Решение по дело №9087/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 4097
Дата: 28 октомври 2019 г.
Съдия: Весела Петрова Кърпачева
Дело: 20195330109087
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е   № 4097

 

гр. Пловдив, 28.10.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, III граждански състав, в публично заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА

 

при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 9087 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е по депозирана искова молба от „Макси Петрол” ЕООД – гр. Пловдив срещу А.С.К., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.327, ал.1 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи солидарно с купувача „Голдън респект” ЕООД, на ищеца следните суми: сумата от 967,29 лв. с ДДС, представляваща неплатена цена на продадено *****, 454.130 л., дължима по договор за продажба от 15.07.2016 г., за което от ищеца е издадена фактура № ********от 28.08.2018 г., както и сумата от 40,03 лв. – обезщетение за забава за периода от 04.09.2018 г. до 30.01.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в съда – 30.01.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 982/ 01.02.2019 г., по ч.гр.д. № 1605 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, XVII гр. състав.

В исковата молба се твърди, че ищецът по занятие продава горива и производни, чрез стопанисваната от него бензиностанция в гр. Пловдив – МАКСИ ПЕТРОЛ. Посочва, че по силата на писмен договор от 15.07.2016 г., сключен между ищеца и купувача „Голдън Респект” ЕООД, ищецът продал на купувача *****, 454.130 литра на единична цена 2,18 лв. за литър, или гориво на обща стойност 967,29 лв., за което бил съставен приемо-предавателен протокол от 28.08.2018 г. Съгласно чл.9, ал.1 от договора, цената на продадените в рамките на един календарен месец горива, стоки и услуги се заплащала в брой или по банков път, в срок до 5 дни след издаване на фактурата. От ищеца била издадена фактура № ********от 29.08.2018 г. за процесната сума, която била с падеж 03.09.2018 г. Поради неплащане в срок на задължението по фактурата ищецът начислил и обезщетение за забава в размер на 40,03 лв. за периода от 04.09.2018 г. до 30.01.2019 г. По силата на параграф 9 – Поръчителство, чл.16 от договора, ответникът, законен представител на „Голдън Респект” ЕООД бил поръчител на задълженията на купувача и се задължил солидарно с него да изпълнява задълженията по договора. Ищецът посочва, че за процесните вземания депозирал заявление по реда на чл.410 ГПК в шестмесечен срок от настъпване на падежа на вземането му, което станало повод за образуване на ч.гр.д. № 1605 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, XVIII гр.с. Заповедта за изпълнение до поръчителя била връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което обосновава правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове. Моли за тяхното уважаване и присъждане на сторените по делото разноски.

            В срока по чл.131, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника А.С.К.. Същият не се явява в откритото съдебно заседание и не е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие. Ответникът е уведомен за последиците на чл.238 ГПК.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните, намира следното:

Предявените обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.327, ал.1 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД са процесуално допустими – предявени са в законовия едномесечен срок по чл.415, ал.4 ГПК, след дадени от съда указания по реда на чл.415, ал.1, т.2 ГПК. Налице е идентичност между сумите, предмет на заповедното производство и тези, предмет на настоящото производство.

Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по чл.238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.

Процесуалният представител на ищцовото дружество в откритото съдебно заседание прави искане за постановяване на неприсъствено решение. Ответникът е редовно призован за датата на първото съдебно заседание на основание чл.44, ал.1 ГПК, видно от призовка – л.33 от делото. Препис от исковата молба също е връчен редовно на ответната страна при отказ на основание чл.44, ал.1 ГПК – л.27 от делото.

Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в чл.239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл.131, ал.1 ГПК, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не се е явил в първото съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това, от представените към исковата молба писмени доказателства – договор за продажба от 15.07.2016 г., фактура № ********/ 29.08.2018 г., приемо-предавателен протокол от 29.08.2018 г. изпълнителен лист от 10.05.2019 г., справка за изчисление на законна лихва от лихвен калкулатор, се прави изводът за вероятна основателност на исковата претенция.

Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира. Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му, следва предявените искове да се уважат. Като законна последица от уважаването на исковете е присъждането на законна лихва върху главницата за периода от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 30.01.2019 г., до окончателното изплащане на вземането.

            По отношение на разноските:

            При този изход на спора, право на разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК има ищцовата страна за заплатена държавна такса в размер на 75 лв., както и за адвокатско възнаграждение в размер на 250 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие от 30.05.2019 г. Следва да се присъдят и сторените в заповедното производство разноски за държавна такса – 25 лв. и за адвокатско възнаграждение – 250 лв., или общо 275 лв., като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.      

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А.С.К., ЕГН: **********, адрес: ***, дължи солидарно с „Голдън респект” ЕООД, ЕИК: *********, на „Макси петрол” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе” № 156, следните суми: сумата от 967,29 лв. с ДДС, представляваща неплатена цена на продадено *****, 454.130 л., дължима по договор за продажба от 15.07.2016 г., за което от ищеца е издадена фактура № ********от 28.08.2018 г., както и сумата от 40,03 лв. – обезщетение за забава за периода от 04.09.2018 г. до 30.01.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в съда – 30.01.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 982/ 01.02.2019 г., по ч.гр.д. № 1605 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, XVII гр. състав.

ОСЪЖДА А.С.К., ЕГН: **********, адрес: *** да заплати на „Макси петрол” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе” № 156 сумата от 325 лв. (триста двадесет и пет лева) – разноски пред първата инстанция за ДТ и адвокатско възнаграждение, както и сумата от 275 лв. (двеста седемдесет и пет лева) – разноски в заповедното производство, сторени по ч.гр.д. 1605 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, XVII гр. състав.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от връчването му.

            Препис от решението да се връчи на страните.

Препис от решението да се изпрати на РС Пловдив, XVII гр. състав, ведно с приложеното за послужване ч.гр.д. № 1605 по описа за 2019 г.

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./В.К.

        

Вярно с оригинала.

         К.К.