Р Е Ш Е Н И Е
29.01.2024 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Номер 219 2 0 2 4 г. град Кюстендил
Кюстендилски административен съд,
на десети януари 2 0 2 4 година
в публично съдебно заседание в следния състав:
Председател: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Членове: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
Секретар: Светла Кърлова и с участието на
Прокурора: Марияна Сиракова
Като разгледа докладваното от съдия Демиревски
НАХД № 292 по описа на КнАС за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.
„Х.И С.Е.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***1, чрез управителя си Е.П., обжалва Решение на ДРС № 381 от 26.10.2023 г. по НАХД № 556 по описа на същия съд за 2023 г., с което е потвърдено НП № 001692/27.02.2023 г. на ИД Директор на РД за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград, със седалище *** към ГД “Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите /КЗП/, за наложена “имуществена санкция” на “Х.И С.Е.” ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, в размер на 500 лв. на основание чл. 233 ал. 2 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.
Твърдят се касационни основания, че решението на ДРС е необосновано, неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд неправилно е приложил и тълкувал разпоредбите на ЗЗП. Иска се отмяна на решението, съответно отмяна на НП, вкл. да бъдат присъдени сторените по делото разноски
Касаторът не се представлява по делото. Представено е писмено заявление, в което се поддържа касационната жалба.
Ответникът не се представлява по делото. Депозирана е писмена молба от адв. А, в качеството й на пълномощник на административния орган, с която моли да се остави без уважение касационната жалба. Прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.
Заключението на прокурора е, че касационната жалба е неоснователна и решението на ДРС е правилно и законосъобразно.
Касаторът е субект на правото на оспорване и е упражнил правото си надлежно, поради което жалбата е допустима.
Административният съд, на основание чл. 218 от АПК във връзка с чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, след като обсъди посочените в жалбата пороци на решението и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, прие следното:
Предмет на касационна проверка е Решение № 381 от 26.10.2023 г. на ДРС по НАХД № 556 по описа на същия съд за 2023 г. С атакувания съдебен акт е потвърдено НП № 001692/27.02.2023 г. на ИД Директор на РД за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към Главна дирекция ”Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите – София.
Наказателното постановление е заключителен акт в административно - наказателно производство, образувано с АУАН № 001692/26.01.2023 г. срещу ”Х.И С.Е.” ЕООД, със седалище и адрес на управление ***1, представлявано от Е.К.П..
При извършена проверка на 22.11.2022 г. в семеен хотел „Емар“, с адрес: гр. Сапарева баня, ул. „Йордан Попмихайлов“ № 3, стопанисван от дружеството, е констатирано следното: в обекта няма и не е представен регистър на предявените рекламации, като търговеца не поддържа такъв, съгласно изискванията на чл. 127 ал. 2 от ЗЗП, във всяко едно от местата, посочени в ал. 4. Правото на избор на място за предявяване на рекламацията принадлежи изцяло на потребителя.
Нарушението е установено в хода на извършена проверка на 22.11.2022 г. и е констатирано с Протокол КП № К-2758451/22.11.2022 г. и е съставен акт № 001692 от 26.01.2023 г. Актосъставителят е приел, че са нарушени разпоредбите на чл. 127 ал. 2 от ЗЗП. Актът е връчен срещу подпис на управителя на обекта на 06.02.2023 г., с отбелязване „възразявам“. Въз основа на АУАН е издадено НП № 001692/27.02.2023 г., в което е възприета фактическата обстановка от акта и на нарушителя е наложена “имуществена санкция” в размер на 500 лв. на основание чл. 222 във вр. с чл. 127 ал. 2 от ЗЗП /ДВ, бр. 99/2005 г., изм. и доп. ДВ, бр. 20/2022 г./.
Първоинстанционният съд е приел, че обжалваното НП е законосъобразно, постановено при липса на допуснати съществени нарушения на процесуални правила и правилно прилагане на материалния закон и го е потвърдил изцяло.
Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за уважаване на касационната жалба.
Фактическите установявания при проверката сочат липса на представен при проверката регистър, поради което е приет извод за неналичието му. Констатацията е безсъмнена, както правилно е посочил и ДРС.
Задължението по чл. 127 ал. 2 от закона,
действащ към датата на установяване на нарушението и издаване на НП е ясно и
категорично – търговецът да поддържа регистър на предявените пред него и пред
упълномощените от него лица рекламации. Съхраняването на регистъра за рекламации в
търговския обект и възможността за достъп до него, произтича от основната цел
на закона – да се осигури защита на правата на потребителите, които във всеки
един момент да имат възможност да направят рекламация на закупената стока. Това
право произтича и от разпоредбата на чл. 124 ал. 4 от ЗЗП – “Приемането на
рекламации се извършва през цялото работно време в търговския обект, където е закупена стоката
или е поръчана услугата, на адреса на управление на търговеца или на друго
място посочено от търговеца. Правото на избор на място на предявяване на
рекламацията принадлежи изцяло на потребителя”. Именно с оглед на тази цел е
предвидено задължението, рекламацията да бъде описана в определения за това
регистър, като отсъствието на такъв или липсата на достъп до същия, по една или
друга причина, възпрепятства потребителя да защити правата си пред съответния
търговец. Безспорно от доказателствата по делото се установява, че в момента на
извършената проверка, регистър на предявените рекламации не е представен на
контролните органи. От представения по делото Констативен протокол от 22.11.2022
г. е видно, че в обекта няма и не е представен регистър на предявените
рекламации, като е отбелязано, че търговеца не поддържа такъв.
С оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат присъждани.
Воден от тези мотиви и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 381 от 26.10.2023 г. на ДРС по НАХД № 556 по описа на същия съд за 2023 г.
Решението е окончателно.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
Председател:
Членове: