Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер                                               Година 20.11.2019                       Град Стара Загора  

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорски районен съд                                                  Първи граждански състав

На двадесет и девети октомври                        Година две хиляди и деветнадесета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                                    Председател: Генчо Атанасов

                                                                                    Членове:

Секретар Живка Димитрова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 3075 по описа за 2019 година.

 

            Предявени е иск с правно основание чл.240 от ЗЗД.

Ищцата А.Г.П. твърди в исковата си молба, че през лятото на миналата година решила да продаде наследствените си земеделски земи, находящи се в землището на с..... За целта се свързала с ответницата, която към онзи момент била технически сътрудник на нотариус в гр.Гълъбово. Във връзка с продажбата и подготовката на документите по нея провели няколко срещи. Изградила се симпатия и доверие между тях. След финализирането на сделката пред нотариуса ответницата в присъствието и на другите съсобственици я помолила да й даде заем в размер на 1000 лева с уговорката, че ще й върне сумата до първи септември 2018 година. Ищцата се съгласила, като се уговорили, че ще й преведе сумата от 1000 лева по банков път, като срокът за връщане ще бъде до първи септември 2018 година. Твърди, че изпълнила уговореното помежду им и на 16.07.2018 г. по банков път превела сумата 1000 лева по сметката на ответницата. След това продължили да се чуват по телефона. Ответницата я  уверявала, че купува някакви имоти, че нямало да има проблем да й върне парите. След изтичане на крайния срок същата започнала да не си вдига телефона. Ищцата разказала на вуйчо си, който присъствал на сделката в качеството си на съсобственик и бил в течение на техните уговорки.Той няколко пъти звънил на ответницата по телефона, като тя обещавала да й върне парите. Твърди, че до този момент не била върнала сумата, като продължавала да се укрива от нея. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата Д.П.Л. да й заплати сумата 1000 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума. Претендира за разноските по делото.

Ответницата Д.П.Л. оспорва исковата молба. Заявява, че познава ищцата, която я потърсила в началото на 2018 г. за услуга. Ищцата била информирана, че ответницата помагала на адвокати и на агенции за покупко-продажба на недвижими имоти при намиране на купувачи на земеделски земи и на имоти. Срещнали се с нея и ищцата й предложила да й съдейства да продаде собствените си земеделски земи, находящи се в землището на с...., община Гълъбово, и наследствения си имот, находящ се в с...., община Тополовград. Искала да ги продаде на възможно най-добра цена и възможно най-бързо. Ответницата й обяснила, че това изисква предварително доста работа - от събиране на документите, необходими за изповядване на сделките, до търсене на купувач, който да й предложи исканата цена.Договорили се тя да й заплати за труда сумата  1000 лева, като в тази сума се включвали абсолютно всички разходи и нейният труд. След първата сделка за продажбата на земите ищцата й превела парите по банков път и продължила работата си по втората сделка. Свързала се с купувачи, които й предложили изгодни сделки и продажбите били финализирани, като ищцата лично си получила парите от сделките и останала доволна. Заявява, че никога не е ставало дума за паричен заем, а за възнаграждение за положен труд, за който размер били постигнали предварителна договорка. Затова била изненадана от твърденията в исковата молба, че била взела заем.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, намери за установено следното:

По делото е представено преводно нареждане от 16.07.2018 г., с което от банкова сметка ***а е преведена сумата 1000 лв. По делото не е спорно, че между страните липсва писмен договор, който да определя основанието за получаване на горната сума от ответницата. Последната не оспорва, че сумата 1000 лева е получена от нея, но твърди, че между страните не е имало уговорка за връщането й. 

Разпитаният по делото свидетел В.Ж.Д. сочи, че познава        Д.Л. от сделка със земеделска земя. С ищцата имали общи земи в с...., които желаели да продадат. Д. му се обадила по телефона, тъй като разбрала, че продават земи и го помолила да организират среща, на която да занесе скици и документи и да уточнят цената. Срещнали се с Д. ***, в ресторант „Синята къща“, разговаряли и Д. прегледала документите и скиците за земите, уточнили и цената. Заявява, че Д.Л. е искала да купи земите, тъй като работела към фирма, която изкупувала земи. Твърди, че  Д.Л. му е казала, че ще си получи парите чисти, без никакви удръжки. Свидетелят изрично питал дали й дължи пари, но тя му казала, че на нея не дължи нищо. Свидетелят сочи, че ищцата не е участвала в преговорите за земите. А., баща й и свидетелят отишли при нотариус в гр. Гълъбово за изповядване на сделката, като преди това получили от Д. сумата, за която се били уговорили. След сделката свидетелят чул Д. да иска 1000 лева на заем от А.. Казала, че имала спешна нужда от пари и обещала да ги върне в най- кратък срок – до началото на месец септември 2018г. Разбрали се А. да преведе парите по банков път за по-голяма сигурност. След около 20 дена ищцата му се обадила и казала, че Д. не иска да й върне парите. Свидетелят се обадил на ответницата по телефона и тя му обяснила, че като си получи хонорарите, ще върне парите. След няколко месеца свидетелят се видял с А. и тя му споделила, че парите още не са й върнати.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за заем по смисъла на чл.240 и сл. от ЗЗД. От събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства става ясно, че ищцата е предоставила реално на ответницата на 16.07.2018 г. сумата 1000 лева със задължение за връщането й до началото на месец септември 2018 г. Следователно налице са основните елементи на потребителския заем, установени в чл.240 от ЗЗД, поради което съдът счита, че ответницата дължи съобразно съдържанието на сключения договор връщане на получената сума. От доказателствата по делото не се потвърждава истинността на твърдението на ответницата за наличие на основание за задържане на получената от нея сума. 

            По тези съображения съдът намира, че предявеният иск за заплащане на сумата 1000 лева, представляваща неизпълнено задължение по договор за заем от 16.07.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска – 07.06.2019 г. до окончателното й изплащане, е основателен и следва да бъде уважен.

            На основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъдена ответницата да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 340 лв., представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение.

            Воден от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА Д.П.Л. *** да заплати на А.Г.П. *** сумата 1000 лева, представляваща неизпълнено задължение по договор за заем от 16.07.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска – 07.06.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 340 лева, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.

 

 

                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: