№ 301
гр. гр. Димитровград, 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет
и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Гергана Т. Стоянова Денчева
при участието на секретаря Дарина М. Петрова
като разгледа докладваното от Гергана Т. Стоянова Денчева Гражданско дело
№ 20255610100119 по описа за 2025 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от Т. Т. Ч., ЕГН:
**********, с адрес: гр. Д**, бул. ****, бл. **, вх. **, ет. **, ап. ***, с ЛК
*****, издадена от МВР – Димитровград, чрез адвокат Н. И. И., Софийска
адвокатска колегия, с код по БУЛСТАТ ********* съдебен адрес: София, ул.
"Гургулят" № 31, ет.1 срещу "КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ" ЕАД, ЕИК:
*********, сьс седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Зографски
манастир № 15, вх. Г, ет. 6, представлявано от Миладима Валериева Лалева и
Велислава Велинова Тенева и "КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ" ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Ал
Стамболийски № 24, ет. 3, ап. 7, представлявано от Лилия И.а Богоева —
Гърбатова и Радостина Красимирова Д.а, с която са предявени два обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. чл.26, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба ищцата твърди, че на 27.1.2024г. е сключила с първия
ответник Договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия" № 3-1-
10947-309073 и с втория ответник Договор за възлагане на поръчителство,
като на 27.01.2024 е усвоила изцяло предоставения заем от 1000 лв.
Сключеният договор за кредит бил нищожен на основание чл. 22 от Закона за
потребителския кредит (ЗПК) и на основание чл. 143, ал. 1, т. 19 от Закона за
защита на потребителите (ЗЗП). Съгласно условията на договора, лихвенинт
процент по кредита е в размер на 36 %, а годишният процент на разходите
(ГПР) е в размер на 43.16 %. Действително приложеният в кредитното
правоотношение ГПР е различен от посочения в договора, като кредиторът е
заблудил потребителя, че записания в договора ГПР е 43.16 %. Използваната
от кредитора заблуждаваща тьрговска практика е довела до неравноправност
на уговорката за ГПР и съответно до нищожност на клаузата за ГПР с
1
произтичащите правни последици по чл. 22 от ЗПК, а именно нищожност на
кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от сьдържанието
на договора за потребителски кредит по чл. 11, an. 1, т. 10 от ЗПК, както и на
основание чл. 146, an. 1 от Закона за защита на потребителите. Уговореното
възнаграждение за фирма - поръчител е разход по кредита, който следва да
бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите
индикатор за общото оскъпяване на кредита - чл. 19, an. 1 и 2 ЗПК. Този извод
следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя",
съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни
посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, uлu в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на тьрговски клаузи и условия. В нарушение на
императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК, кредиторът не е включил в
договорения ГПР разходите, които следва да извърши ищецът за заплащане на
възнаграждение на фирмата — поръчител. Поради невключването на
възнаграждението за поръчителя в размера на ГПР, последният не съответства
на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение.
Посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално
прилагания в отношенията между страните представлява „заблуждаваща
тьрговска практика" по смисъла на чл. б8д, ап. 1, и ап.2 т. 1 от ЗЗП. С
преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието, че използването на
заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в
кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от
елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния
характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. от ЗЗП.
Посоченият в стандартния европейския формуляр и в договора размер на ГПP
съставлява невярна информация, която е заблудила потребителя относно
действителния размер на разходите, които той следва да направи по времето
на действие на договора. С това кредиторът, недобросъвестно е увредил
потребителя, който е сключил кредитната сделка при планирани разходи в
размер на 49.77% ГПР. Поради това, че кредиторът не е представил вярна
информация, потребителят е бил лишен от възможността да вземе
информирано решение, съобразено с неговите финансови нужди и
възможности, дали да сключи кредитната сделка. Неговата неинформираност
е довела до неравноправност в кредитното правоотношение. ГПР се формира
по точно определена методика, регламентирана чл. 19, ал. 1 и ал. 2 и само въз
основа на такси и други разходи, изрично уговорени между страните и
включени в договорното съдържание - арг. от чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал, 4 3ПК,
които гласят, че видът, размерът и действието, за които се сьбират такси и или
2
комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора и
кредиторът не може да изисква такива, които не са предвидени в него. Счита,
че Договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т.
7 вр. чл. 22 3ПК, тьй като не е посочен същестаен елемент от неговото
съдържание, а именно общият размер на кредита. За действителността на
договора е необходимо в общия размер на кредита да е правилно посочена
сумата, която реално подлежи на получаване от кредитополучателя, как се
изплаща същата /в брой или по банкова сметка/ и кога следва да бъде
изплатена. В случая липсвало дори формално посочване на размера на
отпуснатия заем. Също така липсвало посочване на начина, по който ще бъде
изплатена сумата, както и в какъв срок. В нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 от
ЗПК кредиторът се е задоволил единствено с вписване в договора на
абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР, като липсва
разписана методика за формиране годишния процент на разходите по кредита
/кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в
договора ГПР/. Посочен е лихвен процент по кредита — 36.00 %, който е
фиксиран/, но освен възнаградителната лихва в съдържаиието на договора не
са включени другите действия, индивидуализирани по вид и с посочен размер
на дължимите такси за извършването им, поради което ответникът не е имал
право да формира размер на ГПР от 43.16 %. Липсвало посочване на
останалите компоненти от лихвения процент, записани в чл. 11, ал. 1, т. 9 от
ЗПК, а именно условията за прилагането му, както и периодите, условията и
процедyрите за промяна на лихвения процент. Наред с това клаузата за
възнаградителна лихва в размер на 36 % по договора за кредит била нищожна
поради противоречие с добрите нрави. Определеният от кредитора размер на
възнаградителната лихва надвишавала трикратния размер на законовата лихва
за необезпечени заеми, респективно двукратния размер на законната лихва за
обезпечени заеми. В този смисъл е съдебната практика на ВКС, която приема,
че при формирана на възнаградителната лихва, макар нормативно да не е
установен императивен лимит, обективен критерий за добросъвестното й
определяне може да бъде размерът на законната лихва, без последният да
може да се приеме като максимален размер. В тази връзка недействителността
на уговорката относно договорната лихва води до нищожност и на целия
договор на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 вр. чл. 22 от ЗПК. договорът за
потребителски кредит е сключен и в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В
същия липсвала ясно разписана методика на формиране на ГПР, в това число
кои компоненти, точно са включени в него и как се формира посочения с
договор размер, кои са допусканията, които са използвани при изчисляването.
Никъде в договора не била посочена и общата сума, дължима от потребителя,
като по този начин последният не знае сума в какъв размер следва да върне по
договора. В настоящия случай дължимото по Договора за възлагане на
поръчителство възнаграждение за поръчителство не е включено при
изчисляването на годишния процент на разходите. Предвид
обстоятелството,че договорът за потребителски кредит и договорът за
3
възлагане на поръчителство са сключени в един и същи ден, двете дружества
са свързани лица, както и че кредиторът е включил размера на
възнаграждението за гарант в погасителния план, който предоставя на
клиента, безспорно сочат, че разходът за гарант е бил известен на кредитора
към датата на сключване на договора за кредит. Обстоятелството дали е
правилно изчислен и посочен ГПР се установява на база изискванията на
единна формула, залегнала в Директива 2008/48/ЕО на ЕП и Съвета от 23
Април 2008г. относно договорите за потребителски кредити, поради което
същата има и нормативно значение. Гореописаното възнаграждение за
поръчителство безспорно попадало в изискванията на директивата — то било
предвидим общ разход, който обуславя сключването на договора при тези
условия и е предварително заложено като параметър. По тези съображения
след неговият размер да се включи в общия размер на разходите и от там в
ГПР. Счита че неправилното изчисляване и посочване е самостоятелно
основание за недействителност на договора. В подкрепа на това е и
обстоятелството, че посочването на ГПР е изведено като съществено условие
на договора по силата на ЗПК. Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният
процент на разходите по договор за кредит не може да бъде по висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България. В тази връзка счита, че кредиторът е нарушил императивното
правило на чл. 19, ал. 1 ЗПК и незаконосъобразно не е включил
възнаграждението за гарант в размера на ГПР. При условие, че същото беше
включено, действителният ГПР би възлизал на повече от 120 %. Ето защо
считам, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, водеща
до нищожност на договора като цяло, тьй като тьрговецът е заблудил
потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в отношенията по
договора. С тези си действия кредиторът е заобиколил изискванията на ЗПК за
точно посочване на финансовата тежест за длъжника. Договорът е за
потребителски кредит е сключен и в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 11 от 3ПК,
договорът за потребителски кредит следва да съдържа условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски, и последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването. Разпоредбата на т. 12 от същата алинея
допълва, че планът следва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска,
показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи. В
настоящия случай не се доказа наличието на изготвен погасителен план към
процесния договор за кредит, съдържащ разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата
на лихвения процент, и когато е приложимо - допълнителните разходи.
Договорът за кредит е сключен в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК, тьй
4
като в същия следва да бъде посочен лихвеният процент на ден. Посочените в
договора лихвени проценти са на годишна база. Чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК
изрично предвижда при посочване на условията за упражняване на право на
отказ на потребителя от договора, да е посочен лихвения процент на ден,
което липсва в процесния договор за кредит. Поради това и следвал и изводът,
че е нaлице недействителност на договора поради неспазването на изискване
на член 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК. Договорът за потребителски кредит е нищожен
на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, 2 и 3 от 33Д като противоречащ на закона и
заобикалящ го, както и като накърняващ добрите нрави. Предвид изложените
по-горе твърдения, договорът бил сключен в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9, т.
10, т. 11 и т. 20 от ЗПК. Наред с това договорът целял заобикаляне на чл. 19,
ал. 4 от ЗПК, съгласно който размерът на ГПР не може да надвишава повече от
5 пъти законната лихва. Това обстоятелство било видно и от клаузата на чл. 1,
ал. 2 от договора за кредит, където се поставя изискване за осигуряване на
обезпечение по договора, като се поставят многобройни и неизпълними от
потребителя условия, водещи единствено до обезпечаване на договора с
„одобрено от кредитодателя дружество-поръчител" срещу допълнително
възнаграждение. В процесния случай за усвоен кредит от 1000 лв. от
потребителя се изисква да заплати възнаграждение за поръчителство в размер
на 1418.13 лв., тоест сума, по-висока дори от размера на усвоената главница.
Именно по тази причина и договорът се явявал недействителен и като
противоречащ на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
Процесният договор за кредит бил сключен в нарушение на правилата на чл.
10, ал. 1 от ЗПК, тьй като противоречал на правилата за форма на договора за
кредит, в същия липсват волеизявленията на страните, както и не отговарял и
на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги и Закона за потребителския кредит). Договорът не бил сключен нито
на хартия, нито на „друг траен носител" по смисьла на чл. 10, ал. 1 ЗПК, като в
същия липсвали както саморъчни, така и електронни подписи. Соченото
обстоятелство водело нищожността на целия договор на основание чл. 10, ал.
1 във вр. чл. 22 от ЗПК. Предвид всичко изложено до тук,считам че договорът
за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК и чл. 26 от
33Д. По повод договора за възлагане на поръчителство, същият се явява
нищожен на основание чл. 26 от 33Д и чл. 146, ал. 1 от 33II. Договорът за
предоставяне на поръчителство също е сключен в нарушение на правилата на
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Същият е сключен
в разрез с правилата за форма на договора, в него липсват волеизявленията на
страните, както и не отговаря и на изискванията на Закона за електронния
документ и електронките удостоверителни услуги и Закона за потребителския
кредит. Процесният договор за възлагане на поръчителство е нищожен и на
основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД. На първо място задължителното изискване
за представяне на обезпечение след сключването на договора за кредит е в
противоречие с преведеното в чл. 16 от ЗПК изискване към доставчика на
5
финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да
предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените
гаранции. На следващо място изискванията за предоставяне в срок от 5 дни на
поръчителство от две физически лица на постоянен трудов договор, с
определен доход и np., както и изискването за предоставяне на гаранция от
банка, на практика са неизпълними. С поставянето на две практически
неизпълними условия за предоставяне на обезпечение по кредита, длъжникът
съзнателно е доведен до необходимостта да сключи възмезден договор за
възлагане на поръчителство и то с одобрено от заемодателя дружество гарант.
Горно се потвърждава и от факта, че договорът с гарантиращото дружество е
сключен в деня, в който с сключен договорът за кредит. Със сключването на
договор за възлагане на поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване
на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което
е уговорено по друго правоотношение. В случая ищецът, като кредитоискател
по договоря за заем, е икономически по-слабият субект в правоотношението и
за него практически липсва каквато и да било свобода да договаря условията,
при които "Кредит Гаранция" ЕООД ще му предостави гаранция. На
изложените съображения намира, че процесният договор за възлагане на
поръчителство противоречи на общо установените житейски норми за
справедливост и добросъвестност. Налице е неоправдано разместване на
имуществени блага, при което едно лице очевидно тьрпи значителна загуба, а
друго се обогатява, поради което трябва да се приеме, че сключеният договор
за предоставяне на гаранция накърнява добрите нрави и следва да бъде
прогласен за нищожен на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД. Процесният
договор за предоставяне на гаранция е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр.
2 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1, пр. 2 33Д нищожни са
договорите, които заобикалят закона. Заобикаляне на закона е напице, когато
страните се опитват да посгигнат забранен от закона резултат чрез
сключването на отделни съглашения, както и чрез сключването на повече
сделки, всяка от които, разгледана без връзка с другите, е валидна —
нищожни са цялата поредица от сделки. В конкретния случай засегната страна
има качеството "потребител", за чиито права и интереси ЗЗП налага висока
степен на защита. Законодателството на Съюза в областта на защитата на
потребителите освек това допринася за правилното функциониране на
вътрешния пазар. То има за цел да гарантира, че отношенията между
стопанските субекти и потребителите са справедливи и прозрачни,което като
крайна цел подпомага общото благосъстояние на европейските потребители и
икономиката на Съюза. Следователно при преценка действителността на
договора за възлагане на поръчителство, то същият следва да се разглежда
наред с договора за кредит, който обезпечава. Включвайки възнаграждението
по договора за възлагане на поръчителство като разход по кредита, при
изчислението на ГПР същият се явява с размер многократно надвишаващ
максималния такъв, според чл. 19, ал. 4 3ПК. Сключването на договора за
възлагане на поръчителство е не гарантиране изпълнението на задълженията
6
по договора за кредит, а кредиторът да получи допълнително възнаграждение,
следователно заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, то този договор е
нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, Процесният договор за
възлагане на поръчителство е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, np. 1 ЗЗД.
До колкото договорът за кредит и договорът за възлагане на поръчителство са
функционално свързани, то последният също се явява нищожен на основание
чл. 26, ал. 1, пр. 1 3ЗД - противоречи на повелителни норми на закона (чл. 146,
ал. 1 ЗЗП, вр. чл. 24 ЗПК). Процесният договор за възлагане на поръчителство
е нищожен на основакие чл. 26, ал. 2, пр. 4 от 3ЗД. Договорът за възлагане на
поръчителство е нищожен, тъй като същият се явява лишен от основание,
предвид нищожността на договора за кредит, който той обезпечава и във
връзка с който е сключен. В случая липсва необходимостта от възникване на
правоотношението по договора за възлагане на поръчителство. Последният е
нищожен и на самостоятелно основание, отново поради липса на кауза за
неговото сключване. Видно от съдържанието на договора, за дружеството-
гарант е уговорено възнаграждение срещу задължението за поемане наравно с
длъжника отговорността за плащане на сумите по кредита. Следователно
гарантьт получава едно възнаграждение, без реално да съществува истинско
насрещно задължение за него, доколкото сумите, които е платил подлежат на
възстановяване. За длъжника пък заплащането на възнаграждението се явява
безпредметно, защото той всякога ще дължи сумите по кредита и няма да се
освободи от задължението си при погасяването на кредита от гаранта. В този
смисъл не само, че е налице нееквивалентност на престациите, но в случая и
липсва престация на една от страните по договора — гарантът, поради което и
този договор се явява недействителен като лишен от основание за неговото
сключване. Наред с изложеното и до колкото договорът за възлагане на
поръчителство се явява акцесорен спрямо договора за потребителски кредит, а
последният е нищожен по изложените по-горе обстоятелства, то нищожността
на главната сделка влече след себе си и нищожността на акцесорната сделка —
договора за възлагане на поръчителство.
Фактическата искова претенция е съдът да постанови решение, с което:
- да прогласи за недействителен Договор за потребителски кредит тип
„Кредитна линия" № 3-1-10947-309073, сключен между Т. Т. Ч., ЕГН:
********** и ,,Кеш Кредит Мобайл" ЕАД с ЕИК: *********, поради
нарушение на разпоредбите на Закона за задълженията и договорите, Закона
за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите;
- да прогласи за недействителен Договор за възлагане на поръчителство от
27.01.2024г., сключен между Т. Т. Ч., ЕГН: ********** и "КРЕДИТ
ГАРАНЦИЯ" ЕООД, ЕИК: ********* по повод обезпечаването на Договор за
потребителски кредит тип „Кредитна линия" № 3-1-10947-309073 поради
нарушение на разпоредбите на Закона за задълженията и договорите, Закона
за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите.
Депозиран е отговор в срок от ответника „Кредит Гаранция ЕООД, в който
7
моли съда да постанови решение при признаване на иска, като приложи чл.
237 ГПК. Предвид направеното признаване на иска, моли на основание чл. 78,
ал. 2 от ГПК в тежест на „Кредит Гаранция" ЕООД да не бъдат възлагани
разноски, тъй като с поведението си представляваното от адв. дружество не е
давало повод за завеждане на делото. В настоящия случай били налице и двете
визирани предпоставки, за възлагане на разноските в тежест на ищцата, а
именно — с настоящия отговор Дружеството признава предявения от ищеца
иска като основателен, а с извън процесуалното си поведение не е дало повод
за завеждането на процесния иск. Предвид всичко изложено моли съда да
приеме, че предявеният иск е основателен, като постанови решение по чл. 237
от ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Депозиран е отговор и от ответника „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ" , в който се
оспорват предявените искове. Изложените в исковата молба твърдения били
неправилни, необосновани и противоречащи с вьзникналите между страните
правоотношения и относимите към правния спор доказателства. Договорът за
кредит тип „Кредитна линия" съдържал всички, предвидени в чл. 11 от Закона
за потребителския кредит реквизити, като включителко отговаря на всички
изисквания на действащото в Република България законодателство, предвид
което счита, че същият е действителен. Абсолютно противоречащи на
действителността и доказателствата по делото са, че ответникът „Кеш Кредит
Мобайл" ЕАД е събирал суми по двата договора — този за кредит и този за
възлагане на поръчителство. Така посоченото твърдения противоречи и на
предоставените към исковата молба разписки и преводни нареждания.
Оспорва изложените в исковата молба аргументи за недействителност на
договора за потребителски кредит поради накърняване на добрите нрави.
Законът за потребителския кредит (ЗПIС) е специален спрямо общите норми,
включително разпоредбите на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД),
уговарящи предоставянето на заеми и недействителността. Специална спрямо
чл. 26 от З3Д се явяват и нормите на чл. 20, чл. 21 и чл. 22 от ЗПК, където
изчерпателно са изброени основанията, на които договорът за потребителски
кредит или клаузи от него са недействителни. В тази връзка и изложените
твърдения за нарушение на добрите нрави при сключването на договора били
неправилни и неоснователни. Цитираната в исковата молба в тази връзка
практика била абсолютно неактуална и постановена в периода преди влизане
на сила на ЗПК. Оспорва и изложените доводи за нищожност на лихвата в
размер на 36 % поради твърдяното й противоречие с добрите нрави. Законът
за потребителския кредит бил специален спрямо общите норми, включително
разпоредбите на Закона за задълженията и договорите, уговарящи
предоставянето на заеми и недействителността. Специална спрямо чл. 26 от
33Д се явява и нормата на чл. 22 от ЗПК, където изчерпателно са иsброени
основанията, на които договорът за потребителски кредит може да бъде
обявен за недействителен. Нещо повече, Законът за потребителския кредит
предоставял на потребителя специфична защита срещу завишени стойности
8
на възнаградителната лихва, като в същия е уговорена горна граница на
Годишния процент на разходите, в който се включва като основен компонент
именно лихвения процент. Оспорва изложените в исковата молба твърдения за
недействителност на договора, тьй като кредиторът не е извършвал оценка на
кредитоспособността. Такава оценка била извършена, като видно и от
резултата от кредитното правоотношение, а именно предсрочното погасяване
на задълженията, то направената оценка се е оказала правилна и адекватна.
Изискването за обезпечаване на потребителския кредит нямало нищо общо с
извършването на кредитна оценка от потребителя, като изискването за
обезпечаване било разписано именно в изпълнение на разписаните в
Директива 2008/48 и ЗПК разпоредби. В тази връзка абсолютно неправилни и
в явно противоречие както с българското законодателство,така и на
Европейския съюз, били твърденията за това, че уговарянето на задължение за
обезпеченост на договора за потребителски кредит е в пряко противоречие със
съображение 26 от Директива 2008/48 по повод задължението за кредитора за
предварителна оценка на кредитоспособността. Оспорва и изложените
твърдения за наличието на неравноправноправност на договора на основание
чл. 146 от ЗЗП.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в
тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното: Видно
от приетия като доказателство по делото Договор №3-1-10947-309073 за
потребителски кредит тип Кредитна линия- на момента от 27.1.2024г., „Кеш
Кредит Мобайл“ЕАД е предоставило на Т. Т. Ч. потребителски кредит под
формата на кредит тип „Кредитна линия- на момента“. Кредитополучателят
има право да усвоява и погасява многократно, изцяло или частично,
възстановени суми до размера на предоставения кредитен лимит. Съгласно
разпоредбата на чл.1 ал.2 от Договора, кредитополучателят и ищца по делото
се съгласява в 5-дневен срок от одобрено искане за усвояване на всяка сума в
рамките на кредитния лимит да осигури като обезпечение по кредита си
поръчителство от страна на две ФЛ, наети на безсрочен трудов договор с
минимално брутно месечно възнаграждение за всеки в размер на 1500 лева;
одобрено от кредитора дружество поръчител или неотменима банкова
гаранция от одобрена от кредитора банка. В Договора е посочено, че
минималната сума, която може да бъде усвоена по кредита е 300 лева, а
кредитния лимит е 2000 лева. Годишният лихвен процент по кредита е 36%.
ГПР е отразен в Приложение №1, представляващо неразделна част от
Договора. Договорът е сключен за неопределен срок. По делото не е
представен като доказателство Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити, от който да е виден
общия размер на предоставения кредит. Представен е погасителен план на
възнаграждението за обезпечение, като видно от същия е, че дължимата
месечна вноска е в размер на 157.57 лева или за 9 месеца общата дължима
сума е 1418.13 лева. Първата вноска е дължима на 27.2.2024г., а последната на
27.10.2024г. На 27.1.2024г. между „Кредит Гаранция“ЕООД и ищцата е бил
9
сключен Договор за възлагане на поръчителство. Съгласно този договор,
поръчителят поема задължение да отговаря солидарно за всички задължения
на ищеца при условията и за срока на процесния Договор за потребителски
кредит тип Кредитна линия- на момента от 27.1.2024г., сключен между „Кеш
Кредит Мобайл“ЕАД и ищцата. В чл.2 ал.1 от Договора е предвидено, че за
оценяването и поемането на задължението за поръчителстване по кредита,
клиентът заплаща на поръчителя възнаграждение в размер, зависещ от
размера на кредита, размера на всяка усвоена сума, срока за изпълнение на
задълженията по кредита, редовността на клиента при получаване на кредити
и други показатели, свързани с кредитоспособността и лоялността на клиента.
Страните се договарят възнаграждението за поръчителя да бъде заплащано на
части, съгласно Погасителния план.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи: Безспорно установено по делото е, че на 27.1.2024г.
ищецът е сключила с „Кеш Кредит Мобайл“ЕАД Договор за потребителски
кредит тип Кредитна линия- на момента, съгласно който й е бил предоставен
кредит в размер на 1000 лева, който е трябвало да върне на 9 месечни вноски,
ведно с лихва от 36%, неоспорено от страните. Няма спор и относно това, че
съгласно изискване на горепосочения Договор, ищеца е трябвало да
предостави обезпечение по кредита, изразяващо се в предоставяне на
поръчителство от втория ответник „Кредит Гаранция“ЕООД, като в тази
връзка е бил сключен Договор за възлагане на поръчителство от същата дата
27.1.2024г., съгласно който ищеца е трябвало да заплати на поръчителя
възнаграждение на вноски, съгласно погасителен план в размер 1418.13 лева.
Безспорно установено е, че горепосочените вноски за възнаграждение на
поръчителя е трябвало да бъдат платени от ищеца на първия ответник
разсрочено заедно с месечните вноски по договора за кредит. Не се твърди
плащане по договора. Спорно по делото е нищожни ли са клаузата на чл.1 ал.2
от Договора за потребителски кредит, респ. целия Договор, както и Договора
за възлагане на поръчителство. Изхождайки от предмета на процесния
Договор за потребителски кредит тип Кредитна линия- на момента от
27.1.2024г. и страните по него – физическо лице, което при сключване на
контракта действа извън рамките на своята професионална компетентност и
финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗКИ, предоставяща кредита
в рамките на своята търговска дейност, съдът приема, че процесния договор
има характеристиките на договор за потребителски кредит, чиято правна
уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предявява строги
изисквания за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит,
уредени в глава трета, чл.10 и чл.11 от ЗПК. За да бъде даден отговор на
въпроса дали процесния договор или клаузи от него са нищожни, поради
противоречие със закона, следва да се имат предвид разпоредбите на глава VІ
от ЗПК- „Недействителност на договора за потребителски кредит.
Неравноправни клаузи“, сред които е и чл.22, съгласно който когато не са
спазени изискванията на чл.10 ал.1 ,чл.11 ал.1 т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12 ал.1 –
10
9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според т.9 и т.10 на
чл.11 от ЗПК, договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита,
условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който
е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР в приложение №1 начин.
Неспазването на всяко едно от посочените изисквания, законът санкционира с
недействителност на договора- чл.22 от ЗПК. Според разпоредбата на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента
на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение №1 начин. Съгласно разпоредбата на чл.1 ал.2
от Договора, усвояването на сумата, предмет на кредита, е обусловено от
предоставяне на поръчителство от одобрено от „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД
юридическо лице, вследствие на което между ответника и „Кредит
Гаранция“ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство срещу
уговорено възнаграждение. Ищецът и кредитора „Кеш Кредит Мобайл“ЕАД в
чл.1 ал.2 от процесния Договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия
- на момента“ са уговорили в 5 дневен срок от одобрено искане за усвояване на
всяка сума в рамките на кредитния лимит по Договора, ищцата Ч. да осигури
едно от следните обезпечения по кредита: 1) две физически лица- поръчители,
които да отговарят на следните, кумулативно поставени изисквания: да са
наети на безсрочен трудов договор с минимално брутно месечно
възнаграждение за всеки в размер на 1500 лева; 2) одобрено от кредитора
дружество поръчител или 3) неотменима и безусловна банкова гаранция от
одобрена от „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД банка, съгласно списък с одобрени от
кредитора банки. В тази връзка, на същата дата, между ищеца и ответника е
бил сключен и процесния Договор за възлагане на поръчителство, с който е
обезпечено задължението, което ищеца има към своя кредитор. От
приложения към Договора за възлагане на поръчителство Погасителен план е
видно, че при получаване на кредит от 1000 лева, който ищеца трябва да върне
на 9 равни месечни вноски от 157.57 лева всяка, тя ежемесечно следва да
плаща на „Кеш Кредит Мобайл“ЕАД и вноска, представляваща
възнаграждение за поръчителство от 157.57 лева. По този начин, общо
дължимия размер на възнаграждението за поръчителство е 1418.13 лева. На
следващо място съдът счита, че клаузата на чл.1 ал.2 от договора за
потребителски кредит от 27.1.2024г. и съпоставянето й с естеството на
сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето
същество тя представлява скрит разход за длъжника (който кредиторът е
прикрил обозначавайки го единствено като „обезпечение“, без да посочи
конкретната стойност на това обезпечение и как същото ще се отрази на
11
разходите по кредита). Кредиторът не включва възнаграждението по т.нар. от
него „обезпечение” към ГПР по договора, като стремежът му е по този начин
да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в
същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от
потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Предвид това е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи,
които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение
да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В
конкретния случай въобще не е посочен размера на ГПР, като от
съдържанието на договора не може да се направи и извод за това кои точно
разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Същевременно,
предвид предпоставките, при които става изискуемо възнаграждението за
„обезпечение“, то е с характер на сигурен разход за потребителя и следва да
бъде включено изначално при формирането на ГПР. В случай, че
възнаграждението за „обезпечение” беше включено в ГПР, размерът му би
нараснал в пъти над допустимото. В тази връзка следва да се има предвид не
само факта, че в тежест на потребителя се възлага заплащането на
допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс, но и
обстоятелството, че ако това обстоятелство му бе известно (чрез изначалното
му включване в разходите по кредита), то той не би сключил договора. Всичко
това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо
кредитора и на практика той няма информация колко точно (като сума в лева)
е оскъпяването му по кредита. Целта на чл.19 ал.1 от ЗПК е на потребителя да
се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите,
които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи
информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От
посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от
ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен
процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и
изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът
ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. В конкретния случай,
това е особено съществено предвид обстоятелството, че съобразно приетия по
делото погасителен план, възнаграждението за предоставеното поръчителство
възлиза на 1418.13 лева, при чиста стойност на предоставения финансов
ресурс от 1000 лв. Тоест, явно е, че възнаграждението за поръчителство е в
размер по-висок от този на предоставената сума и че е налице пълно
разминаване между посочения в договора ГПР, дължимата сума за заплащане
и действително дължимата величина в края на заемния период.
Предварително наложената идентификация от кредитора кой може да бъде
12
поръчител по отпускани от него кредити като обезпечение, не отчита интереса
на потребителя Ч., а само този на кредитодателя, което води до
неравнопоставеност в правата и задълженията на страните. В случая правата
на потребителя не са защитени, защото тя няма свободата и неограничената
възможност да избере такъв поръчител, чрез който може успешно да обезпечи
задължението си към кредитора и да си учреди с него безплатно
поръчителство, доколкото в конкретния договор за предоставяне на
поръчителство, поръчителстването е платено от потребителя на поръчителя
„Кредит Гаранция“ ЕООД с възнаграждение, което е в размер 1418.13 лева и е
почти два пъти по-високо от размера на отпуснатия кредит. От анализът на
доказателствата и клаузите на сключените между страните договори се налага
изводът, че потребителят не е имала право на избор на поръчител и
възможност за индивидуално договаряне. Това води до значително
неравновесие на правата на потребителя и търговеца и не отговаря на
изискването за добросъвестност, като лишава длъжника от право на избор и
от възможност за индивидуално договаряне. Всичко това води до извод, че
клаузата на чл.1 ал.2 от процесния Договор за кредит е неравноправна и
противоречи на добрите нрави, което я прави и нищожна. Същевременно
съдът счита, че нищожен е и самия Договор за потребителски кредит тип
Кредитна линия- на момента от 27.1.2024г., сключен между страните, за което
обстоятелство съдът е длъжен да следи служебно. В §1, т. 2 от ДР на ЗПК е
дадена легална дефиниция за "Обща сума, дължима от потребителя" и това е
сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на
потребителя. Посочено е, че как се изчислява ГПР, като реално не става ясен
неговия действителен размер, нито от какво се формира той. Не са посочени
взетите предвид допускания, каквото е изискването на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК.
В Договора, доколкото не са представени Общи условия липсва конкретизация
относно начина, по който е формиран посочения ГПР, което води до неяснота
относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на
основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин
/чл.10 ал.1 от 11 ЗПК/. В общата сума не е включено допълнителното плащане
за възнаграждение за поръчителя „Кредит Гаранция“ЕООД от общо 1418.13
лева или по 157.57 лева месечно. На следващо място, трябва да се има
предвид, че в чл.19 ал.1 от ЗПК е предвидено, че годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит, то със сключването на договора за поръчителство,
кредиторът е предвидил възнаграждение за поръчителство, което по своята
същност представлява разход, пряко свързан с договора за потребителски
кредит и невключването на това възнаграждение в общите разходи по кредита
представлява заобикаляне на забраната на чл.19,ал.2 от ЗПК. При включването
на този допълнителен разход в общия размер на разходите, ГПР по сключения
договор за кредит, значително ще надхвърли и при това многократно,
законово определения максимален размер на ГПР, който е пет пъти размера на
13
законната лихва за просрочени задължения в лева. В този смисъл,
обстоятелствата относно включените в ГПР компоненти следва да бъдат ясно
посочени при сключване на договора, за да може потребителя да прецени дали
да сключи договора за кредит при така определените условия за връщането на
заетата сума. Предвид горното, посочените в договора размери на годишния
процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, не
съответстват на действително уговорените такива. Налице е неяснота при
определяне на ГПР, което води до недействителност на договора /чл.22 ЗПК/.
Действително, съгласно разпоредбата на чл.26 ал.4 от ЗЗД, нищожността на
отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по
право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи,
че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая не е
налице нито една от тези две хипотези- нищожната клауза на процесния
договор за кредит относно определянето на ГПР да бъде заместена по право
от повелителни норми на закона, или че договора за потребителски кредит би
бил сключен и ако в него не е включена клаузата определяща ГПР, тъй като
той е въведен като изрично изискване в чл.11 ал.1 т.9 и т.10 от ЗПК. Поради
това, в настоящия случай не е приложима нормата на чл.26 ал.4 от ЗЗД и
нищожността на посочената по-горе клауза от договора обуславя
недействителността на целия договор за потребителски кредит. На следващо
място, предвид събраните по делото доказателства, съдът намира, че
сключения между ищцата и „Кредит Гаранция“ЕООД Договор за възлагане на
поръчителство от 27.1.2024г. е нищожен, поради противоречие с добрите
нрави, на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, като освен това счита ,че този договор е
нищожен и защото посредством него се заобикаля императивната норма на
чл.19 ал.4 от ЗПК, установяваща максимален размер на ГПР. В настоящият
случай, ищецът и кредитора „Кеш Кредит Мобайл“ЕАД в процесния Договор
за потребителски кредит тип „Кредитна линия - на момента“ от 27.1.2024г. са
уговорили в 5-дневен срок от одобрено искане за усвояване на всяка сума в
рамките на кредитния лимит по Договора, Ч. да осигури едно от следните
обезпечения по кредита: 1) две физически лица- поръчители, които да
отговарят на следните, кумулативно поставени изисквания: да са наети на
безсрочен трудов договор с минимално брутно месечно възнаграждение за
всеки в размер на 1500 лева; 2) одобрено от кредитора дружество- поръчител
или 3) неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от „Кеш
Кредит Мобайл“ ЕАД банка, съгласно списък с одобрени от кредитора банки.
В тази връзка, на същата дата, между ищеца и ответника е бил сключен и
процесния Договор за възлагане на поръчителство, с който е обезпечено
задължението, което ищеца има към своя кредитор. От хронологията на
съставяне на документите, свързани с предоставянето на кредита може да се
направи извод, че ищцата е задължена да сключи договора за възлагане на
поръчителство с одобрено от кредитора дружество, още към момента на
сключване на договора за кредит (и двата договора са сключени на
27.1.2024г.). Предвид това, от една страна кредиторът изобщо не изчаква да
14
изтече срокът от пет дни, в който длъжникът би могъл да предостави някое
измежду другите две обезпечения, а от друга, поставя сключването на
договора за поръчителство с избрано дружество, като неотменимо условие за
предоставянето на кредита. В този смисъл намирането на двама поръчители,
които да отговарят на определени от кредитора условия досежно получаван
доход и то в месечен размер по-висок от този на предоставения кредит, както
и предоставянето на банкова гаранция от одобрена от кредитора Банка, което
пък от своя страна е свързано със заплащането на допълнителни банкови
такси, води до изключително затруднение кредитополучателя да използва
някое от тези две обезпечения, като почти не му оставя възможност да избере
нещо различно от това да избере обвързването с дружество поръчител,
посочено от „Кеш Кредит Мобайл“ЕАД. По този начин, с поставянето на
практически неизпълними условия за предоставяне на обезпечение по
кредита, длъжникът съзнателно е доведен от страна на кредитора до
необходимостта да сключи възмезден договор за предоставяне на
поръчителство, като единствен възможен начин да получи необходимия му
кредит. На следващо място, съдът счита, че процесния договор за възлагане на
поръчителство от 27.1.2024г. е нищожен поради противоречие с добрите
нрави и поради това, че с него, срещу поетото от ответника задължение за
поръчителство по горепосочения договор за потребителски кредит, Ч. се е
задължила да плати възнаграждение на поръчителя чийто общ размер за 9
месеца възлиза на 1418.13 лева и е по-висок от общия размер на всички
плащания по договора за кредит. Съгласно практиката на ВКС, противоречие
с добрите нрави е налице, когато сделката противоречи на общо установените
нравствено етични правила на морала, когато се нарушава правен принцип,
който макар и да не е изрично формулиран законодателно, спазването му е
проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право.
Понятието „добри нрави“ предполага известна еквивалентност на насрещните
престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение,
водещо до нищожност на сделката. Преценката за нищожност поради
накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай
към момента на сключване на договора. Вярно е, че чл.9 от ЗЗД предвижда
свобода на договарянето, позволяваща на двете страни да направят конкретна
преценка относно необходимостта от насрещните престации и тяхната
взаимна еквивалентност, но все пак тази свобода се рамкира от приложимите
към правоотношението законови разпоредби и от “добрите нрави”.
Нарушаването на императивно поставените корективи води до нищожност на
сделката. В случая, кредитоискателят е икономически по- слабият субект на
правоотношението, за когото практически липсва каквато и да било свобода
да договаря условията, при които „Кредит Гаранция" ЕООД да му предостави
поръчителство. В същото време поръчителят по договора, който е и
икономически по- силният субект, разполага и със защитата на чл. 143 ал. 1 от
ЗЗД, която му дава възможност да иска от длъжника главницата, лихвите и
разноските, които е платил, както и законна лихва върху платените суми от
15
датата на плащането. Т.е. поетия от поръчителя риск при предоставянето на
поръчителство е напълно покрит от предвидената законова защита, а размерът
на уговореното възнаграждение за предоставянето на поръчителство, който
надвишава размера на предоставения кредит, е абсолютно необоснован и
несъответен на този риск. Съгласно разпоредбата на чл.26 ал.1 предл.2 от ЗЗД,
нищожни са договорите, който заобикалят закона. В настоящият случай, със
сключването на Договора за възлагане на поръчителство от 27.1.2024г.,
съгласно който ищеца е трябвало да заплати в полза на своя кредитор и
възнаграждение за поръчителство, което надвишава значително
предоставената му в кредит сума, се цели заобикаляне на разпоредбата на
чл.19 ал.4 от ЗПК, съгласно която ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в лева и валута,
определена с постановление на МС на Р.България. Това е така, доколкото със
сключването на процесния договор в тежест на кредитополучателя се възлага
да заплати допълнителни разноски, които в случай, че бяха включени в ГПР
по договора за кредит биха довели до нарушение на горепосочената
разпоредба на чл.19 ал.4 от ЗПК и съответно нищожност на същата. Предвид
изложеното, съдът счита, че сключения между страните Договор за възлагане
на поръчителство от 27.1.2024г., е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД,
като противоречащ на добрите нрави и имащ за цел заобикаляне на
разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, поради което предявения иск се явява
основателен и доказан. С оглед на това, предявените против „Кеш Кредит
Мобайл“ЕАД и „Кредит Гаранция“ЕООД искове с правно основание чл.26
ал.1 от ЗЗД- за прогласяване нищожността на Договор №3-1-10947-309073 за
потребителски кредит тип Кредитна линия- на момента от 27.1.2024г.,
респ.Договор за възлагане на поръчителство от 27.1.2024г. се явяват
основателни и доказани.
При този изход на делото, ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ищеца направените по делото разноски. Видно от представения по
делото Договор за правни услуги е, че ищцата е упълномощила адв.Н. И. от
Адв.колегия-София да я представлява в настоящото производство, като
съгласно Договор за правна защита и съдействие от 13.1.2025г. ищцата е
представила списък на разноски по чл. 80 ГПК, с който се претендират сумите
от : 53,00 лв. (петдесет и три лева) заплатена държавна такса за иска срещу
„Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД – от която такса за разглеждане на исковата
претенция – 50,00 лв. и такса по чл. 102з ГПК – 3,00 лв. , 59.73 лв. (петдесет и
девет лева и седемдесет и три стотинки) заплатена държавна такса за иска
срещу и претендирани от „Кредит Гаранция“ ЕООД с ЕИК ********* – от
която такса за разглеждане на исковата претенция – 56.73 лв. и такса по чл.
102з ГПК – 3,00 лв. Претендирани разноски по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от
16
ЗАдв: 415.59 лв. (четиристотин и петнадесет лева и петдесет и девет
стотинки) претендирани от „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД с ЕИК *********
пряко в полза на адв. Н. И. И. с ЕГН ********** определени съобразно чл. 2,
ал. 5 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа; 441.81 лв. (четиристотин четиридесет и
един лева и осемдесет и една стотинки) претендирани от „Кредит Гаранция“
ЕООД с ЕИК ********* пряко в полза на адв. Н. И. И. с ЕГН **********
определени съобразно чл. 2, ал. 5 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.
Неоснователни се явяват изложените от ответника „Кредит Гаранция“ ЕООД
твърдения за недаване на повод за завеждане на процесното дело, както и
наличието на хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, още повече ответниците са
изисквали заплащането на суми и по двата договора. С поведението си
ответникът-гарант е станал повод за настоящото производство, тъй като
претендира и извънсъдебно процесната сума и участва съзнателно в едно
нищожно правоотношение. Не може да се допусне освобождаване на
отговорност на ответника-гарант, особено при положение, че сумите се
претендират и са осчетоводени като задължения, а в общите им условия
липсва механизъм за доброволно уреждане на настоящия спор.
Видно от представеното по делото адвокатско пълномощно е, че ищцата е
упълномощил адв.Н.И. да я представлява в настоящото производство, като от
Договора за правна помощ и съдействие се установява, че адвокатската правна
помощ се оказва по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА- безплатна адвокатска помощ
на материално затруднени лица. Съдебният състав счита, че не са
задължителни за съда, определените с приетата от Висшия адвокатски съвет
Наредба № 1 от 09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските
възнаграждения. По настоящото дело, предвид липсата на фактическа и
правна сложност на същото, както и с оглед проведените две открити съдебни
заседания, без явяване на адвоката, след като се следи и за баланса с правото
на адекватно възнаграждение на положения труд на адвоката - защита по един
иск, който обаче е идентичен с други многобройни производства, вкл. и
водени от същата страна, които са завършили с еднакъв правен резултат, което
води до значителен автоматизъм на работата на защитата, на основание чл. 38,
ал. 2, вр. ал.1, т.2 от ЗА, в полза на адв.И. следва да бъде определено
адвокатско възнаграждение в размер от по 200 лева поотделно за двата
17
обективно съединени иска, което е в границите за съответния вид дейност,
определени с чл. 25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
която не е издадена от съсловна организация, а въз основа на ПМС № 4/2006 г.
и следва да бъде заплатено поотделно от ответниците на адв. И. от САК.
Предвид разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК ответник „Кеш Кредит Мобайл“
ЕАД следва да бъде осъден да заплати на ищеца Т. Ч. деловодни разноски за
държавна такса в размер на 53 лева, ответника „Кредит Гаранция“ ЕООД –
деловодни разноски за заплатена ДТ в размер на 59.73 лв. (петдесет и девет
лева и седемдесет и три стотинки).
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен, по иска на Т. Т. Ч., ЕГН:**********, с
адрес: гр. Д**, бул. ****, бл. **, вх. **, ет. **, ап. ***, с ЛК *****, издадена от
МВР — Димитровград , чрез адвокат Н. И. И., Софийска адвокатска колегия, с
код по БУЛСТАТ ********* съдебен адрес: София, ул. "Гургулят" № 31, ет.1
против "КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ" ЕАД, ЕИК: *********, сьс седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. Зографски манастир № 15, вх. Г, ет. 6,
представлявано от Миладима Валериева Лалева и Велислава Велинова
Тенева, на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, Договор за потребителски кредит тип
„Кредитна линия" № 3-1-10947-309073 от 27.1.2024г., сключен между Т. Т. Ч.,
ЕГН: ********** и ,,Кеш Кредит Мобайл" ЕАД с ЕИК: *********.
ПРОГЛАСЯВА за нищожен, по иска на Т. Т. Ч., ЕГН:**********, с адрес:
гр. Д**, бул. ****, бл. **, вх. **, ет. **, ап. ***, с ЛК *****, издадена от МВР
— Димитровград , чрез адвокат Н. И. И., Софийска адвокатска колегия, с код
по БУЛСТАТ ********* съдебен адрес: София, ул. "Гургулят" № 31, ет.1
против "КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. Ал Стамболийски № 24, ет. 3, ап. 7,
представлявано от Лилия И.а Богоева — Гърбатова и Радостина Красимирова
Д.а, на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, Договор за възлагане на поръчителство
от 27.01.2024г., сключен между Т. Т. Ч., ЕГН: ********** и "КРЕДИТ
ГАРАНЦИЯ" ЕООД, ЕИК: ********* по повод обезпечаването на Договор за
потребителски кредит тип „Кредитна линия" № 3-1-10947-309073.
ОСЪЖДА „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ЕАД, с ЕИК 20237620, ДА
ЗАПЛАТИ на Т. Т. Ч., ЕГН:**********, направените по делото разноски в
размер на 53/петдесет и три/ лева.
ОСЪЖДА „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“ЕООД, с ЕИК *********, ДА
ЗАПЛАТИ на Т. Т. Ч., ЕГН:**********, направените по делото разноски в
размер на 59.73/петдесет и девет лева и 73 ст./.
18
ОСЪЖДА „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ЕАД, с ЕИК 20237620, да заплати
на адвокат Н. И. И., Софийска адвокатска колегия, с код по БУЛСТАТ
*********, адвокатско възнаграждение за осъществено на ищеца безплатно
процесуално представителство по делото, в размер на 200/двеста/ лева,
определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“ЕООД, с ЕИК ********* да заплати
на адвокат Н. И. И., Софийска адвокатска колегия, с код по БУЛСТАТ
*********, адвокатско възнаграждение за осъществено на ищеца безплатно
процесуално представителство по делото, в размер на 200/двеста/ лева,
определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Хасково в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
19