Р E Ш Е Н И Е
№ 73
гр.Плевен, 17.02.2023 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, касационен състав, в
открито съдебно заседание на двадесети януари
две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов
ЧЛЕНОВЕ: Елка Братоева
Любомира Кръстева
при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иван Шарков като
разгледа докладваното от председателя касационно административнонаказателно дело № 725 по описа на
Административен съд - Плевен за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 208 и
следващите от Административно-процесуалния кодекс, вр. чл.63в
от Закона за административните нарушения и наказания.
С Решение № 449/31.07.2022 год., постановено по АНД № 20224430200984 по
описа за 2022 год., Районен съд – гр.Плевен потвърдил Наказателно постановление
№ 562397-F583109 от
22.02.2021 год., с което директорът на ТД на НАП – В.Търново, офис Плевен е
наложил на основание чл.178 от ЗДДС на К.И.Ц. с ЕГН **********,***
административно наказание глоба в размер на 500 /петстотин/ лева.
Със същото решение е осъдил
жалбоподателя да заплати на основание чл.143, ал.1 АПК и чл.63, ал.3 от ЗАНН на
ТД на НАП- В. Търново направените разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 лв.
Срещу постановеното решение е
постъпила касационна жалба от К.И.Ц.,
подадена чрез адв.В.В. от САК, в която се излагат доводи за неправилност
и незаконосъобразност на въззивното решение. Касаторът излага подробни
съображения за липса на осъществено нарушение, тъй като, защото приходите на К.Ц.
за периода от м.04 до м.09.2020 г. не представляват облагаем оборот по смисъла
на чл.96, ал.1 от ЗДДС, респективно за нея не е възникнало задължение за
подаване на заявление за задължителна регистрация по ЗДДС. Аргументите са, че
приходът е реализиран от дейност, изразяваща се в доставка на услуги от Ц.,
което е лице, намиращо се на територията на РБ, извършени по отношение на
данъчно задължено юридическо лице със седалище Великобритания, която съобразно
чл.168а, ал.1 от ЗДДС към датата на доставките е със статут на страна членка на
ЕС. Ето защо и с оглед разпоредбата на чл.86, ал.3 от ЗДДС не се начислява
данък за този вид доставки. В
касационната жалба е налице позоваване на
Решение по жалба срещу РА № 117/13.10.2021 год. на директора на Дирекция
ОДОП – В. Търново, с което издаденият по отношение на Ц. ДРА е отменен по
същите съображения. В заключение е направено искане да бъде отменено
обжалваното решение на РС – Плевен и вместо него да бъде постановена отмяна на
оспореното НП. Претендира си присъждане на направените до момента деловодни
разноски.
В съдебно заседание касаторът се
представлява от адв. К.Д. ***, който поддържа подадената касационна жалба по
изложените в нея съображения. Допълнително излага доводи за настъпила
законодателна промяна в разпоредбата на чл.96, ал.1 от ЗДДС, което представлява
по-благоприятен закон за касатора и допълнително основание за отмяна на
процесното НП. Претендира присъждане на направените до момента деловодни
разноски.
Ответникът по касационната жалба се представлява от
юрк. Жиянова, който излага становище за неоснователност на касационната жалба и
пледира за потвърждаване на въззивното решение.
Представителят
на Окръжна прокуратура- Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Настоящият състав на Административен
съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната
жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218,
ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния
закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Съобразно разпоредбата на чл. 218,
ал.1 АПК, настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата
пороци на решението, а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Решението на въззивния съд е
постановено без извършване на задълбочен анализ на събраните в хода на съдебното
производство писмени доказателства. В същото не са обсъдени и оплакванията от
въззивната жалба. Съдът е потвърдил оспореното НП, позовавайки се на
показанията на актосъставителя и свидетеля при съставяне на АУАН, дадени в
съдебно заседание, изброил е събраните в хода на производството писмени
доказателства, вкл. РА № 8397-091-001/09.07.2021 г., относимия към него
ревизионен доклад и Решение № 117/13.10.2021 год. на директора на Дирекция ОДОП
– В. Търново, но без да анализира последните е приел, че от фактическа страна
се установяват по безспорен начин констатациите от АУАН. С оглед което е приел
за доказано нарушение на чл.96, ал.1 от ЗДДС, както и че законосъобразно е
наложено предвиденото от чл.178 от ЗДДС наказание в минимален размер.
Настоящият съдебен състав не споделя
горните доводи.
По делото между страните не е налице
спор по отношение на обстоятелството, че за периода м.април 2020 г. – м.
септември 2020 г. К.Ц. е получила по банков път парични суми в общ размер 56 382, 35 лв. Спорният въпрос е
представлява ли горното облагаем оборот по смисъла на чл.96, ал.1 от ЗДДС,
респективно възникнало ли е задължение по силата на посочената законова разпоредба
за подаване на заявление за регистриране на лицето по ЗДДС.
В рамките на ревизионното
производство, приключило с издаване на РА № 8397-091-001/09.07.2021 г. /макар и
обхватът на ревизията да е за последващ период – 20.1.2020 – 06.12.2020/ са
изследвани факти и обстоятелства, относими към издадените АУАН и НП. Тук следва
да се посочи, че основанието и редът, по който са реализирани приходите,
предмет на процесното НП и посочения по-горе РА, са едни и същи, с оглед което
настоящият съдебен състав приема за относими и мотивите на Решение № 117/13.10.2021
год. на директора на Дирекция ОДОП – В. Търново, с което посоченият РА е бил
отменен.
От приетото като писмено
доказателство от Районен съд – Плевен Споразумение за консултантски услуги от
09.04.2020 год. /л.74 и сл./, както месечни извлечения по разплащателна сметка
за периода м.април 2020 г. – м.
септември 2020 г., може да се направи извод, че през визирания период К.Ц. е
извършвала консултантски услуги на данъчно задължено лице със седалище в
Обединено кралство Великобритания – дружеството „И ДИ ЕНД ЕФ МАН ЛИМИТЕД“ с ДДС
№ GB *********.
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДДС, мястото на
изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице,
е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност.
Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място,
различно от мястото, където получателят е установил независимата си
икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този
обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или
постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния
адрес или обичайното пребиваване на получателя. От горното следва извода, че
мястото на предоставяне на услугата е Обединено кралство Великобритания.
Съобразно разпоредбата на чл.168а, ал.1 от ЗДДС, регламентираща доставки от или до Обединеното кралство
Великобритания и Северна Ирландия, Великобритания е трета страна от 01.01.2021
год., т.е. преди тази дата и за целите на ЗДДС е със статут на страна членка на
ЕС.
Съобразно разпоредбата на чл.86,
ал.3 от ЗДДС, не се начислява данък при извършване на освободена доставка,
освободено вътреобщностно придобиване, както и при доставка с място на изпълнение
извън територията на страната. Съгласно чл.12, ал.2 от ЗДДС, доставката, по
която получателят е платец на данъка, не подлежи на облагане от доставчика. От
горното следва извода, че платец на данъка е получателят на предоставяната от Ц.
услуга/услуги, а именно – дружеството „И ДИ ЕНД ЕФ МАН ЛИМИТЕД“ –
Великобритания, с оглед което реализираният от касатора Ц. оборот е необлагаем,
респективно за нея не е възникнало задължение за подаване на декларация за
регистрация по ЗДДС.
По тези съображения е постановено и
Решение № 117/13.10.2021 год. на директора на Дирекция ОДОП – В. Търново, с
което е отменен РА № 8397-091-001/09.07.2021 г., с който е установено
задължение за ДДС. Този ДРА касае приходи, реализирани въз основа на същото
споразумение за консултантски услуги, сключено между „И ДИ ЕНД ЕФ МАН ЛИМИТЕД“ и К.Ц., но за последващ период – 22.10.2020
год. – 06.12.2020 год. Като доказателства за изпълнение на споразумението от
страна на ревизираното лице в хода на ревизионното производство са представени
и обсъдени инвойс – фактури с номера от №1/24.04.2020 год. до № 8/20.11.2020
г., т.е. вкл. и за периода по процесното НП и 8 бр. месечни банкови извлечения
от сметката на Ц., установяващи, че постъпилите суми представляват именно
плащания за фактурираните консултантски услуги.
По тези съображения настоящият
съдебен състав намира, че К.Ц. не е осъществила състава на нарушението, за
което е санкционирана, тъй като за нея не е било налице задължение за подаване
на заявление за регистрация по ЗДДС по чл.96, ал.1 от ЗДДС в относимата
редакция.
Ето защо решението на РС – Плевен
следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отмяна на
обжалваното НП.
При този изход на производството в
полза на касатора следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение за цялото съдебно производство в общ размер на 1100 лв.
Воден от горното и на основание
чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 449/31.07.2022 год., постановено по АНД № 20224430200984 по
описа за 2022 год. на Районен съд – гр.Плевен и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 562397-F583109
от 22.02.2021 год., с което директорът на ТД на НАП – В.Търново, офис
Плевен е наложил на основание чл.178 от ЗДДС на К. И. Ц. с ЕГН **********,***
административно наказание глоба в размер на 500 /петстотин/ лева.
ОСЪЖДА ТД на НАП – В.Търново да заплати на К. Иванова Ц. с ЕГН **********,***
деловодни разноски в размер на 1100 /хиляда и сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.