№ 210
гр. Благоевград, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Владимир Ат. Пензов
при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска
като разгледа докладваното от Владимир Ат. Пензов Административно
наказателно дело № 20211210201314 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „...., със седалище и адрес на управление с.....,
представлявано от управителя Д.В. Ц. с ЕГН ********** срещу Наказателно
постановление (НП) № 586514-F589081 от 09.07.2021 година на Началник на
Отдел „Оперативни дейности“ – София в Централно управление на
Национална агенция по приходите, с което за административно нарушение по
чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията
към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които
извършват продажба чрез електронен магазин, на основание чл.185 ал.2 от
Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) във връзка с чл.185 ал.1
от Закона за данъка върху добавената стойност на дружеството-жалбоподател
е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева.
С жалбата се иска да се отмени наказателното постановление, тъй като
се твърди, че същото е незаконосъобразно, необосновано и издадено в
противоречие с действителните факти. Сочи се, че възприетата в
постановлението фактическа обстановка не отговаря на действителната
такава, както и че в случая се касае за маловажен случай по смисъла на чл.28
от ЗАНН, каквато преценка санкционния орган не е направил. Развиват се
съображения за допуснати съществени процесуални нарушения при
съставянето на АУАН, тъй като не са спазени изискванията на чл.42 т.7 и
чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, както и за това, че предвид наложената на
проверявания обект ПАМ – запечатване на търговския обект за 14 дни, то
1
наложената с наказателното постановление имуществена санкция
практически се явява налагане на повторно наказание за едно и същото
нарушение, което е недопустимо. Иска се от съда да постанови съдебен акт, с
който да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление, като
незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят, се представлява от адв. А.Ц.,
който подържа жалбата по изложените в нея съображения, ангажира
доказателства в подкрепа на тезата си и взема становище по същество, като
моли съдът да отмени обжалваното наказателно постановление. Претендират
се направените по делото разноски.
Админинистративнонаказващият орган, редовно призовани, чрез
юрисконсулт Ц. оспорва жалбата, ангажира доказателства в подкрепа на
наказателното постановление и взема становище по същество, като моли
същото да бъде потвърдено от съда. Прави се и възражение за прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение, както и искане за заплащане
на такова при потвърждаване на санкционния акт.
За Районна прокуратура Благоевград, редовно призовани, представител
не се явява и не вземат становище по същество.
След като се запозна с доказателствата, съдът установи следната
фактическа обстановка:
На 05.02.2021 г. в 11.54 часа била извършена проверка от ИВ. ЕМ. ИВ.
и В. М. УЗ., двамата служители „инспектор приходи“ при „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП – София, в търговски обект по смисъла на пар.1
т.41 от ПЗ на ЗДДС, находящ се в .... – магазин за обувки и стопанисван от
„...., със седалище и адрес на управление с....., представлявано от управителя
Д.В. Ц. с ЕГН **********. При проверката се установило, че дневният оборот
от монтирания в обекта ЕКАФП – фискално устройство (ФУ) Datecs DP-50,
индивидуален номер на ФУ: DT766690 и индивидуален номер на фискалната
памет: 02766690, притежаващ функциите „Служебно въведени“ и „Служебно
изведени“ суми, съгласно междинен отчет от фискална памет № 0001879 от
05.02.2021 г. е в размер на 20,00 лева, а фактическата наличност в касата на
обекта е в размер на 65,00 лева, съгласно изготвен опис на паричните
средства Е.Д.Ц.. Прието е от проверяващите, че установена промяна в
касовата наличност в размер на 45,00 лева представлява положителна разлика
от въвеждане на пари от касата, която не е отразена на фискалното устройство
в момента на извършването й с точност до минута, от което е видно, че
дружеството „.... не е изпълнило задължението си, да отбележи всяка промяна
в касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и
извън касата/ на фискалното устройство чрез операциите „служебно
въведени“ или „служебно изведени“ суми с точност до минута. За така
установените констатации и в присъствието на Е.Д.Ц. – продавач-консултант
бил съставен протокол за извършена проверка № 0041215 от 05.02.2021
година (лист 18-20 от делото), с който било указано на управителя на
2
дружеството да се яви на 09.02.2021 г. в 09.00 часа в ТД на НАП - София,
офис Благоевград, в стая 204, ет.2 за съставяне на АУАН. По време на
проверката от Е.Д.Ц. били снети писмени обяснения от 05.02.2021 г. (лист 23
от делото), в който същата посочила, че „Не е издадена касова бележка за
точната сума, поради неволна грешка“. На 10.02.2021 година в сградата на ТУ
на НАП – София, офис Благоевград се явил управителя на дружеството Д.В.
Ц., където в негово присъствие актосъставителя ИВ. ЕМ. ИВ. в присъствието
на свидетеля при установяване на нарушението и съставяне на акта В.М. У.
съставил АУАН № F589081 (лист 16-17 от делото) на „.... за констатирано
административно нарушение по чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на
МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изискванията към лицата, които извършват продажба чрез електронен
магазин, който бил връчен на управителя на дружеството Д.В. Ц. лично и
срещу подпис на същата дата, като последният не отразил, че има възражения
по акта. Възражения по акта в писмена форма не постъпили в
законоустановеният тридневен срок за това. Въз основа на така съставения
АУАН, на 09.07.2021 г. Началникът на Отдел „Оперативни дейности“ –
София в Централно управление на Национална агенция по приходите,
упълномощен със Заповед № ЗЦУ-ОПР-1149 от 25.08.2020 г. на
Изпълнителния директор на НАП, издал атакуваното Наказателно
постановление № 586514-F589081 от 09.07.2021 година (лист 13-15 от
делото), с което за нарушение по чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г.
на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите
в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изискванията към лицата, които извършват продажба чрез електронен
магазин, на основание чл.185 ал.2 от Закона за данъка върху добавената
стойност във връзка с чл.185 ал.1 от Закона за данъка върху добавената
стойност наложил на дружеството-жалбоподател от „.... „имуществена
санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева. НП било връчено на
упълномощено от управителите на дружеството-жалбоподател лице – Е.Д.Ц.
– продавач-консултант, лично на 25.08.2021 година, като в законоустановения
срок – 01.09.2021 г. е подадена разглежданата в настоящото производство
жалба с вх. № 1764-2 от 01.09.2021г.
Представеният опис на парите в касата към момента на проверката към
Протокол за извършена проверка № 0041215 от 05.02.2021 г. (стр.21 от
делото) установява, че същият е изготвен и подписан от Е.Д.Ц. – продавач-
консултант в магазина за обувки на „...., като в касата са установени и
описани общо парични средства в размер на 65,00 лева.
Представената разпечатка на дневен отчет № 0001878 от фискалното
устройство Datecs DP-50, индивидуален номер на ФУ: DT766690 и
индивидуален номер на фискалната памет: 02766690 от 05.02.2021 г. в 13.57
часа (лист 24-27 от делото), ползвано в магазина на „...., находящ се в ....
установява колко продажби са извършени в обекта – 1 брой, какъв е оборота
3
към момента на отчета - в размер на 20,00 лева, както и че не са регистрирани
служебно въведена и/или служебно изведените суми.
Представено е нотариално заверено пълномощно от 10.02.2021г. № 909
на нотариус № 501 на Нотариалната камара (лист 11 от делото), с което Е.Д.
Ц.а е упълномощена от управителя Д.В. Ц. на „...., с права да представлява
дружеството-жалбоподател пред НАП по всякакви въпроси касаещи
дружеството, включително да подписва и получава АУАН и Наказателни
постановления.
Представена е Заповед –а налагане на принудителна административна
мярка № ФК-С935-0041215 от 15.02.2021 г., с която на „...., със седалище и
адрес на управление с....., представлявано от управителя Д.В. Ц. с ЕГН
**********, във връзка с извършената проверка на 05.02.2021 г., в 11:54 часа
в търговския му обект – магазин за обувки, находящ се в .... и направени
констатации за неспазване на реда и начина на издаване на съответен
документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба, е
наложена „Принудителна административна мярка – запечатване на
търговския обект – „магазин за обувки“, находящ се в ....“.
Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на
НАП и Заповед № З-ЦУ-1835 от 21.12.2020 г. на Главния секретар на НАП,
удостоверяват материалната и процесуална компетентност на лицето издало
обжалваното наказателно постановление.
Актосъставителя ИВ. ЕМ. ИВ. и свидетеля по акта В. М. УЗ., разпитани
в хода на съдебното производство установяват в показанията си, че на
05.02.2021 г. извършили проверка в обект – магазин за обувки в ...
стопанисван от „...., при която установили, че дневният оборот от монтирания
в магазина касов апарат с фискално устройство, съгласно направения отчет от
фискалната памет е в размер на 20,00 лева. Установено е, че служебно
въведени и служебно изведените суми не са отразявани и са в размер на 0.00
лева, а фактическата наличност в касата на обекта е в размер на 65,00 лева, за
което е изготвен опис на паричните средства от касата на обекта. Свидетелите
сочат, че при проверката е констатирана положителна разлика в размер на
45,00 лева, както и че след установяване на нарушението са съставили
констативен протокол, а по-късно и акт за установяване на нарушението.
Установяват също, че всичките парични средства в търговския обект били
съхранявани на едно място, в кутия от обувки, от където били извадени от
продавачката, преброени в тяхно присъствие и за които същата изготвила
опис.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на показанията на свидетелите, приложените към административно-
наказателната преписка и приети по делото писмени доказателства, които са
безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват
по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователна
и логична.
4
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения от закона 7-
дневен срок от връчване на наказателното постановление, поради което е
допустима, разгледана по същество е неоснователна, по следните
съображения:
Атакуваното НП е издадено в съответствие с установената за това
императивна процедура и от компетентен орган, като същото съдържа и
всички реквизити за такъв акт по ЗАНН. Ето защо напълно неоснователни се
явяват възраженията на жалбоподателя в обратна насока. Неоснователно е и
твърдението на жалбоподателя, че процесният АУАН, който е мотивирал
издаването на НП не отразява обективно обстоятелствата при които е
извършено нарушението, съгласно чл.42 т.4 от ЗАНН. Липсват доказателства
представени, както пред актосъставителя, така и пред съда, удостоверяващи
твърдяната от защитата липса на обективно и точно описание на
фактическата обстановка при осъществяване на нарушението. За извършената
проверка в обекта е бил изготвен констативен протокол, пресъздаващ
установените обстоятелства и фактически положения от проверяващите.
Проверката е била извършена в присъствието на представител на търговеца –
продавач-консултант от магазина на дружеството-жалбоподател, на който е
връчен и екземпляр от протокола. Съществено процесуално нарушение е
налице тогава, когато с него съществено се засяга правото на защита на
лицето, възможността да разбере за какво нарушение е подведен под
отговорност, за да може да организира защитата си в пълен обем, като тези
нарушения представляват отменителни основания, ако са допуснати в хода на
административнонаказателното производство. В случая обаче такова не се
констатира, както и не може да бъде прието, че е налице нарушение по чл.42
т.7 и чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН и същото е съществено, тъй като по аргумента на
чл.53 ал.2 от ЗАНН, наказателно постановление се издава и когато е
допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата
вина, все обстоятелства, по които не се спори от страните и са установени по
безспорен и категоричен начин. Съгласно разпоредбата на чл.36 ал.1 от ЗАНН
административнонаказателното производство започва със съставянето на
АУАН, който в случая е съставен в присъствието на упълномощен
представител на дружеството-жалбоподател. Актът е бил предявен на същото
лице да се запознае със съдържанието му и да го подпише на същата дата,
като и му е била осигурена възможност да направи писмени възражения, но
такива не са постъпили, поради което според настоящата инстанция не са
налице нарушения на процесуалните права в рамките на административното
производство, които да обуславят отмяна на обжалвания санкционен акт, като
възраженията на защитата и в тази насока са неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г.
на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите
5
в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изискванията към лицата, които извършват продажба чрез електронен
магазин, извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на
касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и
извън касата) на фискалното устройство се регистрира във фискалното
устройство чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“
суми. Това означава, че лицата, регистриращи и отчитащи извършвани
продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство, са длъжни да регистрират във фискалното устройство
чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми, всяка
промяна на касовата наличност, извън случаите на продажби или сторно
операции. Нормата има за цел създаване на условия за съпоставимост на
касовата наличност с документираните със съответното фискално устройство
суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми
във всеки един момент. Всяка една разлика между наличните и
документираните средства препятства проследяването на паричния поток в
търговския обект и представлява нарушение на правилата за регистрация и
отчетност. Този начин на регистрация на промяната на касовата наличност на
ФУ е задължителен във всички случаи чрез тези функции. В конкретния
случай, от приетите по делото доказателства е установено, че в проверявания
обект – магазин за обувки се е намирало фискално устройство, т. е. налице е и
съответна каси. Монтираното и въведено в експлоатация в обекта фискално
устройство е установено, че притежава функциите „служебно въведени“ и
„служебно изведени“ суми, поради което търговецът е бил задължен да
регистрира във фискалното устройство всяка промяна на касовата наличност,
извън случаите на продажби или сторно операция. Самата касова наличност
се формира от средствата, с които е започната работа в началото на деня,
средствата които са постъпили от продажби за съответния ден, както и
средствата, които постъпват или излизат от касата във връзка с извършени
разплащания с други търговци. Търговецът е задължен да регистрира във
фискалното устройство чрез операцията „служебно въведени“ сумата, с която
се започва работа в обекта за деня /начална сума/ и всяко друго служебно
въвеждане/извеждане на пари в касата. От съвкупния анализ на събраните по
делото доказателства се установи, че на 05.02.2021г. във процесното
фискално устройство на проверявания обект няма отразени „служебно
въведени“ суми /като начална сума или въведени пари в касата/, няма
установени „служебно изведени“ суми, като е установена положителна
разлика между дневния оборот от монтираното и проверявано в случая
фискално устройство в обекта, отразяващ извършена продажба на стойност
20,00 лева и фактическата наличност в касата на обекта, която е в размер на
65,00 лева. Тази разлика представлява положителна промяна в касовата
наличност, а именно положителна разлика в размер на 45.00 лева, изразяваща
се в неотразена във фискалното устройство на въведена в касата суми, чрез
операцията „служебно въведени“ суми, видно от снетия от фискалното
6
устройство дневен отчет за 05.02.2021г. в случая липсват доказателства, че
така наличните в касата пари, респ. положителната разлика се дължи на
извършени в обекта продажби, доколкото и в самият дневен отчет е
отбелязано, че в магазина е извършена една на брой продажба на стойност от
20 лева. Бездействието на жалбоподателя-търговец да отрази всяка промяната
в касовата наличност, извън случаите на продажби, с точност до минута
осъществява от обективна страна състава на административното нарушение
по чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата,
които извършват продажба чрез електронен магазин във връзка с чл.118 ал.4
от ЗДДС, неизпълнението на което не води до неотразяване на приходи, както
е отбелязано в АУАН и НП.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана в качеството му на ЕООД при условията на чл.83 ал.1 от ЗАНН -
за неизпълнение на задължение към държавата или общината при
осъществяване на дейността му, като тази отговорност е обективна и
безвиновна, поради което наличието на вина не е необходим елемент на
деянието и въпросът за субективната страна на нарушението не следва да
бъде обсъждан.
След като правилно е приел, че е извършено нарушение по чл.33 ал.1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват
продажба чрез електронен магазин, административнонаказващият орган
правилно и законосъобразно е наложил на дружеството-жалбоподател
административно наказание съгласно санкционната разпоредба на чл.185 ал.2
от ЗАНН във връзка с чл.185 ал.1 от ЗДДС, според която извън случаите по
ал.1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение на
чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага имуществена
санкция за юридически лица и еднолични търговци в размер от 500 до 2000
лева, когато нарушението не води до неотразяване на приходи. Санкционната
норма е правилно приложена, тъй като в случая се касае за нарушение на
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, която е нормативен акт по
прилагането на чл.118 от ЗДДС, издадена на основание чл.118 ал.4 от ЗДДС,
което не води до неотразяване на приходи, в каквато насока са показанията на
свидетелите ИВ. ЕМ. ИВ. и В. М. УЗ.. Санкцията е определена в минимално
допустимия от законодателя размер от 500 лева, поради което и съдът
приеме, че е съобразена с изискванията на чл.17 ал.2 от ЗАНН.
Неоснователно се явява възражението на дружеството-жалбоподател, че
недопустимо с наложената имуществена санкция „.... е наказано повторно за
едно и също нарушение, като първото наказание е именно наложената му
принудителна административна мярка – запечатване на търговския обект за
14 дни. В разпоредбите на чл.83 ал.2 и ал.2 във връзка чл.13 ал.1 от ЗАНН,
7
законодателят изчерпателно и предвидил административните наказания,
които могат да бъдат прилагана при констатирано нарушение,като в
случаите, когато нарушението е осъществено от едноличен търговец или
юридическо лице, с оглед липсата на субективна страна, респ. обективна и
безвиновна отговорност, се налага единствено имуществена санкция. Тази
санкция, следвайки общите правила и цели на наказанието по чл.12 от ЗАНН
е насочена към това, да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на
установения правов ред и да се въздейства възпитателно и предупредително
върху останалите сходни субекти. В случая е приложена принудителна
административна мярка към дружеството-жалбоподател, която обаче няма
характер на санкция (наказание) и не е носител на целите на такава, тъй като
по аргумента на чл.22 от ЗАНН е насочена към предотвратяване и
преустановяване на административните нарушения и отстраняване на
вредните им последици. За качествената разлика между имуществената
санкцията и принудителните административни мерки, последните са
приложими в строго лимитирани от законодателя и изрично посочени случаи,
което аргументира допълнително в случая, липсата на постановено повторно
наложено наказание за едно и също нарушение. Именно качествената разлика
между наказанията (включително и имуществената санкция) и
принудителната административна мярка, нямаща характер и белези на
административна наказание, обуславят и извода за неоснователност на това
възражение на жалбоподателя.
Според съдебния състав в настоящия случай е неприложима
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, вменяваща в компетентността на
административнонаказващия орган и съда, при наличие на
материалноправните предпоставки за третиране на случая като маловажен, да
не наложи административно наказание. Съдът не констатира обстоятелства,
които да сочат на такава незначителна обществена опасност на деянието,
която да го отличава от обикновените случаи на нарушения от същия вид,
като за такова обстоятелство не може да бъде счетен и размерът на
регистрираната във фискалното устройство сума от 20,00 лева, която
представлява целият направен оборот за деня. Касае се за неизпълнение на
административно задължение, насочено към охраняване интересите на фиска,
чрез предотвратяване извършването на касови операции без съответната за
това отчетност и произтичащата от това възможност за укриване на данъчни
задължения. Всяка една разлика между наличните и документираните
средства препятства проследяването на паричния поток в търговския обект и
представлява нарушение на правилата за регистрация и отчетност. Поради
това самият законодател е определил този вид деяние, като такова с висока
степен на обществена опасност, видно от размерите на предвидените санкции.
Отделно от това не може да бъде приет, като аргумент за маловажност на
случая, обстоятелството че от нарушението не са последвали вреди за фикса,
тъй като в казуса необходимо условие да бъде наложена такава минимална
санкция по чл.185 ал.2 от ЗДДС във връзка с чл.185 ал.1 от ЗДДС е
8
нарушението да не води до неотразяване на приходи. По тези съображения
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН се явява неприложима в настоящото
производство.
Направеното искане от процесуалния представител на
административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за участие в делото съдът счита за основателно. С оглед
изхода на делото и на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН следва на Национална
агенция по приходите да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП), съгласно
препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН, разпоредбата на
чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда
възнаграждение от 80 до 120 лева. Производството по делото продължи в
едно съдебно заседания, с разпит на двама свидетели, като фактическата и
правна сложност не е значителна, поради което съдът намира, че следва да се
присъди възнаграждение в минимален размер на 80 лева, който размер според
съда съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.1 пред.1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №586514-F589081 от
09.07.2021 година на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – София в
Централно управление на Национална агенция по приходите, с което на „....,
със седалище и адрес на управление с....., представлявано от управителя Д.В.
Ц. с ЕГН ********** административно нарушение по чл.33 ал.1 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват
продажба чрез електронен магазин, на основание чл.185 ал.2 от Закона за
данъка върху добавената стойност във връзка с чл.185 ал.1 от Закона за
данъка върху добавената стойност е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 500 /петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „...., със седалище и адрес на управление с.....,
представлявано от управителя Д.В. Ц. с ЕГН ********** да заплати на
Национална агенция по приходите – София юрисконсултско възнаграждение
в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд -Благоевград
в 14-дневен срок, считано от съобщаването му на страните.
9
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
10