Решение по дело №6233/2024 на Софийски градски съд

МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 660/29.10.2024г., по
НЧД № 6233/2024г. на СГС, НО, 7 състав

Производството е по реда на глава V от Закона за екстрадицията и
европейската заповед за арест (ЗЕЕЗА).
Образувано е по повод Европейска заповед за арест (ЕЗА) издадена на 25.
09. 2024 г. от Съдия – Следовател в Амстердам, издадена въз основа на
Заповед за задържане издадена от прокурора по делото на Окръжна
прокуратура в Амстердам на 18 септември 2024 г. спрямо С. Ц. Ф., роден на
******* г., ЕГН **********, постоянен адрес гр. София, ул. ******* за
провеждане на наказателно преследване за извършени от него във или около
периода от 6 април 2024 г. до 9 август 2024 г. престъпления по член 26, ал. 1 от
Закона за оръжията и боеприпасите във вр. с член 55, ал. 3, буква а) от Закона
за оръжията и боеприпасите (притежание на огнестрелно оръжие) и на 12
август 2024г. престъпление по член 285, ал. 1 от нидерландския Наказателен
кодекс (заплаха) и член 317, ал. 1 от Наказателния кодекс (изнудване).
В производството пред СГС, исканото лице заявява, че не желае
незабавно предаване на Нидерландските власти, както и че не се отказва от
Принципа на особеността.
В съдебно заседание представителят на СГП моли да бъде уважено
искането на чуждата държава, като се допусне изпълнение на ЕЗА и да се
вземе МНО „Задържане под стража“ до фактическото предаване на лицето.
Защитата на исканото лице сочи, че съдът е този, който следва да
прецени, дали да изпълни заповедта, но счита, че са налице само формалните
изисквания за това.
Исканото лице С. Ц. Ф. се присъединява към казаното от неговия
адвокат. Сочи, че сам той е бил жертва на престъпление в Кралство
Нидерландия.
В последната си дума, исканото лице С. Ц. Ф. заявява, че предпочита да
остане в България и да не бъде предаван на Кралство Нидерландия.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа страна:
Исканото лице С. Ц. Ф. е роден на ******* г. в гр. София, с ЕГН
**********, българин, български гражданин, неосъждан – реабилитиран по
чл.86, ал.1 НК, ненежен, живее на семейни начала, със средно специално
образование, работи в офис за бързи кредити към фирма „Чемпиенс груп“,
като кредитен консултант, без трудов договор, с постоянен адрес по лична
карта: гр. София, ул.“**** и настоящ адрес: гр. София, ж.к.“****.
Постъпила е Европейска заповед за арест (ЕЗА) издадена на 25. 09. 2024
г. от Съдия – Следовател в Амстердам, издадена въз основа на Заповед за
задържане издадена от прокурора по делото на Окръжна прокуратура в
1

Амстердам на 18 септември 2024 г., с която се иска предаване на С. Ц. Ф. за
провеждане на наказателно преследване за извършени от него във или около
периода от 6 април 2024 г. до 9 август 2024 г. престъпления по член 26, ал. 1 от
Закона за оръжията и боеприпасите във вр. с член 55, ал. 3, буква а) от Закона
за оръжията и боеприпасите (притежание на огнестрелно оръжие) и на 12
август 2024г. престъпление по член 285, ал. 1 от нидерландския Наказателен
кодекс (заплаха) и член 317, ал. 1 от Наказателния кодекс (изнудване).
Европейската заповед за арест е издадена срещу С. Ц. Ф. за
престъпления, включващи следните факти/както са посочени в ЕЗА/:
1. Притежание на огнестрелно оръжие, извършено във или около
периода от 6 април 2024 г. до 9 август 2024 г. в Нидерландия и/или
България, по-точно в Европа и/или Бразилия.
На 12 август 2024 г. около 17:00 часа три телефона бяха открити в кош за
боклук в близост до Университетската болница в Амстердам (VU Gustav
Mahlerlaan). Два от тези телефони, iPhone и Samsung, по-късно са
идентифицирани от С. Ц. Ф. като негови телефони, при което той заявява, че
той желае да му бъдат върнати. От полицията обаче са посочили, че искат
първо да прегледат телефоните, след което Ф. си е тръгнал. По-късно на
телефона марка iPhone бяха открити изображения на (автоматично)
огнестрелно оръжие и също така и сребрист пистолет.
2. Притежание на огнестрелно оръжие, заплахи и опит за изнудване,
извършени на 12 август 2024 г. в Амстердам (Нидерландия) :
На 12 август 2024 г. (понеделник), около 20:30 ч. се позвънява на вратата
на адрес Sassenheimstraat 18-1 в Амстердам. Жертвата е собственик на
жилище, което отдава под наем чрез онлайн платформата Airbnb. Той отваря
вратата. На вратата му са застанали четирима мъже. Двама от четиримата
мъже (неизвестен извършител 1 и неизвестен извършител 2) говорят и казват
на английски език, че търсят колумбиец, който преди това бил отседнал в
жилището на жертвата като наемател чрез Airbnb. Жертвата, която казва, че не
знае къде е бившият му гост, пита мъжете за причината за пристигането им.
Неизвестен извършител 2 отговаря на този въпрос на английски с думите:
"Той ни ограби за 200 000 евро". Жертвата вижда как неизвестен извършител 1
(С. Ф.) грабва сребристо огнестрелно оръжие от десния си джоб на панталона
и след това го насочва към него. Жертвата се опитва да действа по
деескалиращ начин, като кара мъжете да говорят, надявайки се, че полицията
вече е предупредена. Жертвата пита неизвестен извършител No 2 на английски
защо неизвестен извършител 1 (С. Ф.) насочва оръжие към него и го моли да
прибере оръжието, на което неизвестен извършител 1 се съгласява. Както
неизвестен извършител 1 (С. Ф.), така и неизвестен извършител 2 изглежда
леко се успокояват. След това неизвестен извършител номер 2 казва на
английски: "Ние сме тук от картела" и "Той (имайки предвид бившия гост на
Airbnb) трябва да ни плати 200 000 евро. Ти ще ни платиш ли тези пари?"
След това един от четиримата мъже (описан в подадената жалба като
2

неизвестен извършител 4) се опитва да получи достъп до дома на жертвата,
след което жертвата прави забележка на неизвестен извършител 2 за това
деяние. Неизвестен извършител 2 призовава неизвестен извършител 4 да
запази спокойствие на испански с думата "Calma" (спокойно), при която
неизвестен извършител 4 се оттегля. Жертвата, която все още стои на входната
врата до този момент, предлага на групата да изчака на верандата долу, докато
той извади телефона си, за да потърси телефонния номер на бившия си гост.
Когато жертвата взема телефона си в жилището, той чува един от мъжете да
казва "полиция“. Когато слиза на приземния етаж на жилището си, жертвата
вижда четиримата мъже да излизат на улицата в посока Hoofddorpplein.
Записите от камерите за видеонаблюдение в непосредствена близост до
заплахата са били взети за проверка. Въз основа на тези изображения от
камерата С. Ф. е разпознат като неизвестен извършител 1. С. Ф. е разпознат,
защото по-рано същия ден той се е явил в полицейското управление като
собственик на гореспоменатия телефон Samsung и Iphone и са били налични
негови снимки. Тези изображения бяха сравнени с изображенията от камерата
след заплахата, при което ясно се виждаше, че това е един и същ човек.
Самоличността на С. Ф. е установена в полицейското управление чрез личната
му карта, която той е показал (приложено е копие от тази лична карта). Ролята
на С. Ф.: съизвършител
Съгласно ЕЗА с посочените факти българският гражданин С. Ц. Ф. е
осъществил съставите на престъпления член 26, ал. 1 от Закона за оръжията и
боеприпасите във вр. с член 55, ал. 3, буква а) от Закона за оръжията и
боеприпасите (притежание на огнестрелно оръжие) и на 12 август 2024г.
престъпление по член 285, ал. 1 от нидерландския Наказателен кодекс
(заплаха) и член 317, ал. 1 от Наказателния кодекс (изнудване).
Съдът установи изложените факти въз основа на превод на ЕЗА, към
която е приложено и копие на оригинала на ЕЗА и служебно изисканите от
чуждата държава гаранции по чл. 41, ал. 3 от ЗЕЕЗА. По делото е приложена с
превод на български език и Заповедта за задържане на лицето, издадена от
нидерландските власти и послужила като основание за издаване на
процесната ЕЗА. При обсъждането им следва да се подчертае, че
изпълняващата държава няма правомощие да изследва доказаността на
фактите, описани в ЕЗА.
В тази връзка неоснователни се явяват доводите на защитата на исканото
лице, че са налице само формалните основания за предаване на лицето, което
не е съпричастно към инкриминираните деяние и които се поддържат от
исканото за предаване лице, което твърди, че самият той е бил обект на
престъпление в Кралство Нидерландия и не е извършвал никакви
престъпления. Всички тези аргументи, могат да бъдат изложени от С. Ц. Ф. в
хода на разследването, пред компетентните органи на Кралство Нидерландия
и биха могли да съставляват основание за изменение на взетата му мярка за
неотклонение, но не могат да послужат като аргумент пред настоящия състав
3

за отказ от изпълнение на издадената ЕЗА, доколкото предмет на настоящото
производство не може да бъде преценка на законосъобразността на издадената
Заповед за задържане от нидерландските власти.
Съдът е обвързан от посочените в ЕЗА престъпни състави и няма
правомощия да събира доказателства и да се произнася по въпросите по
съществото на делото, които са от компетентността на съответните власти в
Кралство Нидерландия. В тази връзка следва да се посочи, че процедурата по
изпълнение на ЕЗА е подчинена на принципа на взаимно доверие и
признаване между държавите – членки, т.е. това не е процедура по съществото
на делото, а се приема априори, че органите на издаващата държава
упражняват своите правомощия добросъвестно. По същата причина и съдът
няма възможност да преценява вътрешното убеждение на Органа, издал
Заповедта за задържане в Кралство Нидерландия.
Като съобрази съдържанието на разглежданата ЕЗА и доказателствата за
личността на българския гражданин, в рамките на компетентността си по
същество, съдът прие, че искането за изпълнение на ЕЗА е допустимо и
основателно.
Европейската заповед за арест съдържа всички изискуеми от чл. 37 от
ЗЕЕЗА реквизити за допустимост.
Тя е издадена от компетентен орган – Съдия – Следовател в Амстердам,
Кралство Нидерландия. В представената ЕЗА се съдържат данни относно
личността на исканото лице, като неговата самоличност е надлежно
установена. Исканото лице се издирва въз основа на Заповед за задържане
издадена от прокурора по делото на Окръжна прокуратура в Амстердам на 18
септември 2024 г., също приложена по делото.
В ЕЗА е отразено, че горната граница на наказанието, което се предвижда
за по-тежкото престъпление е лишаване от свобода до 9 години. Въпрос на
суверенна преценка на издаващия орган е как ще квалифицира фактите,
включително и в колко престъпни състава ще ги подведе. Достатъчно е, че
съгласно чл. 37, ал. 1, т. 5 ЗЕЕЗА е посочена достатъчно ясно престъпна
дейност, индивидуализирана по спецификата си, както и по време и място. В
този смисъл ЕЗА съдържа необходимата информация относно
обстоятелствата, при които са реализирани деянията, съставите от
Нидерландския наказателен кодекс и участието на исканото лице в тях.
Налице са и предпоставките, предвидени в чл. 36 ЗЕЕЗА, за предаване на
исканото лице на издаващата процесната ЕЗА държава.
Процесният случай представлява типична хипотеза на изключение от
правилото за двойна наказуемост, предвидено в чл. 2, § 2 от РР на Съвета на
Европа от 2002 г. за ЕЗА и транспонирано в българското законодателство чрез
нормата на чл. 36, ал. 2 от ЗЕЕЗА. Изключението е налице, тъй като в ЕЗА
нидерландските съдебни власти са посочили, че престъпната дейност на
исканото лице осъществява съставите на „Въоръжен грабеж“. Тези деяния
4

попадат в списъка от 32-те категории престъпления, посочени в чл. 36, ал. 3 от
ЗЕЕЗА - чл. 36, ал. 3, т. 18 от ЗЕЕЗА и индивидуализират престъпни проява,
наказуеми съгласно НК на Кралство Нидерландия с повече от три години
лишаване от свобода. Посочените квалификации на деянията и включването
им в кръга на престъпленията по чл. 36, ал. 3 ЗЕЕЗА, не задължава съда да
обсъди, дали за престъпленията, за което се иска предаване, съществува аналог
и в българското право. За пълнота следва да се отбележи, че посочените
престъпни състави имат и съответствие и с Наказателния кодекс на Република
България: чл. 339, ал. 1 от НК и чл. 143, ал. 1 от НК.
На следващо място, съдът намира, че не е налице нито едно от
императивните основания по чл. 39 и чл. 41 ЗЕЕЗА за отказ да се изпълни
ЕЗА. Най-напред престъпленията не попадат под нашата наказателна
юрисдикция и няма данни българският гражданин да е осъждан за същите
факти в държава членка на Европейската общност. Исканото лице не е
малолетно – съгласно българското законодателство малолетни са лицата до 14
– годишна възраст.
По инициатива на съда са изискани и представени от Кралство
Нидерландия гаранциите по чл. 41, ал. 3 от ЗЕЕЗА. Съгласно дадените
гаранции, изискващата държава гарантира, че веднъж след като въпросното
лице е осъдено с влязла в сила присъда за наказание ЛОС, то това лице ще
бъде върнато в България, за да изтърпи там наложеното наказание.
По този начин издаващата държава е изпълнила изискването на чл. 5, т. 3
от Рамково решение на Съвета на Европейския съюз от 13 юни 2002г. относно
европейската заповед за задържане и процедурите за предаване на лица между
държавите - членки (2002/584/JHA) и е покрила съответния му еквивалент по
вътрешното ни право, инкорпориран в чл. 41, ал. 3 от ЗЕЕЗА.
Съдът не констатира наличието на няколко или някое от изборните
основания за отказ за изпълнение на ЕЗА по чл. 40 от ЗЕЕЗА, тъй като срещу
българският гражданин не е провеждано наказателно преследване в България
за същите престъпления, за които е издадена заповедта, респ. няма и
прекратяване за него. От съдържанието на ЕЗА и от съпровождащите я
документи, представени от нидерландските власти, е видно, че няма
процесуални пречки за провеждане на наказателното производство –
включително не е изтекла давността и не е налице амнистия като
задължително основание за отказ по чл. 39, т. 1 ЗЕЕЗА. Няма данни исканото
лице да е изтърпяло или изтърпява наказание в държава, която не е членка на
Европейския съюз, по влязла в сила присъда за същото престъпление, за което
е издадена заповедта, а отделно от това престъпленията по заповедта са
извършени изцяло на територията на издаващата държава.
На следващо място, съдът намира, че не е налице и факултативното
основание по чл. 40, т. 4 ЗЕЕЗА съдът да откаже изпълнение на ЕЗА, защото
макар лицето да е български гражданин, предаването му се иска с цел
провеждане на наказателно преследване, а не с оглед привеждане на наказание
5

лишаване от свобода и мярка, изискваща задържане.
При така изложените факти, съдът намери, че са налице процесуалните и
материалноправни предпоставки за допускане на изпълнение на издадената
срещу С. Ц. Ф. Европейска заповед за арест, като с цел осигуряване
изпълнението на същата съдът взе и мярка за неотклонение „Задържане под
стража“, доколкото съществува изрична императивна разпоредба в ЗЕЕЗА в
този смисъл.
Така мотивиран съдът постанови решението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :1. 2.

6

Номер на акта:	660
Дата:	29 октомври 2024 г. (в сила от 5 ноември 2024 г.)
Съдия:	Милен Михайлов

Дело:	20241100206233
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	8 октомври 2024 г.

Решение по дело №6233/2024 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите