Р Е Ш Е
Н И Е
№ ……….. 13.09.2019г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ІІ ГРАЖДАНСКИ състав
На 27 август 2019година
В публично заседание в следния състав:
Председател: АЛЕКСАНДЪР
ГЕОРГИЕВ
Секретар: Росица Димитрова
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ Г Е О Р Г И Е В
гр. дело
№ 2994 по описа за 2019 година.
Производството е образувано по предявен иск за определяне
на издръжка и намира правно основание в чл.144 от СК.
Постъпила е искова молба от П.Т.А., пълнолетен,
продължаващ обучението си против баща си Т.А.А. за определяне не издръжка на
пълнолетно лице, в размер на 250лева
месечно, считано от 23.08.2018г. – момента на навършване на пълнолетие,
предхождащ предявяване на исковата молба – заведена на 05.06.2019г.
Ответникът Т.А.А. представя писмен отговор, като
оспорва претенцията като неоснователна.
Ищецът сочи, че ответникът Т.А.А. е негов баща, като с решение № 59 по
гр.дело № 379/2017год. по описа на Районен съд Гълъбово, бракът между
родителите му бил прекратен, бащата бил осъден да заплаща издръжка от 150лева, а ищецът живеел с майка си Евелина Панайотова Атанасова при нейните
родители в гр.Стара Загора, ул.Бяло море № 3, ап.5, тъй като родителските права
били предоставени на нея. С помощта на даваните от бащата средства, успял да
завърши Колеж по математика и компютърни науки Броудок, Англия, където майката
започнала работа. До навършване на пълнолетие бащата заплащал редовно
издръжката. На 22.08.2018 год. ищецът навършил пълнолетие и кандидатствал в
Уестън колидж в Англия, където бил приет под № на обучаващо се лице –
**********, редовно обучение, тьй като по програма имало упражнения, на които
трябва да присъства. Учебната година започвала през м. август. Сочи се още, че
майката на ищеца работела в Ню Оушън хотел, със заплащане от 8.30евро на час,
средно по 25 часа на седмица. Приблизително месечното й заплащане в левова
равностойност било 1623 лв. От тези средства заплащала квартирата, където
живеели заедно, в размер на 550евро - левова равностойност 1075лева. Наемните
цени в Англия били високи. В същото време разходите по обучението на ищеца се
увеличили. Средствата за учебници, учебни пособия и ежедневна издръжка не били
достатъчни. Ищецът не разполагал с друго имущество, с което да си набавя доходи
и средства за осигуряване на нормални условия за живот и покриване на
ежедневните разходи. Бащата на ищеца работел и имал трудови доходи, достатъчни
за издръжка на него самия и да отдели средства за увеличените потребности на
сина си.Моли се съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплаща на ищеца издръжка в размер на 250/двеста и петдесет/ лева месечно,
считано от момента на навършване на пълнолетие-23.08.2018 год. до настъпване на
основания, които водят до изменение или прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска, както и направените по делото
разноски.
На основание чл.131 ГПК ответникът Т.А.А. представя писмен отговор, като
твърди, че предявеният иск следва да се счита за недоказан и неоснователен. Не
се оспорва, че с Решение №59 от 29.06.2017г., постановено по гр. д. №379/2017г.
по описа на PC - Гълъбово е прекратен бракът на ответника с майката на ищеца Евелина
Панайотова Атанасова, както и относно това, че с посоченото решение ответникът
е осъден да заплаща на ищеца ежемесечна издръжка в размер на 150 лв., което
свое задължение съвестно е изпълнявал, докато са били налице основания за това
- до навършване на пълнолетие на сина му П.А.. Ищецът по никакъв начин не е
уведомявал своя баща, че е продължил редовното си обучение, след като е
навършил пълнолетие. Безспорно било също, че на 22.08.2018г. ищецът е станал
пълнолетен. Оспорва се, че от представените от ищеца доказателства се
установява, че ищецът се е обучавал редовно, съгласно изискванията на чл. 144
от СК в „Уестън колидж", след като е навършил пълнолетие - в периода от
24.08.2018г. до 28.06.2019г. , тъй като се касае за езиков курс, а не за
редовно обучение във висше училище. В исковата си молба ищецът не бил
представил годно доказателство, от което да е видно, че продължава да учи
редовно в средно и висше учебно заведение, какъв е предвиденият срок на
обучение, както и че не може да се издържа от доходите си или от използване на
имуществото си. Представеният документ с превод от английски на български език,
относно записването на ищеца за обучение в „Уестън колидж" бил за учебната
2018/2019г., а за настоящата учебна 2019/2020г. нямало представено
доказателство, от което да се установява, че ищецът продължава обучението си.
Съгласно чл.144 от СК родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако
учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на
обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на
двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не
могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и
родителите могат да я дават без особени затруднения. Издръжката следвало да се
присъди само ако не представлява извънредно затруднение за ответника. В
исковата молба се твърдяло, че разходите по обучението на ищеца се били
увеличили, не били достатъчни средствата за учебни пособия и ежедневна
издръжка, както и че нямал свое имущество, с което да може да си набавя доходи
и средства за осигуряване на нормални условия на живот и да си покрива
ежедневните разходи. В конкретния случай напълно недоказана оставала първата
предпоставка, предвидена в закона - ищецът не установил да продължава редовно
своето обучение във висше учебно заведение. Искът се явявал и неоснователен,
тъй като нямало как ищецът да иска присъждането на издръжката със задна дата за
посоченият в исковата молба период за една година назад, считано от
23.08.2018г. до настъпване на основания за прекратяването на издръжката, тъй
като съгласно т. 21 от Постановление №5 от 16.11.1970г. на Пленума на ВС,
началният момент на увеличението или намалението на издръжка по чл. 86 СК от
1968 г., сега чл. 150 от СК, е от деня на предявяване на иска, което правило не
е предвидено да се прилага в случаите на иск за увеличаване на издръжка, на още
по-силно основание на пълнолетен учащ, чиято издръжка не се дължи безусловно,
тъй като за времето считано от навършване на пълнолетие до започване на
обучението на ответника издръжка не му се дължи, поради липса на надлежна
материално правна легитимация, респективно същият не е пълнолетен учащ във
висше учебно заведение в редовна форма на обучение, респективно няма правата по
чл. 149 от СК и по чл.144 от СК. Счита се, че исковата претенция на ищеца П.А.
следва да бъде изцяло отхвърлена от съда. При условията на евентуалност, в
случай че съдът приеме предявения иск за основателен, с оглед представените от
ищеца доказателства ответникът би следвало да дължи издръжка на навършилия
пълнолетие свой син за периода от датата на завеждане на иска в съда
-05.06.2019г. до завършването на обучението на ищеца в „Уестън колидж" в
Англия през учебната 2018/2019г.-28.06.2019г.,за което имало представени
доказателства пред съда, когато приключвало обучението на ищеца. За да бъде
присъдена издръжка на ищеца, след като същият е навършил пълнолетие, законът
изисквал да е налице още една предпоставка - родителят да може да дава издръжка без особени затруднения. В настоящия
случай ищецът следвало да установи пред съда, че ответникът може да дава без
особени затруднения претендираната от ищеца ежемесечна издръжка в размер на 250
лв. От представеното от ответника Удостоверение за получаваното от него брутно
месечно трудово възнаграждение за предходните 12 месеца с изх. №326 от
19.06.2019г., издадено от „АЛФА ТРАНС" ЕООД, било видно, че средният му
брутен месечен доход е в размер на 502.46 лв. От Договор за потребителски
кредит, сключен на 16.12.2010г. между „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)" ЕАД и
ответника Т.А.А., като кредитополучател, било видно, че му е отпуснат кредит в
размер на 11 000лв., с краен срок на погасяване на кредита - 05.12.2020г. В
описания Договор за потребителски кредит като съдлъжник била посочена и майката
на ищеца Евелина Панайотова Атанасова, тъй като договорът бил сключен по време
на брака с нея, използван от семейството, но кредитът се обслужвал единствено
от ответника, който внасял съвестно и изрядно всички погасителни вноски. С тези
си действия ответникът освободил от тези финансови задължения майката на ищеца,
която по този начин подпомагал, за да издържа пълнолетното им дете. От
представения погасителен план към Договора за кредит било видно, че за
погасяването му дължал 120 равни ежемесечни погасителни вноски, всяка от които
по 143.24 лв., както и такса в размер на 3.20 лв., като последната вноска била
с падеж 05.12.2020г. Следователно, и към настоящия момент ответникът
продължавал всеки месец да прави погасителна вноска по посочения кредит в общ
размер на 146.44 лв. От Погасителен план от 21.11.2013г. било видно, че освен
горепосочения кредит, докато ответникът бил в брак с майката на ищеца, като
кредитополучател, сключил и договор за ипотечен кредит от 10.10.2013г. с
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД („Пощенска банка"), като била отпусната сумата
от 92 762 лв. с краен срок на погасяване на кредита - 10.09.2038г. Тъй като
ищецът и майка му живеели в Англия и не обитавали бившето семейно жилище в гр.
Стара Загора, този кредит също се изплащал изцяло само от ответника.
Ежемесечната вноска по този кредит била в размер на над 600 лв. От
представената Справка по ипотечен кредит, издадена на ответника на 19.06.2019г.
от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД („Пощенска банка"), било видно, че към настоящия
момент остатъчната сума по редовната главница по кредита е в размер на 85
664.30 лв. Ответникът ежемесечно правел вноски по два кредита, в общ размер на
около 750 лв., която сума дори била по-голяма от получавания от него доход от
трудовото правоотношение, по което работи. За да успява да изплаща редовно
вноските по двата кредита, разчитал на финансова подкрепа и от своите родители,
а не на майката на ищеца, въпреки, че 1/2
идеална част от задълженията били и нейни финансови задължения и ангажименти,
тъй като финансовите решения за изтеглените кредити били общи на семейството, а
сега тяхното погасяване останало задължение само за ответника. Предвид
гореизложеното и въз основа на описаните писмени доказателства се установявало
по несъмнен начин, че претендираният от ищеца размер на издръжка от 250 лв.
месечно се явява непосилен за ответника и особено много ще го затрудни.
Ответникът нямал възможност да дава без затруднения претендираната от ищеца
издръжка, с оглед на което последната изискуема от закона предпоставка, за да
се дължи издръжка на пълнолетно дете в настоящия случай не била налице, поради
което на отделно основание искът следвало да бъде отхвърлен като неоснователен.
На отделно основание се счита също, че от предходното определяне на размера на
дължимата издръжка от ГРС не е изминал дълъг период от време, както и не са
настъпили обстоятелства, които да налагат претендираното от ищеца увеличение на
издръжката от 150 лв. на 250 лв. Ищецът не бил представил каквито и да било
доказателства в тази насока - налице били единствено такива твърдения, като
напълно недоказани били твърдените от ищеца увеличени потребности, които да
обосновават и нуждата от увеличаване на дължимата издръжка, която да надвишава
издръжка от 150лева. Моли се съдът да постанови решение, с което да отхвърли
като неоснователен и недоказан предявения иск с правно основание чл.144 от СК
по исковата молба на П.Т.А., с
ЕГН: **********,***.
При условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме предявения иск за
основателен, да постанови решение, с което да осъди ответника Т.А.А., с ЕГН: **********,***, да заплати на ищеца П.Т.А., с ЕГН: **********,***, ежемесечна издръжка в размер
на 150лв. за периода от датата на постъпване на исковата молба в съда от
05.06.2019г. до завършването на обучението на ищеца в „Уестън колидж" в
Англия през учебната 2018/2019г. , считано до 28.06.2019г., като отхвърли
предявения от ищеца иск в останалата му част като неоснователен и недоказан.
Претендират се всички разноски по делото, тъй като ответникът с поведението си
не е давал повод за завеждането на иска, както и сторените от ответника
разноски по делото, както и възнаграждението за един адвокат, съобразно
отхвърлената част от иска.
В съдебно заседание ищецът П.Т.А. поддържа
исковата си молба чрез пълномощника си адв.С., която уточнява, че претендира
определяне на издръжка на пълнолетно лице, което продължава обучението си във
висше учебно заведение.
Ответникът Т.А.А., в съдебно заседание се явява лично, заедно с адв.З., като взема становище, че оспорва иска като
неоснователен и недоказан и моли същият да бъде отхвърлен и да бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становищата и
доводите на страните,приема за установено следното:
Видно от представеното удостоверение за раждане
серия УС-0 № 431449 от 22.08.2000г., на Община Стара Загора, издадено въз
основа на акт за раждане № 1418 от 22.08.2000г. ответникът е баща на ищеца П.Т.А.,
роден на ***г. и е навършил пълнолетие на 20.08.2018г. Видно от представеното
по делото копие от влязло в законна сила решение № 59 от 29.06.2017. на
Гълъбовски районен съд, бракът между родителите на ищеца е прекратен на
29.06.2017г., като упражняването на родителските права върху родения от брака П.Т.А.
– тогава непълнолетен са предоставени на майката, а на него е определен адрес
на местоживеене – адреса на майката. Семейното жилище е предоставено за
ползване на бащата. Видно от представеното наемно споразумение ищецът и майка
му живеят под наем в Уестън Сюпър Меър, Великобритания – с месечен наем от 550
паунда.
От представеното по делото удостоверение от 07.09.2018г. от Уестън колидж - за учебната
2018/2019г. се установява, че ищецът е записан за обучение в колежа, като в
удостоверението е описан хорариумът за учебната година.
От
представената от ищеца декларация за СИС се установява, че той не получава
трудови възнаграждения, няма други доходи, не притежава имоти и моторни
превозни средства. От представената от майката на ищеца декларация за СИС се
установява, че същата няма други деца, има доходи в размер на 1623лева месечно
и притежава ½ ид.част от апартамент в гр.Стара Загора, бул.”Славянски”
който е бил семейна имуществена общност. Същата работи като камериерка в Хотел
„Ню Оушън” в Уестън Сюпър Меър, Самърсет
- по 25часа на седмица при възнаграждение от 8,30паунда на час.
Видно от
представеното удостоверение от „Алфа транс”ЕООД - Пловдив за брутно месечно
възнаграждение на ответника за последната година му е изплатено брутно трудово
възнаграждение в размер на 6029,55лева/по 502,46лева месечно/, до месец май
2019г. включително. Ответникът има изтеглени два кредита – за 11000 лева и за
92762лева/ипотечен/, с месечни погасителни вноски съответно от 143,24лева и
633лева/включително таксата/. Видно от декларацията за СИС на ответника същият
не получава други доходи освен тези по трудово правоотношение, притежава
½ ид.част от апартамент – бивше СИО и лек автомобил Фиат Мареа. Няма
други деца освен ищеца. Върху апартамента е учредена ипотека от „Юробанк
България”Ад – гр.София за сумата от 97000 лева.
За изясняване на обстоятелствата по делото са
изслушани свидетели, като според показанията на Женина Койчева Димитрова/без
родство със страните/, „Познавам П.,
който е на 19години, тъй като е израснал заедно с моя син в гр.Стара Загора.
След като завърши шести клас в България и
от пет години учи в Англия в гр.Бристъл. Доколкото П. и неговата майка
са ми разказвали, че учи висше военно обучение, каквото и да означава това. Към
настоящия момент бащата не заплаща издръжка на П., заплащал му е издръжка до
навършването му на пълнолетие до 2018г., а към настоящия момент не заплаща
такава. Детето няма други доходи. Учи редовна форма на обучение и затова не
работи. Той живее с майка си на квартира в Англия. Майка му работи като
камериерка по четири, пет часа на ден, други доходи няма. При бракоразводното
дело ползването на семейното жилище беше предоставено за ползване на Т.,***. Те
се разведоха през 2017г. Те от четири пет години не си бяха идвали в България,
но тази година през месец април П. и
майка му си дойдоха. И майката на П. като съсобственик на семейното жилище се
опитаха да влезнат, но бравата беше сменена и те отседнаха при мен. Те по
всякакъв начин се опитаха да се свържат с Т., но той не отговори на телефонните
им търсения. С Т. скоро не съм се виждала, но знам, че е международен шофьор на
тир за превоз на товари. Не знам учебното заведение в което учи П. дали има
такси, това което знам от майка му и което тя е споделяла, че му закупува
униформа и учебни помагала. Доколкото съм информирана П. ще завърши това
училище през 2020г.”
Според свидетеля
Димо Стоянов Димов/без родство/ „Познавам Т. още от 2001г., тогава започнахме работа като
кадрови войници към Министерството на отбраната, а и предвид това, че сме и
съседи. Той тогава живееше в гр.Стара Загора на ул.Бяло море, а аз живея на
ул.Отец Паисий, а той сега от 2007г. живее на ул.Славянска 6, от когато той
придоби апартамента живее на този адрес. Той работи към Пловдивска фирма като
шофьор на товарен автомобил, като изпълнява курсове в Европа и България. В тази
фирма е от около две години. П. го познавам от както познавам и ответника Т..
Знам, че П. живее някъде в Англия. По данни знам, че учи във висше учебно
заведение в Англия, но нямам представа, точно какво е това учебно заведение. Т.
заплащаше месечна издръжка на П. докато навърши осемнадесет години, както и му
изпращаше пари когато е било нужно. В момента семейното жилище го изплаща
ответника. Средствата, които той получава по моите наблюдения предвид заплатата
му, която взема, те не му стигат и много често се е налагало аз да му давам
пари в заем, и доколкото знам и майка му му помага финансово. По справката от
фирма „Алфа транс” му се привеждат минимална работна заплата - 560лева, като
вноската по единия кредит в „Райфайзенбанк” ЕАД на месец е 134лева, а за
ипотеката той плаща на месец 612лева. Нямам представа Т. какви други доходи
има. Заемите които взема от мен той си ги погасява. Предполагам, че и
родителите му дават някаква сума. Родителите му са живи предполагам, че са
пенсионери. Те живеят в гр.Чирпан. Тези 250лева допълнително родителите му ги
дават. Доходите на моя приятел са негови доходи и той си ги знае от къде са му.
Той когато замине в чужбина фирмата според законите в Европа му поема разходи
за жилище, квартира за храна. Не знам дали му остават от там пари.”
Съдът кредитира показанията на
свидетелите, тъй като същите са обстоятелствени, безпротиворечиви и основани на
непосредствени впечатления. Ответникът е задължен в съдебно заседание да
представи удостоверение за получени доходи от дружеството – работодател като
командировъчни суми, но такова не е представено въпреки отлагането на делото за
нова дата, като е заявил, че работодателят не го е снабдил с такова
удостоверение.
Съгласно разпоредба на чл. 121а от
Кодекса на труда и Наредбата за командироване при предоставяне на услуги от
2017г. регламентират реда за възлагане на командировка. Когато работникът или
служителят е на трудов договор, следва да бъде подписано споразумение, в което
се уговарят условията на командировката. Ответникът не представи пред съда това
споразумение, с което не е изяснил размера на получаваните от него доходи и
съответно – дали ще са налице особени затруднения при даване на издръжката.
Съгласно разпоредбата на чл. 144 СК, родителите
дължат издръжка на своите навършили пълнолетие деца, ако последните не могат да
се издържат от доходите си или от използване на имуществото си, когато учат
редовно и средни или висши учебни заведения за предвиденият срок на обучение,
до навършване на 20-годишна възраст при обучение в средно и на 25-годишна
възраст при обучение във висше учебно заведение. Издръжката следва да се
присъди само ако не представлява извънредно затруднение за ответника. Съдът
счита, че тъй като ищецът е ученик в Уестън колидж и предстои да завърши записаното
образование, всяка финансова помощ в този период е жизнено важно за него и за
бъдещото му развитие като личност – с оглед значимостта на снабдяването му с
диплома за успешно завършено образование.
Ответникът
работи като шофьор на товарен автомобил, като не обявява пред съда доходите си
- получаването от него брутно трудово възнаграждение не стига за покриване на
вноската по ипотечния кредит, който изплаща за семейното жилище.
Съдът
обаче счита, че помощта за осигуряване образованието на ищецът /син на
ответника/ е и негова отговорност – с оглед недостатъчните доходи на майката,
сравнени с високия наем.
При
определяне размера на издръжка на детето П.Т.А., съдът прилага по аналогия разпоредбата
на чл.142, ал.2 от СК, съгласно който минималната издръжка на едно дете е равна
на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Съдът счита, че за задоволяване
нуждите на детето, родено на ***г. към момента е необходима ответникът да поеме
сумата от 200лева месечна издръжка. Следователно ответникът следва да бъде
осъден да заплаща на своето дете П. месечна издръжка в размер на 200лева,
считано от 20.08.2018г. – датата на навършване на пълнолетие до завършване на колежа
– който е степен след завършено средно образование, но не повече от
двадесетгодишна възраст, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска до окончателното изплащане на сумите, като в останалата част над 200лева
- до размера на 250лева, следва иска да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
Следва ответникът да бъде осъден да заплати
Държавна такса по сметка на Старозагорския районен съд в размер на 288лева върху
определения размер на издръжката. Следва да бъде осъден ответника да заплати на
ищеца частта от направените от него разноски – общо 300лева адвокатски хонорар,
съразмерно на уважената част от иска – до 240лева, като ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника частта от направените от него по делото разноски
– в размер на общо 475лева, съразмерно на отхвърлената част от иска – 95лева.
Поради
гореизложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Т.А.А.
ЕГН **********,***, със съдебен адрес *** Димитър Асенов № 89, ет.4, офис 2, чрез
адв.Ж.З. ***, да заплаща ежемесечна издръжка, на навършилото си дете П.Т.А.,
ЕГН **********,***, чрез пълномощника му адв.С. ***, в размер на 200лева/двеста
лева/, считано от датата на навършване на пълнолетие на лицето - 20.08.2018г. до
завършване на образование от детето П.Т.А.,
ЕГН ********** но не повече от двадесетгодишна възраст, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на сумите, като
отхвърля иска в останалата част на претенцията – в частта над присъдените
200лева до търсените 250лева месечна издръжка, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
.
ОСЪЖДА Т.А.А.
ЕГН **********,*** да заплати на Държавата сума в размер на 288/двеста
осемдесет и осемдесет/лева Държавна такса върху определения размер на
присъдената издръжка по сметка на Бюджета на съдебната власт.
ОСЪЖДА Т.А.А. ЕГН **********,***, със съдебен
адрес *** Димитър Асенов № 89, ет.4, офис 2, чрез адв.Ж.З. ***, да заплати на П.Т.А.,
ЕГН **********,***, чрез пълномощника му адв.С. ***, сумата от 240лева разноски
по делото.
ОСЪЖДА П.Т.А., ЕГН **********,***, чрез
пълномощника му адв.С. *** да заплати на Т.А.А. ЕГН **********,***, със съдебен
адрес *** Димитър Асенов № 89, ет.4, офис 2, чрез адв.Ж.З. ***, сумата от 95
лева разноски.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му пред
Старозагорския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: