Мотиви
към Присъда № 52 от 09.10.2019 година,
постановена по НОХД № 300/2018 година по описа на РС-Елхово:
Производството по делото е
образувано по внесен от РП- Елхово обвинителен акт, с който против подсъдимите Х.Г.Х., роден на *** ***, с постоянен и
настоящ адрес ***, български гражданин, с основно образование, женен,
безработен, осъждан, ЕГН –
**********, и С.Г.Г., родена на ***
***, с постоянен и настоящ адрес ***, българска гражданка, с основно
образование, омъжена, безработна, неосъждана, ЕГН – **********, са предявени
обвинения по чл. 290, ал.1 от НК, както
следва:
Против подсъдимия Х.Г.Х.:
-
за това, че на 13.01.2016
година в град Елхово, област Ямбол, пред съд - Районен съд град Елхово, по АНД
№731/2015 година по описа на РС - Елхово, в публично съдебно заседание, като
свидетел, устно съзнателно потвърдил неистина, а именно, че на 13.09.2015
година, преди извършване на полицейска проверка, той самия е управлявал
автомобила по улица „Момчил войвода“ в град Елхово, а не К. П. С.,
-
и
за това, че на 06.06.2016 година в град Елхово, област Ямбол, пред съд -
Районен съд град Елхово, по НОХД №846/2015 година по описа на РС - Елхово, в
публично съдебно
заседание, като свидетел, устно съзнателно потвърдил неистина, а именно, че на
13.09.2015 година, преди извършване на полицейска проверка, той самия е
управлявал автомобила по улица „Момчил
войвода" в град Елхово, а не К. П. С..
Против подсъдимата С.Г.Г.:
-
за това, че на 10.03.2016
година в град Елхово, област Ямбол, пред съд - Районен съд град Елхово, по АНД
№731/2015 година по описа на РС - Елхово, в публично съдебно заседание, като
свидетел, устно съзнателно потвърдила неистина, а именно, че на 13.09.2015
година, преди и по време на извършване на полицейската
проверка, по улица „Момчил войвода“ в град Елхово, автомобилът се е управлявал
от Х.Г.Х., а не К. П. С.,
-
и
за това, че на 22.11.2016 година в град Елхово, област Ямбол, пред съд- Районен
съд град Елхово, по НОХД №846/2015 година по описа на РС - Елхово, в публично
съдебно заседание, като свидетел, устно съзнателно потвърдила неистина, а
именно, че на 13.09.2015 година, преди и по време на извършване на полицейската
проверка, по улица „Момчил войвода“ в град Елхово, автомобилът се е управлявал
от Х.Г.Х., а не К. П. С..
В съдебното заседание участващият по
делото прокурор от ЕРП поддържа повдигнатото против подсъдимите обвинение, като
намира същото за доказано от обективна и субективна
страна въз основа на събраните писмени и гласни доказателства. Предлага на подсъдимите да бъде
наложено наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, като наказанието
лишаване от свобода, за което не е предвиден специален минимум да бъде заменено
с наказание пробация при следните пробационни мерки: 1. Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца и 2.
Задължителни периодични срещи с пробационен служител също за срок от шест
месеца. Прокурорът мотивира искането си за налагане на това наказание на всеки
от подсъдимите с това, че към момента на извършване на деянията същите не са
били осъждани, както и с изминалия дълъг период от време от момента на
извършване на деянието до момента на приключване на наказателното производство.
Подсъдимите участват лично и със защитник в съдебната
фаза на наказателното производство. В обясненията си, дадени по реда на чл. 277
от НПК, подсъдимите заявяват, че не се признават за виновни по повдигнатото
против тях обвинение, като твърдят, че не са извършители на деянията, в които
са обвинени.
Защитникът на подсъдимите - адв. Г.Д. ***, в хода на
съдебните прения излага доводи за недоказаност на предявените против подсъдимите
обвинения, като се позовава на противоречие в показанията на разпитаните по
делото свидетели, тенденциозно отношение на свидетелите към лицето К. С., както
и на мотивите към съдебните актове по АНД №731/2015 година и НОХД № 846/2015
година, двете по описа на РС – Елхово, като твърди, че в същите липсва от
страна на съдията, изготвил съдебните актове твърдение, че подсъдимите са
затаили неистина, а единствено това, че не са приети отделни факти от
показанията на подсъдимите, дадени в качеството им на свидетели по цитираните
наказателни дела. Защитникът пледира за постановяване на оправдателна присъда
по отношение на подсъдимите.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Във връзка с депозирана жалба от К. П. С. против Наказателно
постановление №15 - 0261 -000397 от 23.09.2015 година на ВПД Началник РУ -
Елхово, в РС – Елхово е било образувано АНД №731/2015 година. По това дело като
свидетели са били разпитани подсъдимите Х.Г.Х. и С.Г.Г.. Разпитът на подсъдимия
Х. е бил проведен в съдебно заседание на 13.01.2016 година. В показанията си
като свидетел Х. е заявил, че на датата на нарушението, за което против К. С. е
съставен АУАН и издадено обжалваното по АНД № 731/2015 година по описа на РС –
Елхово -13.09.2015 година, преди извършване на полицейска проверка на К. С.,
той самия е управлявал автомобила по улица „Момчил Войвода“ в град Елхово, а не
К. С.. В показанията си подсъдимият Х. заявил следното: „Спрях
автомобила на ул. „Момчил войвода“ и си отидох за малко до в къщи.
Оставих майка ми и К.. Върнах се
след 10 минути и видях, че
полицаите са там и пишат нещо… Движих се
от към циганската махала - кв.Изгрев, завих наляво и
стигнах на кръстовището на ул. „Момчил Войвода“ и ул. „Черноморска“. Отбих
автомобила вляво с лице към ул. „Черноморска“. По пътя полицейска кола не съм
виждал. Спрях автомобила на 40 м от къщата си…Майка ми седеше отпред в
дясно, а К. отзад зад мен“.
В проведено на 10.03.2016 година публично съдебно
заседание в град Елхово, област Ямбол, по АНД №731/2015 година по описа на PC -
Елхово, подсъдимата С.Г.Г. била разпитана като свидетел. В хода на разпита й
като свидетел подсъдимата С.Г. заявила, че на 13.09.2015 година, преди
извършване и по време на извършване на полицейската проверка на Кръстника
Стоянова, синът й Х.Г.Х. е управлявал автомобила по улица „Момчил Войвода“ в
град Елхово, a не Кръстника Стоянова. При
разпита си Г. е заявила следното: „Дойдоха сина ми и К. с нейния джип. Същата вечер тя
седеше отзад…Сина ми слезе и взе нещата, които имах аз и ги занесе, а аз
останах с К. да си кажем някоя приказка. Тя слезе за да дойде отпред до мен, но
в това време зад нас изскочиха полицаи. След малко дойде и друга полицейска
кола. Започнаха да приказват с нея…“.
С Решение
№ 217/01.07.2016 година по АНД №731/2015 година, влязло в законна сила на
26.07.2016 година, PC - Елхово е оставил без
разглеждане жалбата на Кръстника Стоянова, в частта относно извършено нарушение
по чл. 150 от ЗДвП и прекратил производството в тази му част. Със същото решение съдът е потвърдил Наказателно
постановление №15 - 0261 -000397 от 23.09.2015 година на ВПД Началник РУ на МВР
- Елхово, в частта му по пункт II, с което на К. П. С., на основание чл.183,
ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП за административно нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП е било наложено административно наказание глоба. Видно от мотивите на
приложеното по ДП Решение 217/01.07.2016 година по АНД №731/20 5 година, съдът
е кредитирал показанията на св.Х.
единствено в частта им, че е отишъл на мястото на извършената полицейска
проверка след приключването й. Показанията на св.С.Г., в частта им, че не
жалбоподателката, а сина й – св.Х. е управлявал
МПС, съдът не е кредитирал. Показанията на св.Х. и св.Г., в частта им,
че св.Х. е управлявал МПС, не са
кредитирани, като съдът е отчел от една страна противоречието им с показанията
на свидетелите - полицейски служители В. и Т., от които се установило, че са
възприели, че МПС се управлявал от Стоянова, а от друга страна поради наличието
на заинтересованост у свидетелите Х. и Г.,
с оглед наличието на обща стопанска дейност между св.Х. и жалбоподателката
Стоянова, както и поради нелогичността на показанията на тези свидетели.
В Районен
съд - град Елхово, по повод внесен от РП- Елхово обвинителен акт срещу К. П. С.
по обвинение за престъпление по чл.343в, ал.2, вр. ал.1 от НК, е било
образувано наказателно от общ характер дело №846 по описа на съда за 2015
година. По това НОХД подсъдимите Х.Г.Х. и С.Г.Г. имали качеството на свидетели.
В проведено на 06.06.2016 година публично съдебно
заседание в град Елхово, област Ямбол, по НОХД №846/2015 година по описа на PC -
Елхово, подсъдимият Х.Г.Х. бил разпитан като свидетел. При разпита си като
свидетел Х. заявил, че на 13.09.2015 година /датата на деянието, за което била
обвинена Кръстника Стоянова/, преди извършване на полицейска проверка на
Кръстника Стоянова, той самия е управлявал автомобила по улица „Момчил
Войвода" в град Елхово, а не Кръстника Стоянова. В показанията си като свидетел Х. посочил следното: „За дата ще ви излъжа, не помня датата, тогава колата я управлявах аз.
Тогава майка ми ми се обади на мен да я взема от работата, където тя работи.
Това беше около 10.30 часа вечерта…Отидохме, взехме майка ми и продължихме към
нас. Стигнахме близо до нас, спрях автомобила, оставих майка ми в колата и
занесох багажа на майка ми вкъщи, а тя остана с К. в колата, да не е сама. Като
се върнах, видях, че полицая пише нещо, но не обърнах внимание. К. беше при
полицая Киров, когато аз се върнах…Майка ми седеше отпред до мен, докато
управлявах колата, а К. беше отзад. Паркирах колата до заведението на
Швейцареца, от долната страна на ул.,,Момчил войвода”, на около 50 метра от нашия дом…След като взехме майка ми, минах по един
черен път, излязох пред блоковете до болницата, не знам точно улицата как се
казва. След това се движих по една стръмна улица, не й знам името и завих
наляво по ул., ,Момчил войвода“ и спрях до заведението на Швейцареца, на
тротоара».
Като свидетел по НОХД № 846/2015
година по описа на РС – Елхово е била разпитана и подсъдимата С.Г.. В
проведеното по делото на 22.11.2016 година съдебно заседание Г. е заявила, че на 13.09.2015 година /датата
на деянието, за което е била обвинена Кръстника Стоянова/, преди извършване и
по време на извършване на полицейска проверка на Кръстника Стоянова, синът й Х.Г.Х.
е управлявал автомобила по улица „Момчил Войвода" в град Елхово, а не Кръстника
Стоянова. Г. като свидетел посочила следното: „Датата не мога да си я спомня точно,
миналата година беше, някъде септември месец беше, някъде към 21.30 часа се
обадих на сина си да дойде да ме вземе от овцефермата, където работим със
съпруга ми… Не мога да си спомня по кое време са дошли, но дойдоха с колата на К.
– с джипа. Когато отидох при тях, тя седеше отзад. Синът ми беше на шофьорското
място, аз се качих при сина ми отпред. Минахме тунела по пътя към лозята и
стигнахме ул. „Момчил войвода“, наблизо до кръстовището с ул. „Черноморска“.
Спряхме зад ресторанта на Швейцареца и синът ми слезе от джипа и ми взема
нещата, които носих. Той слезе, а аз останах вътре в колата, за да си кажем
някоя приказка с К.. Тя слезе от колата и тъкмо щеше да се качва на шофьорското
място отпред при мен, и отзад изскочиха полицаите. Дойдоха, тя още не беше се
качила. Извикаха я, какво си говореха не съм чула…“.
С Присъда
№7/24.02.2017 година, постановена по НОХД №846/2015 година по описа на PC —
Елхово, К. П. С. била призната за виновна в извършване на престъпление по
чл.343в, ал.2, вр. ал.1 от НК, за това, че на 13.09.2015 година в град Елхово,
по улица „Момчил Войвода" е управлявала моторно превозно средство без свидетелство
за управление, в едногодишен срок от наказването й по административен ред за
същото деяние. Присъдата е била потвърдена с Решение №53/01.06.2017 година по
ВНОХД №109/2017 година по описа на ЯОС и е влязла в законна сила на 01.06.2017
година.
В мотивите
към присъдата, съдът не е кредитирал показанията на двамата свидетели – Х. и Г.,
съгласно които не К. С., а самият Х.
е управлявал автомобила на инкриминираните време и място, като е отчетено
противоречието им с всички останали гласни доказателства по делото от една
страна, а от друга страна тяхната заинтересованост от изхода на делото, предвид
на това, че подс. Стоянова и св. Х. работили съвместно, като Х. помагал на
подсъдимата в дейността й като животновъд - при отглеждането на животните, а тя
от своя страна му позволила той да отглежда в нейния обор свои животни, както и
му разрешавала да управлява нейният автомобил при нужда.
Преди разпита
им като свидетели по АНД №731/2015 година и по НОХД №846/2015 година по описа
на РС – Елхово, видно от съдържанието на приложените по ДП протоколи от съдебни
заседания, председателите на съдебните състави са разяснили правата и
задълженията на двамата подсъдими като свидетели и същите са били предупредени
за наказателната отговорност по чл.290, ал.1 от НК при лъжесвидетелстване.
От показанията на разпитаните по
делото свидетели Д.В. и И.Т., двамата полицейски служители, които към
13.09.2015 година са работили в РУ – Елхово, се установява, че на тази дата,
двамата свидетели са спрели за проверка лек автомобил, управляван от К. С., на
ул. „Момчил войвода“. Преди да спрат автомобила за извършване на проверка,
полицейските служители са възприели движението му по ул. „Чаталджа“ и ул. „Лом“
в гр. Елхово, както и това, че същият е управляван от К. С.. Непосредствено
след спирането на автомобила, двамата свидетели установили, че автомобилът се
управлява от Стоянова, а единственият пътник, който се намирал в автомобила
била подс. Г.. Подс. Х. не се намирал в автомобила, а дошъл на мястото на
проверката в по – късен момент.
От приложените по делото справки
на двамата подсъдими се установява, че подс. С.Г. не е била осъждана, а подс. Х.Г.
е осъждан.
Изложената фактическа обстановка, съдебният състав
прие за безспорно доказана въз основа на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, приобщени и проверени по съответния процесуален ред. От кръга на
гласните доказателствени източници, цениха се показанията на свидетелите И.И.Т.
и Д.И.В., събрани непосредствено при проведен разпит пред съда в о.с.з., в
частност от обясненията на двамата подсъдими, дадени в хода на съдебното
следствие.
За изграждането на
фактическите изводи, съдебният състав кредитира още и писмени доказателства,
приобщени чрез прочитането им на основание чл.283 НПК – справки за
съдимост на подсъдимите, Препис от протоколи от с.з по НОХД №846/2015 година
от: 25.04.2016 г., 06.06.2016 г, 12.07.2016 г., 03.10.2016 г., 15.11.2016 г.,
22.11.2016 г., 23.12.2016 г., 27.01.2017 г. и 24.02.2017 г., Протокол от с.з.
от 03.05.2017 г. по ВНОХД № 109/2017 г. на ЯОС, Заверен препис от Присъда №
8/24.02.2017 г. по НОХД № 846/2015 година по описа на РС-Елхово, ведно с
мотивите към нея, Решение № 53/01.06.2017 г. по ВНОХД № 109/2017 г., по описа
на ОС-Ямбол, Заверен препис от Решение № 217/01.07.2016 г. по АНД № 731/2015
година, по описа на РС-Елхово, Препис от протоколи от с.з по АНД № 731/2015
година по описа на РС-Елхово от:13.01.2016 г., от 10.03.2016 г., от 28.04.2016
г., от 26.05.2016 г. Протоколите
по извършените действия по разследване, вкл. протоколи от разпити, съгласно
чл.131 от НПК са доказателствено средство за извършените действия и реда, по
които са били извършени. Т.е. от тях е видно, че по НОХД № 846/2015 година и по АНД № 731/2015 година,
двете по описа на РС – Елхово подсъдимите
сега Х. и Г. са били разпитвани като свидетели и по този начин са били
обективирани думите им пред съда. По този начин те се ползват като писмени
материали по настоящото производство като официални удостоверетелни
/свидетелстващи/ документи, съставени по
съответния ред от съответните длъжностни лица. Както първоинстанционният
наказателен състав по НОХД № 846/2015 година, така и въззивният състав по АНД № 731/2015 година са
обсъждали показанията на свидетелите Х. и Г. и са приели, че тези показания са
недостоверни, заинтересовани и противоречащи на останалия събран по делото
доказателствен материал, поради което не са им дали вяра. Изложеното единствено
се отбелязва от настоящия съд, доколкото тези писмени материали фигурират като
протоколи /писмени документи/, приложени към настоящото досъдебно производство и
не подлежи на обсъждане от настоящия съд изводите на тези органи, а и тяхната
оценка е ирелевантна за съставомерността на деянието по чл.290 ал.1 от НК.
При така установената по категоричен
и безспорен начин в хода на настоящото производство фактическа обстановка
относно деятелността на подсъдимите, събраните и анализирани от съда
доказателства, доказателствени средства и способи за доказване, при спазване
принципите по чл.13, чл. 14 и чл.107 от НПК, настоящият състав направи следните изводи от правна страна:
При гореустановетите факти и
анализът на доказателствата и тяхното проявление, свързано с
наказателноправната деятелност на подсъдимите, еднопосочността на
доказателствената маса, кредитирана от съда, води на извода на решаващата първа
съдебна инстанция, че Х.Г.Х. и С.Г.Г., всеки един от тях самостоятелно, е
извършил от обективна и субективна страна състава на престъпления по чл.290,
ал.1 от НК.
От обективна страна, Х.Г.Х. ***, пред съд - Районен съд град Елхово, по АНД №731/2015 година по описа
на РС - Елхово, в публично съдебно заседание, като свидетел, устно съзнателно
потвърдил неистина, а именно, че на 13.09.2015 година, преди извършване на
полицейска проверка, той самия е управлявал автомобила по улица „Момчил войвода“
в град Елхово, а не К. П. С..
Същият подсъдим на 06.06.2016 година в град Елхово, област Ямбол, пред съд - Районен съд
град Елхово, по НОХД №846/2015 година по описа на РС - Елхово, в публично съдебно заседание, като
свидетел, устно съзнателно потвърдил неистина, а именно, че на 13.09.2015
година, преди извършване на полицейска проверка, той самия е управлявал
автомобила по улица „Момчил войвода" в град Елхово, а
не К. П. С.,
От обективна страна, С.Г.Г. ***, пред съд - Районен съд град Елхово, по АНД №731/2015 година по описа
на РС - Елхово, в публично съдебно заседание, като свидетел, устно съзнателно
потвърдила неистина, а именно, че на 13.09.2015 година, преди и по време на
извършване на полицейската проверка, по улица „Момчил войвода“ в
град Елхово, автомобилът се е управлявал от Х.Г.Х., а не К. П. С..
Същата подсъдима на 22.11.2016
година в град Елхово, област Ямбол, пред съд- Районен съд град Елхово, по НОХД
№846/2015 година по описа на РС - Елхово, в публично съдебно заседание, като
свидетел, устно съзнателно потвърдила неистина, а именно, че на 13.09.2015
година, преди и по време на извършване на полицейската проверка, по улица
„Момчил войвода“ в град Елхово, автомобилът се е управлявал от Х.Г.Х., а не К.
П. С..
Престъпленията са извършени като
форма на изпълнителното деяние– потвърждаване на неистина. Осъществени са с
активно действие – подсъдимите са съобщили невярна информация относно събитието
на разследването по предходни наказателни производство, в хода на които са
свидетелствали пред РС – Елхово по НОХД №846/2015 година и по АНД № 731/2015
година, двете по описа на РС – Елхово, по начин, различен от действителния.
Изпълнителните деяния са извършили устно, защото са изговорили посочените
по-горе неистини.
Престъпленията дейците са
осъществили пред надлежните за това органи – съдът, разглеждащ НОХД № 846/2015
година и съдът, разглеждащ АНД № 731/2015 година. Лъжливите показания подсъдимите са дали в хода на висящи наказателни
производства, с което е изпълнено това изискване за съставомерността на
деянието, а не по време на предварителна проверка или оперативна беседа, защото
последните не са част от наказателния процес /Р 266-2003- III н.о. ВКС/.
Престъпленията
по чл.290, ал.1 от НК са довършени с факта на завършване на показанията пред
надлежния орган, които изцяло или частично са лъжливи, то е формално и на
просто извършване. В този смисъл Р 308-2009-1 НО. За довършеността на престъплението е без значение дали
надлежният орган е кредитирал свидетелските показания. В случая показанията на подсъдимите
Х. и Г. не са били кредитирани от съда по НОХД №846/2015 година и по АНД №
731/2015 година, двете по описа на РС – Елхово, но това е ирелевантно за съставомерността на
престъплението по чл.290 от НК и настоящият съд не е обвързан от изводите на
предходни разследващи или правораздавателни органи.
Константна е практиката на
съдилищата, че за съставомерността на престъплението лъжествидетелстване следва
фактите и обстоятелствата, за които са били депозирани лъжливите свидетелски
показания /или съзнателно премълчани такива/ да са релевантни за предмета на
доказване по делото, за което се свидетелства, защото в противен случай, те не
се отразяват на правораздавателната дейност и деянието е несъставомерно. В този
смисъл Р 148-2010-1 НО.
Релевантните обстоятелства в
настоящия процес и за които обстоятелства всъщност Х. и Г. са излъгали в
предходните наказателни производства – по НОХД № 846/2015 г. и по АНД №
731/2015 г., са тези относно това кой на 13.09.2015 година е управлявал лек
автомобил по ул. „Момчил войвода“ в гр. Елхово, като двамата подсъдими в хода
на двете наказателни производства са потвърдили неистина, като са заявили, че
автомобилът е бил управляван от Х.Г.Х..
От субективна страна престъпленията
от подсъдимите са осъществени виновно, при пряк умисъл и за двамата. При
извършването им те са имали ясната представа за противообществения характер на
стореното, предвиждали са и са желаели настъпването на общественоопасните
последици, като въпреки предупреждението за наказателната отговорност, която
носят за лъжесвителстване, са направи своя избор да излъжат пред съда, като
потвърдят неистината за горните обстоятелства.
При извършване на престъпленията
подсъдимите са проявили своеобразна упоритост, като в хода на водените наказателни
производства неизменно са заели позицията по потвърждаване на неверните
обстоятелства, за които са били разпитвани – обобщено, че Х.Х. е управлявал лек
автомобил по ул. „Момчил войвода“ в гр. Елхово на 13.09.2015 година преди извършване
на полицейска проверка.
Причините за извършване на
престъплението са ниската правна култура, незачитане установения от закона
правов ред за добросъвестно поведение пред надлежните органи на властта и
зачитане устоите на правосъдната система.
Съобразно правната квалификация на
извършеното от подсъдимите Х. и Г. самостоятелно престъпления по чл.290, ал.1
от НК, за всеки от тях, предвиденото в закона наказание е до пет години
лишаване от свобода.
При индивидуализиране на
наказанието, което следва да бъде наложено на всеки един от двамата подсъдими,
съдът намира, че същото следва да бъде определено при условията на чл.55, ал.1,
т.2, б. „б“ от НК, за всяко от престъпленията по чл. 290, ал.1 от НК, като
наказанието лишаване от свобода бъде заменено с наказание пробация. Налице са
само смекчаващи отговорността обстоятелства, които се явяват многобройни и за
двамата извършители. Конкретно – касае се за две лица – майка и син, които
водени от криворазбраното им чувство за солидарност с К. С., са искали да
помогнат на последната. През този период от време подсъдимият Х. е осъществявал
съвместна дейност с К. С.. Подсъдимата Г. не е осъждана, а подсъдимият Х. е
осъждан за престъпления, извършени в периода от 2002 до 2008 година. В унисон с
изложеното съдът намира, че е налице и друго смекчаващо отговорността обстоятелство,
свързано с отдалечеността на извършеното престъпление спрямо постановеният от
съда акт, ангажиращ наказателната отговорност на дейците. При това наказанието
лишаване от свобода се явява несъответно на всички смекчаващи обстоятелства и
несъразмерно тежко за деянието, осъществено през 2016 година, за което през 2019
година е постановена присъдата. Т.е. преценявайки обстоятелствата по чл.55 от НК и тези относно обществената опасност на дейците и деянието, наличието само
на смекчаващи отговорността обстоятелства, които се явяват многобройни, следва
наказанието лишаване от свобода да се замени с пробация за всеки от тях. В
случая наказанието лишаване от свобода и за двамата извършители се явява
несъразмерно тежко, както с оглед индивидуалната превенция, така и с оглед генералната. Вярно е, че генералната превенция също е цел на наказанието, и тя не бива
да бъде подценявана, но за постигане целите на генералната превенция от значение се явява преди
всичко неизбежността на наказанието и своевременното му налагане, а не толкова
размера и начина му на изтърпяване. В заключение генералната превенция по чл.36 от НК също ще се
постигне в настоящия казус посредством наказание пробация за двамата подсъдими.
Поради гореизложеното, съдът наложи на двамата подсъдими за всяко едно от извършените от него
престъпления по чл. 290, ал.1 от НК наказание „пробация“, при следните пробационни
мерки като вид и продължителност, а именно – „Задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от шест
месеца с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или
определено от него длъжностно лице два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител" за
срок от шест месеца.
Тъй
като всяко едно от престъпленията по чл. 290, ал.1 от НК е извършено от
подсъдимите преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях,
съдът прецени, че са налице основанията
на чл. 23 от НК, поради което и след като наложи наказание за всяко едно от
престъпленията, определи на подсъдимите Х.Г.Х. и С.Г.Г. на основание чл. 23,
ал.1 от НК едно общо наказание за
двете деяния, в размер на най – тежкото от тях, а именно: пробация, при следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес" за
срок от шест месеца с периодичност на явяване и подписване пред пробационен
служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен
служител" за срок от шест месеца.
На
основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимите Х.Г.Х., ЕГН – ********** и С.Г.Г., ЕГН – **********, да заплатят направените по делото
разноски в размер на 12.13 лева всеки от тях в приход на бюджета на съдебната
власт по сметка на РС – Елхово, както и по 5.00 лева държавна такса при
служебно издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата.
Председател:........................
/Яна
Ангелова/