Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 06.02.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд, V гр. състав, в публично заседание, проведено на 11.01.2018г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БИЛЯНА ВИДОЛОВА
и при секретар Галя
Николова като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 8354 по описа на съда за 2017г., и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Искове с правно основание чл. 415 във
вр. с чл.124 ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Исковата молба е подадена от „Т.П.” ЕАД, против Д.С.Й. ***, с искане да се
признае за установено, че ответникът дължи сумата от 387.90лв., от които 219.37
лв. – главница, представляваща стойност на потребена, но незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода 01.11.2014г. – 06.04.2017г. и 34.27 лв. – лихва за
забава за периода 05.01.2015г. – 01.09.2017г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.дело № 7091/2017г. по описа на ПлРС до окончателното
изплащане на сумите. Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. №7091/2017г. на
РС Плевен, като съдът е уважил заявлението и е издал заповед за изпълнение.
Твърди, че в срока по чл. 414 от ГПК длъжникът е подал възражение и РС Плевен
му е указал, че може да подаде иск по чл. 415 от ГПК. Това поражда неговия
правен интерес от предявяване на настоящия иск. Ищецът твърди, че на основание
чл. 153 от ЗЕ, ответника е ползвател на топлинна енергия на адрес гр.Плевен,
ул.Незабравка № 28, с аб. № 21933, като същата не е заплатена. Публикувани са
общите условия за договора за доставка на топлоенергия съгласно изискванията на
Закона за енергетиката. Претендират се разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът е взел становище по делото само чрез подадения отговор. Твърди,
че поради финансови затруднения не е заплащала в минало време дължимите суми
към ищеца, но след като имала вече такава възможност е ходила при ищеца за да
уточни каква сума дължи и каква е погасена по давност. Твърди, че извлечение по
месеци не ѝ е било предоставено, поради което е и възразила издадената в
заповедното производство заповед за изпълнение. Твърди, че след като исковата
молба е с променен размер и в тригодишен период, е заплатила исковата претенция
в касата на ищеца, за което прилага доказателства. Поради изложеното счита, че
исковете са неоснователни.
Съдът, като прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намери за
установено следното: На 12.09.2017г.
ищецът „Т.П.” ЕАД, в качеството на заявител, е подал заявление до ПлРС, по
което е образувано ч.гр.д. 7091/17г. на ПлРС и по което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение на осн. чл. 410 от ГПК № 4842/28.9.2017г. С
тази заповед са осъдени М.С.Й.и ответницата
Д.С.Й., като наследници на Л.М. Й.,***, починала на 22.02.1999 г., да заплатят
разделно на ищеца сумите, както следва: М.С.Й.– 473,89 лв. главница за
задължение за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.01.2012 г.
до 06.04.2017 г.; 147,79 лв. лихва за периода от 02.03.2012 г. до 01.09.2017
г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на молбата
12.09.2017 г. до окончателното изплащане на същата, както и 12,50 лв. -
държавна такса и 25.00 лв. юрисконсултско възнаграждение; а ответницата Д.С.Й.
– 473,89 лв. главница за задължение за ползвана и незаплатена топлинна енергия
за периода 01.01.2012 г. до 06.04.2017 г.; 147,79 лв. лихва за периода от
02.03.2012 г. до 01.09.2017 г.; ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на молбата 12.09.2017 г. до окончателното изплащане на
същата, както и 12,50 лв. - държавна такса и 25.00 лв. юрисконсултско
възнаграждение. По тази заповед ответницата Й. е възразила в законоустановения
срок – на 10.10.2017г. Именно това възражение е било основание съдът да укаже
на заявителя да предяви установителен иск за вземането си, което той е направил
в законоустановения срок, подавайки искова молба на 27.10.2017г. Искът е
предявен само за част от сумите за лихва и главница: 219.37 лв. – главница,
представляваща стойност на потребена, но незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода 01.11.2014г. – 06.04.2017г. и 34.27 лв. – лихва за забава за периода
05.01.2015г. – 01.09.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане. Едва след завеждане на исковата молба,
на 30.11.2017г./съгласно представения касов бон/, ответницата е заплатила в
полза на ищеца сумата от 517.04лв., без обаче да посочва какво точно е заплатила
с тази сума. Съдът намира, че с тази сума е покрито задължението за главница - 219.37лв.,
мораторна лихва - 34.27 лв., законната лихва от 4.88 лв. за периода от
12.09.2017г. до датата на плащането – 30.11.2017г., и е налице остатък от 258.52лв.
Това доказателство за плащане,
представеното в заповедното производство и признаването от страна на ищеца, че
действително сумите по исковата молба са дължими, сочат, че исковете за лихва и
главница са основателни, но погасени чрез плащане, и като такива следва да се
отхвърлят. Съпоставяйки обаче датата на подаване на заявлението – 12.09.2017г.
и подаване на исковата молба - 27.10.2017г., и датата на плащането на исковите
суми - 30.11.2017г., съдът констатира, че плащането е станало по-късно, и че
чрез неплащане на сумите до подаване на заявлението, ответникът реално е станал
повод за завеждане на заповедното производство и дължи разноските, които ищецът
е направил за това. От друга страна, повод за завеждане на исковото
производство е подаденото от длъжника възражение в заповедното производство
изцяло за сумите предмет на делото. Всичко това сочи, че разноските,
претендирани в заповедното и в исковото производство, са дължими от ответника,
т.к. неговото поведение е било причина за завеждане на делото.
При този изход на делото, и както
по-горе беше посочено, независимо от отхвърлянето на иска, с оглед неговата
основателност към момента на подаване на исковата молба, на ищеца се дължи присъждане
на разноски в исковото производство, които са в размер на 75.00лв. - ДТ и
юрисконсултско възнаграждение, което, на осн. чл. 78 ал. 8 от ГПК, и съобразно
липсата на сложност на делото, съдът определя в размер на 100лв. Разноските в
заповедното производство са в общ размер от 75.00лв. и също са дължими от
ответницата. При това положение, дължимите от ответницата разноски в двете
производства възлизат на 250лв., и изцяло се покриват от остатъка от внесената
сума от 258.52лв. Поради изложеното, съдът намира, че претенцията за разноски е
погасена чрез плащане към датата на устните състезания и като такава следва да
се отхвърли.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
искове на осн. чл. 415 във вр. с чл.124 ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено, че Д.С.Й., с ЕГН ********** ***,
ДЪЛЖИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН” ЕАД с ЕИК *********, адрес на управление:***,
представлявано от законния си представител Й.В.В., сумите от: 219.37
лв. – главница, представляваща стойност на потребена, но незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода 01.11.2014г. – 06.04.2017г. и 34.27 лв. – лихва за
забава за периода 05.01.2015г. – 01.09.2017г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.дело № 7091/2017г. по описа на ПлРС до окончателното
изплащане на сумите в размер на 4.88 лв.,
като ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ в хода на производството.
ОТХВЪРЛЯ претенцията
за разноски по ч.гр.дело № 7091/2017г. по описа на ПлРС и по настоящето гр.д.№
8354/2017г. на “ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН” ЕАД с ЕИК *********, адрес на управление:***,
представлявано от законния си представител Й.В.В., против Д.С.Й., с ЕГН **********
***, в размер на общо 250лв., като ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ в хода на
производството.
Решението подлежи на обжалване пред
Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: