на 7 часа, следователно,
че приложеният коефициент от 1,143 е неотносим към статута на съдебния служител.
Това е така на първо място, защото с цитираното съдебно решение се тълкуват
разпоредби от Директива 2003/88/ЕО на ЕП и на Съвета от 4.11.2003г, приета на осн.чл.153
§2 ДФЕС, която урежда само някои аспекти на организацията на работното време с цел да се
защитят безопасността и здравето на работниците, като в съответствие с чл.153 §5 ДФЕС тя
не се прилага спрямо аспектите, свързани със заплащането на работниците, освен що се
отнася до особената хипотеза на платения годишен отпуск по чл.7 §1 от нея. Следователно,
Директивата, а и извършеното тълкуване на нейните норми са неотносими към въпросите,
касаещи определянето на възнаграждението на работниците и служителите, както е прието в
т.28 от мотивите на съдебния акт.
От друга страна, задължителното за всички юрисдикции тълкуване е осъществено в
противоположен на твърдения от страната смисъл. С него СЕС приема, че съгласно чл.187
ал.1 и 3 от ЗМВР нормалната продължителност на труда през деня и през нощта е еднаква и
не налага преобразуване, което освен ако не се основава на обективен и разумен критерий,
следва да се приеме, че не е налице допустима от закона цел, годна да обоснове
разглежданата в производството разлика в третирането. Не би била основана на такъв
обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите на
националното право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на различни
категории работници, намиращи се в сходно положение. Подобна разлика би била
несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв случай националният съд да
тълкува националното право във възможно най-голяма степен с оглед на текста и целта на
съответната разпоредба на първичното право, като вземе предвид цялото вътрешно право и
приложи признатите от последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната
7
ефективност на тази разпоредба и да достигне до разрешение, съответстващо на
преследваната с нея цел (решение от 6.10.2021г, Sumal, C?882/19, EU: C: 2021: 800, т. 71).
По посочените мотиви СЕС постановява, че разпоредби на чл.20 и 31 от ХОПЕС
допускат разлика в третирането между работниците и служителите от частния сектор и тези
от публичния, единствено когато тя се основава на обективен и разумен критерий, тоест е
свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази
цел.
Съставът счита, че законодателният пропуск да се уреди начин и коефициент на
изчисляване на положените от служителите на МВР часове извънреден труд не се основава
на изискуемия пропорционален и обективен признак за разграничение между двете групи
работници и служители. Поставянето в по-неблагоприятно положение на държавните
служители, работещи в системата на МВР спрямо работниците и служителите по трудови
правоотношения при липса на нормативно установен критерии противоречи освен на
тълкуваните разпоредби на ХОПЕС, така и на забраната на чл.6 ал.2 от Конституцията на
Република България за въвеждане на ограничения на база лично и обществено положение.
С оглед всичко гореизложено, празнотата в специалния нормативен акт следва да
бъде преодоляна чрез приложение на общия такъв – НСОРЗ, предвиждащ с нормата на чл.9
ал.2, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове следва да се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане
на работното време за съответното работно място.
Поради изложените съображения, съдебният състав приема, че положеният от
ищеца нощен труд следва да бъде преизчислен по горепосочените правила и превишаването
на нормата следва да се заплати като извънреден труд. Исковата претенция за заплащане на
извънреден труд в периода 01.01.2018г - 10.07.2020г, получен след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен като доказана по основание следва да бъде
уважена.
Крайният извод на съда е за основателност на иска по чл.178 ал.1 т.3 ЗМВР до
размера от 1 304,91лв.
За горницата над 1304,91лв до предявения размер от 1308,71лв искът е отхвърлен
поради погасяване на вземането за първото тримесечие на 2018г по давност на 01.04.2021г,
в която част решението не е обжалвано и същото е влязло в законна сила.
Искът за обезщетение за забавено изпълнение на осн.чл.86 ЗЗД следва да бъде
уважен за сумата от 254,89лв като формиран от сбора от обезщетенията за забава, начислени
за периода от 01.07.2018г до 26.04.2021г върху вземанията за главница, дължими за периода
от второто тримесечие на 2018г до 10.07.2020г, за които давността е прекъсната с подаване
на ИМ на 29.04.2021г.
За разликата над 254,89лв до претендираната сума от 268,25лв следва да бъде
отхвърлена като погасена по давност доколкото и главното вземане е погасено по давност,
8
съгл.чл.119 ЗЗД,
По разноските
С оглед изхода на спора в настоящата инстанция определените от ВРС разноски
следва да останат така, както са присъдени.
За въззивната инстанция поради неоснователността на жалбата следва да бъдат
присъдени разноски в полза на ответната страна в размер на 350лв съобразно представения
списък и доказателства за заплащането им /л.32/.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-IXс-в № 1540/03.11.2021г по гр.д.№
6421/2021г, с което е ОСЪДЕНА ГД“ПБЗН“ да заплати на СТ. Н. СТ. ЕГН ********** от
с.К. ул.„Р." № 10, сумата общо в размер на 1304,91лв, представляваща дължимо
допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 1.04.2018г
до 10.07.2020г, получено в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с
коефициент 1,143, на осн.чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР, както и сумата от 254,89лв,
представляваща обезщетение за забавеното плащане на главницата върху всяко неизплатено
задължение за допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода от 1.07.2018г до
26.04.2021г, на осн.чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението" при
МВР-София, да заплати на СТ. Н. СТ., ЕГН ********** с адрес: с.К., ул.„Р." № 10, сумата
350лв /триста и петдесет лева/ - сторени разноски за въззивната инстанция, на осн.чл.78 ал.3
ГПК.
Решението на ВРС в частта му, с която е отхвърлена претенцията за главница от
3,80лв и полагаща се мораторна лихва в размер на 13,36лв поради погасяване на вземането
по давност, не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по арг. Чл.280 ал.3 т.3
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
9
2._______________________
10