№ 15553
гр. С, 15.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. Т.А
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20241110120410 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Д. Н. К., ЕГН ********** против „Х
Р“ ЕООД, ЕИК ******, с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл. 49 ЗЗД
във вр. с чл. 45 ЗЗД, във вр. с чл. 52 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата
сумата от 2000 лева, предявен като частичен иск от цялата претенция в размер на 25000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени на 03.11.2023 г. неимуществени вреди от
травматични увреждания, преживени физически болки и страдания, причинени от инцидент,
настъпил в СПА зоната на Х „Р Т СПА & СР“ в гр. Д ведно със законната лихва върху
главницата от 03.11.2023 г. – датата на извършване на непозволеното увреждане, до
окончателното плащане на задължението.
Ищцата твърди, че на 03.11.2023 г., около 17 часа, излизайки от басейн, находящ се в
спа центъра на Х „Р Т СПА & СР“ в гр. Д, поради наличието на неподсушена,
необезопасена и хлъзгава зона около басейна, се подхлъзнала и паднала назад, при което си
ударила лявата ръка и главата си в областта на тила. Посочва, че на 05.11.2023 г., поради
силно главоболие, тежест в главата и чувство за дезориентация, чрез Център за спешна
медицинска помощ гр. Благоевград, филил Банско, потърсила медицинска помощ и била
транспортирана до лечебното заведение, където бил извършен медицински преглед, при
който били констатирани силно повишено артериално налягане, както и бледост на кожата и
лигавиците. Сочи, че й била проведена терапия с инжекционен разтвор на понижаващи
кръвното налягане медикаменти и поради липсата на необходимост от хоспитализация
ищцата била насочена към домашно лечение. Посочва, че на същия ден - 05.11.2023 г.,
поради нестихващото главоболие, ищцата се насочила към Военномедицинска академия за
второ мнение, където след извършен преглед се установили повърхностни рани на
1
окосмената част от главата и същото силно повишено артериално налягане и й била
назначена терапия с медикаменти, понижаващи кръвното налягане, подпомагащи
нормалното функциониране на мозъка и подобряващи болковия синдром. На следващия ден
- 06.11.2023 г. ищцата посетила УМБАЛ „Александровска“ ЕАД за издаване на
съдебномедицинско удостоверение, като при прегледа били констатирани гореописаните
травматични увреждания, както и множество кръвонасядания в областта на лявата китка, на
гърба и на тилно-теменната област на главата, и палпаторно болезнен оток в същата област
на главата. Твърди, че поради непреставащите болки в главата, ирадиращи към шията, на
08.11.2023 г. посетила специалист-неврохирург в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД, който
констатирал увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел на гръбначния стълб
с притискане на нервите, поради което й бил направен ядрено-магнитен резонанс на
гръбнака в областта на шията. Посочва, че поради нестихващите болки в главата и врата две
седмици след инцидента отново потърсила медицинска помощ, като посетила МЦ „Н. И.
Пирогов“ ЕООД, където след преглед й била назначена медикаментозна терапия с лекарства,
подобряващи функциите на централната нервна система, когнитивните функции,
концентрацията и противовъзпалителни и обезболяващи медикаменти. На 06.12.2023 г.
ищцата отново посетила МЦ „Н. И. Пирогов“ ЕООД за контролен преглед, при който й било
указано да продължи назначената медикаментозна терапия и да носи шийна яка. Твърди, че
в резултат от настъпилия на 03.11.2023 г. инцидент е била принудена да търпи силни
физически болки и страдания, като и към настоящия момент приема обезболяващи и
противовъзпалителни медикаменти. Сочи, че поради травматичните си увреждания е в
невъзможност да обслужва обичайните си ежедневни нужди от битов характер, чувства
постоянна умора и липса на енергия. Твърди, че поради вече наличното хронично
главоболие избягвала да излиза на слънчева светлина, което от своя страна водело до
ограничаване социалния й живот и чувство на самотност и изолираност. Счита, че вина за
претърпените от нея болки и страдания има ответникът, който не е изпълнил задълженията
си по упражняване на надзор върху лицата, на които е възложено да съблюдават правилата
за безопасност при експлоатация на басейна, като бъдат предприети необходимите мерки за
почистване, подсушаване и обезопасяване зоната около басейна. Посочва, че на 18.01.2024 г.
е отправила покана до ответника за доброволно изпълнение на процесното обезщетение за
неимуществени вреди, в отговор (от 07.02.2024 г.) на която ответникът е отказал
заплащането на същото, но в изложението си е направил признание на факта на настъпване
на процесния инцидент. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника, с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Счита, че не се
установява механизмът за настъпване на увреждането, както и че не е налице причинно-
следствена връзка между поведението на ответника и твърдените от ищцата вреди. Оспорва
ищцовото твърдение, че в отговор на отправеното от ищцата „искане“ от 18.01.2024 г. е
направил признание на факта на настъпване на инцидента. Оспорва претенцията като
завишена по размер. Релевира възражение за пълно съпричиняване от страна на ищцата по
аргументи, че същата не е потърсила медицинска помощ незабавно след процесния
2
инцидент, както и че не е спазила установените от ответника правила за правилна
експлоатация на басейна и зоната около него. Оспорва претенцията като завишена по
размер. Моли за отхвърляне на иска, евентуално за намаляване на неговия размер.
Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства приема от
фактическа страна: следното:
Не е спорно между страните и се подкрепя от приложената фактура 05.11.2023 г. и
касов бон към нея, издадени от ответното дружество и от гласните доказателства, че в
периода от 03.11.2023 г. до 05.11.2023 г. ищцата е отседнала в стопанисвания от ответника Х
„Р Т СПА & СР“ в гр. Д, на територията на който се намира басейн, чието ползване е било в
услугите, включени в настаняването. Установява се от показанията на свидетелите ЖБМ,
ТАЛ и ВТ, че ищцата се е настанила в Ха на 03.11.2023 г. От еднопосочните показания на
свидетелите М и Л се установява, че същите заедно с ищцата в деня на настаняването им в
Ха посетили басейна. От показанията на тези свидетели – очевидци се установява, че в
даден момент ищцата излязла от водата и направила няколко крачки на настилката,
непосредствено до басейна, за да се обуе, при което паднала. Свидетелката видяла, че
ищцата паднала назад и си ударила главата. Според свидетелите М и Л конкретно на това
място имало доста вода и подът бил хлъзгав. От разпита на свидетеля Л се установява, че
вероятно е имало предупредителна табела за хлъзгав под на вратата, както и че е имало
жена, която минавала от време на време, за да събира водата, но това не било достатъчно,
тъй като същият ден видял да падат още две лица – дете и възрастен, а подът бил хлъзгав.
След падането сложили ищцата на един от шезлонгите, като свидетелката донесла лед, а
свидетелят Л попитал за медицинско лице на рецепция, но казали, че близкият медицински
кабинет едва ли работи по това време. Свидетелите и ищцата останали близо до басейна,
като ищцата лежала и се оплаквала, че я боли главата. По-късно на вечеря ищцата не се
хранила, пила обезболяващо и се оплаквала, че я боли главата и че й се повръща, а на другия
ден останала в стаята си. На третия ден сутринта извикали бърза помощ, тъй като ищцата не
се чувствала добре. При прегледа медицинското лице констатирало повишено кръвно
налягане, за което й поставило инжекция с медикамент и препоръчало да я закарат в С, тъй
като наблизо няма достатъчно медицинско оборудване. Свидетелката М откарала ищцата до
Спешното отделение на Военно-медицинска академия в гр. С, където дали предписание да
бъде наблюдавана следващите 24 часа за главоболие и повръщане, каквито тя имала и преди
прегледа. Според свидетелката М последвалите две седмици ищцата лежала на тъмно, имала
нужда от чужда помощ, поради което тя и синът на ищцата се грижили за нея, като
продължавала да има болки в главата.
Според свидетеля ВТ, управител на Хския обект, персоналът и той лично не са били
уведомени за инцидент в петъка и съботата от престоя на ищцата, а едва в неделя.
Свидетелят счита, че подовите плочки около басейна са специални против хлъзгане и
отговарят на изискванията, тъй като са именно за мокро помещение, а спасителят и лицето
на СПА-рецепция имат задължение да подсушават пода, но влизането и излизането на хора,
3
които не се подсушават е постоянен процес и потича вода. Поради това твърди, че са
поставени предупредителни табели за хлъзгав под.
От приложената медицинска документация и заключението на СМЕ, се установява, че
от проведените на ищцата прегледи и изследвания след падането били установени две
разкъсно-контузни рани по 0.6-0.8 см. на разстояние 0.9 см. с подлежащ оток (3/2.5 см.) и
кръвонасядане 2/1 см. в дясната тилно-теменна област на главата; кръвонасядане в областта
на лявата китка 2/5 см.; кръвонасядане в областта на гърба в ляво 1.5/0.8 см. Поради болките
в шията е направен ядрено магнитен резонанс, при който са констатирани шийните
изменения, с които може да бъде обяснена болката в шията, но според заключението на СМЕ
тези изменения не могат да се свържат с падане върху широка равна повърхност от
височината на собствен ръст и най-вероятно са предхождали процесната травма. Самата
травма, според вещото лице обаче е обострила болките в областта на шията от тези
предхождащи заболявания.
Според заключението уврежданията по главата добре отговарят да бъдат получени по
начина описан в исковата молба при падане върху терена, като получаването на две рани би
могло да се обясни с наличие на фуга между плочките. Уврежданията в съвкупност според
вещото лице съставляват временно разстройство на здравето, неопасно за живота на
пострадалата и би следвало да преминат за срок от около 2-3 седмици без да оставят
последствия за живота и здравето й. Според вещото лице след заздравяване на раните с
образуване на ръбец (белег), с размер 0.6-0.8 см, същият би имал траен, постоянен характер,
но при прегледа на ищцата поради гъстата коса не е установил останали белези.
Констатираното след инцидента високо кръвно налягане (160/100 mmHg), придружено от
съобщеното силно главоболие, за което са изписани лекарства, е довело до описания при
прегледа на 06.12.2023 г. субконюнктивалния кръвоизлив. Според вещото лице високото
кръвно налягане може да е по много причини, включително стрес. Според заключението в
конкретния случай не е налице причинена черепно-мозъчна травма, а контузни рани на
главата, които не са изисквали специализирано лечение.
При така установената фактическа обстановка и след преценка твърденията и
възраженията на страните съдът приема от правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията
и договорите. Фактическият състав на деликта е налице, когато са причинени вреди на
пострадалия от противоправното и виновно поведение на лице, при или по повод
изпълнение на работата му, поставена от възложителя. За да бъде ангажирана отговорността
на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: 1)
правоотношение по възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от
физическото лице - пряк изпълнител на работата с необходимите елементи (деяние, вреда -
имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата,
противоправност и вина), 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод
извършването на възложената му работа - чрез действия, които пряко съставляват
извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които
4
произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез
действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него
(арг. ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага
до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване
да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на делинквента.
От събраните в производството доказателства се установява наличието на всички
елементи от фактически състав, правопораждащ правото на вземане за обезщетение.
Съвкупната преценка на доказателствения материал налага безпротиворечив извод, че
в помещение на ответника на 05.11.2023 г. ищцата се е подхлъзнала и е паднала, като при
падането е контузила главата и лявата си китка. В резултат на удара ищцата е претърпяла
силно главоболие и гадене, които са отшумели за две до три седмици, в рамките на които
ищцата се е нуждаела от съдействие за обслужването си в битов план. Механизмът на
настъпване на увреждането съдът приема за доказан на база всички събрани доказателства,
преценени в тяхната взаимовръзка, като показанията на свидетелите М и Л са логични, ясни
и последователни и доколкото не се опровергават от останалите доказателства, съдът ги
кредитира изцяло. Поради това и възраженията на ответника, че травмата не е получена по
описания начин, са неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 169 ЗУТ всички строежи следва да отговарят на
основните изисквания определени в приложение І на Регламент (ЕС) № 305/2011 на
Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. за определяне на хармонизирани
условия за предлагането на пазара на строителни продукти и за отмяна на Директива
89/106/ЕИО на Съвета (ОВ, L 88/5 от 4 април 2011 г.), в това число и за достъпност и
безопасност при експлоатация – чл.169, ал.1, т.4 ЗУТ. Съгласно т.4 от цитираното
Приложение 1 на Регламент (ЕС) № 305/2011, строежите трябва да са проектирани и
изпълнени по такъв начин, че да не създават неприемливи рискове от инциденти или
повреди при използване или експлоатация, като подхлъзване, падане, сблъсък, изгаряния,
токов удар, нараняване вследствие на експлозия и кражби с взлом. Така въведеният принцип
за безопасност на строежите при експлоатация е доразвит и в специалните нормативни
актове касаещи въвеждането на специални правила по отношение центровете за
предоставяне на СПА и Уелнес услуги. В разпоредбите на глава девета от Закон за туризма и
приетата на основание чл.138, ал.3 от закона Наредба № 04-14 от 9.10.2019 г. за условията и
реда за сертифициране на „Балнеолечебен (медикъл СПА) център“, „СПА център“, „Уелнес
център“ и „Таласотерапевтичен център“ (2019 г.) са въведени изисквания два метра от
повърхността около басейна да се облицова с материали със специално покритие против
подхлъзване /т. 1.4 от раздел II ,Приложение № 2/ и да се обезпечи подходяща
организационна структура за нуждите на безопасността, здравето и техническата
безопасност (като хигиена, противопожарна защита, защита на данните, защита на околната
среда); наличие на евакуационен план, план за действие при защита от бедствия и аварии и
противопожарен план /т. 4.1 от раздел IV,Приложение № 2/. Следователно специалните
правила въвеждат и допълнителни изисквания към местата, предлагащи СПА услуги, наред
5
с общите изисквания, въведени с чл.169 ЗУТ, че строежите следва да отговарят на основните
изисквания за достъпност и безопасност при експлоатация, определени в приложение І на
Регламент (ЕС) № 305/2011.
Наред с това ищцата е потребител на предоставяните от ответника по занятие услуги.
Съответно ответникът като лице, предоставящо услуги на широк кръг от лица съгласно чл.
74, ал. 1 от Закона за защита на потребителите е длъжен в рамките на дейността си да
предприема необходимите превантивни мерки за осигуряване безопасността на услугата и
съгласно чл. 69 ЗЗП да предлага само безопасни услуги. При увреждане, причинено от
ползване на услуга, противоправността е налице поради бездействие- неизпълнение на
задължение, уредено в чл. 69 и чл. 74 от Закона за защита на потребителите (В този смисъл
Определение № 11 от 07.01.2020 г. по гр. д. № 3088 / 2019 г. на ВКС, III г.о.).
В конкретния случай от доказателствата по делото не може да се приеме за доказано,
че ответникът е осигурил нужното ниво на безопасност в управлявания от него обект. От
страна на ответника не са ангажирани конкретни доказателства в подкрепа на твърдението
му, че подовите плочки, на които е станал инцидента, са противоплъзгащи, като съдът не
кредитира в този смисъл твърденията на свидетеля Тимченко, тъй като същото не е
подкрепено с доказателства за техническите спецификации на положените плочки, а същият
като управител на обекта е заинтересовано лице и не може безкритично да се кредитират
показанията му. Следва да се посочи обаче, че дори да бъде доказано, че подовото покритие
е предназначено за мокро помещение, както се твърди, то полагането на специален вид
плочки само по себе си не съставлява изпълнение на специалните задължения на ответника
като лице, предлагащо СПА услуги на широк кръг от потребители, да осигури безопасна
среда, след като обективно не е постигнато нужното ниво на безопасност. Конкретно в
случая след като, както и свидетелите установяват, подът се мокри от постоянното излизане
на хора от басейна, то очевидно не следва да се разчита само на материала на подовата
настилка. Според показанията на св. Л на място от време на време е минавала жена да
подсушава, но подът е оставал хлъзгав, доказателство за което са и други две падания на
лица през същия ден. Поради това и в случая или ангажираното от ответника лице не е
изпълнило надлежно възложената му работа, или самата възложена на това лице работа е
неефективно управленско решение на ответника, което не е от естество да осигури
дължимата безопасна среда, но и в двата случая не е налице изключващо отговорността на
ответника обстоятелство. Следва в тази връзка да се посочи и че ответникът като
професионалист е следвало, бил е длъжен и е могъл, да осигури чрез различни технически
решения – парапети, стелки, абсорбиращи настилки или по друг ефективен способ реално
обезопасяване на процесната зона. Предупреждението спрямо посетителите, поставено на
вратата на басейна /според показанията на св. Л/ не може да прехвърли отговорността и
риска изцяло на ползвателите на услугите, след като обективно ответникът не е осигурил
високо ниво на безопасност и не е минимизирал чрез всякакви възможни технически
решения рисковете.
Необезопасявайки зоната около басейна в достатъчна степен, ответникът е допуснал
6
риск от инцидент поради подхлъзване (каквито видно от показанията на св. Л са се случили
още два пъти в рамките на същия ден за краткото посещение на свидетеля на територията на
помещението с басейна). Следователно ответникът носи гаранционно-обезпечителна
отговорност пред увредените лица на основание чл.49 ЗЗД за причинените вреди. В случая е
без значение за отговорността на възложителя на работата по предявения срещу него иск от
пострадало лице дали обектът е сертифициран, тъй като издадените от държавни органи
актове и извършената от тях преценка в хода на определена административна процедура по
сертификация по чл. 138 ЗТ не са обвързващи за гражданския съд и не го лишават от
правото да прецени дали реално е осигурена безопасна среда. По тези съображения съдът
намира, че ответникът носи отговорност пред ищцата на основание чл.49 ЗЗД за
претърпените от нея вреди в резултат от падането и получените увреждания.
Не е налице доказано твърдяното от ответника съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на ищцата. От събраните доказателства не се установява ищцата да е тичала или
да се е предприела несъобразени с обстановката движения, като от показанията на
свидетелите М и Л е видно, че същата е направила внимателно едва около две крачки, за да
достигне джапанките си. Не се установява и ответникът да е въвел и довел до знанието на
ищцата конкретни правила за поведение, които същата да е нарушила, поради което и
неоснователни са възраженията му, че инцидентът е настъпил поради неспазването на
такива от страна на ищцата. Неоснователно е и възражението, че е допринесла за настъпване
на вредите, като не е потърсила незабавно медицинска помощ, тъй като не се установява
периодът от време от получаване на травмите до извършените първоначални и последващи
прегледи да е релевантен за вида и интензитета на претърпяното разстройство на здравето и
понесените болки и страдания, нито да е довел до допълнителни увреждания.
При определяне размера на дължимото обезщетение по справедливост на основание
чл. 52 ЗЗД съдът отчита характера на уврежданията и степента на нараняванията,
продължителността на лечебния период, интензитета на претърпените болки, страдания и
негативни изживявания. В случая увредата на здравето е в лека форма, но конкретно
травмата на главата е причинила на ищцата и силен стрес и притеснения от евентуални
внезапни усложнения, който се установява и от многократното търсене на лекарска помощ в
последващия месец. При съвкупната преценка на показанията на св. М, медицинските
документи за прегледи и заключението на вещото лице съдът намира, че негативните
последици, пряко свързани с травмата са били интензивни в първите две седмици, в които
ищцата е страдала от главоболие и гадене, респ. е имала нужда от помощ в социално-битов
план и до месец са затихнали.
Не се установяват фактори, влошаващи състоянието на ищцата, повече от обичайното
при подобен тип леко увреждане, както и усложнения в оздравителния процес или трайни
последици за живота и здравето на ищеца.
При отчитане на всички посочени фактори и установените обстоятелства съдът
намира, че обезщетение от 2000 лева е адекватно на претърпените неимуществени вреди от
ищцата, поради което предявеният частичен иск, доколкото е в рамките на пълния размер на
7
вземането, следва да бъде уважен изцяло.
Обезщетението се дължи ведно със законната лихва от датата на увреждането –
03.11.2023 г. до окончателното изплащане, на основание чл.84, ал.3 ЗЗД.
По разноските:
С оглед изхода на спора ответникът следва да понесе разноските за производството в
размер на 280 лева –за държавна такса.
На оказал на ищцата безплатна адвокатска защита следва ответникът да заплати на
осн. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1 ЗАдв. възнаграждение в размер на 500 лева, определено от съда
съобразно фактическата и правна сложност на делото, цената на иска, вида и количеството
на действително реализираната от адвоката работа.
Воден от горното, Софийски районен съд, 118 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Х Р“ ЕООД, ЕИК ****** и адрес: гр. С, ж.к. ХД, бл. 104, офис 12 да
заплати на Д. Н. К., ЕГН ********** и адрес гр. С, бул. К А. Д К № 5, вх. В, ап. 25 на
основание чл. 49 вр. чл. 45 и чл. 52 ЗЗД сумата от 2000 лева - обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени болки и страдания, причинени от падане на 03.11.2023 г.
на територията на в СПА зоната на Х „Р Т СПА & СР“ в гр. Д ведно със законната лихва
върху главницата от 03.11.2023 г. – датата на извършване на непозволеното увреждане, до
окончателното плащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Х Р“ ЕООД, ЕИК ****** и адрес: гр. С,
ж.к. ХД, бл. 104, офис 12 да заплати на Д. Н. К., ЕГН ********** и адрес гр. С, бул. К А. Д
К № 5, вх. В, ап. 25 сумата 280 лева – разноски в производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 Закона за адвокатурата, „Х Р“ ЕООД, ЕИК
****** и адрес: гр. С, ж.к. ХД, бл. 104, офис 12 да заплати на АД „Д. и П“, булстат
********* сумата от 500 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска
помощ и съдействие на ищеца.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8