№ 40214
гр. София, 29.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20251110106628 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА ГПК (Общ
исков процес – установителен иск за собственост)
Производството е образувано по искова молба с вх. № 38352/04.02.2025
г., уточнителна молба с вх. № 61260/20.02.2025 г. от Е. Т. Г., ЕГН **********,
от гр. Со* Ц. Т. Г., ЕГН **********, от Столична община, гр. Н* З. М. Г., ЕГН
********** от Столична община, гр. Н* срещу Д. Ж. М., ЕГН**********, от
гр. София, ж. к. „Ф*, С. Д. М., ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „Ф* Д. Д.
М., ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „Ф* с която са предявени активно
субективно съединени и пасивно субективно съединени установителни
искове за собственост с правна квалификация по чл.124, ал.1 ГПК, както
следва:
1. отрицателен установителен иск, с който да бъде признато между
страните, че не са собственици на недвижим имот, находящ се в село
Войняговци, район Нови Искър , представляващ неурегулиран поземлен
имот с площ от 637 кв.м. в местността „Я*“, който имот е заснет в
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД 18-4/11.01.2012 година на Изпълнителния Директор на АГКК като
имот с идентификатор * с административен адрес в село Войнеговци,
район „Нови Искър“, местност „Я*“, територия по параграф 4 ЗСПЗЗ,
урбанизирана територия, за ниско застрояване, при съседи:
идентификатор *, идентификатор *
В обстоятелствената част са изложени твърдения, че ищците са
наследници по закон на Т* Ц.ов Г., починал на 20.06. 2024 година. На
09.12.2011 година, на основание чл. 587 ал.1 ГПК, наследодателят им е
признат за собственик на един недвижим имот, находящ се в село Войнеговци,
1
район Нови Искър, представляващ неурегулиран поземлен имот с площ от
638 кв.м. в местността „Я*“, който имот е заснет в кадастралната карта и
кадастрални регистри , одобрени със с идентификатор *, с административен
адрес в село Войнеговци, район Нови Искър, местност „Я*“, територия по
параграф 4 ЗСПЗЗ , урбанизирана територия, за ниско застрояване.
Твърди се, че наследодателят им владял имота. В имота има малка
паянтова постройка тип бунгало, което в годините било позагубило своята
функционалност и използваемост, но след 2011 година било възстановено и
използваемо. Наследодателят редовно поддържал имота да не се затревява с
бурени и друга естествена растителност. След смъртта на това лице, ищците
предприели действия за изграждане на нова ограда. Имали инвестиционни
намерения към този имот.
Сочат, че в кадастралните регистри е било записано, че като
съсобственици фигурират ответниците. Не познават тези хора. Не им е
известно техният наследодател да ги е познавал. Ищците били декларирали
имота си пред данъчната служба и си плащали задълженията за него. Сочат, че
ответниците не владеят имота, а и никога не са виждали когото и да било
освен тях да посещава този имот.
Сочат, че ответниците се легитимират с нотариален акт - № 133, том III,
рег. № 12617 дело № 447 / 2018 година на Нотариус рег. № 340 в НК , с район
на действие - СРС. Този нотариален акт също е издаден на основание параграф
4 ПЗР на ЗСПЗЗ, но е последващ по време, включително последващ по дати
процедурата по параграф 4 ПЗР ЗСПЗЗ.
Счита, че тъй като ответниците имат н.а. за собственост, имат правен
интерес да водят делото по отрицателен установителен иск.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски.
С уточнителна молба с вх. № 61260/20.02.2025 г. уточнява, че оттегля
положителния установителен иск (л.24 от делото).
В срока по чл.131 ГПК ответниците подават отговор на ИМ. Считат
иска за допустим, но не и за основателен. Оспорва представения констативен
нотариален акт (к.н.а) № 24, том II, рег. № 6865, дело № 191 от 2011 г. на
нотариус А*. Като правопридобиващо възражение прави, че имотът е
придобит от ответниците на основание пар. 4 ЗСПЗЗ чрез плащане на сумата
на собствениците. Като факти излага, че процесният имот е предоставен за
ползване по пар.4 ЗСПЗЗ на наследодателката на ответниците, която е
изградила сграда в имота. Позовава се на факта, че е заплатила на собственика
на общината определените цени. Твърди, че къщата е построена през 1976 г.
Излага факти, че планът за новообразуваните имоти (ПНИ) е влязъл в сила
през 2014 г., поради което преди тази дата не е било допустимо издаване на
скица и издаване на к.н.а на ищците, тъй като е съставен преди влизане в сила
на ПНИ. В посочения н.а. не е отразено да има съществуваща постройка.
Моли съда да отхвърли исковите претенции. Претендира разноски.
2
В срока по чл.131 ГПК ответниците предявяват насрещна искова
молба.
Ответниците предявяват насрещен положителен установителен иск,
уточнен с молба с вх. № 206157/12.06.2025 г., с правна квалификация
чл.124, ал.1 ГПК, с който да бъде признато за установено по отношение на
Е. Т. Г., ЕГН **********, от гр. Со* Ц. Т. Г., ЕГН **********, от Столична
община, гр. Н* З. М. Г., ЕГН ********** от Столична община, гр. Н* че Д. Ж.
М., ЕГН**********, от гр. София, ж. к. „Ф*, С. Д. М., ЕГН **********, от гр.
София, ж.к. „Ф* Д. Д. М., ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „Ф* са
собственици на процесния недвижим имот, предмет на исковете, на
основание извършена процедура по параграф 4 ЗСПЗЗ от ползвателите на
имота чрез заплащане на собствениците на имота и наследствена
трансмисия.
ПРОЦЕСЕН НЕДВИЖИМ ИМОТ: Поземлен имот с идентификатор *
по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-4/11.01.2012 г. на ИД на АГКК, с
адрес: с. Войнеговци, район „Нови Искър“, територия параграф 4, местност
Я*, целият с площ от 637 кв. м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване, ниско застрояване до 10 м., номер по
предходен план 453, при съседи: *, *, заедно с построената н този имот
СГРАДА с идентификатор *.1 с площ от 19 кв. м., предназначение: друг вид
сграда за обитаване, брой етажи 1.
Правят искане по чл. 537, ал.2 ГПК за отмяна на констативен
нотариален акт (к.н.а) № 24, том II ,рег. № 6865, дело № 191/2011 г. по описа
на Нотариус А* с рег. № 404 на НК, а по СВ – вх. рег. № 54664/09.12.2011 г.,
акт № 58, том CXXXVI, дело № 29321/2011 г.
В насрещната искова молба са изложени факти, като ищците твърдят, че
са придобили имота на основание заплащане и изпълнена процедура на
ползвателите по параграф 4 ЗСПЗЗ, както и наследствена трансимисия.
Твърди, че ищците се легитимират като собственици по реституция, а реално
не са били налице предпоставките за възстановяване на земята. Издаденият в
тяхна ползва к.н.а. е преди ПНИ, поради което имотът не е бил могъл да бъде
възстановен. Излага факти и обстоятелства, според които правото на ползване
се е трансформирало в право на собственост. Излага факти и обстоятелства по
наличието на представките за трансформацията на правото на ползване.
Моли съда да уважи исковата претенция. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК, уточнен с молба с вх. № 308602/23.09.2025 г.,
ищците по първоначалния иск, подават отговор. Считат, че насрещния иск
за недопустим, тъй като главният иск е също отрицателен установителен иск,
поради което претендираното от тях право е оспорено още с подаването на
исковата молба. При условията на евентуалност счита иска за неоснователен.
Твърди, че имотът не е даден на наследодателката на ищците по насрещния
иск (ответниците), тъй като имотът се намира в друга местност и ответниците
нямат никакви реституционни претенции. Твърди, че вм имота на ищците по
3
първоначалния иск е имало сграда и е било налице основанията по пар.4а
ЗСПЗЗ. За доказване на това представя постановление за налагане на
обезпечителна мярка на НАП. Твърди, че процедурата по пар.4а ЗСПЗЗ е
успешно завършена в полза на ищците, като заявлението е до 31.01.1998 г.,
които документи са предхождали издаването на к.н.а. При условията на
евентуалност твърди, че ако съдът не приеме, че ищците са собственици на
процесния имот, на основание пар.4а ЗСПЗЗ, прави основание придобивна
давност от 09.12.2011 г. от наследодателя им и продължено от ищците.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното от
страните, както и материалите по делото, установи следното от
фактическа и правна страна:
Предявеният първоначален отрицателен установителен иск има за
предмет ПИ. Предявеният насрещен положителен установителен иск има за
предмет също ПИ ведно със сграда, както и искане по чл.537, ал.2 ГПК.
Страните спорят и въвеждат един и същи придобивни основания за
своите вещни права.
С първоначалния отрицателен установителен иск се цели да се отрече
правото на собственост на ответниците върху спорния имот. С насрещния
положителен установителен иск се цели да се отрече правото на собственост
на ищците върху същия имот. Затова двете дела са тъждествени, те имат
различен предмет – правото на собственост на ответниците и правото на
собственост на ищците.
В практиката на ВКС по решение № 530 от 5.07.2010 г. по гр. д. №
1560/2009 г. на I г. о. и решение № 32/10.03.2016 г. по гр. д. № 4741/2015 г., II
г. о. е прието, че да се отхвърли отрицателен установителен иск е равнозначно
на това да се уважи положителен установителен иск относно същото право,
предявен от ответниците по отрицателния установителен иск. Това
разрешение се прилага и за случаите, когато с отрицателния установителен
иск се оспорват не всички претендирани от ответника права, а само част от
тях. И в този случай отхвърлянето на отрицателен установителен иск за
конкретно посочени права формира сила на пресъдено нещо между страните
по делото, че именно ответника по този иск е носител на тези права. В този
смисъл е Решение № 68 от 18.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3931/2018 г., II г.
о., ГК, докладчик председателят Камелия Маринова.
Следователно след като отхвърлянето на отрицателен установителен иск
за собственост формира сила на пресъдено нещо между страните по спора, че
ответника по иска е носител на отричаното от ищеца вещно право, то липсва
правен интерес и е недопустимо ответник по предявен отрицателен
установителен иск за собственост да предяви насрещен отрицателен
установителен иск за собственост на същото право.
Когато първоначалният отрицателен иск се съедини с насрещен
положителен установителен иск – тук и двата иска имат за предмет правото на
собственост на ответника. В този смисъл е Определение № 234/03.05.2012 г.
4
по ч. гр. д. № 185/2012 г. на ВКС, Определение № 4322/05.12.2022 г. по гр.
д. № 3883/2022 г. по описа на ВКС.
Предметът на положителния установителен иск за собственост включва
в себе си и предмета на отрицателния установителен иск по отношение на
един и същ имот, и доколкото с евентуалното ме уважаване едновременно ще
се установи, че ищците са собственици на твърдяното основание(реституция),
отричайки правото на собственост на ответника, то естеството на търсената
съдебна защита води до извод за недопустимост на положителния
установителен иск. В този смисъл е Решение от 14.03.2019 г. по гр. д. №
172/2018 на СГС.
Липсва правен интерес и е недопустимо ответник по предявен
отрицателен установителен иск за собственост да предяви насрещен
отрицателен установителен иск за собственост на същото право. В този
смисъл е Решение № 68 от 18.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3931/2018 г., II г.
о., ГК.
С оглед изложеното, предявеният насрещен положителен установителен
иск е недопустим в настоящото производство и същото следва да бъде
прекратено.
По отношение на сградата, която е единствената разликата, съдът също
приема, че искът е недопустим. В случая ответникът по предявен отрицателен
установителен иск се позовава на придобиване въз основана на пар.4а ЗСПЗЗ,
а именно, че е ПИ е даден за ползване на неговия праводател, построил е
сграда и е заплатил цената на собствениците на имота. Следователно
придобиването правото на собственост на ПИ е въз основа и на построяване,
което изследва кому принадлежи сградата. Същото е елемент от
придобивното основание на ответника. Следователно правото на собственост
на сградата е неразривно свързано с това на ПИ. Освен това при уважаване
или отхвърляне на иска същият ще се разпростре и върху постройките
доколкото същите са приращение по чл.92 ЗС или чл.98 ЗС. При това
положение и искът за сградата е недопустим. Освен това същият не е
предявен само за нея, а като ведно с ПИ, които са придобити но основание
построяване и изпълняване на процедура по пар.4а ЗСПЗЗ от ползвателите на
имота.
Искането по чл.537, ал.2 ГПК е допустимо, ако с отрицателният
установителен иск бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като ответниците
ще се легитимират като собственици. По него произвоството следва да
продължи.
По разноските
С оглед изхода на делото, ищците по първоначалния иск имат право на
разноски, на основание чл.78, ал.4 ГПК. Но същите не претендират такива с
отговора по насрещния иск, поради което съдът не им присъжда.
Воден от горното, СЪДЪТ
5
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА насрещна искова молба с вх. № 195315/04.06.2025 г.,
уточнена с молба с вх. № 206157/12.06.2025 г. и ПРЕКРАТЯВА
производството по гр. д. № 20251110106628 по описа за 2025 година на СРС в
тази част, поради недопустимост на насрещния иск, на основание чл.130
ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в едноседмичен срок от
съобщаването му, по реда на Глава XXI ГПК, на основание чл.274, ал.1, т.1
ГПК.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните чрез техните
процесуални представители.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6