№ 18528
гр. София, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20251110129324 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на Г. Г. М. срещу „*********“ ЕООД, с
която е предявен иск за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит №
1295885/21.10.2023 г. поради противоречие на закона, включително поради наличие на
неравноправни клаузи в него. Претендират се разноските по делото.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника по реда на ЗПФУР Договор за
потребителски кредит № 1295885/21.10.2023 г., по силата на който му бил предоставен
кредит в размер на 2 500 лв. при посочен ГПР в размер на 49.66 %. Сочи, че съгласно чл. 5
от договора кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „*******“ в полза на
ответното дружество, но в договора не е посочен размерът на възнаграждението за
предоставяне на поръчителство от свързаното с кредитора дружество. Излага, че едва след
усвояването на кредита установил, че освен заемната сума трябва да плати и сумата от 2 525
лв. за предоставеното поръчителство, но възразява, че липсва съгласие за договор за
поръчителство, защото не го е подписал нито с квалифициран, нито с обикновен електронен
подпис, както и че не е спазена изискуемата форма. Релевира възражения за нищожност на
целия договор за кредит. Възразява, че той е нищожен поради противоречие на закона.
Счита, че той съдържа неравноправни клаузи – такива с погрешно посочен ГПР, с което е
подведен относно спазването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и на чл. 19, ал. 4 ЗПК и което е
заблуждаваща търговска практика и не му е позволило да прецени реалните икономически
последици от сключването на договора. Сочи, че са нарушени изискванията на чл. 10, ал. 1
ЗПК /поради неспазване на формата/ и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК /не е посочен начинът на
формиране на ГПР и е посочен грешен ГПР, защото сумата за възнаграждение за поръчител
не е посочена в договора за кредит и не е включена като разход по кредита, при положение
1
че на практика предоставянето на поръчителство е задължително условие за сключването на
договора/.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който
оспорва предявения иск. Сочи, че на ищеца са предоставени СЕФ и проекти на договора за
кредит и на договора за гаранция, като още на етап кандидатстване системата автоматично е
показала дължимите такси към „*******“. Оспорва твърдението, че предоставянето на
поръчителство от „*******“ е било условие за сключване на договора за кредит, като сочи,
че кредитополучателят е могъл да посочи избран от него поръчител. Счита, че разходът за
предоставената гаранция не е част от общия разход по кредита, защото касае услуга,
предоставена от трето лице и имаща незадължителен характер, от което следва, че на
потребителя е предоставена цялата законово необходима информация във връзка с размера
на действително приложимия ГПР и начина на неговото формиране. Моли за отхвърляне на
иска. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск за прогласяване нищожността на сключен между страните договор за
кредит с оглед наведените от ищеца пороци на договора намира своето основание в
разпоредбата на чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. По него в доказателствена тежест на ищеца е да
установи следните факти: сключването между страните на Договор за потребителски кредит
№ 1295885/21.10.2023 г. и неговото съдържание; усвояване на заемната сума в размер на 2
500 лв. от ищеца; твърдяното противоречие със закона на договора за кредит и в частност –
на клаузата на чл. 5 от него; неравноправност на клаузите относно ГПР и на клаузата на чл. 5
от договора за кредит.
В случая с Определение № 36105/29.08.2025 г., в което е обективиран изготвеният от
съда проект за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, са обявени за
безспорни и ненуждаещи се от доказване сключването между страните на Договор за
потребителски кредит № 1295885/21.10.2023 г. за сумата от 2 500 лв. при посочен ГПР в
размер на 49.66 %, невключващ възнаграждението за поръчител, както и усвояването на
заемната сума от ищеца.
Видно е от самия Договор за предоставяне на потребителски кредит №
1295885/21.10.2023 г., че по него ищецът в качеството на кредитополучател е поел
задължение да върне на ответника в качеството на кредитор сума в общ размер на 3 375 лв.,
включваща заемната сума и възнаградителна лихва в размер на 875 лв. при посочен лихвен
процент 23.33 %, като сумата подлежи на връщане на 18 броя погасителни вноски съгласно
погасителен план. В договора е посочен ГПР в размер на 49.66 %. Съгласно чл. 4 от
договора общият разход по кредита е в размер на 875 лв. и включва лихвата.
Съдът намира, че сключеният между страните договор за потребителски кредит
попада в обхвата на чл. 9, ал. 1 ЗПК и има характеристика на потребителски договор, тъй
като кредитополучателя е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 ДР ЗЗП.
2
Следователно за него се прилага защитата по ЗПК и разпоредбите на чл. 143 и сл. ЗЗП.
Възражението на ищеца за нищожност на договора поради противоречие с
разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, предвиждаща, че договорът за потребителски кредит се
сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин,
като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт –
не по-малък от 12, е неоснователно. Този извод следва от представения от ответника
екземпляр от договора за кредит, от който и без необходимост от специални знания е видно,
че е спазено изискването за шрифт и за яснота и разбираемост на текста.
Съгласно чл. 5 от договора за кредит той се обезпечава с поръчителство, предоставено
от „*******“ в полза на дружеството, като с одобряването от дружеството на
предоставеното в негова полза обезпечение уговорката, свързана с обезпечението, не може
да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението.
С доклада е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване сключването във
връзка с договора за кредит на договор за гаранция с „*******“, по който е уговорено
задължение за ищеца за заплащане на гаранта на възнаграждение в размер на 2 525 лв.
Ищцовото възражение за нищожност на договора за поръчителство поради липса на
съгласие, обосновано с твърдения, че не го е подписал, е неоснователно, тъй като страните
не спорят, че договарянето е извършено от разстояние, а ЗПФУР предвижда различни
начини на сключване на договора и без полагането на саморъчен или квалифициран
електронен подпис.
Що се отнася до възражението на ищеца за нищожност на договора за потребителски
кредит в неговата цялост поради противоречието му с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК съдът намира следното:
В договора за кредит е посочен ГПР в размер на 49.66 %, като според чл. 4 той
включва само лихвата, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК.
Посоченият размер на ГПР обаче не отразява реалния такъв, тъй като не включва част от
разходите по кредита, а именно възнаграждението по договора за поръчителство, сключен от
кредитополучателя с „*******“, което възнаграждение е част от общия разход по кредита по
смисъла на § 1, т. 1 ДР ЗПК.
Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК „общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
В случая при съпоставка на публично достъпните данни в Търговски регистър на
Република България и в Търговски регистър на ***** /достъпен на https://registry.*****.mt/
3
се установява, че едноличният собственик на капитала на ответника „*********“ ЕООД е
„*******“ /чуждестранно юридическо лице, регистрирано във *******/, като същото лице е
и единият от собствениците на „*******“ П. Л. С. /с предишно наименование „*******“/.
Следователно налице е хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 6 ДР ТЗ.
За да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите, е необходимо,
когато се изследва въпросът за няколко договора, които са сключени със свързани лица и
между свързани лица, съдът да изследва релациите в отделните договори не като отделни
правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща икономическа
дейност. Следователно при множество правоотношения, когато те са със свързани лица или
между такива, трябва на отделните правоотношения да се гледа като на едно правно и
икономическо цяло, за да се постигне ефективна защита на потребителя при проверката от
страна на съда за спазване на императивните правила на закона и добрите нрави.
В случая в договора за кредит изрично е уговорено, че той ще бъде обезпечен от
„*******“, като това дружество е предварително одобрено от кредитора, предвид което и
при наличните данни за свързани лица съдът намира, че за кредитора е било изначално
известно, че договор за поръчителство ще бъде сключен, като той е запознат и с условията,
при които биват сключвани договорите за поръчителство от „*******“.
Възнаграждението за поръчителство безспорно е свързано с договора за кредит,
доколкото касае обезпечаването на задълженията по него. В случая предоставянето на
обезпечение под формата на поръчителство представлява задължително условие, за да бъде
изобщо разгледана заявката за кредит. При липса на доказателства по делото за предоставена
на потребителя реална възможност /включително техническа, доколкото договорът за кредит
е сключен като договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние/ да представи
различен вид обезпечение, включително да представи поръчителство от различно лице,
съдът намира довода на ответника, че ищецът е имал избор и е избрал да обезпечи кредита с
поръчителство от „*******“, за неоснователен. Този извод не се разколебава от клаузата на
чл. 5 от договора за кредит, според която кредитополучателят потвърждава, че при
кандидатстването сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с
правото си да посочи както физическо лице, така и предложеното юридическо лице, който да
бъде одобрен от кредитора в процедурата по кандидатстване за кредит, както и че е
запознат, че всеки одобрен от кредитора поръчител му дава еднаква възможност да получи
кредит при едни и същи търговски условия, защото тази клауза очевидно е част от
предварително изготвения от кредитора и предоставен на кредитополучателя текст на
договора, върху който не се доказва ищецът да е имал възможност да влияе, поради което не
може да се приеме, че тя отразява действително проведени преговори между страните във
връзка със сключването на договора за кредит и действително предоставена на потребителя
възможност за избор дали и как да обезпечи договора за кредит. Дори и да се приеме, че на
кредитополучателя действително е била предоставена възможност да избере да обезпечи
кредита с поръчителство от физическо лице, чл. 5 от договора сочи, че физическото лице
следва да бъде одобрено от кредитора в процедурата по кандидатстване за кредит, но са
4
неясни условията, на които то следва да отговаря. Тази неяснота и безграничната
възможност за преценка от страна на кредитора на практика означават, че единственото
обезпечение, което със сигурност би довело до одобрение на заявката за кредит, е
предложеното от кредитора и свързано с него юридическо лице – „*******“. От това следва,
че правоотношенията по двата договора са взаимно свързани и осигуряването на
поръчителство – при това от определено свързано с кредитора трето лице, е било
необходима предпоставка за предоставяне на потребителския кредит при условията по
договора.
Следователно събраните доказателства и наличните данни за хипотеза на свързани
лица обуславят извод, че уговореното възнаграждение по договора за поръчителство е част
от общия разход по кредита за потребителя по смисъла на § 1, т. 1 ДР ЗПК, изброяването в
който не е изчерпателно. Ето защо това възнаграждение следва да бъде включено при
изчисляването на ГПР като индикатор за общото оскъпяване на кредита /аргумент от чл. 19,
ал. 1 и ал. 2 ЗПК/, което в случая не е сторено. Последното е безспорно между страните, а
освен това е видно от чл. 4 от договора за кредит. Изложеното означава, че действителният
размер на ГПР, при изчисляването на който следва да се вземе предвид и възнаграждението
за поръчителя, е по-висок от обявения размер в договора за кредит.
По изложените съображения съдът намира, че договорът за потребителски кредит не
отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Те следва да се приемат за изпълнени,
когато е посочен както подробният начин на формиране на ГПР, така и действителният му
размер, за да бъде потребителят добросъвестно информиран и да не бъде въвеждан
целенасочено в заблуждение. След като в договора за кредит не е посочен ГПР при
съобразяване на всички участващи при формирането му компоненти, което води до неяснота
за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на
потребителя, тъй като целта на уредбата на ГПР по кредита е чрез императивни норми да се
уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на
кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да
прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното
противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание
законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на
договарянето /чл. 22 ЗПК/.
Щом договорът за кредит е нищожен в неговата цялост поради противоречие с
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, безпредметно е да бъдат разглеждани останалите
релевирани от ищеца основания за неговата нищожност.
По разноските:
При този изход на делото на ищеца се дължат на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сторените от него разноски, възлизащи общо на 1 421 лв., както следва: 221 лв. – държавна
такса; 1 200 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
5
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск, предявен от Г. Г. М., ЕГН **********, с адрес:
гр. ***********, срещу „*********“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. **************, че Договор за потребителски кредит № 1295885/21.10.2023
г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД поради противоречие на закона.
ОСЪЖДА „*********“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. **************, да заплати на Г. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ***********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1 421 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6