Решение по дело №2413/2019 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№………………………………/…………………2020г.

гр. ***

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание на двадесет ии трети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

                          

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА Г.                          ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА                                                                  ИВАНКА ДРИНГОВА

 

при участието на секретар Димитричка Г.,

като разгледа докладваното от съдията Кавърджикова

въззивно гражданско дело № 2413 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството по делото е образувано по жалба вх. № 17294/01.07.2019г. от „Консорциум Реми груп“ АД, ЕИК ********* т гр. *** ,ул. „Д-р Железкова“, № 42, вх. Б, ет. 1, офис 1, представлявано от *** Х., в качеството му на длъжник по изп.д. № 20187110400559 на ЧСИ Д.П.-Янкова, насочена срещу изготвеното и предявено на 27.06.2019г. разпределение на сумата, постъпила в следствие принудителното изпълнение върху вземанията на длъжника от „Мостстрой –***“ АД, в размер на 254570.95лв., на осн. чл. 460 и сл. от ГПК.

Първото наведено оплакване касае присъединения взискател-ТД на НАП. ЧСИ е разпределил на ТД на НАП сумата от 240150.10лв., предвид представеното по изп.д. удостоверение по чл. 191 от ДОПК № 03037180248239 от 29.11.2019г. ЧСИ не е изпълнил задължението си по чл. 458 от ГПК, да изиска актуални данни за наличието на задължения на дружеството-длъжник, т.к. цитираното удостоверение от края на 2018г. сочи такива от преди повече от шест месеца до разпределението. Разпределението в тази част е неправилно.

Второто оплакване касае присъединения на осн. чл. 456 от ГПК взискател „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, понеже участието на този взискател във въпросното разпределение е неоснователно. Длъжникът не е бил уведомен за депозираното искане за присъединяване, а постъпилото такова не е сведено до знанието му. Сочи, че по изп.д. № 20198920400715 на ЧСИ Хр.Георгиев, във връзка с което е извършено присъединяването е подадено възражение по чл. 419, вр. чл. 417 от ГПК. Предвид това, актът за присъединяване сам по себе си е недопустим. Извършеното присъединяване е порочно.

Третото оплакване касае вземането на взискателя „Факторът“ ЕООД. Според жалбоподателя е неясно вземанията в протокола към коя дата са индивидуализирани. Законната лихва в размер на 23168.44лв. е начислена за периода с начална дата 27.01.2017г., но не е указана крайната-дали това е датата на протокола или друга произволно избрана от ЧСИ. В получената на 07.12.2018г. ПДИ е посочана дължимостта на сумата от 8000.00лв., представляваща разноски по изпълнителното производство. Едва с обжалвания протокол е разбрал, че представлява прието адвокатско възнаграждение. Сумата от 8000.00лв. намира за неоправдано висока и в противоречие с критериите за справедливост и обоснованост на размера на адвдокатскоото възнагражденвие по смисъла на чл. 36, ал. 2 от ЗА и разпоредбите на Наредба № 1/09.07.2004г.Тази сума не следва въобще да е предмет на обжалваното разпределение. ЧСИ е препятствал възможността на дружеството да възрази против размера, след връчване на надлежно постановление за разноските. Неясно е какво представлява сумата от 8135.80лв. и какво погасява от материалния интерес, индивидуализиран в изпълнителния лист.

Следващото оплакване касае дължимите такси по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ.  В полза нса ЧСИ. Необосновано и неправилно са определени дължимете такси с правно осн. т. 26 от тарифата, цитирани в 1.4.1 от протокола за разпределението. Като не е връчена задължителната сметка за дълга и фактури, на осн. чл. 79 от ЗЧСИ, не е ясно по отношение на кое вземане е таксата, това на ТД на НАП или това на „Факторът“ ЕООД, което би било недопустимо, ако е погасен адвокатския хонорар.

Последното оплакване какае невъзможността да бъде определено еднозначно кой е издателя на обжалвания акт-разпределение от 27.06.2019г.-ЧСИ Д.П.-Янкова или Помощник ЧСИ Радостина Иванов на ЧСИ Д.П.-Янкова.

Моли се да бъде отменено обжалваното разпределение и ЧСИ задължена да издаде и връчи постановление за разноските, включително адвокатското възнаграждение.

В срока за изпълнение на указанията на ЧСИ при администриране на жалба вх. № 17294/01.07.2019г. да бъдат внесени от жалбоподателя дължимите такси, „Консорциум Реми груп“ АД, ЕИК ********* от гр. *** ,ул. „Д-р Железкова“, № 42, вх. Б, ет. 1, офис 1, представлявано от *** Х., в качеството му на длъжника по изп.д. № 20187110400559 на ЧСИ Д.П.-Янкова е подал жалба вх. № 20320/30.07.2019г., насочена срещу отказа на ЧСИ да връчи „изготвеното“ постановление за разноските по изп.д., което нарушава правото на защита на длъжника в рамките на производството по принудително изпълнение. Евентуално се моли да бъде разгледана жалбата като допълнение към жалба вх. № 20320/30.07.2019г. Според страната връчената ПДИ не съставлява акт от вида по чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК , поради което не може да се обжалва. Не е издадно, съответно не е връчвано постановление за разноските и не е било възможно да направи искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Поддържа възражението в т. 3 от жалба вх. № 17294/01.07.2019г., че заплатеното от насрещната страна „Факторът“ ЕООД адвокатско възнаграждение, който не е извършил други процесуални действия освен образуването на изп.д. и налагането на запор на вземането на длъжника от „Мостстрой-***“ АД за прекомерно. С това обосновава искането си за намаляване на заплатеното адвокатско възнаграждение.

В писмени възражения „Факторът“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. ***, ул. „кдп Г.Боев“, № 4, ет. 2, ап. 17, представлявано от Ивайло Димитров Х., чрез адв. Л.П., оспорва жалба вх. № 20320/30.07.2019г. в частта относно разпределената в полза на дружеството сума от 8000.00лв., на осн. чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД. Предвид материалния интерес от 3189915.89лв. размерът на адвокатското възнаграждение от 8000.00лв. е дори под нормативния минимум. Направеното от „Факторът“ ЕООД плащане е доказано с надлежни доказателства-договор за правна защита и съдействие с характера на разписка.

„Факторът“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. ***, ул. „кдп Г.Боев“, № 4, ет. 2, ап. 17, представлявано от Ивайло Димитров Х., чрез адв. Л.П.,оспорва и основателнвостта на жалба вх. №   17294/01.07.2019г. в частта в която се възразява срещу размера на разпределената сума от 8135.80лв., на осн. чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД, изказвайки съображения, идентични с тези, изложени срещу жалба вх. № 20320/30.07.2019г., докладвани по-горе.

И „Агенция за събиране на вземания“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, жк „Люлин-10“, бул. „П.Дертлиев“, № 25, офис сграда „Лабиринт“,  ет. 2, офис 4, представлявано от Димитър Бориславов Бончев, чрез юк Н.Николава оспорва жалба вх. № 17294/01.07.2019г., която счита за допустима, но неоснователна. Правилно ЧСИ най-напред е разпределил на осн. чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД разноски в размер на 44.95лв., на осн. т. 4, т. 6 и т. 31 от Тарифата към ЗЧСИ. На второ място е разпределил на ТД на НАП сумата от 240150.10лв. Неоснователно е оплакването, че ЧСИ не е изискал ново удостоверение за публичните задължения на дружеството-длъжник. Изискал е и на 03.07.2019г. е получил удостоверение изх. № 03037190161141/02.07.2019г. Задълженията вече са много повече-2341948.70лв. Без правно занчение в случая е дали ЧСИ е взел предвид задълженията по удостоверение № 030371802438239/29.11.2019г., сочещо по-малки задължения. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 458 от ГПК прави недопустимо възражение, защитавайки чужди права. Неоснователно е оплакването за това, че длъжникът не е бил уведомен за присъединяването на „Агенция за събиране на вземания“ АД. Длъжникът е могъл да възрази своевременно срещу размера на заплатеното от „Факторът“ ЕООД адвокатско възнаграждение, като е получил ПДИ. Не го е сторил. Ясно е още и това, че ЧСИ е сметнал законната лихва до датата на разпределението. ЧСИ е определел и размера на таксата по т. 26 от Тарифата и не е необходимо изготвянето на сметка.

Моли се жалбата да бъде оставена без уважение.

По делото са приложени мотиви на ЧСИ по обжалваното с постъпилата жалба вх. № 17294/01.07.2019г., намирайки я за неоснователна. Жалба вх. № 20320/30.07.2019г. намира за недопустима, като просрочена.

Настоящият състав намира, че следва да бъде приета за допустима жалбата вх. № 17294/01.07.2019г., като постъпила в срок, изхождаща от надлежна страна по спора-длъжник по изпълнението и насочена срещу обжалваем акт, при наличието на интерес, с оглед наведените оплаквания. Жалба вх. № 20320/30.07.2019г. обаче е недопустима. Иска се да бъде отменен отказа на ЧСИ да връчи изготвеното постановление за разноски, с което действие нарушава правото му на защита. Евентуално иска да бъде разгледана тази жалба като допълнение към жалба вх. № 17294/01.07.2019г. Искането за отмяна отказа на ЧСИ да извърши определено действие по изп.д. не е сред допустимите за обжалване действия на ЧСИ от страна нса длъжника, предвид разпоредбите на чл. 435, ал. 3 и ал. 4 от ГПК. Недопустимо е разглеждане на жалба вх. № 20320/30.07.2019г. и като допълнение към жалба вх. № 17294/01.07.2019г., като просрочена, подадена далеч след срока за обжалване на разпределението от 27.06.2019г. Производството по делото в тази част следва да бъде прекратено, като недопустимо.

Разглеждайки жалба вх. № 17294/01.07.2019г., съдът има предвид следното:

Изп.д. № 20187110400559 на ЧСИ Д.П.-Янкова е образувано от взискателя “Факторът“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. ***, ул. „Кап. Георги Боев“, № 4, ет. 2, ап. 17, представлявано от управителя Ивайло Димитров Х., чрез адв. Л.П., въз основа на издадения в полза на дружеството изпълнителен лист от 26.11.2018г. по решение № 265/16.11.2018г. по в.т.д. № 333/2018г. на АпС-***, за сумата от 94672.38лв., представляваща сбор от главници по договор за изработка , сключен между „Аква виа“ ЕООД и „Консорциум Реми груп“ АД, като вземането е цедирано от „Аква Виа“ ЕООД в полза на „Факторът“ ЕООд с четири договора за цесия, всички от 07.01.2014г. по издадените фактури, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска-27.01.2017г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 28116.06лв., представляваща сбор от мораторни лихви върху главниците по всяка фактура за периода от 27.01.2014г. до 28.12.2016г., на осн. чл. 99, вр. Чл. 266 и чл. 79 от МЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

С ПДИ изх. № 30524/27.11.2018г. ЧСИ е указал на длъжника „Консорциум Реми груп“ АД задължението по изпълнителния лист от 26.11.2018г. , изд. по в.т.д. № 333/2018г. на ВАпС, в размер на 156149.69лв., от които главница от 94672.38лв., законна лихва от 17961.45лв. за периода от 27.01.2017г. до 11.12.2018г. , 28116.06 неолихвяеми вземания /мораторна лихва, обезщетения и т.н./, 8000.00лв. разноски по изпълнителното дело. 7399.80лв. такси по тарифата към ЗЧСИ, дължими към 11.12.2018г. Поканил е длъжника да заплати в двуседмичен срок указаните му суми. ПДИ е връчена на 07.12.2018г. на дружеството, чрез представляващия *** Х..

При образуване на изп.д. ЧСИ е изискал от НАП справка за наличието на публични задължения на дружеството-длъжник. НАП е издал удостоверение № 30371802438239/29.11.2018г., според което задължението на „Консорциум Реми груп“ АД към държавата възлизат на 1945778.80лв.

Междувременно, с удостоверение № 11822/07.06.2018г. по изп.д. № 20198920400715 ня ЧСИ Хр.Георгиев, по изп.д. се присъединил като взискател на осн. чл. 456 от ГПК „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК ********* за главница от 1056148.20лв., лихви от 13.05.2019г. до момента 7348.94лв., неолихвяема сума за разноски от 212172.96лв., неолихвяема сума за юк възнаграждение 100.00лв. и авансови такси от 526.00лв.

ЧСИ е наложил запор на вземанията на длъжника от „Мосстрой-***“ АД в несъстоятелност. Запорното съобщени е връчено на 10.06.2019г.

На 17.06.2018г. по сметка на ЧСИ постъпила сумата от 254570.95лв.

ЧСИ е изискал справка от НАП, на осн. чл. 191 ал. 2 от ДОПК за актуалните задължения на дружеството-длъжник към държавата, изпратена с изх. № 15992/19.06.2018г. Справка е постъпила с вх. № 17549/03.07.2018г., видно от която задълженията са нараснали на 2341948.70лв. 

На 27.06.2019г. ЧСИ предявил на страните по изп.д. изготвеното  разпределението на постъпилата от запора сума в размер на 254570.95лв.

Неоснователни са всички наведени от дружеството-жалбоподател оплаквания. Жалба вх. № 17294/01.07.2019г. е неоснователна.  

Първото наведено оплакване касае присъединения взискател-ТД на НАП. ЧСИ е разпределил на ТД на НАП сумата от 240150.10лв., предвид представеното по изп.д. удостоверение по чл. 191 от ДОПК № 03037180248239 от 29.11.2019г. ЧСИ не е изпълнил задължението си по чл. 458 от ГПК, да изиска актуални данни за наличието на задължения на дружеството-длъжник, т.к. цитираното удостоверение е  от края на 2018г. Само на това основание не следва да бъде отменено обжалваното разпределение, при положение, че следващото издадено удостоверение, постъпило по изп.д. сочи на нараснали от 1947436.00лв. на 2341948.70лв. задължения. Според заключението на вещото лице по допусната ССчЕ, главницата по първото удостоверение е 1231635.94лв., срещу главницата по второто от 1544540.79лв. Би имала известно основание жалбата, ако главницата бе намаляла, съответно цялото задължение, поради извършено плащане от страна на длъжника и с разпределението се разпределят суми на НАП, които не й се дължат от длъжника, но не такъв е настоящия случай. При изготвянето на следващо разпределение при събрани по изп.д. суми ще бъде разпределена и разликата.

Второто оплакване касае присъединения на осн. чл. 456 от ГПК взискател „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, понеже участието на този взискател във въпросното разпределение е неоснователно. Длъжникът не е бил уведомен за депозираното искане за присъединяване, а постъпилото такова не е сведено до знанието му. Сочи, че по изп.д. № 20198920400715 на ЧСИ Хр.Георгиев, във връзка с което е извършено присъединяването е подадено възражение по чл. 419, вр. чл. 417 от ГПК. Предвид това, актът за присъединяване сам по себе си е недопустим. Извършеното присъединяване е порочно. Неоснователно е това оплакване. ЧСИ не е имал задължението да уведомява длъжника за присъединяването на другия взискател, за разлика от хипотезите по чл. 449, ал. 1 и чл. 462, ал. 1 от ГПК например  и присъединяването му не става с одобрението на длъжника. Представено е удостоверение от ЧСИ Хр.Георгиев, което отговаря на всички изисквания на чл. 456 от ГПК, спазен е и срока за това. От друга страна дори и да е обжалвано незабавното изпълнение на издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, обжалването не спира изпълнението, съгласно чл. 419, ал. 2 от ГПК. Щом е издаден изпълнителен лист и този лист не е обезсилен по някаква причина, ЧСИ е длъжен да изпълнява.

Третото оплакване касае вземането на взискателя „Факторът“ ЕООД. Според жалбоподателя е неясно вземанията в протокола към коя дата е индивидуализирано. Законната лихва в размер на 23168.44лв. е начислена за периода с начална дата 27.01.2017г., но не е указана крайната-дали това е датата на протокола или друга произволно избрана от ЧСИ.  Разбира се, че тази лихва е изчислена до датата на протокола-до 26.06.2019г., както е пресметнал съда, ползвайки програмен продукт и е потвърдено от  вещото лице по допуснатата ССчЕ. Неоснователно е оплакването, че в получената на 07.12.2018г. ПДИ е посочана дължимостта на сумата от 8000.00лв., представляваща разноски по изпълнителното производство, но не е уточнено, че става въпрос за адвокатско възнаграждение. Ясно е, какво има предвид ЧСИ, посочвайки , че сумата от 8000.00лв. е разноски по изпълнението-заплатено адвокатско възнаграждение, видно от приложената на л. 15 от изп.д.  Ако не е разбрал длъжникът е могъл да се справи с изп.д., но е бездействал. Неоснователно е и възражението, че ПДИ не представлява акт, който може да бъде обжалван по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК. В т. 2 от ТР № 3/10.07.2017г. по ТД № 3/2015г. на ОСГТК на ВКС е прието, че на обжалване подлежи всеки акт на СИ,  с който се определя задължение на длъжника  за заплащане на разноски. Това важи и за разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение. В тази си част поканата съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските, които не са удостоверени в изпълнителното основание и издадения въз основа на него изпълнителен лист. Това произнасяне може да бъде оспорвано от длъжника по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК. Като е пропуснал да обжалва разноските от 8000.00лв. посочени в ПДИ, връчена още на 07.12.2018г.  в срок, това прави  неоснователна настоящта жалба в частта. Следващото оплакване е, че не е ясно какво представлява сумата от 8135.80лв., разпределена на „Факторът“ ЕООД  и какво погасява от материалния интерес, индивидуализиран в изпълнителния лист. Според заключението на вещото лице по допуснатата ССчЕ сумата е заплатеното адвокатско възнаграждение от 8000.00лв., 126.00лв.авансово платена такса по т. 1,2,5 и 9 от Тарифата към ЗЧСИ, 5.00лв. справка за МПС /вносна бележка на л. 74 от изп.д./ и 4.80лв.-справка за декларирано имущество по т. 31 от Тарифата към ЗЧСИ, все разноски, ползващи се с привилегията на чл. 136, т. 1 от ЗЗД.

Следващото оплакване касае дължимите такси по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ.  В полза нса ЧСИ. Необосновано и неправилно са определени дължимете такси с правно осн. т. 26 от тарифата, цитирани в 1.4.1 от протокола за разпределението. Отново според заключението на вещото лице, таксата по т. 26 е начислена само върху вземането на взискателя за който е разпределена сума за погасяване на дълга-НАП, както би следвало да бъде и е изчислена правилно в размера, посочен от ЧСИ в разпределението-6240.10лв.

Последното оплакване касае невъзможността да бъде определено еднозначно кой е издателя на обжалвания акт-разпределение от 27.06.2019г.-ЧСИ Д.П.-Янкова или Помощник ЧСИ Радостина Иванов на ЧСИ Д.П.-Янкова. Разпределението е на ЧСИ Д.П.-Янкова, подписано от правоспособния и поради това компетентен помощник ЧСИ Радостина Иванова, както е удостоверено. Няма неяснота.

Водим от горното, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ПРЕКРАТЯВА  производството по жалба вх. № 20320/30.07.2019г., от „Консорциум Реми груп“ АД, ЕИК *********, представлявано от *** Х., като длъжник по изп.д. № 20187110400559 на ЧСИ Д.П.-Янкова, насочена срещу отказа нса ЧСИ да връчи „изготвеното“ постановление за разноските по изп.д., евентуално с искане да бъде разгледана като допълнение към жалбата му вх. № 17294/01.07.2019г.

ОТХВЪРЛЯ  жалба вх. № 17294/01.07.2019г. от „Консорциум Реми груп“ АД, ЕИК *********, представлявано от *** Х., като длъжник по изп.д. № 20187110400559 на ЧСИ Д.П.-Янкова, насочена срещу разпределение на сумата от 254570.95лв., предявено с протокол от 27.06.2019г., на осн. чл. 460 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред ВАпС по реда на чл. 274 от ГПК в едноседмичен срок от връчване на препис на страните,  на осн. чл. 463, ал. 2 от ГПК.  

 

 

                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                        2.