ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 32381
гр. София, 31.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20241110159333 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба, подадена от Н. П.
А. против „Софийска вода“ АД, с която за предявени отрицателни установителни
искове с правно основание чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК при условията на
обективно кумулативно съединяване за установяване недължимост на парично
задължение, поради изтекла в полза на ищеца погасителна давност.
След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил в
срок отговор от ответника.
Съдът с оглед разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ГПК следва в закрито съдебно
заседание да се произнесе, след като отново извършва проверка на редовността и
допустимостта на предявените искове, по предварителните въпроси и направените
доказателствени искания на страните.
Ищецът е представил писмени доказателства, които съдът намира за допустими,
относими и необходими за разрешаване на правния спор, предмет на делото, с оглед
което следва да се допусне събирането им.
Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на
страните съобразно разпоредбата на чл. 140, ал. 3 от ГПК, като с оглед изложените в
исковата молба и отговора на исковата молба твърдения страните следва да бъдат
приканени да постигнат съгласие и да уредят спора помежду си доброволно чрез
медиация или друг способ. Следва да им бъде съобщен и проектът за доклад, по който
страните могат да вземат становище в първото по делото съдебно заседание.
Предвид на изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и 3 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА събиране на представените с исковата молба и отговора на исковата
1
молба писмени документи.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 01.10.2025 г. от 11.10 часа, за когато
да се призоват страните като им се връчи и проект за доклад и им се съобщят
последиците от неявяване в съдебно заседание. На ищеца да се връчи препис от
отговора на ответника, като съдът УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че може да изрази
становище по направените от ответника възражения най-късно в първото по делото
публично съдебно заседание.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че следва да уведомят съда при промяна на адреса,
който са посочили по делото или веднъж са призовани или при отсъствие от този адрес
за повече от един месец. В тези случаи следва да уведомят съда за новия си адрес или
да посочат съдебен адрес. При неизпълнение на това указание всички съобщения и
съдебни книжа ще се прилагат към делото и ще се считат редовно връчени, съгласно
чл. 41, ал. 2 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване с частна жалба.
ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД
І.1. Делото е образувано въз основа на искова молба вх.№ 315965/08.10.2024 г.
на СРС от Н. П. А. срещу „Софийска вода“ АД с искане да бъде признато за
установено, че не дължи на ответника сумата от 3 208, 94 лв., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по гр.д.№ 17065/2023 г. по описа на СРС, 59 състав. В исковата
молба и молби- уточнения от 23.01.2025 г. и 01.04.2025г. ищецът твърди, че срещу нея
бил издаден изпълнителен лист, въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 17 065/2023 г., на СРС, 59 състав,
с които същата е била осъдена да заплати на „Софийска вода“ АД сумата в размер на 3
208,94 лв., представляваща главница за потребена вода за период от 25.08.2020 г. -
27.10.2022 г., ведно със законната лихва за периода от 31.03.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата от 262, 68 лв., представляваща мораторна лихва за период от
25.09.2020 г. до 27.10.2022 г., както и държавна такса в размер на 69, 43 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв. Навежда твърдения, че била
изтекла погасителна давност по отношение на главница и лихви. Сочи, че описаните
суми към настоящия етап не се събират от ответника чрез изпълнителните способи на
съдебен изпълнител. Оспорва дължимостта на претенцията, поради изтекла давност.
Твърди, че е собственик на партидата за доставка на вода, както и на имота, който
обитава. Моли съда да установи, че не дължи описаното задължение.
2. В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба. Със същия счита предявеният иск за недопустим и неоснователен. Твърди още,
че нормата на чл. 117, ал.2 ЗЗД следва да намери приложение и по отношение на
вземане, за което е налице влязла в сила заповед за изпълнение, поради неподаване на
възражение от длъжника в срока по чл. 414, ал.2 ГПК. Поддържа, че по
изпълнителното дело са извършвани изпълнителни действия, прекъсващи давността по
отношение на процесното вземане. Заявява, че давността за вземанията по
изпълнителния лист, издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е
петгодишна и е започнала да тече от датата на влизането в сила на заповедта по арг. на
чл. 117, ал.2 ЗЗД вр. с чл. 117, ал.1 ЗЗД, а когато липсва информация кога заповедта е
влязла в законна сила, моментът, от който започва да тече давността, е датата на
издаване на изпълнителния лист, в настоящия случай 24.06.2024 г. Видно от
2
посочената дата, давността по отношение на вземанията, за които е издаден
изпълнителния лист не е изтекла, поради което счита искът за неоснователен.
Поддържа, че съгласно чл. 116, б.“в“ от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането
на действия за принудително изпълнение на вземането, т.е. по изричната разпоредба
на закона, давността се прекъсва с предприемането на кое изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от
взискателя по чл. 18, ал.1 ЗКЧСИ - т.10 и т.14 от ТР от 26.0.2015г. по т.д.№ 2/2013 г. на
ОСГТК), каквото възлагане е налице. Навежда твърдения, че в изпълнителното
производство са извършвани изпълнителни действия- наложени запори на сметките на
ищеца в „Юробанк България“ АД и „Първа инвестиционна банка“ АД. Поддържа, че
по изпълнителното дело са били извършвани валидни изпълнителни действия,
периодът между които не е надвишавал двугодишния срок, предвиден в разпоредбата
на чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК, поради което и към момента по отношение на
изпълнителното дело не е настъпила перемпция. Моли съда да се произнесе с
решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан,
претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 78, ал.8 ГПК.
ІІ. Въз основа на изложените в исковата молба твърдения съдът намира, че
предмет на делото са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГП. предявени при условията на обективно кумулативно съединяване. Нормата
на чл. 439 ГПК се отнася само до случаите, когато изпълнителното производство е
образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по влязло в сила решение.
Именно за да не се заобиколи забраната за пререшаване на спор, разрешен със сила на
пресъдено нещо, ал. 2 на чл. 439 ГПК предвижда, че в тези случаи искът на длъжника
може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене
в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
ІІІ. Съгласно чл. 153 от ГПК на доказване подлежат спорните факти, както и
за фактите, за които е установена законова презумпция (154, ал.2 от ГПК).
Между страните не е спорно, че е бил издаден изпълнителен лист в полза на
ответника срещу ищеца във връзка с дължимите суми.
IV. Съгласно чл. 154, ал.1 от ГПК всяка от страните следва да установи фактите,
на които основава исканията си.
В тежест на ищеца е да докаже, че срещу него е издаден изпълнителен лист за
посочените суми, че ответникът е легитимиран кредитор за процесните вземания,
както и да докаже твърдените от него положителни факти, в т. ч. правопогасителното
си възражение – че е изтекъл предвиденият в закона срок за извършване на
изпълнителни действия.
В тежест на ответника е да докаже съществуването на задължението, респ.
спирането или прекъсването на предвидения в закона срок.
V. На основание чл. 146, ал. 2 следва да се посочат фактите, за които страните
не сочат доказателства.
УКАЗВА на страните, че ако след доклада по делото в откритото съдебно
заседание не направят доказателствени искания във връзка с дадените им указания, те
губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК – ако
твърдят нови обстоятелства - да представят нови доказателства, но само ако не са
могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно, или ако твърдят
нововъзникнали обстоятелства от значение за делото - да посочат и представят
3
доказателства за тях.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4