Решение по дело №1572/2013 на Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                                        629/31.7.2014г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, четиринадесети състав

На четиринадесети юли  две хиляди и четиринадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                         Председател: Кр. Кръстев

 

Секретар: Ф. А.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №1572 по описа на ШРС за 2013 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

                       

Предявени са обективно съединени установителни искови претенции, с правно основание  чл.422 от ГПК, във връзка с чл.124 от ГПК, вр. с чл.240 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл.92, ал.1 от ЗЗД от “ *** “ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление : гр. ***, представлявано от В. А. Г. с ЕГН: **********– Изпълнителен Директор, действащ чрез пълномощника си И. А. Т.- юрисконсулт срещу П.Т.И. ЕГН ********** *** в качеството и на законен наследник на своя баща и наследодател Т.И.Д. ЕГН **********.

Ищецът “***” ЕАД гр. *** твърди, че на 13.03.2008г. е сключил Договор за потребителски кредит № ********** с лицето Т.И. Т. ЕГН **********. Съгласно така сключения договор дружеството предоставило на последния сума в размер на 3000.00 лева. Съгласно т.9, раздел ІІІ от Договора, кредиторът превежда отпуснатите кредитни средства по посочената от потребителя (кредитополучателя) лична банкова сметка. *** (т.2 раздел ІІІ от Договора) възлизало на 4015.50 лв., която сума била разсрочена на 24 погасителни месечни вноски, от които 23 вноски по 167.31 лв., ведно с една последна изравнителна сметка в размер на 167.37 лв. В чл.4 ал.3 от УО към Договора била уредена и предсрочната изискуемост на непогасеното задължение, като при неплащане на три поредни месечни вноски, считано от датата, на която потребителят е следвало да плати последната от трите просрочени месечни вноски, цялото непогасено задължение става незабавно и предсрочно изискуемо.

Твърди, че към датата на изготвяне на настоящата искова молба – 04.06.2013г., титулярът по процесния Договор е погасил само първите четири месечни вноски, като общо платеното от него възлиза на 669.24 лв. Останалите вноски не били платени и задължението на потребителя към “***” ЕОД възлизало на 3346.26 лв., представляващо двадесет падежирали и неплатени месечни вноски. Твърди, че съгласно чл.3 ал.3 от ОУ  към договора, когато потребителят забави дължимите от него плащания, той дължи на кредитора обезщетение за забава, което в настоящия случай било в размер на 1432.21 лв., начислено за периода от изпадане в забава – 15.08.2008г. до 04.06.2013г.

С настоящата искова молба предявява положителен установителен иск срещу ответника, като моли съда да признае за установено, че дължи на “***” ЕАД неизплатените погасителни месечни вноски, дължими по договора и възлизащи на 3346.26 лева, дължимото по Договора обезщетение за забава в размер на 1432.21 лв., както и законната лихва върху горепосочените суми считано от момента на завеждане на настоящия иск до окончателното изплащане на сумата. Моли също съда с решението си да осъди ответника да му заплати направените по делото разноски.  

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на назначения с определение от 14.03.2014г. особен представител на ответника, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна е депозиран писмен отговор.

В отговора ответникът излага, че исковата молба макар и процесуално допустима в известен период от нея тя е неоснователна и част от вземанията са погасени по давност. Възразява ответницата да е приела изрично или мълчаливо наследството от баща си Т.И.Д., възразява ответницата да бъде конституирана като ответник по делото, както и върху основателността на акцесорния иск за осъждане да се заплатят на ищеца лихви за забава върху предсрочно изискуемото вземане, като се позовава на погасителна давност до 06.06.2010г. 

Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

Безспорно се установява, видно от приложения договор за потребителски кредит № ********** от 13.03.2008г., сключен между ищеца “***” ЕАД, като кредитодател и Т.И.Д., като кредитополучател, че кредитодателят е предоставил в заем на кредитополучателя сумата от 3000.00 лева, като общото крайно задължение по договора възлиза на 4015.50 лв., която сума била разсрочена на 24 погасителни месечни вноски, от които 23 вноски по 167.31 лв., ведно с една последна изравнителна сметка в размер на 167.37 лв. В договора била уредена и предсрочната изискуемост на непогасеното задължение, като при неплащане на три поредни месечни вноски, считано от датата, на която потребителят е следвало да плати последната от трите просрочени месечни вноски, цялото непогасено задължение става незабавно и предсрочно изискуемо. Към датата на изготвяне на исковата молба – 06.06.2013г., ответникът е погасил само първите четири месечни вноски, като общо платеното от него възлиза на 669.24 лв. Останалите вноски не са платени и задължението на ответника към ищеца “***” ЕОД възлиза на 3346.26 лв., представляващо двадесет падежирали и неплатени месечни вноски, потвърдено и от заключението на съдебно - икономическата експертиза. В депозирания си пред ШРС отговор по отговора на ответника ищеца конкретизира обезщетението за забава дължимо му от ответника на сумата от 1036.22 лв., начислено за периода от изпадане в забава – 04.06.2010г. до 04.06.2013г. Такова е и заключението на изготвената по делото съдебно – счетоводна експертиза.

Безспорно установено е и, че ответницата по делото П. И. И. е единствена наследница на титуляра по договора за кредит. Същата не е открита на нейния постоянен и временен адрес, като според данни на нейни близки отсъства от страната. По този повод и бе назначен особен представител. Настоящия съдебен състав не споделя твърдението на особения представител, че ответника по делото не е приел наследството или се е отказал от него. Доказването на това обстоятелство не е в тежест на ищеца, а особения представител на ответника от своя страна по никакъв начин не доказа, че наследството не е прието от страна на ответника. Поради това съдът приема, че наследството не е оспорено и е прието от страна на ответника.

При така установеното от  фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Съдът намира за безспорно установено съществуването на облигационни отношения между страните по повод сключен договор за заем, въз основа на който титуляра по договора е получил сумата от 3000 лв. Съдът намира за установен и факта на получаването на посочената сума от страна на длъжника с оглед заключението на съдебно – счетоводната експертиза. Съдът намира за установен и размерът на задължението на ответника по договора, общо в размер на 4015.50 лв., разпределен на 24 месечни вноски, съобразно приложения към договора погасителен план. С оглед твърденият от ищеца неизгоден факт – плащането на част от сумата в размер на 669.24 лв., съдът намира, че този факт е безспорно установен по делото. Съдът намира за установен и факта че ответника дължи и обезщетението за забава на сумата от 1036.22 лв., начислено за периода от изпадане в забава – 04.06.2010г. до 04.06.2013г. Такова е и заключението на изготвената по делото съдебно – счетоводна експертиза.

На основание гореизложеното, съдът намира, че предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени изцяло

Доколкото ответникът с поведението си е станал причина за завеждане на иска, на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по настоящото дело, съобразно представения с молба от 16.06.2014г. списък на разноските в размер на 1003.71 лева, включващи държавна такса, депозит за вещо лице, юрисконсулско възнаграждение и депозит за особен представител.  

            Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “ *** “ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от В. А. Г. с ЕГН: **********– Изпълнителен Директор, действащ чрез пълномощника си И. А. Т.- юрисконсулт, че П.Т.И. ЕГН ********** *** в качеството и на законен наследник на своя баща и наследодател Т.И.Д. ЕГН**********, дължи на търговското дружество сумата от 3346.26 лв./три хиляди триста четиридесет и шест лева и двадесет и шест стотинки/ – неизплатена главница, съгласно Договор за потребителски кредит № ********** от 13.03.2008г, 1036. 22 лв. /хиляда тридесет и шест лева и двадесет и две стотинки/- обезщетение за забава за периода от 04.06.2010г. до 04.06.2013г., както и законната лихва считано от датата на завеждането на исковата молба 06.06.2013г. до окончателното и изплащане.

 

            ОСЪЖДА П.Т.И. ЕГН ********** *** да заплати на “ *** “ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление : гр. ***, представлявано от В. А. Г. с ЕГН:**********– Изпълнителен Директор, действащ чрез пълномощника си И. А. Т.- юрисконсулт, сумата от 1003.71 лв. /хиляда и три лева и седемдесет и една стотинки/, представляваща направените по делото разноски.

            Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. 

                                              

 

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: