№ 52
гр. Айтос, 31.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мария Й. Дучева
при участието на секретаря Силвия Г. Лакова
като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Административно
наказателно дело № 20242110200179 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Производството по делото е образувано въз основа на жалба от Н. А. Г., ЕГН:
**********, адрес: ***, против Електронен фиш серия К№ 6223147/ 04.06.2022г., с който на
основание чл.189, ал.4 вр.чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП му е наложено наказание „Глоба” в
размер на 600 лева за нарушение на чл.21, ал.2 ЗДвП.
Жалбоподателят Н. А. Г., редовно призован, не се явява и не се представлява. Релевирани в
жалбата са възражения за незаконосъобразност и неправилност на ел.фиш, поради липса на
доказателства за авторството на нарушението.
Административно - наказващият орган, редовно призован, не се явява, не изпраща
представител.
Районна прокуратура Айтос, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена в предвидения от закона изискуем преклузивен седмодневен
срок , от надлежна страна, имаща правен интерес да обжалва, пред компетентен орган ,
поради което е процесуално допустима и редовна .Като такава е проявила своя суспензивен
и деволутивен ефект.
Съдът, след като обстойно прецени събраните по надлежен ред доказателства ,намира
за установено от фактическа страна следното :
На 04.06.2022 г. в 13,57 часа на път III-208, км. 92+577 до бензиностанция „Орел 2001“
стационарно техническо средство ATC SITRAFIC LYNX ERS 400, засякло и заснело,
движещ със скорост от 101 км/ч. автомобил - "Тойота" модел „ЦХР“ с рег. № СВ6195СК. На
1
конкретния пътен участък допустимата максимална скорост е 50 км/ч.
Съгласно изготвената с посочената система снимка (л. 24), фиксираната скорост на
движение на посоченото МПС била 105 км/ч. Въз основа на тези данни и проверка за
собственост на заснетия автомобил същия ден е издаден от Сектор "ПП" при ОД на МВР –
Бургас и обжалвания понастоящем електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2 от
ЗДвП, на осн. чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, на настоящия жалбоподател – Г.,
ползвател на МПС-то към процесния момент (л.20), видно от представена по делото
декларация от собственика, е наложено административно наказание глоба в размер на 600
лв., като е посочено, че скоростта следва да се счита на 101 км/ч (след приспаднатия
толеранс от 3 % в полза на водача).
Техническото средство - мобилна система за видеоконтрол, към датата на заснемане на
нарушението било годно и калибрирано (видно от л.27-33). По делото не са правени
възражения от жалбоподателя в обратния смисъл.
За използването на мобилната система за видеоконтрол бил изготвен и надлежен протокол
по реда на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 17.05.2019 г. (л. 25), съдържащ всички
законоустановени реквизити.
По делото има доказателства, че собственикът е попълнил декларация по чл. 189, ал. 5, изр.
2-ро от ЗДвП за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението, в
която сочи жалбоподателя като ползвател на автомобила в деня на нарушението. Поради
тази причина издаденият срещу собственика ел.фиш е анулиран и е издадено нов такъв
срещу въззивника. Съдът се солидаризира с преценката на АНО да не приеме декларацията
по чл. 189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП на въззивника, с която сочи трето лице като ползвател.
Логиката на закона е собственика да попълни такава декларация, т.к. само и единствено
собственикът знае на кого е предоставил автомобила за ползване. В този смисъл АНО
правилно е преценил да не приема за меродавна попълнената по-късно декларация на
жалбоподателя в която сочи за виновен трети човек- чужд гражданин. В този смисъл съдът
счита,че не е налице съмнение относно авторството на нарушението.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото
материали по АНП, както и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното
производство, които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП
- изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки, са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложените
по преписката снимки.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие
следното.
Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и
2
съдържа всички предвидени в чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП задължителни реквизити,
поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
отмяна на електронния фиш на това основание. Посочено е, че същият е издаден от ОД на
МВР Бургас, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона –
териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението - чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП. В ЕФ точно е посочено мястото
на извършване на нарушението, отразено е обстоятелството, че се случва до бензиностанция
на входа на населеното място, както и точната измерена от АТС скорост. Посочена е също
така и разликата между засечената и разрешената скорост – 51 км/час, като коректно е
приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата
техническа грешка при измерването на скоростта.
По същество следва да се посочи следното:
Настъпилата законодателна промяна в чл. 189 ЗДвП (обн., ДВ, бр. 19 от 13.03.2015 г.) и
приетата Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ,
бр. 36 от 19.05.2015 г.) (Наредбата), които изцяло са съобразени с основните положения на
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълкувателно дело № 1 от 2013 г. на ОС на
колегиите на ВАС, налагат извод, че използването на мобилната техническа система за
констатиране на нарушения на правилата по ЗДвП е допустимо, като законът и Наредбата
изрично сочат на неучастието на контролния орган в нейното функциониране и
възможността за такова нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, да се издава ЕФ. В
§ 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена легална дефиниция на понятието
"автоматизирани технически средства и системи". Това са уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. В
конкретния случай - видно от приложеното Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване (л. 27-35) – стационарната система за видео-контрол на нарушенията на
правилата за движение "TRF1-М е автоматизирано техническо средство по смисъла на
закона, като цялостната обработка и формиране на доказателствения видеоматериал се
извършва от специализирана програма, а операторът има възможност единствено за
визуален преглед на качеството на заснетия видеоматериал.
В допълнение съдът следва да посочи, че в конкретния случай е представен и
задължителния в случаите на ползване на мобилна АТСС, протокол по чл. 10, ал. 1 от
Наредбата, посредством които също се установява мястото на извършване на контрола,
посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, мястото на
3
пътния знак за ограничение и др.
С оглед всичко посочено по-горе, съдът счита, че правилно е била ангажирана
административно-наказателната отговорност именно на жалбоподателя. По делото няма
спор, че жалбоподателят е ползвал автомобила, съгласно приложената декларация.
От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение, тъй като
не е спорно в процеса, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като такъв е бил
запознат към датата на деянието със своите задължения при управление на МПС, в това
число и задълженият му по чл. 21, ал. 2 ЗДвП, да избира определена скорост и спазва
въведени пътни ограничения за скорост при управление на ППС в населено място, които
задължения обаче в настоящия случай съзнателно не е спазил.
Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.
182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП - глоба в размер на 600 лева, който размер е точно определен в
закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването й.
Управлението на пътно превозно средство е дейност с повишен риск и една от най-честите
причини за настъпването на ПТП е именно движението с несъобразена или превишена
скорост, поради което и извършеното се явява деяние със завишена обществена опасност,
поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН в конкретния случай би било
незаконосъобразно.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя, като наложеното му
наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакувания ЕФ
следва да се потвърди изцяло.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63 от ЗАНН,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К№ 6223147/ 04.06.2022г на ОД МВР-Бургас,
с който на Н. А. Г., ЕГН: **********, адрес: ***, на основание чл.189, ал.4 вр.чл.182, ал.2,
т.6 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба” в размер на 600 лева за нарушение на чл.21, ал.2
ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-гр.Бургас в 14
дневен срок от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
4