№ 238
гр. Свиленград, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Йорданка Кр. Ненчева
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Йорданка Кр. Ненчева Гражданско дело №
20255620100466 по описа за 2025 година
В рамките на предоставения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът по делото не е
депозирал отговор на исковата молба.
С исковата молба са предявени обективно съединени осъдителни искове по реда на
чл.415, ал.1, т.3 от ГПК, и с правно основание чл. 79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД – за осъждане
на ищеца да заплати на ответника следните суми по Договор за кредит № 026LD-R-003905
от 20.07.2017 година, сключен между ответника и Първа инвестиционна банка АД, а
именно: 9145.60 лв., представляваща главница по Договора за кредит № 026LD-R003905 от
20.07.2017 година; 3356,34 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за
периода от 15.06.2018г. до 15.07.2024г.; 4599,60лева, представляваща договорна наказателна
лихва за периода от 16.06.2018г. до 01.04.2024г.; 1135,49 лв., представляваща лихва за забава
за периода от 02.04.2024 година до 21.03.2025 година, включително, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в
съда – 26.03.2024 г. до окончателно изплащане на задължението, по което е образувано ч.гр.
дело № 281 от 2025 г., по описа на РС-Свиленград, по което съдът е отказал да издаде
заповед за изпълнение, до окончателно изплащане на задължението.
Ищецът в хода на делото по същество сочи, че поддържа исковата претенция и
справи искане за постановяване на неприсъствено решение при наличие на условия за това.
Съдът намира, че са налице процесуалноправните и материалноправните
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника по предявените
искове – ответникът е получил съобщение по чл.131 от ГПК и не е представил в срок
отговор на исковата молба, същия е редовно призован, но не се е явил в съдебното заседание
и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, не са направени
никакви възражения и не са представени доказателства в тази връзка (чл.238, ал.1 ГПК); на
страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание; исковете са вероятно основателни с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства (чл.239, ал.1
ГПК). Съдът счита, че са спазени всички предпоставки на чл. 238, ал. 1 от ГПК. В случая,
1
ответникът чрез поведението си е проявил незаинтересованост към настоящото
производство, т.е. същият не може да черпи права от собственото си бездействие.
Налице са предпоставките по чл. 239, ал. 1 от ГПК:
По чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК: в подкрепа на предявения иск ищецът се позовава на
приетите по делото доказателства, приложени с исковата молба, както и от приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза.
Ето защо е налице вероятната основателност на претенциите по реда на чл.415, ал.1,
т.3 от ГПК, и с правно основание чл. 79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По изложените съображения се налага изводът, че са налице предпоставките на
чл.238 ал.1 и чл.239 ал.1 от ГПК и по спора следва да бъде постановено неприсъствено
решение.
Относно разноските:
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да
заплати на ищеца направените по делото разноски, в т.ч. разноските в заповедното
производство.
Относно разноските: Съобразно т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. по т.д. №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ.
чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода от делото разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
Съгласно представения от ищеца списък на разноските се установяват такива в
размер на 1252.23 лева в настоящото и в заповедното производство/
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Д. М., ЕГН ********** да заплати на „Фронтекс Интернешънъл”
ЕООД, с ЕИК ********* следните суми по Договор за кредит № 026LD-R-003905 от
20.07.2017 година, сключен между А. Д. М., ЕГН ********** и Първа инвестиционна банка
АД, а именно: 9145.60 лева, представляваща главница по Договора за кредит № 026LD-
R003905 от 20.07.2017 година; 3356,34 лева, представляваща договорна възнаградителна
лихва за периода от 15.06.2018г. до 15.07.2024 г.; 4599,60 лева, представляваща договорна
наказателна лихва за периода от 16.06.2018 г. до 01.04.2024 г.; 1135,49 лв., представляваща
лихва за забава за периода от 02.04.2024 година до 21.03.2025 година, включително, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК в съда – 25.03.2024 г. до окончателно изплащане на задължението, по което е
образувано ч.гр. дело № 281 от 2025 г., по описа на РС-Свиленград.
ОСЪЖДА А. Д. М., ЕГН **********, да заплати на „Фронтекс Интернешънъл”
ЕООД, с ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК общо сумата от 1252.23 лева,
представляваща съдебно-деловодни разноски в заповедното и исковото производство за
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 239, ал. 4 от ГПК настоящото неприсъствено решение не подлежи
на обжалване.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
2