№ 782
гр. София, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Христо Лазаров
Николай Ст. Метанов
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Анелия Цанова Въззивно търговско дело №
20211001000800 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № **********/30.03.2021г., постановено по т.д. № 763/19г., СГС, ТО, VІ- 15
състав е осъдил „Звезда-09“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. „Люлин“, ул. „Балатон“ № 4 и Х. Е. Х., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***,
ул. „***“ №11, да заплатят солидарно на „УниКредит Лизинг“ ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Гюешево“ № 14, на основание чл. 342, ал. 2
ТЗ сумата 35 060,13 евро - погасителни вноски за главница за периода 15.01.2017г. -
15.06.2017г., дължими съгласно анекс №1 от 12.12.2016г. за разсрочване на задължения по
договор за финансов лизинг №117041 /04.06.2015г., ведно със законната лихва от
23.04.2019г. до изплащането на сумата, на основание чл. 342, ал. 2 ТЗ сумата 4 101,67 евро -
възнаградителни лихви за периода 15.01.2017г. - 15.06.2017г., дължими съгласно анекс №1
от 12.12.2016г. към договор за финансов лизинг №117041/04.06.2015г., и на основание
чл.78, ал.1 ГПК сумата 6 957,12 лева - разноски за съдебното производство.
В законноустановения срок по делото е постъпила въззивна жалба от ответниците
„Зора-09“ ЕООД и Х. Е. Х., с която се обжалва първоинстанционното решение като
неправилно. Твърдят, че съдът неправилно е възприел поведението на лизингодателя за
добросъвестно, отхвърляйки твърденията им за наличие на злоупотреба с право, каквато
била налице с оглед бездействието на ищеца да прекрати договора за лизинг въпреки явната
невъзможност на лизингополучателя да заплаща дължимите лизингови вноски. Иска се
съдът да отмени обжалваното решение.
С писмения си отговор „Уникредит Лизинг“ ЕАД оспорва въззивната жалба и иска
съдът да потвърди обжалваното решение, с присъждане на разноски.
1
Жалбата е допустима, като подадена в срок от легитимирано лице с правен интерес
срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Предявени са обективно кумулативно съединени иска с правно основание чл. 342, ал. 2 ТЗ.
В исковата молба на „Уникредит Лизинг“ ЕАД се излага, че на 04.06.2015г., в качеството си
на лизингодател, е сключило със „Звезда-09“ ООД, в качеството му на лизингополучател,
договор за финансов лизинг № 117041, с който се е съгласило да придобие собствеността и
да предостави за ползване на лизингополучателя конкретизираните в исковата молба
трактор и нова сеялка за култури със слята повърхност, срещу поето от лизингополучателя
задължение за заплащане на дължимите лизингови вноски, подробно посочени в
приложение №2- погасителен план. Изпълнението на задълженията по договора било
гарантирано от Х. Е. Х., който съгл. чл.42 се е задължил да отговаря солидарно на основание
чл.121-127 ЗЗД за изпълнението. На 12.12.2016г. е подписан анекс №1 към договора, с който
лизингополучателят и солидарният дължинк признават вида и размера на неплатените
задължения и се задължават да ги заплатят по начина и в сроковете, съгл. подписан
погасителен план- приложение №2. Въпреки това неизпълнението продължило, като на
14.07.17г. лизингополучателят му върнал предоставените му активи, за което бил съставен
пиремо- предавателен протокол и договорът е прекратен. Към 13.02.18г. задълженията на
„Звезда-09“ ЕООД по анекс №1 били в размер на общо 196 759 евро- главница,
възнаградителна лихва, неустойка за забава, неустойка за прекратяване на договора,
застраховки и данъци, от които 35 060,13 евро- задължения по 6 бр. вноски с вкл. ДДС,
падежирани за периода от 15.01.17г. до 15.07.17г., и 4 101,67 евро- задължения за 6 бр.
вноски за възнаградителна лихва за периода 15.01.17г./15.06.17г. Иска се съдът да постанови
решение, с което да осъди ответниците солидарно да му заплатят сумата от общо 39 161,80
евро, от която: 35 060,13 евро - погасителни вноски за главница, падежирани в периода от
15.01.2017г. - 15.06.2017г., и сумата 4 101,67 евро- възнаградителни лихви, падежирани за
периода от 15.01.2017г. до 15.06.2017г., ведно с разноски.
Ответниците оспорват исковете. Твърдят, че ищцовото дружество било злоупотребило с
правата си по договора за финансов лизинг, тъй като не прекратило действието му, както и
че е налице забава на кредитора, който не приел обратно отдадените на лизинг вещи.
САС, ТО,13 състав намира от фактическа страна следното:
Не се спори, че на 04.06.2015г. между „Уникредит Лизинг“ ЕАД- лизингодател, и „Звезда-
09“ ЕООД- лизингополучател, и Х. Е. Х.- солидарен длъжник на осн. чл.101 ЗЗД, е сключен
договор за финансов лизинг №117041, с който лизингодателят се е задължил да придобие
описания в приложение №1 лизингов обект- трактор и сеялка, и да го предостави на
лизингодателя, срещу поето от лизингополучателя „Звезда-09“ ЕООД и от солидарния
длъжник Х. Е. Х., задължение за заплащане на лизингови вноски с размери и падежи,
определени в подписания към договора погасителен план.
Не се спори и че на 12.12.2016г. между страните е подписан анекс №1 към договора, с който
задълженията на ответниците за главница и лихви за периода до 01.12.2016г. са признати и
2
разсрочени
Видно от приложените по делото договори за покупко-продажба на земеделска техника от
05.06.2015г. и приемо- предавателни протоколи от 23.06.2015г., лизингополучателят е
изпълнил задълженията си по договора, като е придобил собствеността върху лизинговите
вещи и е предал държанието им на лизингополучателя „Звезда- 09“ ЕООД.
За установяване размера на исковите претенции по делото е приетото заключение на
съдебно- счетоводната експертиза.
Пред настоящата съдебна инстанция не са ангажирани нови доказателства.
При така установената фактическа обстановка и с оглед правомощията си по чл.269 ГПК,
САС, ТО ,13 състав, намира от правна страна следното:
За да постанови решението си, пъровинстанционният съд е изложил мотиви, които
настоящата съдена инстанция изцяло споделя и към които на основание чл.272 ГПК
препраща, като относно изложения във въззивната жалба единствен довод, намира следното:
Злоупотребата с право, произтича пряко от основополагащите за всеки обективен
правов ред общи правни принципи да не се вреди другиму, както и че никой не следва да
черпи права от собственото си противоправно поведение. В гражданското право забраната за
злоупотреба с право се извежда от разпоредбите на чл.8, ал. 2 ЗЗД съгласно, която лицата се
ползват от правата си, за да задоволяват своите интереси, които права не могат да
упражняват в противоречие с интересите на обществото, както и от разпоредбата на чл.3
ГПК, задължаващ участващите в съдебните производства под страх от отговорност за вреди
да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите
нрави. Подобна разпоредба е предвидена и в търговското право- чл.289 ТЗ, според който
упражняването на право въз основа на търговска сделка /какъвто е и договорът за финансов
лизинг като абсолютна търговска сделка/ е недопустимо, ако се извършва само с намерение
да се увреди другата страна. Следователно, в търговското право злоупотребата изисква
доказване на animus nocendi- упражняването на правата следва да е насочено съзнателно
към увреждане на насрещната страна, като водещият мотив да е намерението за увреждане,
каквото намерение за увреждане в случая не е доказано от ответната страна.
Съгласно чл.342, ал.2 от ТЗ с договора за финансов лизинг лизингодателят се
задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и
да му я предостави за ползване срещу възнаграждение. Съдържанието на договора за
финансов лизинг го определя като особен вид инвестиционен кредит, при който общата
стойност на лизинговите вноски, дължими от лизингополучателя, се изчислява така, че да
покрива цената, по която лизинговата компания е придобила вещта, нейните разноски, а
също така и печалбата й, т.е. налице е правен резултат като при усвоен кредит, чието
погасяване става чрез лизинговите вноски. Това обуславя и интереса на лизингодателя в
договора за финансов лизинг да получи цялото лизингово възнаграждение и да се разпореди
с вещта, който му интерес може да бъде задоволен единствено при действащ договор. В
интерес на лизингодателя, като изправна страна по договора, е да начислява дължимите
3
лизингови вноски, което му поведение по никакъв начин не може само по себе си да бъде
определено като намерение за увреждане на лизингополучателя. Следва да се отбележи и че
по делото липсват ангажирани от лизингополучателя доказателства във връзка с
твърдението му, че в края на м.01.2017г. е уведомил лизингополучателя за невъзможността
за изплащане на дължимите лизингови вноски по действащия погасителен план, която и
невъзможност не може да го освободи от отговорност- чл.81, ал2. ЗЗД.
В случая страните са били обвързани от валиден договор за финансов лизинг,
прекратен на 14.07.2017г., по който лизингополучателят и встъпилото в дълга по чл.101 ЗЗД
лице не са изпълнили основното си задължение по договора за заплащане на дължимите
лизингови вноски за главница и за възнаградителна лихва, падежирани за периода от
15.01.17г. до 15. 06.17г., поради което и предявените на основание чл.342 , ал. ТЗ иска
следва да бъдат уважени.
При съвпадане с изводите на първоинстанционният съд, обжалваното решение следва
да бъде потвърдено.
ПО съдебните разноски: С оглед изхода на спора „Звезда- 09“ ЕООД и Х.Х. следва да
бъдат осъдени да заплатят на „Уникредит лизинг“ ЕАД направените и за въззивното
производство разноски в размер на 3 393,37лв.- заплатен адв. хонорар.
Воден от изложеното, САС, ТО, 13 състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № **********/30.03.2021г. на СГС, ТО, VІ-15 състав
постановено по т.д. № 763/19г.
ОСЪЖДА „Звезда-09“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „Люлин“, ул. „Балатон“ № 4 и Х. Е. Х., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, ул.
„***“ №11, и двамата със съдебен адрес: гр. ***, пл. „***“ № 8- адв. Р.Д., да заплатят
солидарно на „Уникредит Лизинг“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Гюешево“ № 14, съдебен адрес: гр.София, ул. „Ивайло“ №12,
ет.3, ап.8- адв. Н.Д., направените и за въззивното производство разноски в размер на
3 393,37лв.- заплатен адв. хонорар.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на Р.България в едномесечен срок от
съобщението до страните при условията на чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5