Решение по дело №3535/2015 на Районен съд - Пловдив

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 2678      13.07.2015г., гр.Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

       Пловдивски районен съд, гражданско отделение, в открито заседание на първи юли две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА

          

       при секретаря Ирина Тодорова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3535  по описа на съда за 2015 година и за да се произнесе,  взе  предвид следното:

 

                Предявени са искове с правна квалификация чл.128 КТ, във връзка с чл.245, ал.2 КТ, чл.221, ал.1 КТ и чл.224, ал.1 КТ.

                В исковата молба от Д.И.А. против „Флавиа” АД се твърди, че страните сключили безсрочен трудов договор № */1997-07-02 и допълнително споразумение № * от 06.01.2014г. на длъжност *, с пълно работно време – 8 – часов работен ден и петдневна работна седмица, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 530 лв. и допълнително трудово възнаграждение за придобит стаж и професионален опит 0,6% за всяка година или 15 лв. Твърди ищцата, че извършвала трудова дейност съгласно трудовия договор до прекратяване на трудовото правоотношение между страните, със заповед № * от 23.02.2015г., на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ – поради забавяне изплащането на трудовото възнаграждение. Според сключения договор трудовото възнаграждение се изплащало със следната периодичност – аванс за текущия месец и остатък за получаване от предходен месец. Твърди, че преди прекратяване на трудовото правоотношение не са й изплатени изцяло месечните й трудови възнаграждения, посочено конкретно за всеки от месеците септември, октомври, ноември, декември 2014г., януари 2015г. и февруари 2015г. Не й било изплатено и дължимото обезщетение по чл.221, ал.1 КТ. Направено е искане за осъждане на ответното дружество да заплати сумата от 157.94 лв. социални за месец септември 2014г., за октомври 2014г. – аванс 100 лв., социални 207.30 лв., трудово възнаграждение 343.96 лв., за ноември 2014г. – аванс 100 лв., социални 209.90 лв., трудово възнаграждение 343.45 лв., за декември 2014г. аванс 100 лв., социални 175.10 лв., трудово възнаграждение 334.77 лв., за януари 2015г. – аванс 419.05 лв., социални 82.40 лв., трудово възнаграждение 165.10 лв., за февруари 2015г. – трудово възнаграждение 350 лв., обезщетение по чл.221, ал.1 КТ за неспазен срок на предизвестието от 490.50 лв., както и обезщетение по чл.224, ал.1 КТ – в размер на 864.22 лв. Сумите са претендирани ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на дължимите суми, като са претендирани и мораторните лихви върху главниците, съобразно посочените в исковата молба периоди, в общ размер от 53 лв. Претендирани са с исковата молба направените по делото разноски. Към исковата молба са приложени писмени доказателства и са направени доказателствени искания.

               В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответника Флавиа” АД.

      Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

                Към исковата молба са приложени заверени копия от допълнително споразумение № * от 06.01.2014г. към трудов договор № */1997-07-02, сключено между страните по делото, заповед № * от 23.02.2015г., издадена от законния представител на ответното дружество, с която е прекратено трудовото правоотношение с Д.И.А., считано от 23.02.2015г., на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ, служебна бележка за дължимите начислени възнаграждения към 06.03.2015г., стр.23 от трудовата книжка на ищцата, с положен правоъгълен печат за прослужено време при ответното дружество, заповед № * от 06.03.2015г., с която е наредено да се начисли на г-жа А. обезщетение в размер на едномесечното брутно трудово възнаграждение за срок на предизвестието. По делото е прието заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което дължимото и неизплатено трудово възнаграждение на ищцата възлиза на 2 389.92 лв., размерът на дължимото и неизплатеното обезщетение по чл.224, ал.1 КТ е в размер на 864.22 лв., дължимото и неизплатено обезщетение по чл.221, ал.1 КТ е в размер на 490.50 лв., а лихвата върху неизплатената част от трудовите възнаграждения възлиза на 53 лв.

                Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, видно от приложената на лист 17 от делото разписка.

                Ответникът е бил редовно уведомен и за първото по делото заседание, видно от разписката на лист 22 от делото. В призовката до страната изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските. В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява, като няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие.

 От друга страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените и ангажирани от ищеца писмени доказателства, се налага изводът, че искът е вероятно основателен.

     В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по същество.

                 От ищцовата страна са претендирани направените по делото разноски, но по делото не са ангажирани доказателства такива да са направени, поради което и не са налице предпоставки за присъждане на разноски. С решението следва да се осъди ответното дружество да заплати в полза на Държавата по сметка на съдебната власт - бюджетната сметка на Висш съдебен съвет следващата се държавна такса в размер на 245.60 лв. – 95.60 лв. по иска за неизплатени трудови възнаграждения и по 50 лв. за всяка от останалите три обективно съединените искови претенции, както и да заплати сумата от 40 лв. за възнаграждение на вещото лице, изплатено от бюджета на съда.

  Поради изложеното и на основание чл. 239, ал.2 ГПК съдът

       

Р Е Ш И:

 

           ОСЪЖДА „Флавиа” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Триадица, ул. „Енос” № 2, ет.4, със законен представител В.Р. да заплати на Д.И.А., ЕГН ********** *** сумата от 2 389.92 лв. /две хиляди триста осемдесет и девет лева и 92 ст./, представляваща сбор от неизплатени аванс, трудови възнаграждения и социални, както следва – за месец септември 2014г. – 157.94 лв., за месец октомври 2014г. – 651.26 лв., за месец ноември 2014г. – 653.35 лв., за месец декември 2014г. – 609.87 лв., за месец януари 2015г. – 317.50 лв., ведно със сумата от 53 лв. /петдесет и три лева/ мораторна лихва върху всяка от посочените суми от падежа за изплащане на работната заплата – първо число на месеца, следващ последващия месец на полагане на начисляване на работната заплата до датата на подаване на исковата молба – 24.03.2015г., сумата от 864.22 лв. /осемстотин шестдесет и четири лева и 22 ст./ обезщетение по чл.224, ал.1 КТ, сумата от 490.50 лв. /четиристотин и деветдесет лева и 50 ст./ обезщетение по чл.221, ал.1 КТ, ведно със законната лихва върху посочените главници от датата на подаване на исковата молба – 24.03.2015г. до окончателното им изплащане.

           ОСЪЖДА „Флавиа” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Триадица, ул. „Енос” № 2, ет.4, със законен представител В.Р. да заплати в полза на Държавата по сметка на съдебната власт - бюджетната сметка на Висш съдебен съвет следващата се държавна такса в размер на 245.60 /двеста четиридесет и пет лева и 60 ст./ лв. и 40 /четиридесет/ лв. за възнаграждение на вещото лице.

 

           Решението не подлежи на обжалване.

           Ответникът може да търси защита срещу решението по реда на чл.240 ГПК.                                                    

 

 

 

 

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

 

Вярно с оригинала: ЦТ