Р Е
Ш Е Н
И E
№122 17.04.2019
год. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд,
VІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретар
Зорница Делчева и в присъствието на прокурора Маргарита Димитрова като разгледа
докладваното от съдия Михаил Русев административно дело №131 по
описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба на „Радианс“ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. Стара Загора, ул.“Гладстон“№16, офис 4, представлявано от управителя
С.Г.У., подадена чрез
пълномощника му адв. М.О., против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка (ПАМ) № ФК-99-0381714/ 20.02.2019 год. на Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Пловдив в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП. В жалбата се твърди, че е налице несъответствие във фактическата
обстановка посочена в АУАН и обжалваната заповед, като в заповедта е посочено,
че проверката е извършена на 08.02.2019 год. в 15.45 часа, докато в съставеният
АУАН е посочено, че проверката е извършена на 16.02.2019 год. в 12.45 часа. При
налагането на мярката не е спазен принципа на чл.6, ал.2 от АПК, т.е. да се
съобрази евентуалните вреди за фиска с евентуалните вреди за търговеца при
предварителното запечатване на обекта за 14 дена. Направено е искане за отмяна
на оспорената заповед.
Ответникът
по жалбата – Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в Главна дирекция
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата
като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Въз основа на съвкупната
преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна по административно-правния спор и според
отразеното в заповедта:
На 08.02.2019 год. служители на отдел „Оперативни
дейности“ – Пловдив в ГД „Фискален контрол” в ЦУ на НАП са извършили оперативна
проверка на търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС – апартаменти
за гости „Лъки Пампорово“, находящ се в к.к Пампорово,
общ. Чепеларе, стопанисван от „Радианс“ЕООД. В хода
на проверката, в 15:45 ч., е установено, че дружеството в качеството му на
задължено лице по чл.3 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажби в
търговски обекти чрез фискални устройства на МФ, е допуснало нарушение на
същата, като не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от
търговският обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в
експлоатация за обекта фискално устройство. За извършената контролна покупка –
нощувка в студио на стойност 120.00 лв., платени в брой от проверяващите, преди
легитимацията, на лицето Е.
П.
П,
– администратор, не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо
в обекта фискално устройство ЕЛТРЕЙД А300S KL с ИН на ФУ: ED 234635
и ФП №4423435 или от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на
Наредба №Н-18/13.12.2006 год. Извършеното нарушение се доказва и от
установените в повече средства в касата – 150.00 лв. и от обяснението на
администратора Е.П.П., че установената
разлика се дължи на не издаване на касови бележки. При проверката е установено,
че комплекса се състои от 4 сгради с общо 131 апартамента, като „Радианс“ЕООД стопанисва и отдава под наем 14 апартамента за
настаняване. Констатациите от проверката са обективирани в протокол за
извършена проверка АА №0381714/16.02.2019 год., ведно със събраните
доказателства, съставен на основание чл.110, ал. 4, вр.
чл. 50, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
На 20.02.2019 год. е
постановена процесната Заповед за налагане на ПАМ №ФК-99-0381714/20.02.2019 год.
на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в Главна дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, с която, поради установеното нарушение на чл.3, ал.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства вр.
чл.118, ал.1 от ЗДДС и на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“
от ЗДДС е разпоредено прилагането на ПАМ –
запечатване на търговския обект – апартаменти за гости „Лъки Пампорово“,
находящ се в к.к. Пампорово, община Чепеларе, в
частта стопанисвана от „Радианс“ЕООД, а именно
апартаментите, съгласно удостоверението за категоризация и обслужващата ги рецепция
и забрана за достъп до тях за срок от 14 дена.
Заповедта е връчена на представител
на "Радианс“ ЕООД на 24.02.2019 год., видно от
приложената на лист 46 от делото разписка за връчване, а жалбата срещу нея е
подадена на 26.02.2019 год. в деловодството на Административен съд Стара Загора.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях
фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата
на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на
оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима за
разглеждане по същество като подадена от легитимирано лице с правен интерес, в законово
установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и
контрол за законосъобразност. е процесуално допустимо.
Разгледана по същество е
основателна, предвид следното:
С оспорения индивидуален
административен акт е разпоредено прилагането на
принудителна мярка по запечатване на обект, нормативно предвидена в чл.186 от ЗДДС. Съгласно алинея трета на чл.186 ЗДДС, ПАМ по ал.1 се прилага с мотивирана
заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Законодателят
е предвидил правна възможност по делегиране на правомощието по налагане на
подобна мярка. По делото е представена и приета като доказателства Заповед
№ЗЦУ–ОПР-16 от 17.05.2018 год. на Изпълнителния директор на НАП, с която на основание
чл.10, ал.1, т.1 от закона за Националната агенция за приходите, чл.186, ал.3 и
4 от ЗДДС и чл.81, ал.1 от АПК, е определил началниците на отдели
"Оперативни дейности" в дирекция "Оперативни дейности" в
Главна дирекция "Фискален контрол" в Централното управление на
Националната агенция по приходите да издават заповеди за налагане на ПАМ по
чл.186 от ЗДДС /л. 79 от делото/. Следователно обжалваната Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“
от ЗДДС е издадена от материално и териториално компетентен административен
орган – Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ГД “Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, в рамките на
предоставените му правомощия.
Оспорената заповед е
постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити.
Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото
от административния орган наличие на материално правната предпоставка за
прилагане на принудителна административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ ЗДДС. В достатъчна степен на яснота в
разпоредителната част на акта има информация за вида на принудителната мярка,
за нейния срок на правно действие и за адресата на правното задължение. В
обстоятелствена част подробно, точно и ясно са описани фактическите данни въз
основа на които е упражнено публичното право на налагане на административната
мярка с отразяване на информация за дата, място на извършено правонарушение, с
данни за търговския обект и за неотчетената посредством издадена фискална
бележка търговска продажба. Отделни мотиви са изложени за продължителността на
срока на запечатване на търговския обект и забраната за достъп до него.
С оглед на гореизложеното
съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл.186, ал.3 от ЗДДС и на чл.59,
ал.2, т.4 от АПК, за постановяване на мотивиран административен акт. Не се
установяват и допуснати в хода на административното производство нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на
съществените.
По отношение на
съответствието с материалноправните разпоредби и
целта на закона:
Съгласно чл.186, ал.1, т.1,
б.“а“ от ЗДДС принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби
или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за
издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.
По силата на чл.187, ал.1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл.186, ал.1 се
забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези
обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от
упълномощено от него лице. В нормата на чл.118, ал.1 от ЗДДС е предвидено
задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях
доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка
от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По
силата на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/2006 год. всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или
от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен
паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона
за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод,
извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични
преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл.25, ал.1 и ал.3
от Наредба №Н-18/2006 год. независимо от документирането с първичен счетоводен
документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД за всяка продажба като фискалната касова бележка се издава
при извършване на плащането.
От цитираните разпоредби
може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на
задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка
от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност,
налага на търговеца ПАМ – „запечатване на обект и забрана за достъп до него“.
Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички
факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на
продължителността на срока органът действа при условията на оперативна
самостоятелност, което следва и от използвания в чл.186, ал.1 израз „до 30 дни“.
В настоящия случай и
предвид доказателствата по делото органите по приходите, чрез съставения по
време на проверката протокол, са установили нарушение на разпоредбитe
на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/2006 год. вр. чл.118,
ал. 1 от ЗДДС.
Към приложената
административна преписка са приети като доказателства – протокол за извършена
проверка серия АА №0381714 от 16.02.2019 год. /лист 86-88/, декларация от Е.П.П. от 16.02.2019 год.
/лист 34 – на гърба/, опис на паричните средства в касата към момента на
започване на проверката от 16.02.2019 год., протокол за извършена проверка сер. АА №0380832 от 24.02.2019 год. /лист 41-43 от делото/,
АУАН №473484/21.02.2019 год. /лист 56-57 от делото/. Видно от тях, извършената
проверка е била извършена на 16.02.2019 год. в 12.45 часа, а не както е
отразено в оспорената заповед на 08.02.2019 год. в 15.45 часа. В този смисъл за
посоченото в оспорената заповед нарушение не са представени каквито и да е било
писмени доказателства, поради което и не е налице основание за налагането на
принудителната административна мярка. Дали става въпрос за техническа грешка
или по друга причина е налице разминаване между датата и часа на допуснатото
нарушение от страна на жалбоподателят, е ирелевантно за случая. Допуснатата
неточност или грешка е достатъчно основание за отмяната на оспорената заповед.
Установяването на
нарушение от категорията на процесното е самостоятелно и достатъчно условие
органът по приходите да наложи ПАМ.
Въз основа на фактите,
отразени в АУАН и протоколите за проверка, може да се направи извод, че са
налице предвидените в закона предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1
от ЗДДС и приложението на чл. 187 от ЗДДС. След като е констатирано нарушение
на реда за отчитане на продажбите в търговския обект органът по приходите по
чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС действа в условията
на обвързана компетентност и няма възможност на преценка дали да наложи
предвидената в закона принудителна административна мярка или не. Ирелевантно е
дали е издадено наказателно постановление за установеното нарушение. Налагането
на принудителните административни мерки по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ и чл.187 от ЗДДС не е обвързано с издаване на
наказателно постановление за нарушението и се прилага независимо от ангажиране
на административнонаказателната отговорност на
дружеството. Реализирането на тази отговорност няма отношение към налагането на
ПАМ, доколкото същата се налага с мотивиран индивидуален административен акт, след
установено по съответния ред при проверка от органите по приходите
административно нарушение. В случая, обаче за посочената в заповедта дата и час
не е установено, нито е доказано извършването на административно нарушение от
страна „Радианс“ЕООД. Следователно не са налице
предпоставките за налагането на ПАМ.
Единствената преценка,
която притежава административният орган е тази по отношение на срока на
принудителната административна мярка, каквато преценка е била направена в
случая. С процесната заповед е постановено запечатване на търговския обект за
срок от 14 дни, а максимално предвиденият в закона срок е до 30 дни. В този
смисъл органът е определил срок в по-нисък размер от средно предвидения в
закона, като е съобразил особеностите на констатираното нарушение /неиздаване на фискална бележка за контролна покупка на обща
стойност 120 лева и факта, че нарушението е първо/. Изрично в заповедта за
прилагане на ПАМ административният орган е изложил мотиви, с които обосновава
определеният 14-дневен срок. Видно от изложените мотиви, мярката цели да
постигне промяна в начина на извършване дейността в конкретния търговски обект,
като прекият резултат е правилно отчитане на дейността, а индиректният -
недопускане вреда за фиска. В случая се касае за законоустановена цел, тъй като
нормата на чл. 22 от ЗАНН предвижда налагане на принудителни административни
мерки за предотвратяването и преустановяването на административни нарушения.
Уредената в чл.186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС принудителна
административна мярка "запечатване на обект" е насочена към постигане
именно на такава превантивна цел, доколкото към момента на постановяването й
дружеството не е преустановило дейността си в търговския обект, т. е.
съществува възможност за извършването и на друго нарушение, свързано с неиздаване на документ за извършено плащане. В случая
издадената заповед цели именно това с оглед защита интересите на държавния
бюджет от правилно отчитане на продажбите и определяне размера на публичните
задължения. За преценката обаче следва да се извърши анализ на всички факти,
установени при проверката, а не само да се излагат общи мотиви за всички
случаи. В случая са приложени и извлечения от фискалното устройство, от които е
видно осъщественият оборот за периода 01.01.2018 год. – 31.12.2018 год. –
52 270.72 лв. и за периода 01.01.2019 год. – 15.02.2019 год. – 17 365.94
лв. /лист 40 от делото/. С така установените факти, се установява по безспорен
начин, че се касае за изолирано нарушение, а не да е налице системност.
Натрупаният оборот за периода 01.01.2019 год. – 15.02.2019 год. в размер на
17 365.94 лв. предполага отчитане на всички предоставени услуги, с оглед
на описаните цени на нощувка в стаите. Всъщност не е посочено в протокола за
извършената проверка, колко от стаите са били заети, респективно да са направи
извод относно средната заетост на тези 14 стаи за една нощ. Не е проверена и
съхраняваната информация относно настанените лица, така както изисква
разпоредбата на чл.116, ал.1 от Закона за туризма. Следвало е да се извърши
анализ и на тези обстоятелства за обосноваване на продължителността на
наложената ПАМ.
Не на последно място,
съдът намира, че неоснователно е запечатването на всички апартаменти, ведно с
обслужващата ги рецепция. Този извод, съдът извежда, като се има в предвид легалната
дефиниция на понятието търговски обект, дадена в §1, т.41. от ДР на ЗДДС – „Търговски
обект" е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и
други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват
продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може
да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други
подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая
или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което
се извършват продажби. Следвало е да бъде запечатано единствено и само
рецепцията, която отговаря на определението за търговски обект по смисъла на
закона. Именно от рецепцията се извършва продажбата на хотелската услуга, но не
и в самите стаи-апартаменти. Достъпът до
тях се осъществява едва след заплащането на съответната услуга на рецепцията,
която е търговски обект. Доколкото законодателят предвижда, ПАМ по чл.186, ал.1
от ЗДДС, да се налага само по отношение на търговски обекти и с оглед легалната
им дефиниция, съдът намира, че е недопустимо налагането на ПАМ и по отношение
на апартаментите. Безспорно е че чрез тези апартаменти, жалбоподателят
предоставя хотелска услуга, същите са негова собственост и чрез хотелската услуга,
същият извършва облагаема доставка по смисъла на ЗДДС, както и че за тази
услуга следва да бъде издаден и съответния фискален бон.
Въз основа на
гореизложеното съдът счита, че е нарушен принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК при определяне срок на административната мярка. Продължителността на същата
следва да бъде разумно съотношение на пропорционалност между засегнатите
интереси на дружеството и охрана на обществени отношения, касаещи данъчното
облагане.
Прилагането на мерките за
административна принуда има три основни цели: преустановителна,
превантивна и обезпечителна. Превантивните принудителни административни мерки
са предназначени да предотвратят извършването на административни правонарушения
и вредните последици от тях. Преустановителните принудителни
административни мерки са предназначени да пресекат, преустановят продължаването
на вече започнали и продължаващи правонарушения. Възстановителните принудителни
административни мерки са насочени към отстраняване на вредните последици от
административни правонарушения. Във всички случаи, е необходимост да е налице
осъществено административно нарушение, което да е доказано по безспорен начин.
В конкретния случай, доколкото на посочената дата и час в оспорената заповед не
е установено да е извършено административно нарушение от страна на „Радианс“ЕООД, то в случая с наложената
ПАМ не би могло да се осъществи нито една от посочените цели.
Предвид
изложените съображения, съдът намира, че с оспореният индивидуален
административен акт неправилно е приложена ПАМ – запечатване на търговския
обект – апартаменти и обслужващата ги рецепция, на „Радианс“ЕООД
и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни, поради липсата на законовите
предпоставки за налагането й.
Предвид изхода на делото,
следва да бъде уважено искането на жалбоподателят за присъждане на разноски по
делото. С оглед основателност на оспорването, на жалбоподателя „Радианс“ЕООД следва да се присъдят направените разноски в
размер 550.00 лв. /50.00 лв. за държавна такса и 500.00 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от 26.02.2019 год./.
Заплащането на посочената сума следва да се възложи в тежест на Националната
агенция за приходите – юридическото лице на бюджетна издръжка, към което
организационно и функционално принадлежи органът, издал оспорения акт.
По изложените съображения
и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „Радианс“ЕООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул.“Гладстон“№16, офис
4, Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-99-0381714 от
20.02.2019 год. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в Главна
дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, като
незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите, ЕИК *********, гр. София,
бул.„Княз Дондуков“№52, да заплати на „Радианс“ЕООД с ЕИК ********* и със седалище и адрес на
управление гр. Стара Загора, ул. “Гладстон“№16, офис 4, представлявано от управителя
Светослав Георгиев Узунов сумата от 550.00 /петстотин и петдесет/ лева,
разноски по делото.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: