РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 28.06.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на шестнадесети ноември през
две хиляди и двадесета в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14714 по описа за 2016 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 430 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът „Ю.Б.“
АД твърди, че с Х.Н.Х.
и В.К.Е., е сключен договор за кредит за покупка на недвижим
имот № HL 42634/18.09.2008 г., усвоен от ответниците на траншове, в периода
30.09.2008 г. - 02.09.2014 г. , като на 30.09.2008 г. е усвоена сумата от
217 080 швейцарски франка. Сочи, че крайният срок за издължаване на
кредита е 30.09.2043 г., като за усвоената сума ответниците дължат на банката
годишна лихва в размер на 6 % годишно, формирана от сбора на договорна надбавка
от 1 пункт и базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски
франкове, който към момента на сключване на процесния договор е в размер на 5%.
В
исковата молба се сочи, че след сключването на договора за кредит, вземането на
банката е прехвърлено на „Б.Р.С.“ АД на 14.11.2008 г., който от своя страна
отново е прехвърлил вземането по кредита на ищеца на 27.05.2015 г., като се
твърди, че и за двете прехвърляния ответниците са били уведомени. Поддържа, че
с допълнителни споразумения от 20.05.2009 г., 03.02.2010 г., 11.04.2011 г.,
26.04.2011 г., 20.12.2011 г., 28.12. 2012
г., 28.02.2014 г., задълженията на кредитополучателите са преструктурирани,
като са въвеждани облекчени условия на погасяването на кредита.
Ищецът
„Ю.Б.“ АД твърди, че поради допуснато просрочие на главницата, считано от
02.10.2014 г., а на лихвата - от 02.07.2014 г., банката е обявила вземането си
по кредита за изцяло предсрочно изискуемо на 04.07.2016 г., чрез връчена по
реда на чл. 47 ГПК нотариална покана на кредитополучателите. Моли ответниците
да бъдат солидарно осъдени за горепосочените непогасени задължения, произтичащи
от сключения между страните по делото договор за кредит, както следва: сумата от 242 401,42 швейцарски франка -
главница, ведно със законна лихва от датата на завеждане на исковата молба -
25.11.2016 г.; 44 356,18 швейцарски франка - възнаградителна лихва за периода
02.09.2014 г. - 22.11.2016 г.; 964.09
швейцарски франка - мораторна лихва за периода 02.11.2014 г. - 22.11.2016 г.; 119,31
швейцарски франка - такса за администриране на просрочията по кредита за
периода 03.07.2014 г. - 22.11.2016 г.; 556,67 швейцарски франка - годишна
такса за управление на кредита за периода 02.07.2014 г. - 22.11.2016 г.; 534,32
швейцарски франка - имуществена застраховка за периода 21.10.2014 г. -
22.11.2016 г.; 219,60 лева - нотариална такса за периода 12.05.2016 г. - 22.11.2016
г.
Ответниците
Х.Н.Х. и В.К.Е., чрез назначения им особен представител адв. Ц. Т., оспорват
исковете като неоснователни. Твърдят, че вземането е изцяло погасено чрез
плащане, а при условията на евентуалност – че е погасено изцяло или частично по
давност. Оспорва се редовността на уведомяването за извършената цесия от
14.11.2008 г. и цесията от 27.05.2015 г. между ищеца и „Б.Р.С.“ АД, чрез
изпращането на нотариална покана, тъй като са нарушени изискванията на чл. 47 ГПК – не е спазен седмодневен интервал
от време между посещенията на адреса и нито едно от тях не е извършено в
неприсъствен ден. Твърди, че нередовното уведомяване на кредитополучателите за
двете цесии е довело до невъзможност за ответниците да разберат към кого следва
да погасяват задълженията си по кредита. Дори и да се приемело, че
уведомяването за цесиите е редовно, не било ясно към кое от двете дружества, за
какъв период и размер ответниците са имали задължения. В молба от 13.10.2020 г.
ответниците, чрез особения представител адв. Т., са релевирали възражения за
нищожност на клаузите за обявяване на предсрочна изискуемост на задълженията по
договора за кредит и за промяна на лихвения процент, както и клаузата за
погасяване на задължението в швейцарски франкове.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Видно от договор за кредит за покупка на
недвижим имот № HL 42634/18.09.2008 г., сключен между „Ю.Б.“ АД (с
предишно наименование „Юробанк и Еф Джи България“ АД), в качеството на
кредитодател, и Х.Н.Х. и В.К.Е., в качеството на кредитополучатели, банката е
предоставила кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на равностойността
в швейцарски франкове на сумата от 135 000 евро, по обявения курс „купува“
на швейцарски франк към евро на Централната банка в деня на усвояване на
кредита, като срокът за усвояване на сумите е до 3 месеца от подписване на
договора. Сумата в размер на равностойността в швейцарски франкове на 41 700
евро, е предназначен за покупка на недвижим имот, а останалата сума – за други
разплащания, съгласно чл. 1, ал. 1 от договора.
Съгласно
чл. 3, ал. 1 от договора за кредит, кредитополучателят дължи на банката годишна
лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент на „Ю.Б.“ АД за жилищни
кредити в швейцарски франкове (който към момента на сключване на договора е 5 %),
за съответния период на начисляване плюс договорна надбавка от един пункт.
При просрочие на дължимите погасителни вноски, както
и при предсрочна изискуемост, кредитополучателят дължи лихва в размер на сбора
от лихвата за редовна главница, плюс наказателна надбавка от 10 пункта. (чл. 3, ал. 3).
Видно от представената по делото нотариална
покана, същата не е връчена на при спазване на изискванията на чл. 47 ГПК –
настоящ адрес различен от постоянния,
като не е извършено връчване на настоящия адрес, поради което ефектът на фингирано връчване не
е настъпил. Ето защо съдът намира, че не следва да обсъжда заключението на
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, защото същата е съобразила
размера на дължимите суми, при настъпила предсрочна изискуемост на вземанията,
съгласно обстоятелствената част на исковата молба.
В чл. 6, ал. 2 от договора за кредит е предвидено, че погасяването на
кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен –
швейцарски франкове. Съдът съобрази
постановеното в решение № 295 от 22.02.2019 г., по т.д. № 3539/2015 г. по описа
на ВКС, ТК, II отд., че неравноправна е
неиндивидуално уговорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута,
последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя
и която не е съставено по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може
да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от
сключването на договора.
Това обстоятелство, не освобождава обаче
кредитополучателите от задължението да върнат получената сума по договора за
кредит, но съдът намира че следва да присъди дължимите суми в швейцарски
франкове, които да са платими в левовата им равностойност към датата на
първоначалното усвояване на кредита на основна част от него, а именно в левова
равностойност към 30.09.2008 г. (В този смисъл решение № 32 от 29.01.2021 г., по т. д.
№ 2184/2019 г. по описа на ВКС, ТК II отд.).
Съгласно
договора за кредит след предоставяне на сумата от банката кредитополучателите
дължат връщането й разсрочено, съгласно погасителния план, неразделна част от
договора. Крайният срок за погасяване на кредита, включително дължимите лихви е
420 месеца, считано от датата на усвояване. (чл. 5, ал. 1 от договора). За периода след 02.09.2014
г. не са ангажирани доказателства за плащания по договор за кредит, като видно
от справката приложена към исковата молба от ищеца, преди този период е
погасена сума общо в размер на 3521,86 швейцарски франка за главница и 68502,02
швейцарски франка за възнаградителна лихва.
В чл. 1, ал.
4 от договора за кредит, е предвидено че Х.Н.Х. и В.К.Е. дължат връщане на
кредита, и другите задължения по него, солидарно. С оглед извода на съда, че не
са настъпили предпоставките за предсрочна изискуемост на цялото задължение по
договора за кредит, съдът намира че следва да бъде присъдена непогасената главница,
по последния погасителен план – от 17.11.2016 г., до датата на приключване на
устните състезания по делото – 16.11.2020 г.
Дължима главница, определена по реда на чл. 162 ГПК, съобразявайки размера на вноските (20 387,77
швейцарски франка) и извършените плащания за
периода от 30.10.2008 г. до 28.04.2014 г. в размер на 3521, 86 швейцарски
франка (съгласно справката от банката по чл. 366 ГПК към исковата молба), до 16.11.2020 г., е в размер на 16 663, 38 швейцарски франка, която е дължима в левовата им равностойност към датата на усвояване на кредита -
30.09. 2008 г., до който
размер следва да бъде уважен иска за главница,
а за разликата до пълния предявен размер иска подлежи на отхвърляне.
Дължимата възнаградителна лихва за
периода от периода 02.09.2014 г. - 22.11.2016 г., определена по реда на чл. 162 ГПК, въз основа на погасителния план от 17.11.2016
г. , е в размер на 42 225, 24 швейцарски франка, в левовата им равностойност към датата на усвояване на кредита - 30.09.2008
г., в който размер следва да бъде уважен иска за възнаградителна лихва, а за
разликата до пълния предявен размер иска следва да бъде отхвърлен. Доколкото не
се установява по делото да е увеличен лихвения процент за възнаградителна
лихва, неотносимо е възражението на ответниците за нищожност на клауза за
едностранна промяна на лихвения процент.
С
оглед извода на съда, че не е дължимо цялото вземане при условията на
предсрочна изискуемост, на отхвърляне подлежат изцяло претендираните вземания за 964.09 швейцарски франка - мораторна лихва за периода 02.11.2014 г. - 22.11.2016 г.; 119,31
швейцарски франка - такса за администриране на просрочията по кредита за
периода 03.07.2014г. - 22.11.2016 г.; 556,67 швейцарски франка - годишна такса
за управление на кредита за периода 02.07.2014 г. - 22.11.2016 г.; 534,32
швейцарски франка - имуществена застраховка за периода 21.10.2014 г. -
22.11.2016 г.; 219,60 лева - нотариална такса за периода 12.05.2016 г. - 22.11.2016
г.
При този изход на спора на процесуалния представител
на ищеца следва да бъде заплатена сумата от 4228,75 лв. за държавна такса и
сумата от 1228,75 лв., за разноски за особен представител на ответниците,
съобразно уважената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА
Х.Н.Х.,
ЕГН **********,*** и В.К.Е., ЕГН **********,***, представлявани от особения
представител адв. Ц.З.Т.,***, солидарно да заплатят на „Ю.Б.“ АД, ***, на основание чл.
430 ТЗ, вр. чл. 79,
ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, по договор за кредит за покупка на недвижим имот
№ HL 42634/18.09.2008 г., следните суми:
- 16 663,38 швейцарски франка в левовата им
равностойност към датата на усвояване на кредита - 30.09.2008 г.,
представляваща падежирала главница, ведно със законна лихва от датата на
завеждане на исковата молба – 25.11.2016 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 16 663, 38 швейцарски франка до пълния предявен
размер от 242 401,42
швейцарски франка, дължими при предсрочна изискуемост на цялото задължение.
- 42 225,24 швейцарски франка в левовата
им равностойност към датата на усвояване на кредита 30.09.2008 г.,
представляваща възнаградителна лихва за периода 02.09.2014 г. - 22.11.2016 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата
над 42 225,58 швейцарски франка до пълния предявен размер от 44 356,18 швейцарски франка.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените искове от „Ю.Б.“ АД, ***, на основание чл.
430 ТЗ, вр. чл. 79,
ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да бъдат осъдени Х.Н.Х., ЕГН **********,***
и В.К.Е.,***, да заплатят солидарно следните суми: 964.09 швейцарски франка - мораторна лихва за
периода 02.11.2014 г. - 22.11.2016 г.; 119,31 швейцарски франка - такса за
администриране на просрочията по кредита за периода 03.07.2014 г. - 22.11.2016 г.; 556,67 швейцарски франка -
годишна такса за управление на кредита за периода 02.07.2014 г. - 22.11.2016 г.;
534,32 швейцарски франка - имуществена застраховка за периода 21.10.2014 г. -
22.11.2016 г.; 219,60 лева - нотариална такса за периода 12.05.2016 г. - 22.11.2016
г.
ОСЪЖДА Х.Н.Х., ЕГН **********,***
и В.К.Е., ЕГН **********,***, да заплатят на „Ю.Б.“ АД, ЕИК ********, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 4288,75 лв., представляваща разноски за държавна
такса и сумата от 1228,75 лв., разноски за особен представител, съобразно
уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: