Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 17.09.2025г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, II-„А” въззивен състав, в открито съдебно заседание на седми март през двехиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ДИМИТЪР
КОВАЧЕВ
при
участието на секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева, въззивно гражданско
дело № 3951 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
- чл. 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Н.Й.Т. и О.П.С.,
чрез назначения им особен представител, срещу решение по гр. дело № 46449/2019г.
на Софийски районен съд, 138 състав, в ЧАСТТА, с която е признато за установено
на основание чл. 422 ГПК, че жалбоподателите дължат разделно /по ½ всеки
от тях/ на „Т.С.” ЕАД, на основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата 432. 42 лв., представляваща цена на незаплатена топлинна
енергия за периода 01.05.2016г. – 30.11.2016г. и сумата 15. 64 лв. – цена за
услуга дялово разпределение за периода 01.05.2016г. – 30.11.2016г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 14.12.2018г. до окончателното
изплащане, за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. *********, над
сутерена, за които суми е издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 78708/2018г.
на СРС, 138 с-в.
Въззивниците – ответници, чрез особения им
представител, обжалват решението в посочената част, с оплаквания за необоснованост
и неправилност. Поддържат, че по делото не е доказано възникнало облигационно
правоотношение между страните, поради липса на представени доказателства за
правоприемство между ГД на СЕК София, до когото са подали молба за откриване на
партида, и ищцовото дружество. Отделно поддържат, че искът за заплащане на
услугата дялово разпределение е недоказан, поради изтекъл срок на договора
между етажните собственици и фирмата за дялово разпределение. Молят въззивния
съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част, като вместо него
постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.
Въззиваемият – ищец „Т.С.“ ЕАД оспорва жалбата в депозиран писмен отговор и
моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Претендира
разноски.
Третото лице – помагач на ищеца по делото - „Т.с.” ЕООД
не заявява становище по жалбата.
Решението в частта за отхвърляне на исковете е влязло
в сила, като необжалвано.
Софийски
градски съд, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и
доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:
При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1
от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и
процесуално допустимо в атакуваната част.
При преценка правилността на първоинстанционното
решение, съгласно разпоредбата на чл. 269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд
намира следното:
Решението е правилно и следва да бъде потвърдено, като
въззивният съд препраща към мотивите на СРС по реда на чл. 272 ГПК. С оглед
доводите в жалбата, следва да се
отбележи следното:
В първоинстанционното производство е установено, че
между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за
продажба на топлинна енергия, сключен при Общи условия, съгласно чл. 150 ЗЕ. Правото
на собственост на ответниците при равни квоти се установява от представените и
неоспорени постановление за възлагане на недвижим имот, придобит от публична
продажба с изходящ № 4170/28.04.2016г. по изп.д. № 20137880401356, в сила от
26.11. 2016г. и нот. акт № 171/2008г. на нотариус М..
Подаването на топлинна енергия към процесния имот през
процесния период, не е спорно между страните, а се и установява от приетите
като писмени доказателства по делото, както и от приетото от СРС заключение на
СТЕ. Измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното
разпределение на разходите за отопление между топлоснабдените имоти в сградата
в режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на „Т.с.“ ЕООД,
с договор от 30.09.2002г., също приет като писмено доказателство. Същият е
сключен от упълномощени представители на етажните собственици, съгласно
протокол на общото събрание.
От изложеното следва изводът, че ответниците, в
качеството им на съсобственици на имота при равни квоти, са клиенти на топлинна
енергия за битови нужди и съгласно чл. 155 от ЗЕ, дължат заплащане на цената на
отдадената за процесния имот топлинна енергия, за претендирания период. Ето
защо искът за главница за незаплатена топлинна енергия е доказан по основание и
оплакванията на жалбоподателите пред
настоящата инстанция за липса на доказано облигационно правоотношение между
страните, са необосновани. Следва да се отбележи, че ответниците са оспорили
качеството си на клиенти на топлинна енергия само с оглед подадена на
30.10.1990г. молба за откриване на партида до главния директор на СЕС София,
поради липса на доказано правоприемство между последното и ищцовото дружество, но
не са оспорили качеството си на собственици на имота. Доводът за липса на правоприемство е изцяло
неотносим, тъй като облигационното правоотношение възниква по силата на закона
при публично оповестени Общи условия. Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните
тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл.
36, ал. 3. Съгласно задължителните указания, дадени в ТР № 2/2018г. по т.д. №
2/2017г. на ОСГК на ВКС, собствениците дължат цената на доставената топлинна
енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ независимо кой е
фактическият ползвател на имота, освен ако между ползвателя на договорно
основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди. Ето защо доводите в жалбата в тази връзка са изцяло
неоснователни.
Съгласно констатациите на СТЕ, остойностяването на
потребената топлинна енергия и разпределението е извършвано в съответствие с
действащите към този момент нормативни разпоредби. За процесния период в имота
е имало 4 броя отоплителни тела, щранг – лира в банята и 1 брой водомер за
топла вода, като отоплителните тела и водомера са с дистанционен отчет. СРС е уважил иска съобразно заключението на
СТЕ, като по отношение на размера не са релевирани оплаквания.
Неоснователно е възражението на жалбоподателите и
досежно липса на основание за заплащане на услугата дялово разпределение
По арг. от чл.139, ал. 2 ЗЕ, дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва от топлопреносното предприятие
или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл. 139в ЗЕ, когато
топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани
по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от
клиентите по реда на чл. 139б /при Общи
условия/, в който се уреждат
цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от
страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това - от
топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение – арг. чл. 139, ал.3, т. 4 ЗЕ. Съгласно чл.
22, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 и 2 от ОУ, приложими за процесния период, потребителите /клиентите/ заплащат на доставчика както сумите
за потребление на ТЕ, така и сумите за извършване на услугата дялово разпределение от избрания от тях
търговец, като стойността ѝ се формира от: 1/ цена за обслужване на
партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за
отчитане на един уред за и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане
на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна
цена по ценоразпис, определен от продавача. Редът и начинът на заплащане на
услугата дялово разпределение
се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата и
се обявява по подходящ начин на клиентите. Предвид изложеното, ищецът е активно материалноправно легитимиран
по иска за заплащане на услугата дялово разпределение. По делото е безспорно
установено извършването на услугата дялово разпределение от третото лице -
помагач, поради което искът е доказан по основание. Оплакването в жалбата, че
договорът между етажните собственици и третото лице – помагач е изтекъл, е
неоснователно, тъй като договорът е сключен за срок от 2 години, с клауза за
автоматично подновяване, в случай, че нито една от страните не го прекрати с
писмено предизвестие. От страна на топлинния счетоводител – страна по договора
не е релевирано подобно твърдение. С оглед изложеното, искът за заплащане на
услугата дялово разпределение е основателен и доказан.
Други относими за спора доводи не се сочат в жалбата.
Предвид изложеното, въззивният съд намира, че жалбата е
изцяло неоснователна на релевираните в нея основания и първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
С оглед изхода на спора, на въззиваемото дружество
следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в размер общо на
сумата 250 лв. – представляващи депозит
за особен представител и юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 20041592/12.02.2021г. по гр. дело № 46449/2019г. на Софийски
районен съд, 138 състав в обжалваната част за уважаване на исковете.
Решението в останалата отхвърлителна
част е влязло в сила, като необжалвано.
ОСЪЖДА
Н.Й.Т., ЕГН ********** и О.П.С., ЕГН **********
да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***
Б, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 250 лева – разноски за въззивното
производство.
Решението е постановено при
участие на третото лице „Т.с.” ЕООД
– помагач на въззивника-ищец „Т.С.”
ЕАД.
Решението не подлежи на
касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.