ПРОТОКОЛ
№ 22855
гр. София, 08.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
СъдебниСветлан С. Г.
заседатели:СТАНИСЛАВА Г. ДОСТИНА
при участието на секретаря М. Ц. Р.
и прокурора В. П. Ш.
Сложи за разглеждане докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Наказателно дело от общ характер № 20251110211055 по описа за 2025
година.
На именното повикване в 16:00 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ С., редовно уведомен от предходно съдебно
заседание, СЕ ЯВЯВА ЛИЧНО.
ЗАЩИТНИКЪТ АДВОКАТ НИКОЛА А. с пълномощно по делото,
редовно уведомен от предходно заседание, СЕ ЯВЯВА ЛИЧНО.
ПОСТРАДАЛАТА ПО ТВЪРДЕНИЯТА В ОБВИНИТЕЛНИЯ АКТ
КОНСТИТУИРАНА В КАЧЕСТВОТО Й НА ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ - Ц.
И. К. ЧРЕЗ ЗАКОННИЯ Й ПРЕДСТАВИТЕЛ ПО ЗАКОНА ЗА ЛИЦАТА
И СЕМЕЙСТВОТО – НЕЙНИЯТ НАСТОЙКНИК И ПОПЕЧИТЕЛ
(БАЩА) И. Б. К. - редовно уведомена чрез ЗАКОННИЯ Й
ПРЕДСТАВИТЕЛ ПО ЗАКОНА ЗА ЛИЦАТА И СЕМЕЙСТВОТО –
НЕЙНИЯТ НАСТОЙКНИК И ПОПЕЧИТЕЛ (БАЩА) И. Б. К., НЕ СЕ
ЯВЯВА.
ЗАКОННИЯТ Й ПРЕДСТАВИТЕЛ ПО ЗАКОНА ЗА ЛИЦАТА И
СЕМЕЙСТВОТО – НЕЙНИЯТ НАСТОЙНИК И ПОПЕЧИТЕЛ (БАЩА)
И. Б. К. - редовно уведомен, СЕ ЯВЯВА ЛИЧНО.
ЯВЯВА СЕ, РЕДОВНО УВЕДОМЕНА от предходно заседание и
АДВОКАТ Р. М. с пълномощно по делото.
1
ПОВЕРЕНИКЪТ АДВОКАТ Р. М.: Адвокат Е. Т. няма да участва по
делото.
СОФИЙСКА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - редовно уведомена е с
представител РАЙОНЕН ПРОКУРОР В. Ш.
СЪДЪТ ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ, ЧЕ определенията на съда от
разпоредителното заседание по чл.248, ал.1, т.3 от НПК са влезли в сила към
днешна дата, поради необжалването и/или непротестирането им от всяка от
страните.
СТРАНИТЕ (ПООДТЕЛНО): Да се даде ход на делото. Нямаме
възражения.
СЪДЪТ СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ, БЕЗ УЧАСТИЕТО НА РЕЗЕРВНИЯ
СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ, при липсата на процесуални пречки,
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ПОДСЪДИМИЯТ С. е със снета по делото самоличност и с разяснени
права в наказателното производство.
ПОДСЪДИМИЯТ С.: Нямам въпроси относно правата си. Нямам
възражения за отвод.
СТРАНИТЕ (ПООТДЕЛНО): Нямаме възражения за отводи. Нямаме
доказателствени искания преди хода на съдебното следствие.
ЗАЩИТНИКЪТ АДВОКАТ НИКОЛА А.: Подготвил съм
доказателства с характеристични справки относно личността на подзащитния
ми. Поддържам заявеното от предходно съдебно заседание. Желаем делото да
се проведе по реда на съкратеното съдебно следствие с признаване на фактите
от обстоятелствената част от обвинителния акт.
СЪДЪТ СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ, БЕЗ УЧАСТИЕТО НА РЕЗЕРВНИЯ
СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ РАЗЯСНЯВА НА ПОДСЪДИМИЯ С.
производството по реда на Глава XXVII от НПК и правните последици от
диференцираната процедура по реда на съдебното следствие в хипотезата на
чл. 371, т. 2 от НПК.
(ИЗПЪЛНИ СЕ.).
2
СЪДЪТ СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ, БЕЗ УЧАСТИЕТО НА РЕЗЕРВНИЯ
СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ, РАЗЯСНЯВА НА ПОДСЪДИМИЯ С. в случай,
че признае доброволно фактите от обстоятелствената част от обвинителния
акт, съдът има суверенното правомощие да прецени дали да използва
самопризнанието му, без да събира доказателства и доказателствени средства
за признати факти, като съдът има правото да прецени с крайния си съдебен
акт дали самопризнанието на подсъдимия Михалев се подкрепя от събраните
доказателства и доказателствени средства.
(ИЗПЪЛНИ СЕ.).
СЪДЪТ СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ, БЕЗ УЧАСТИЕТО НА РЕЗЕРВНИЯ
СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ, РАЗЯСНЯВА НА ПОДСЪДИМИЯ С. всички
правни последици от евентуалното провеждане на съкратено съдебно
следствие по реда на Глава XXVII от НПК в хипотезата на чл. 371, т. 2 от
НПК.
(ИЗПЪЛНИ СЕ.).
ПОДСЪДИМИЯТ С.: Признавам доброволно фактите от
обстоятелствената част на обвинителния акт. Разбирам, че моето
самопризнание може да се ползва от съда при постановяване на присъдата,
без да се събират доказателства и доказателствени средства за признатите
факти. Разбирам, че в последващ момент, след произнасянето на
определението по чл.372, ал.4 от НПК, самопризнанието ми ще стане
неоттегляемо.
ПРОКУРОРЪТ: Не възразявам.
ПОВЕРЕНИКЪТ АДВОКАТ Р. М.: Не възразявам.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ НА СЪВЕЩАНИЕ, БЕЗ УЧАСТИЕТО НА
РЕЗЕРВНИЯ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ.
СЪДЪТ СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ, БЕЗ УЧАСТИЕТО НА РЕЗЕРВНИЯ
СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ, НАМИРА, ЧЕ спрямо ПОДСЪДИМИЯТ С.
прокурорът като представител на държавното обвинение е предявил от
фактическа и правна страна обвинение за конкретно престъпление срещу него.
Подсъдимият М. заявява, че доброволно признава фактите от
обстоятелствената част на обвинителния акт в присъствието на своя защитник
- адвокат Н. А. Налице е надлежно сезиране на съдебния състав от тяхна
страна във връзка с инициираната процедура на съкратеното съдебно
следствие. Съдът отчита, че институтът на Глава XXVII от НПК в хипотезата
на чл. 371, т. 2 от НПК е регулиран от законодателя като компромис между
обвинението и защитата, с цел ускоряването на наказателното производство и
с оглед спазването на принципа на разумния срок. По този начин съдът има
правомощията да гарантира своите функции в процеса при решаването на
предмета на делото на основание чл.102 от НПК. Съдебният състав намира, че
3
съгласно тълкувателната и общата константна съдебна практика на ВКС,
съдът не може да откаже провеждането на съкратено съдебно следствие,
когато са налице условията за това, независимо от фактическата и правна
сложност на обвинението; независимо от необходимостта от разкриването на
обективната истина, при положение, че прокурорът е събрал определени
доказателства и доказателствени средства, които обслужват обвинителната му
теза, при което, в случай, че интересите на правосъдието изискват
провеждането на общ ред на заседанието, тези изисквания сами по себе си не
са уредени в Глава XXVII от НПК. Съдът не може да откаже провеждането на
такова съкратено съдебно следствие, при наличието на законовите
предпоставки, които са налице в настоящото производство. Единодушно
съдебният състав счита, че следва да приложи диференцираната процедура в
хипотезата на чл.371, т.2 от НПК от Глава XXVII от НПК. Противното би
довело до съдебен произвол и до поставянето на гражданите в неравностойно
положение. В тази насока са Решение № 230 от 18.05.2009г. по н.д. №
211/2009г. на III НО; Решение № 593/04.03.2009г. по н.д. № 585/2008г. на II
НО. С оглед изявленията на подсъдимия М. и неговия защитник адвокат Н. А.,
като съобрази предпоставките на Глава XXVII от НПК
СЪДЪТ СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ, БЕЗ УЧАСТИЕТО НА РЕЗЕРВНИЯ
СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ
ОПРЕДЕЛИ
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на Глава XXVII от
НПК в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК.
СЪДЪТ СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ, БЕЗ УЧАСТИЕТО НА РЕЗЕРВНИЯ
СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ, КАТО СЪОБРАЗИ, ЧЕ са изпълнени
изискванията на чл. 271 – чл. 275 от НПК на основание чл. 276, ал. 1 от НПК
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА СЪКРАТЕНО СЪДЕБНО СЛЕДСТВИЕ по реда на
Глава XXVII от НПК в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК по НОХД №
11055/2025г. по описа на СРС, НО, 9-ти състав.
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪДЕБНИЯ
СЪСТАВ с посочване на правното основание за образуваното наказателно
производство въз основа на внесен в Софийски Районен съд на 29.07.2025г.
обвинителен акт на Софийска Районна прокуратура срещу БЪЛГАРСКИЯТ
ГРАЖДАНИН КАТО ПРЕДАДЕН НА СЪД ЛИЦЕ С. с повдигнато
обвинение по състава на чл.343, ал.3, пр.последно б. „а“, пр.1 вр. ал.1, б.
„б“, пр.1 вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
(ИЗПЪЛНИ СЕ.).
На основание чл. 276, ал. 2 от НПК ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ НА
СОФИЙСКА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА изложи обстоятелствата, на които
се основава обвинението по състава на чл.343, ал.3, пр.последно б. „а“, пр.1
вр. ал.1, б. „б“, пр.1 вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
4
(ИЗПЪЛНИ СЕ.).
ПРОЧЕТЕ СЕ ДИСПОЗИТИВЪТ на обвинителния акт на Софийска
Районна прокуратура.
(ИЗПЪЛНИ СЕ.).
СЪДЪТ СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ, БЕЗ УЧАСТИЕТО НА РЕЗЕРВНИЯ
СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ ПРИСТЪПИ КЪМ РАЗПИТ НА
ПОДСЪДИМИЯ С..
ПОДСЪДИМИЯТ С.: Разбирам характера на повдигнатото обвинение.
Няма нищо неясно по обвинението. Признавам доброволно фактите от
обстоятелствената част на обвинителния акт. Разбирам, че моето
самопризнание може да се ползва от съда при постановяване на присъдата,
без да се събират доказателства и доказателствени средства за признатите
факти. Разбирам, че в последващ момент, след произнасянето на
определението по чл.372, ал.4 от НПК, самопризнанието ми ще стане
неоттегляемо. Няма друго какво да добавя.
СТРАНИТЕ (ПООТДЕЛНО): Нямаме искания по доказателствата.
Считаме, че делото е изяснено от фактическа страна.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания.
ПОВЕРЕНИКЪТ АДВОКАТ Р. М.: Искам да представя договор за
безплатна процесуална правна помощ. Няма да соча други доказателства.
Представили сме медицински документи и моля да ги приемете.
ЗАЩИТНИКЪТ АДВОКАТ Н. А.: Моля да приемете във връзка с
личността на господин М. удостоверение от МВР за допуснати от него
нарушения на ЗДвП от момента, в който е станал правоспособен водач;
личностна характеристика за поведението му от Национална Спортна
академия , като същият е спортист и студент към настоящият момент;
длъжностна характеристика за служител по съществуващото спрямо него
трудово правоотношение. Нямам други искания.
ПРОКУРОРЪТ: Не възразявам да бъдат приети. Нямам искания.
ПОВЕРЕНИКЪТ АДВОКАТ Р. М.: Запозната съм. Не възразявам да
бъдат приети. Нямам искания.
5
С оглед изявлението на подсъдимия М. и на основание чл. 372, ал. 4 от
НПК,
СЪДЪТ СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ, БЕЗ УЧАСТИЕТО НА РЕЗЕРВНИЯ
СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ,
ОПРЕДЕЛИ
ЩЕ ПОЛЗВА при постановяване на присъдата самопризнанието на
ПОДСЪДИМИЯ С. относно фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, без да се събират други доказателства и доказателствени
средства за тези признати факти и обстоятелства.
СТРАНИТЕ (ПООТДЕЛНО): Нямаме искания по доказателствата.
Считаме, че делото е изяснено от фактическа страна.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ НА СЪВЕЩАНИЕ, БЕЗ УЧАСТИЕТО НА
РЕЗЕРВНИЯ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ.
СЪДЪТ СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ, БЕЗ УЧАСТИЕТО НА РЕЗЕРВНИЯ
СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ, НАМИРА, ЧЕ с оглед гарантиране принципа на
разумния срок, е бил привлечен резервен съдебен заседател, който не е
участвал и няма да участва в произнасянията на съдебните актове по делото,
респективно ще бъде отстранен от съдебния състав, когато неговите трима
основни членове (съдията-докладчик и двамата редовни съдебни заседатели)
се съвещават.
На основание чл. 283 от НПК
СЪДЪТ СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ, БЕЗ УЧАСТИЕТО НА РЕЗЕРВНИЯ
СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ
ОПРЕДЕЛИ
ПРОЧИТА И ПРИЕМА приложените по делото писмени доказателства
и представените в днешно съдебно заседание писмено удостоверение от 20
май 2025г.; уверение от НСА от 12.05.2025г.; длъжностна характеристика;
характеристика за служител; договор за правна помощ и събраните в
съдебната фаза писмени справки и медицински доказателства, при което
НАМИРАЙКИ, ЧЕ ДЕЛОТО Е ИЗЯСНЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
на основание чл.286, ал.1 от НПК,
СЪДЪТ СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ, БЕЗ УЧАСТИЕТО НА РЕЗЕРВНИЯ
СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ
ОПРЕДЕЛИ
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ЗА ЗАВЪРШИЛО.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,
УВАЖАЕМИ СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ,
6
ПОДДЪРЖАМ ОБВИНЕНИЕТО срещу подсъдимият С.. Считам, че
обвинението е доказано по безспорен и категоричен начин, а именно от
събраните в хода на досъдебното производство доказателства, както и от
доказателствата от съдебната фаза на процеса. Безспорно е установено
мястото на удара, а именно на пешеходна пътека, като подсъдимият М. е
управлявал автомобила си с превишена скорост от над 39.00 км/ч. Вследствие
от удара, на пострадалата е била причинена тежка телесна повреда. В хода на
разследването са установени и разпитани свидетели очевидци на деянието.
Техните показания кореспондират на изложеното в обвинителния акт.
Изготвена е съдебна авто-техническа експертиза, като при съставянето й е
използван видеоклип, предоставен на оптичен носител, който, ведно с другите
събрани доказателства по делото, установяват по безспорен начин механизма
на престъплението. Моля да признаете подсъдимият М. за виновен, като му
наложите наказание в размер, предвиден за деянието. Смекчаващи вината
обстоятелства са чистото му съдебно минало и самопризнанието му в днешно
съдебно заседание.
ПОВЕРЕНИКЪТ АДВОКАТ Р. М.:
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ,
ОТ ИМЕТО НА ЧАСТНИЯ ОБВИНИТЕЛ, ПОДДЪРЖАМ
повдигнатото от Районна прокуратура София обвинение срещу С.. Моля да го
признаете за виновен в извършеното от него престъпление по чл.343, ал.3,
пр.последно б. „а“, пр.1 вр. ал.1, б. „б“, пр.1 вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
Въпреки реда, по който протича настоящото производство, а именно по
съкратеното съдебно следствие с изразеното признание изцяло от подсъдимия
М. на фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, който ред
предвижда да не се обсъждат събраните по делото доказателства и фактите по
делото, обосновано ще си позволя да маркирам само част от фактите, които са
от значение за определянето на нарушения според нас наказателен закон. Не
са спорни датата на настъпилото произшествие, мястото му и че подсъдимият
М. е управлявал лекия си автомобил имено по бул. „Тодор Александров“ в
посока на движение към бул. „Константин Величков“ с установена скорост на
движение от 89.50 км/ч, при максимално разрешена скорост за населено място
от 50.00 км/ч. Пострадалата Ц. И. К., пешеходка, в същия момент е предприела
пресичане на бул. „Тодор Александров“ на пешеходна пътека, описана в
обвинителния акт - тип № 2, съставена от прекъснати успоредни линии,
разположена в края на „Тодор Александров“. Пешеходката преминала лявото
пътно платно, което се е състояло от 3 (три) ленти. Преминала остров.
Навлязла в платното за движение, по което се движел подсъдимият М.
Преминала две от лентите за движение и ударът настъпил в крайната дясна
лента. В обвинителния акт е описано, че пострадалата в момента на удара е
пресичала на червен за нея сигнал, а за подсъдимия М. е бил зелен. Тези
обстоятелства не са спорни. Спорно е за нас в един даден момент е, че
пострадалата е предприела пресичала на зелен светлинен сигнал и уредба,
който е станал червен за нея или е светел зелен и е сменил цвета си. Не са
7
спорни телесните увреждания на пострадалата, които са четири на брой - три
средни телесни повреди и една тежка телесна повреда, изразяваща се в тежка
черепно мозъчна травма. Състоянието на пострадалата се дължи изцяло в
причинна връзка със събитието. Обвинението е приело, че при тази
фактическа обстановка, подсъдимият М. е осъществил от обективна и
субективна страна съставомерните признаци на престъплението, за което е
внесен обвинителен акт и той е изправен днес пред Вас. Право на прокурора е
да запълни бланкетната норма по чл.343 вр. чл.342 от НК с норми от ЗДвП.
Прокурорът е приел, че деянието на подсъдимия М. се намира в причинна
връзка с настъпилия престъпен резултат съгласно нормата на чл.112 от НПК.
Вие в предходно съдебно заседание казахте, че е право на прокурора да
очертае рамките на обвинителния акт, да изложи признаци на деянието, да
запълни бланкетните норми по чл.343 и чл.342 от НК със законова норма,
регламентираща правилата за движение. Прокурорът е приел, че нормата на
чл.119 от ЗДвП е пряко свързана с резултата. Според нас в пряка причина
връзка с обвинението е нормата на ч.116 от ЗДвП. Ако уважаемият съд
приеме, че в случая нормите на чл.343 и чл.342 от НК не са били запълнени от
държавния обвинител с правилната правна норма от ЗДвП, която урежда
движението по пътищата, в случай на виновно нарушаване от подсъдимия М.
като водач на МПС на друго правило за поведение от ЗДвП, моля съдът да
даде правилната квалификация на деянието, допуснато от подсъдимия М.,
така, както урежда т.7 от ТР на ВКС от 2012г. Съгласно т.7 от ТР на ВКС, в
случая фактическата обстановка правилно е била описана от държавния
обвинител в обвинителния акт. Поведението на участниците е пресъздадено
точно и вярно. Ако бланкетната норма се запълва от Вас с друга норма на друг
нормативен акт, това не би променило същността на правната квалификация
на престъплението, доколкото ще се приложи закон за същото наказуемо
престъпление, без да се променят фактическите данни и обстоятелства от
обвинителния акт относно начина на квалифицирането на деянието. Според
нас, в конкретния случай, с оглед фактическите обстоятелства, без да ги
изменяме, описани в обвинителния акт, нормата по ЗДвП, която по правило е
била нарушена от подсъдимия М. и се намира в пряка причинна следствена
връзка с последващия резултат, е нормата на чл.116 от ЗДвП. Това е така,
защото тази норма задължава всеки водач, не само на МПС, но и на ППС да
бъде внимателен и предпазлив към пешеходците. В случая, Ц. И. К. е била
пешеходка. Предприела е пресичане на пътно платно, като дори на червен
светофар, след навлизането й на пътното платно, което ще кажа, че се състои
от 6 (шест) ленти за движение, е преминала 5 (пет) от тях. Подсъдимият М. се
е движел в последната шеста лента. Имал е видимост към пешеходката и
възможност да я възприеме, да предприеме действия по намаляване или
спиране на автомобила, който е управлявал. Въпреки тази видимост,
подсъдимият М. не е реагирал своевременно на опасността и същия е ударил
пешеходката, като не е реагирал и в момента, в който е навлязъл на пътното
платно и в момента на навлизането на пешеходката в неговата лента и платно
за движение. Подсъдимият М. е нарушил нормата на чл.116 от ЗДвП. Не е
допуснал да премине пешеходката на червен сигнал. Не е проявил достатъчно
8
внимание и предпазливост, защото пострадалата е пресичала на червен
сигнал, а той на зелен, тъй като е мислел, че зеления светлинен сигнал (на
водача) му давал изцяло предимство за преминаване. Действително зеленият
светлинен сигнал му дава това предимство, но не го освобождава от
задължението му като водач на МПС да премине през кръстовището и през
зелен светлинен сигнал, без да застраши живота и здравето на останалите
участници в движението. Тя е била пешеходка. Движела се е по тротоара.
Преминала е 20 (двадесет) метра от пътното платно до мястото на удара.
Подсъдимият М. е имал възможност да предпази пешеходката. Имал е
видимост от по-ранен момент. Можел е да я възприеме чисто фактически.
Нейното поведение е показвало, че е имала намерение да пресече пътното
платно. В конкретната ситуация при своевременна реакция от страна на
подсъдимия М., дори на по-късен етап, той е имал реалната техническа
възможност да спре преди мястото удара. Можел е да го направи, макар и с
движение и при управление с една значителна по-висока скорост над
допустимата, която е 50.00 км/ч по закон. При тази видимост ударът с
пешеходката, дори и при превишена скорост, е бил предотвратим. В
практиката на ВКС нормата на чл.116 от ЗДвП предписва задължение към
водачите да бъдат предпазливи и внимателни към пешеходците. Водачите
следва да спазват това правило за поведение. Ако това правило не се приеме
като задължение, означава, че законодателят е отправил един съвет към
водачите да бъдат предпазливи, при което би се дало възможност на всеки
водач на МПС спрямо пешеходец, пресичащ на разрешен или забранителен
светлинен сигнал, да му се даде право да удря, да убива този пешеходец, и
респективно да не търпи наказание. В тази насока са Решение № 30 от
27.07.2021г. на ВКС по н.д. № 1013/2020г. на Трето НО с докладчик съдия
Д. А.; Решение № 77 от 14.03.2018г. на Апелативен съд; Решение № 56 от
2016г. на Втори наказателен състав.
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ, моля да признаете подсъдимият М. за виновен и
да му наложите наказание «лишаване от свобода» в горната граница от
размера, предвиден в закона. Моля да го лишите за същия срок от правото да
управлява МПС. В този размер наказанието би довело до превъзпитанието на
конкретния подсъдим, с оглед неговата личност. Според нас, подсъдимият М. е
лице с висока степен на обществена опасност. Той е млад човек, но с кратък
опит като водач на МПС. Всичко това неминуемо е допринесло в населеното
място в оживената част на денонощието да се движи със скорост, в пъти по-
висока от максимално допустимата. Висока е обществената опасност на
инцидента, с оглед мястото му - в именно в център, в гр.София, в един оживен
участък, къто се намират училища. ПТП е станало на пешехдона пътека, в
района на метростанция, където има интензивно движение и движение на
ученици. При вземането на Вашето решение относно вида и размера на
наказанието, което следва да наложите, считам, че са налице множество
отегчаващи вината обстоятелства. Подсъдимият М., освен състава на
престъплението, е допуснал нарушение на чл.21 от ЗДвП, движейки се с
превишена скорост. Нормата на чл.120 от ЗДвП задължава същият да
9
пропусне стъпилите на пешеходната пътека пешеходци. Тези разпоредби не са
били включени в състава на престъплението, за което е изправен пред Вас.
Съгласно практиката на ВКС, следва да се отчетат като отегчаващи вината
обстоятелства. Подсъдимият М. е поставил в опасност всички участници в
движението, съгласно видеозаписа и събраните материали в досъдебното
производство. Не на последно място, моля да вземете предвид,
обстоятелството, че с поведението си, подсъдимият М. е съсипал един млад
човешки живот, на една млада жена с висше медицинско образование, на 27
(двадесет и седем) години, специализант по «акушеро-гинекология». Един
млад човешки живот е съсипан, окована на легло, зависима от грижите на
родителите си, които са на възраст, оставена да се самолекува. Оставам в
очакване на Вашия справедлив съдебен акт. Претендирам разноски, съгласно
представеният договор за правна помощ.
ЗАКОННИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ ПО ЗАКОНА ЗА ЛИЦАТА И
СЕМЕЙСТВОТО –НАСТОЙНИКЪТ И ПОПЕЧИТЕЛ (БАЩА) И. Б. К.:
Няма какво да добавя.
ЗАЩИТНИКЪТ АДВОКАТ НИКОЛА А.:
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ,
МОЛЯ ДА ОПРАВДАЕТЕ С. по повдигнатото му обвинение изцяло.
Безспорно на инкриминираната дата и място е възникнало ПТП, в което са
участвали пещеходеца Ц. К., и от друга страна - водачът на лекия автомобил
С. М. Установено е категорично, че М. се е движел със скорост от 89.00 км/ч
над разрешената. Установено е, че пострадалата е пресичала регулирано със
светофарна уредба кръстовище при червен сигнал на светофара за нея.
Несъмнено Ц. К. е пострадала тежко за здравословното й съС.ие, вследствие
на уврежданията й. В общи линии с това се изчерпва фактическа обстановка.
От нея, обаче, не следва, че С. М. следва да носи отговорност за настъпилото
произшествие и за нанесените вреди, при което трябва да бъде оправдан
изцяло. Аргументите ни за това са основани на фактите. В обвинителния акт
се приема, че М. е извършил вмененото му престъпление, допускайки
нарушение по чл.119, ал.1 от ЗДвП, който гласи, че при приближаване към
пешеходна пътека, водачът на нерелсово превозно средство е длъжен да
пропусне стъпилите на пешеходната пътека, преминаващи по нея пешеходци,
като намали скоростта или спре. Твърдя, че управляваният автомобил от М. не
е обвързан от разпоредбите на чл.119 от ЗДвП и причина за това е
обстоятелството, че отношенията, свързани с преминаването през пешеходна
пътека се регулират, само, когато преминаването през нея не се регулира от
светофарна уредба. В настоящия случай е била налична светофарна уредба.
Моля да отчетете в тази връзка нормите на чл.7, ал.2 и ал.3 от ЗДвП, от които
разпоредби следва, че когато има несъответствия между пътната маркировка,
каквато е пешеходната пътека и светлините на светлинната уредба,
участниците в движението са длъжни да се съобразяват със светлините на
10
светофара. В тази връзка твърдя, че отношенията, свързани с преминаването
през регулираната светофарна уредба, са уредени в разпоредбата на чл.120 от
ЗДвП. Подсъдимият М. е изпълнил всичките си задължения по този закон.
Тази разпоредба предвижда задълженията за водачите на МПС при подаване
на сигнал, който забранява преминаване, да спре пред пешоходната пътека.
Второ, след подаване на сигнал, който му разрешава преминаване, следва да
пропусне пешеходец, който все още се намира на пешеходната пътека, и трето
- да не навлиза на пешеходна пътека, ако не е убеден, че няма да бъде
принуден да спре и да остане на пешеходната пътека, след подаването на
сигнал, който забранява преминаването. В ал.2 на същия закон чрез
предвидената хипотеза се урежда, че водачът следва да пропусне пешеходеца,
който сигнализира с ръка намерението си за преминаване. Никоя от
посочените хипотези не е налице. С. М. е преминал през пешеходната пътека
при сигнал на светофарната уредба, която разрешава неговото преминаване и
забранява преминаването на пешеходци. От промяната на сигнала е изминал
значителен период. До момента, в който той е преминавал през пешеходната
пътека, не е било възможно към този момент на пешеходната пътека да се
намират все още пешеходци, предприели пресичане на зелен разрешителен за
тях сигнал на светофарната уреджа. Тази хипотеза не е налице също. Не е
следвало подсъдимият М. да съобразява подобно двибение. Не е приложима и
третата хипотеза, при която водачът не следва да навлиза на пешеходната
пътека, когато не е убеден, че няма да послева смяна на сигналите на
светофара. Видно е от наличните по делото видео-материали, че на
кръстовището няма задръстване. Нищо не е предполагало съобразяването на
такива обстоятелства. На последно място, Ц. К. не е подавала никакви
сигнали, че иска да предприеме пресичане. Не се е направила видима. Не е
сигнализирала. Не се е уверила, че ще й бъде предоставено предимство.
Подзащитният ми М. не е съобразил това, което не е извършила, съответно
няма основания да носи отговорност. Видно от приложените по делото видео-
записи, изследвани чрез приобщената по делото авто-техническа експертиза,
следва, че разпоредбата на чл.119 от ЗДвП не е приложима към обвинението
на подсъдимия М. и с оглед конкретните обстоятелства по делото, а
разпоредбата на чл.120 от ЗДвП не е била нарушена. Защото тя не е въвела
задължения, които М. е изпълнил. По отношение на възражението, че е била
допуснато нарушение на чл.116 от ЗДвП, моля да отчетете, че очевидно това
твърдение не държи сметка за събраните по делото доказателства. За да е
възможно извършването на такова нарушение е нужно водачът да възприема
съществуването на пешеходци на дадено място, да съобрази поведението си с
тях, да прояви предпазливост, именно към тези пешеходци, които възприема.
Не е възможно да съобразяваш поведението си с неща, които ги няма, и не
съществуват за теб. Не може да съобразяваш поведението си с пешеходец през
три преки. Изцяло е игнорирана от колегите, които говореха преди мен, авто-
техническата експертиза, а очевидно и видео-записа, на който тя почива.
Господин М. не е имал възможност да възприеме К. преди тя да излезе зад
спрелия автомобил, намиращ се в лявата лента по платното, по което е минал.
В момента, в който тя е излязла през този автомобил, тичайки през пътното
11
платно, тя вече се е намирала в опасната зона на неговия автомобил. Няма
значение дали господин Михалев се е движел с 89.00 км/ч, с 50.00 км/ч или с
200.00 км/ч., защото дори да се е движел правомерно с разрешената скорост от
50.00 км/ч, категорично ударът е бил непредотвратим. Тук идва и втория
аргумент, за който говори говорих в началото - за липсата на причинно-
следствена връзка между М. и възникналото произшествие. Вярно е, че се е
движел с 89.00 км/ч. Не се оспорва факта, че е извън границите на
разрешената скорост. Не сме се събрали да преценяваме дали се движи
правомерно или не, или дали му светят фаровете или не. Необходимо е да бъде
преценено само и единствено дали е допуснато нарушение на правило за
движение, което да се намира в пряка причинна следствена връзка с настъпИ.
тежък действителен резултат. В конкретния случай не е налице такова
нарушение. Именно, защото госпожа К. при навлизане в платното за
движение, в което се е движел М., бягайки на забранителен за нея светофар,
моментът, в който е станала видима за него, той вече не е можел да
предотврати настъпването на произшествието. Изводите на експертите са
категорични в тази насока. Необходимо е да се обсъди от колегата, това, че не
е било ясно дали К. от самото преминаване, е тръгнала на червен или зелен
сигнал. Не се държи сметка. От експертизата има ясен отговор и той е, че е
предприела пресичане на червен светофар на уредбата. Изключително тъжно
е, че госпожа К. е понесла толкова тежки последици за нейното здраве. Ясно
осъзнаваме тежестта за нея самата. За конкретния случай по делото не са
налични конкретни твърдения, а и съответни на тях доказателства, от които да
следва, че господин М. на конкретното място е управлявал автомобил, като е
допуснал нарушение на правилата за движение, в които да има причинно-
следствена връзка с настъпилото произшествие и с тежките последици за
пострадалата. Авто-техническата експертиза е категорична. Единствената
причина за настъпилото произшествие се основава само и единствено на
действията на Ц. К.
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ,
МОЛЯ ИЗЦЯЛО ДА ОПРАВДАЕТЕ МИХАЛЕВ по повдигнатото му
обвинение. В случай, че приемете вина, моля да приемете, че по делото са
налие само положителни и множество категорични данни по приложението на
чл.54 от НК - чисто съдебно минало, липсата на водени наказателни
производства срещу него; фактът, че учи; фактът, че работи; като водач на
автомобил е санкциониран два пъти за незначителни нарушения - веднъж, че
не си е включил фаровете и че е карал МПС с изтекъл технически преглед,
които нарушения нямат нищо общо с нарушената скорост или с пострадалата.
Моля да наложите условно наказание, като не налагате кумулативно
предвиденото наказание по чл.343г от НК «лишаване от правоуправление».
Това е пряко свързано с работата на господин М., извършвана по настоящем.
Благодаря.
ПОДСЪДИМИЯТ С.: Съгласен съм с изложеното от моя адвокат.
12
На основание чл. 297, ал. 1 от НПК
СЪДЪТ СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ, БЕЗ УЧАСТИЕТО НА РЕЗЕРВНИЯ
СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ
ОПРЕДЕЛИ
ПРЕДОСТАВЯ НА ПОДСЪДИМИЯ С. ПРАВО НА ПОСЛЕДНА
ДУМА.
ПОДСЪДИМИЯТ С. В ПРАВОТО СИ НА ПОСЛЕДНА ДУМА:
Искам да кажа - съжалявам за случилото се на госпожица К.. Моля да ме
оправдаете.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ
НА ПРИСЪДАТА СИ, БЕЗ УЧАСТИЕТО НА РЕЗЕРВНИЯ СЪДЕБЕН
ЗАСЕДАТЕЛ ВАЛЕНТИН БРАНЧЕВСКИ.
ОТСТРАНИ СЕ РЕЗЕРВНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ
ВАЛЕНТИН БРАНЧЕВСКИ ОТ СЪВЕЩАНЕТО НА ЧЛЕНОВЕТЕ НА
СЪДЕБНИЯ СЪСТАВ.
(ИЗПЪЛНИ СЕ.).
(ИЗВЪРШВА СЕ СЪВЕЩАНИЕ НА СЪДИЯТА-ДОКЛАДЧИК
ВЕЛИЗАР КОСТАДИНОВ и РЕДОВНИТЕ (ОСНОВНИ) ДВАМА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ СВЕТЛАН Г. и СТАНИСЛАВА ДОСТИНА).
(ИЗПЪЛНИ СЕ.).
СЛЕД СЪВЕЩНИЕ СЪДЪТ ОБЯВИ ПРИСЪДАТА СИ публично в
присъствието на страните, като разясни правото на жалба и протест в 15
(петнадесет) дневен срок от днес пред Софийски Градски съд по реда на Глава
XXI от НПК.
Препис от протокола да се издадат на страните при поискване без
нарочна молба за това.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 17:52
часа.
Председател: _______________________
13
Секретар: _______________________
14