Определение по адм. дело №284/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл.166, ал.4 от АПК, във вр. с чл.65, ал.1 и ал.3 от Закона за общинската собственост/ЗОС/.

Делото е образувано по жалба на „Мерисимо“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], [адрес], представлявано от управителя му И. И. М., срещу Заповед №372 от 14.03.2025 год., издадена от кмета на община Кърджали, с която, на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, чл.59 от АПК, чл.65, ал.1, и ал.3 от Закона за общинската собственост, е наредено да се изземе общински терен, находящ се в [населено място], [улица], [адрес], ***, ползван за разполагане на маси за консумация на открито, от „Мерисимо“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], [адрес], представлявано от И. И. М. - управител, поради това, че общинският имот се владее без правно основание.

В жалбата са изложени доводи и съображения за незаконосъобразност на обжалваната заповед, като се иска нейната отмяна като такава.

В жалбата накрая се съдържа и особено искане за спиране изпълнението на Заповед №372 от 14.03.2025 год. на кмета на Община Кърджали, до окончателното решаване на спора относно законосъобразността на обжалваната заповед. Твърди се, че при наличието на изложените в жалбата данни може да се направи обоснован извод, че предварителното изпълнение на атакуваната заповед би довело до настъпване на значителни и трудно поправими вреди за търговското дружество - жалбоподател, по смисъла на чл.166, ал.2 от АПК, в степен, по-голяма от допустимата.

В жалбата се излага довод, че при извършване на преценката си относно основателността на обективираното в нея особено искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед, съдът следва да съобрази изложените съображения и доказателствата по делото, от преценката на които можело да се направи извод, че съществува вероятност изпълнението на заповедта преди постановяване на окончателен съдебен акт по оспорването й, да доведе до претърпяване на значителни и трудно поправими вреди за „Мерисимо” ООД [населено място]. Твърди се, че в настоящия случай допуснатото предварително изпълнение ще причини на дружеството значителна вреда, тъй като ще доведе до намаляване обема на работата му, поради това, че предстои пролетно-летен сезон, в който клиентите предпочитали да прекарват повече време на открито и съответно желаели да бъдат настанени на масите, разположени пред заведението, а не вътре в него. Твърди се също, че в тази връзка, за дружеството ще настъпят имуществени вреди, изразяващи се в намаляване на приходите от осъществяваната дейност и загуба на клиенти. Сочи се, че освен това, в „Мерисимо” ООД [населено място] работят на постоянен трудов договор 4 лица - А. Ш. Ю.; Д. М. Б.; Ц. Г. Щ. и С. Р. Н., част от които също щели да останат без работа и препитание, поради намаляване обема на работата на заведението, което щяло доведе до материално затруднение на семействата им. Според жалбоподателя, несъмнено посочените по-горе обстоятелства променят обществено-икономическите условия, при които актът въздейства негативно върху правната сфера на дружеството и работниците в стопанисваното от него заведение, като това рефлектира върху интензитета на увредата и я квалифицира като тежка.

Като следващо основание за основателност на направеното искане за спиране се пояснява, че дружеството е извършило, със съгласието на наемодателя, подобрения в имота на значителна стойност – изграден и монтиран поставяем сенник с ветробрани към самостоятелен обект с идентификатор №[номер], с начин на трайно ползване „за обществено хранене“ /***, находящ в [населено място], [улица], [адрес], за което имало издадено Разрешение за поставяне №[номер]/[дата] на ВрИД гл.архитект на Община Кърджали, съгласно представен проект, както и бил изграден подиум, върху който се разполагали масите и столове за консумация на открито. Твърди се, че за извършените CMP-та дружеството заплатило около 70000.00 лева и със стойността на тези подобрения се е увеличила стойността на имота и че тези подобрения са били извършени с оглед на дългосрочното действие на договора за наем. Цитира се Определение №7858/13.09.2022 год. на ВАС, постановено по адм.дело №7685/2022 год.

След като се запозна с така подадената жалба и прецени приложените към нея писмени доказателства, след преценка на направеното искане за спиране, съдът констатира следното:

Това искане е процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна – адресат на заповедта, чиято законосъобразност е редовно оспорена по съдебен ред и по оспорването е образувано настоящото административно дело №284/2025 год. по описа на Административен съд - Кърджали. Освен това, съдът приема, че оспорената заповед е получена от адресата й на 03.04.2025 год., видно от приложеното по преписката известие за доставяне с баркод [номер] на „Български пощи“ ЕАД ПС - [област], а жалбата е подадена чрез административния орган, до съда, на 11.04.2025 год., т.е. на 8-ия ден след получаването й, от надлежна страна, тъй като жалбоподателят е адресат на акта, поради което е процесуално допустима.

Разгледано по съществото, искането за спиране е неоснователно, по следните фактически и правни съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.166, ал.4 от АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на чл.166, ал.2 от същия кодекс. В този смисъл е и Тълкувателно решение №5/2009 год. на Общото събрание на съдиите във ВАС по Тълкувателно дело №1/2009 година.

В конкретната хипотеза, със Заповед №372 от 14.03.2025 год., издадена от кмета на община Кърджали е наредено, на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, чл.59 от АПК, чл.65, ал.1, и ал.3 от Закона за общинската собственост, да се изземе общински терен, находящ се в [населено място], [улица], [адрес], ***, ползван за разполагане на маси за консумация на открито, от „Мерисимо“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], [адрес], представлявано от И. И. М. - управител, поради това, че общинският имот се владее без правно основание.

Определен е 14-дневен срок за доброволно изпълнение, считано от датата на връчване на заповедта или обявяването й. В случай, че теренът не бъде освободен в посочения срок е разпоредено на 16.04.2025 год., от 10:00 часа, да се осъществят действия по принудително изпълнение за изземване по административен ред, като е указано, че комисията по изземване на общински имоти не носи отговорност за съхраняването на маси, столове, подиум, мебели и вещи, намерени върху общинския терен.

Съгласно приложимата разпоредба на чл.65, ал.1 от Закона за общинската собственост/ЗОС/, общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината, като на основание ал.4 от същия текст, заповедта по ал.1 подлежи на обжалване по реда на АПК, но обжалването не спира изпълнението на заповедта, освен ако съдът разпореди друго. Следователно, законодателят е преценил, че в тези случаи е налице особено важен държавен или обществен интерес, чиято защита ще се осигури с незабавното изпълнение на акта, т.е. когато законът разпорежда предварителното изпълнение на определена категория актове, той презюмира съществуването на една, повече или на всички предпоставки по чл.60 от АПК, но същевременно, презумпцията по чл.65, ал.4, предл.ІІ/второ/ от ЗОС, за наличието на условия, обосноваващи предварителното изпълнение на административния акт, не е необорима.

Съгласно чл.166, ал.2 от АПК, при всяко положение на делото до влизането в сила на съдебното решение, по искане на жалбоподателя, съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре от съда само при наличието на нови обстоятелства. При тези предпоставки и условия, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може да се спре и допуснатото по силата на отделен закон предварително изпълнение на акта, съгласно нормата на чл.166, ал.4 от АПК. Ето защо, в това производство жалбоподателят следва да докаже наличието на реална и обективна опасност лично за него да настъпят вредни последици, които са значителни по своя размер или трудно поправими, като по своето естество и характер, те трябва да са противопоставими на правата и интересът, които законът охранява. Специалният закон не предвижда основанията за спиране изпълнението на визираните в чл.65, ал.1 от ЗОС заповеди, за които е дерогирал суспензивния ефект на жалбата, поради което по аналогия и с оглед препратката на чл.65, ал.4, предл.І/първо/ от ЗОС, се прилага нормата на чл.166, ал.2, във връзка с ал.4 от АПК. Във всеки конкретен случай съдът, разглеждащ искането за спиране по чл.166, ал.2 от АПК, на актове по чл.65, ал.1 от ЗОС, каквато се явява и оспорената в настоящото производство заповед, преценява дали незабавното изпълнение може да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата, която да бъде противопоставена на презумираните предпоставки по чл.60, ал.1 от АПК. Предпоставките, при които съдът може да спре предварителното изпълнение, са нови факти и обстоятелства, поради които самото предварително изпълнение би могло да причини значителна или трудно поправима вреда на оспорващия. Доказателствената тежест за тези нови факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е негова. Следователно, за да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да заяви и докаже вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни като основание за спирането му, респективно - следва да установи, че от допуснатото по закон предварително изпълнение ще последва значителна или трудно поправима вреда или че ще бъде засегнат особено важен негов интерес.

В настоящия случай настъпването на такава трудно поправима вреда се обосновава с твърдението, че изземването ще доведе до намаляване обема на работата на дружеството, поради това, че предстоял пролетно-летен сезон, в който клиентите предпочитали да прекарват повече време на открито и съответно желаели да бъдат настанени на масите, разположени пред заведението, а не вътре в него и че в тази връзка, за дружеството щели да настъпят имуществени вреди, изразяващи се в намаляване на приходите от осъществяваната дейност и загуба на клиенти. Съдът намира, че тези твърдения са недостатъчни да обосноват настъпването на такава значителна или трудно поправима вреда от допуснатото по закон изпълнение, т.к. няма доказателства, колко маси за клиенти се разполагат на този терен, респ. колко места за клиенти на открито върху този терен има към заведението – ***, находящ се в [населено място], [улица], [адрес]. В тази връзка се твърди намаляване на приходите от осъществяваната дейност, но по никакъв начин не е посочено или обосновано, приблизително в какъв размер месечно е това намаляване, за да се прецени дали същото е значително.

От друга страна, изземването на този общински терен, за който дружеството-жалбоподател няма сключен договор за ползване под наем, няма да доведе до преустановяване въобще на търговската дейност на дружеството-жалбоподател. Това е така, тъй като от приложените по преписката доказателства, а и от изложеното в самата жалба, става ясно, че същото ползва под наем самостоятетелен обект с идентификатор №[номер], начин на трайно ползване - за обществено хранене: ***, находящ се в [населено място], [улица], [адрес], който търговски обект е с една значителна полезна площ - от 163.00 кв.м. и за който обект също има издадена заповед за изземване, на основание чл.65, ал.1 и ал.3 от ЗОС, която е била обжалвана и чието изпълнение е било спряно с Определение №356 от 07.02.2025 год., постановено по административно дело №91/2025 год. по описа на АдмС – Кърджали. С изземването на общинския терен търговското дружество няма да бъде лишено от възможността да ползва този търговски обект и да упражнява търговската си дейност, като в тази връзка съдът намира за несъстоятелен и довода, че част от работещите в „Мерисимо” ООД [населено място] на постоянен трудов договор 4 лица, ще останат без работа и препитание, поради намаляване обема на работата на заведението. Дали и с колко ще намалее обема на работа и дали това намаление ще стане предпоставка за прекратяване на трудовия договор с някое от тези четири лица, са само предположения и твърдения на жалбоподателя, за които няма доказателства, като според съда, в крайна сметка в един търговски обект, какъвто е стопанисвания от дружеството - жалбоподател, а именно – ***, с такава полезна площ – 163 кв.метра, е нормално да работи персонал от четирима служители.

Настъпването на значителна или трудно поправима врема от изземването не може да бъде обосновано и с наличието на описаните подобрения върху терена, извършени със съгласието на наемодателя. Стойността на тези подобрения може да бъде търсена от дружеството-жалбоподател по гражданскоправен ред, пред съответния компетентен съд.

Все в обсъжданата насока е необходимо да се добави още, че евентуалната незаконосъобразност на оспорената заповед не е възведена като основание за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административни актове от категорията на процесния. Дали самата заповед е издадена в нарушение на процесуалния и/или материалния закон са въпроси по същество на проверката за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основание по чл.146 от АПК, поради което няма да бъдат обсъждани в настоящото производство.

В подкрепа на изложеното е и разпоредбата на чл.301 от АПК, съгласно която, когато административният акт бъде отменен, след като е започнало неговото изпълнение, административният орган в едномесечен срок възстановява нарушеното право, а ако това е невъзможно - удовлетворява засегнатото лице по друг законен начин и ако това не стане, засегнатото лице има право на обезщетение. Казано с други думи, ако вследствие на предварителното изпълнение на обжалвания административен акт бъдат накърнени в някаква степен правата на жалбоподателя, то пред него остава открита възможността, при успешно реализиране на защитата срещу заповедта по чл.65, ал.1 от ЗОбС, да потърси правата си по реда на чл.301 от АПК.

Ето защо, предвид гореизложеното, съдът намира, че предпоставките по чл.166, ал.2 от АПК, в случая не са налице и особеното искане на „Мерисимо“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], [адрес], представлявано от управителя му И. И. М., за спиране изпълнението на оспорената Заповед №372 от 14.03.2025 год., издадена от кмета на община Кърджали, на основание чл.65, ал.1 и ал.3 от Закона за общинската собственост, чл.44, ал.2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация и чл.59, ал.1 от АПК, следва да бъде оставено без уважение.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.166, ал.3 от АПК, Административният съд,

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ особеното искане на „Мерисимо“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], [адрес], представлявано от управителя му И. И. М., за спиране изпълнението на Заповед №372 от 14.03.2025 год., издадена от кмета на община Кърджали, с която, на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, чл.59 от АПК, чл.65, ал.1, и ал.3 от Закона за общинската собственост, е наредено да се изземе общински терен, находящ се в [населено място], [улица], [адрес], ***, ползван за разполагане на маси за консумация на открито, от „Мерисимо“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], [адрес], представлявано от И. И. М. - управител, поради това, че общинският имот се владее без правно основание.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България, чрез Административен съд - Кърджали, в 7/седем/-дневен срок от съобщаването или връчването му на страните.

Препис от настоящото определение, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, от АПК, незабавно да се изпрати или връчи на страните по делото.