Решение по дело №1004/2019 на Районен съд - Горна Оряховица

Р Е Ш Е Н И Е

№ 595

град Горна Оряховица, 19.12.2019 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, шести състав, в публично съдебно заседание на тринадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА

 

при участието на секретаря Милена Димитрова и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 1004 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

        

Предявен е установителен иск с правно основание чл.422,ал.1 във вр. чл.415,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, Париж, рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” – клон България с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, п.к. 1766, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 14, представлявано от Д.Д. – заместник-управител, чрез пълномощника си – юрисконсулт Н.М., твърди в исковата си молба, че при сключване на договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер СRЕХ-15163718, Т.К.Б. е дал съгласието си, освен посочения усвоен кредит, да му бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта МаsterCard. Заявява, че на 01.10.2017г. Т.К.Б. е активирал предоставената му от ищеца кредитната карта № САRD-15163743 с максимален кредитен лимит в размер 700.00 лв., представляващ револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят усвоява посредством всякакви транзакции - теглене в брой от банкомати АТМ, плащания, чрез терминални устройства (РОS) и др., осъществени чрез издадената му кредитна карта. Твърди, че върху усвоената сума се начислява годишна лихва и такси за обслужване за използвания период съгласно определения годишен лихвен процент. Сочи, че съгласно чл.1 и чл.14 от договора за отпускане на револвиращ потребителски кредит, за кредитополучателя възниква задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението. Твърди, че Б. е преустановил редовното обслужване на кредитната карта на 01.11.2017г., когато е последното му плащане по нея, като балансът по същата е в размер на минус 595.43 лв., а това принуждава кредитора да блокира използването й. Заявява, че въпреки многократните опити за контакт с длъжника и отправените му покани да погаси натрупалите се задължения доброволно, той продължава виновно да не изпълнява, което поражда интерес от страна на ищеца да потърси съдебна защита на вземането си.

Твърди, че към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК задължението на ответника по кредитната карта е в размер на 595.43 лв., представляващо използваната главница в размер на 595.43 лв., както и договорна лихва от 01.11.2017г. (първа пропусната вноска) до 06.07.2018г. (дата на изпращане на покана за доброволно изпълнение) върху използваната сума в размер на 0.00 лв. Счита, че Т. Б. дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 31.39 лв. за периода от 06.07.2018г. (дата на изпращане на покана за доброволно изпълнение) до 11.01.2019г. (дата на завеждане на дело).

При условие, че установителният иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, моли съда да приеме, че при условие на евентуалност предявява осъдителен иск. Счита, че този осъдителен иск има характер на волеизявление за обявяване на кредита за изискуем, чрез връчване на препис от същия на ответната страна.

Твърди, че към момента на предявяване на иска ответникът дължи на дружеството следните суми : главница - 595.43 лв.; възнаградителна лихва - 0.00 лв.; законна лихва за забава - 31.39 лв. Сочи, че за събирането на тези суми ищецът е предприел действия по съдебното събиране на вземанията си, като е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК към Районен съд гр. Горна Оряховица, образувано е ч.гр.дело № 164/2019 г., издадена е заповед за изпълнение и тъй като тя е връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 от ГПК, са последвали указания заявителят да предяви иск относно вземането си.

На основание чл.238 от ГПК, моли за разглеждане на делото и постановяване на решение в отсъствие на ищеца.

Моли съда да установи, че е налице вземане от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” Париж, рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс СА.” - клон България, от Т.К.Б. в размер на 595.43 лв.,. представляваща главница по револвиращ кредит; в размер на 0.00 лв. - договорна лихва по кредита за периода от 01.11.2017г. до 06.07.2018г.; в размер на 31.39 лв., представляваща обезщетение за забава, на основание чл.86 от ЗЗД, за периода от 06.07.2018г. до 11.01.2019г., или общо дължима сума 626,82 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното им изплащане. При условие на евентуално разглеждане на осъдителния иск, моли съда да осъди ответника да заплати на дружеството - ищец горепосочените суми, ведно с направените разноски. Моли съда да осъди ответника да му заплати и съдебните разноски в заповедното производство в размер на 25.00 лв. - заплатена държавна такса, и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лв., както и съдебните разноски по настоящото производство в размер на 125,00 лв. - държавна такса за завеждане на иск, и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв. Посочва банкова сметка, ***ните суми : IBAN: ***, BIC/***: BNPABGSX, В бнп Париба С.А. – клон София.

В съдебно заседание, ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 14, не се представлява. Депозира писмена молба, чрез пълномощник – юрисконсулт П.П., с която моли съда да разгледа делото в негово отсъствие, да приеме доказателствата и да се произнесе по съществото на спора с неприсъствено решение, в хипотезата на чл.238,ал.1 от ГПК.

Ответникът Т.К.Б. с ЕГН **********,***, не депозира писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, въпреки че е предупреден за последиците от неподаването на такъв.

В съдебно заседание, ответникът Т.К.Б., редовно призован, не се явява, не се представлява. Не заема становище по предявените искове.

Съдът, след като взе предвид направеното от ищеца в писмена молба по делото, чрез пълномощник – юрисконсулт П.П., искане по реда на чл.238,ал.1 от ГПК, и след като прецени изискванията на закона за постановяване на неприсъствено решение, счита, че в случая са налице предпоставките да бъде постановено такова решение. Видно от данните по делото, с разпореждането си по чл.131 ГПК от 29.05.2019г., съдът е разяснил на ответника Т.Б. последиците от неподаване на отговор на исковата молба и от неявяването му в първото по делото съдебно заседание. Разпореждането е редовно връчено на ответника на 12.08.2019г. В срока по чл.131 от ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, въпреки че са му разяснени последиците от неподаването на такъв.

Видно от данните по делото, ответникът Т.Б. не се явява и не се представлява в първото по делото съдебно заседание, въпреки редовното му призоваване, като същият не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Наред с това, от приетите по делото писмени доказателства и с оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, съдът намира, че предявените искове за установяване на вземания с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД се явяват вероятно основателни. Налице е и искане, предявено надлежно от ищеца с писмена молба, преди приключване на съдебното дирене по делото, с което същият претендира съдът да се произнесе с неприсъствено решение в случай, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК. Искането е уважено от съда с протоколно определение от 13.12.2019г.

При тези обстоятелства, съдът счита, че са налице предпоставките по чл.239,ал.1,т.1 и т.2,пр.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В съответствие с изискванията на чл.239,ал.1 от ГПК, на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. Наред с това, предявените от ищеца искове с правно основание чл.422,ал.1 във вр. чл.415,ал.1 от ГПК и чл.79,ал.1 от ЗЗД във вр. чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за приемане за установено по отношение на ответника, че Т.Б., като кредитополучател по договор за револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard- CARD-15163743 от 15.08.2017г., дължи на ,,БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД гр. София, следните суми, присъдени в издадената срещу него заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № 164/2019г. на ГОРС, а именно : сумата от 595.43 лв., представляваща главница по договор за револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard- CARD-15163743 от 15.08.2017г., обезщетение за забава в размер на 31.39 лв., на основание чл.86 от ЗЗД, считано за периода от 06.07.2018г. до 11.01.2019г., общо дължима сума 626,82 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане, са вероятно основателни, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства – твърдения за наличието на облигационна връзка между ответника Б. и ,,БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, възникнала по силата на сключен между тях договор за револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard- CARD-15163743 от 15.08.2017г., за изпълнение от страна на кредитора ,,БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД гр. София на задълженията му по посочения договор да предостави на ответника - като кредитополучател, револвиращ потребителски кредит в размер от 700 лева, както и кредитна карта MasterCard, и съответно - за неизпълнение от страна на ответника - кредитополучател на паричните му задължения, произтичащи от същия договор; както и изложените от ищцовата страна обстоятелства за дължимост на претендираните от дружеството-ищец парични вземания.

Вероятната основателност на предявения иск се обосновава в случая и от приетите по делото писмени доказателства : заверени преписи от извлечение от основно вписване в търговския и фирмен регистър към 13.03.2018г. на Париж; нотификация за презгранично сливане от канцеларията на Търговския съд в Париж до Агенция по вписванията в Р. България от март 2018г. ведно с приложено писмо от канцеларията на Търговския съд в Париж до Агенция по вписванията в Р. България; договор с № CREX-15163718/15.08.2017г., договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-15163743 от 15.08.2017г.; касов бон от 29.11.2016г.; фактура № **********/29.11.2016г.; кратък медицински въпросник за приемане за застраховане, сертификат № CREX-15163718 от 15.08.2017г., сертификат № CARD-15163743 от 15.08.2017г., Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна карта, служебен бон от 15.08.2017г., уведомително писмо от 15.08.2017г. последна покана от 11.07.2018г., както и от писмените материали по ч. гр. дело № 164/2019г. по описа на ГОРС.

Твърденията на ищеца за неизпълнение от ответника на задълженията му да заплати дължимите парични суми по процесния договор за револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard- CARD-15163743 от 15.08.2017г., са за отрицателни факти, поради което в тежест на ответника Б. е да докаже, че е изпълнил претендираните парични задължения. Такива доказателства по делото не са представени.

С оглед разпоредбата на чл.239,ал.2 от ГПК, неприсъственото решение не се мотивира по същество, поради което и съдът не излага подробни мотиви по реда чл.236,ал.2 от ГПК. При тези обстоятелства, съдът счита, че настоящото неприсъствено решение се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, съобразно изискванията на чл.239,ал.2 от ГПК.

Предвид изложеното дотук, съдът приема за безспорно установено съществуването на парични вземания на ищеца ,,БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД гр. София от ответника Т.К.Б., както следва : за сума в размер на 595.43 лв., представляваща неиздължена главница по договор за револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта  MasterCard-CARD-15163743, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 31.01.2019г. до окончателното изплащане на вземането, както и сума в размер на 31.39 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 06.07.2018 г. до 11.01.2019 г. Поради това предявените искове с правно основание чл.422,ал.1 във вр. чл.415,ал.1 ГПК във вр. чл.79,ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД следва да бъдат уважени изцяло като основателни и доказани. 

При този изход на делото, с оглед задължителното тълкуване на закона, дадено в т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. по описа на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска по чл.415,ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид изхода по настоящия спор и на основание чл.78,ал.1 от ГПК, основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото съдебни разноски за доплатена държавна такса в размер на /125 лв./ и за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство /100 лв./, общо в размер на 225 лв. в исковото производство, както и за присъждане на направените в заповедното производство разноски за платена държавна такса /25 лв./ и за юрисконсултско  възнаграждение /50 лв./, общо в размер на 75 лв., които следва да бъдат възложени в тежест на ответника изцяло - съразмерно на уважената част от иска.

            Водим от горното, съдът

 

                                                           Р   Е   Ш   И   :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т.К.Б. с ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ ЗАПЛАЩАНЕ на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С. А.” – клон БЪЛГАРИЯ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, п.к. 1766, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 14, представлявано от Д.Д. – заместник-управител, на СУМАТА от 595.43 лв. /петстотин деветдесет и пет лева и четиридесет и три стотинки/, представляваща неиздължена главница по договор за револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard- CARD-15163743 от 15.08.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 31.01.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, както и на СУМАТА от 31.39 лв. /тридесет и един лева и тридесет и девет стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода от 06.07.2018 г. до 11.01.2019 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 238/01.02.2019г. по ч. гр. дело № 164/2019г. по описа на ГОРС.

ОСЪЖДА Т.К.Б. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С. А.” – клон БЪЛГАРИЯ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, п.к. 1766, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 14, представлявано от Д.Д. – заместник-управител, СУМА в размер на 225.00 лв. /двеста двадесет и пет лева/, представляваща направените в исковото производство съдебни разноски за доплатена държавна такса /125.00 лв./ и за юрисконсултско възнаграждение /100 лв./, както и СУМА в размер на 75.00 лв. /седемдесет и пет лева/, представляваща направените в заповедното производство по ч. гр. дело № 396/2018г. по описа на ГОРС съдебни разноски за платена държавна такса /25.00 лв./ и за юрисконсултско възнаграждение /50.00 лв./, съразмерно на уважената част от иска.

Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

  

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ : ……...........................