О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 13
гр.
Пловдив, 10 януари 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, гражданско
отделение, в закрито заседание на десети януари две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯ ПЕТРОВА
РУМЯНА
ПАНАЙОТОВА
като разгледа докладваното от съдията Панайотова ч.гр.д. № 611
20190 г. по описа на
ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл.274 ал.1 от ГПК .
Постъпила
е частна жалба вх.№ 30895 / 22.10.2019
г. от Г.Х. ,представляван от адв. Г. против протоколно определение 01.102019 г
.,постановено по гр.д.1943 / 2018 г. по описа на ОС – Пловдив, с което е
оставено без уважение искане на
жалбоподателя за встъпване като трето лице помагач на страната на ищеца „С.И.Т.2.“ООД.По
изложените в частната жалба съображения жалбоподателят моли същата да бъде
уважена, а обжалваното определение да бъде отменено.
От
ответниците по частната жалба Г.а. ООД ,С.И.Т.2. „ЕООД ,“С.П.“ЕООД не е
постъпил отговор.
Пловдивски апелативен съд след като взе предвид
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Частната жалба е подадена в срок ,същата
е допустима ,изхожда от легитимирана страна
и е против подлежащ на обжалване съдебен акт ,поради което следва да
бъде разгледана по същество.
Гр.д. 1943 / 2018 г. по описа на ОС –
Пловдив е образувано по искова молба от „С.И.Т.2.“ООД против „Г.а. ООД ,С.И.Т.2.
„ЕООД ,“С.П.“ЕООД за установяване по отношение на последните трима ,че първият
е собственик на описан в молбата недвижим имот и осъждане ответника „Г.а. ООД
да му предаде владението по отношение на
същия.Ищецът е твърдял ,че е длъжник по посочено изпълнително дело ,в хода на
което е извършена продажба на собствения му имот / процесия / и същият е
възложен с постановление за възлагане на дружеството „************„ЕООД.Поради
твърдени незаконосъобразни действия на ЧСИ е подал жалба до ЕСПЧ за установяване
,че така извършените действия от
ЧСИ противоречат на ЕКЗПЧ,по която жалба
е образувано дело № 22754/ 2014 г.Посочил е в исковата си молба ,че при
позитивно за него решение на ЕСПЧ ще
пристъпи към подаване на молба за отмяна на постановлението за възлагане на
недвижимия имот като при установяване основателност на тази молба имотът ще се
върне в неговия патриномиум.Междувременно имотът е продаден от С.И.Т.2. „ЕООД
на “С.П.“ЕООД,и от последния на „ Г.а.“ ООД.При тези твърдения е предявил установителен иск за собственост против всички ответници и
осъдителен – против последния.
В проведеното на 01.10.2019 г. съдебно
заседание жалбоподателят Г.Х. е поискал
да встъпи като трето лице помагач на ищеца
като е мотивирал искането си с факта ,че е управител на ищцовото
дружество и цели избягване на евентуална регресна отговорност по чл.145 от ТЗ.
Съдът с обжалваното определение е оставил
без уважение това искане като се е
мотивирал с обстоятелството ,че лицето е
управител на ищеца ,поради това не е налице
причина за самостоятелното му участие в процеса като физическо лице,както и че
в молбата по чл.218 от ГПК не се излагат конкретни твърдения ,обосноваващи
връзката на настоящето дело с евентуален иск за ангажиране на отговорността на
управителя по чл.145 от ГПК и поради това е приел ,че молителят няма никакъв
правен интерес да встъпи като помагач на
ищцовото дружество.
Съобразно разпоредбата на чл.218 от ГПК
трето лице може да
встъпи в делото до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, за да
помага на една от страните, ако има интерес решението да бъде постановено в
нейна полза,а съобразно разпоредбата на чл.223 ал.1 от ГПК постановеното
решение има установително действие в отношенията на третото лице и насрещната
страна.
С частната жалба жалбоподателят
е мотивирал интереса си да встъпи като
помагач на ищцовото дружество с това ,че обстоятелствата свързани с действията
,респ. бездействията му като управител по изпълнителното дело ,довели до постановяване на възлагателно постановление
,а от там и до завеждане на настоящия собственически иск са пряко свързани с евентуална регресна
отговорност за вреди ,причинени на дружеството в хипотезата на чл.145 от ТЗ.
Това виждане не може да бъде споделено.Предмет на настоящето дело е
иск за установяване правото на собственост в лицето на ищеца по отношение на
ответниците и ревандкирането му от владеещия го към момента ответник.Твърдят се предприето от ЧСИ по посочено изпълнително дело
незаконосъобрзани действия ,довели до постановяване на възлагателно постановление
, които действия са причина ищецът да сезира
ЕСПЧ.Не се твърдят някакви вредоносни за дружеството действия от страна на
неговия управител Х. Х.
,които да са довели до придобиване на
имота от други лица , но дори и такива
да се твърдяха ,при влязло в сила
възлагателно постановление, същите биха били ирелевантни и извън предмета на делото ,което като краен резултат сочи ,че жалбоподателят,желаещ да встъпи като помагач
на ищеца не би могъл по никакъв начин да се ползва от установителното действие
на бъдещото съдебно решение.
Всичко това сочи ,че не е налице
интерес за Х. да встъпи като трето лице
помагач на ищцовото дружество ,поради което определението на съда ,с което това
искане е оставено без уважение е правилно ,а частната жалба против него –
неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.
Ето защо съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ
без уважение частна жалба вх.№ 30895 / 22.10.2019 г. от Г.Х. ,представляван от
адв.Г. против протоколно определение 01.102019 г .,постановено по гр.д.1943 /
2018 г. по описа на ОС – Пловдив, с което е оставено без уважение искане на жалбоподателя за встъпване като
трето лице помагач на страната на ищеца „С.И.Т.2.“ООД.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.