Р Е Ш Е Н И Е
№……/…..07.2019г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
МИЛА КОЛЕВА
при секретар Мая П.,
като разгледа докладваното
от съдията Чавдарова
въззивно търговско дело № 698
по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от ЕОС МАТРИКС ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, р-н
Витоша, ж.к.Малинова долина, Рачо Петков-Казанджията №4-6, действащо чрез
адв.Р.М., срещу решение №231/18.01.19г., постановено по гр.д. № 4631/18г.
на ВРС, XVI състав, с което е отхвърлен предявения от ЕОС МАТРИКС ЕООД, ЕИК *********, против Ю.А.А.
***, иск
за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 1213,71лв неизплатена главница, ведно със законната
лихва за забава, считано от подаване на заявлението до оконч.изплащане, за
които е издадена заповед за изпълнение в производството по ч.гр.д.№18757/17г.
на ВРС, 33 състав, на осн. чл.240 и чл.86 вр. чл.99 ЗЗД.
В жалбата въззивникът е навел
твърденията, че решението е неправилно и постановено в противоречие с
материалния закон и съдопроизводствените правила. Твърди, че съдът неправилно е
приел, че договорът за цесия не може да се противопостави на ответника поради
липса на уведомяване. Твърди, че вземането, предмет на цесията е
индивидуализирано в достатъчна степен, като са представени доказателства, че до
длъжника е отправено уведомление за цесия от цесионера съгласно предоставените
му правомощия, и доколкото такова е приложено към исковата молба , то се
считало за връчено най-късно с връчване на исковата молба. Счита още, че
липсата на уведомление е релевантно само ако длъжникът е платил на
първонач.кредитор, което не било сторено. Моли да бъде отменено решението, като
бъде уважен иска.
Въззиваемата
страна Ю.А.А. ***, е
депозирала в срок отговор, с който счита жалбата за неоснователна.
За да се произнесе по спора Варненски
Окръжен съд съобрази следното:
Производството
пред ВРС е образувано по предявен от ЕОС МАТРИКС ЕООД,
ЕИК *********, против Ю.А.А. от гр.Д.Чифлик, иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. с
чл.415, ал.1 ГПК за приемане за установено, че Ю.А.А. дължи на ЕОС
МАТРИКС ЕООД, сумата от 1213,71лeва, представляваща главница по договор за потребителски кредит
от 30.08.06г. и допълн.споразумение от 30.10.12г., ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на подаване на заявлението в съда–11.12.2017г. до
окончателното изплащане, които
вземания са цедирани от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД на ЕОС
МАТРИКС ЕООД по силата на договор за цесия от 18.01.16г., за които е
издадена заповед №10173/12.12.2017год. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№18757/2017год. на ВРС.
В исковата
молба поддържа, че с договор за потребителски кредит от 30.08.06г., сключен между ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ АД и Ю.А.А., на
последният е предоставен кредит в размер на
2400лв, със срок на издължаване 60 месеца. Твърди, че на 30.10.12г. е сключено
допълн.споразумение към договора за кредит, по силата на което длъжникът
признал наличието на просрочие и размера на задължението си , като било
уговорено погасяване на равни месечни вноски с краен падеж 20.03.14г. Твърди,
че срокът на договора бил изтекъл, като задълженията по него били изцяло
изискуеми. Твърди, че на 18.01.16г. между ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД и ЕОС
МАТРИКС ЕООД бил сключен договор за
прехвърляне на вземане, по силата на който ищецът придобил вземанията по
договора, като длъжникът бил уведомен за извършената цесия. Сочи, че ищецът се е снабдил със Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, срещу която ответникът
подал възражение.
Ответникът Ю.А.А. от гр.Д.Чифлик, в срока по чл.131 ГПК е депозирал отговор на
исковата молба, с който оспорва иска като твърди, че ищецът не разполага с
надлежна активна легитимация, тъй като липсвало упълномощаване от цедента на
цесионера да отправя от негово име уведомление по чл.99, ал.4 ЗЗД, като оспорва
представителната власт на лицето, подписало уведомленията. Оспорва факта на
уведомяването му за извършената цесия. Оспорва твърдяното неизпълнение на
договорното задължение, като прави възражение за погасяване по давност на иска,
позовавайки се на настъпила автоматична предсрочна изискуемост на кредита,
евентуално на настъпила изискуемост на всяка вноска на определения за плащане
падеж.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и
като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана
страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата. В рамките на тази проверка настоящият състав намира предявеният иск с правно основание чл. 415 във вр. с чл.422 ГПК за процесуално
допустим, поради което и дължи произнасяне по същество на спора.
Спорният по делото въпрос, поставен за
разглеждане и подлежащ на преценка от въззивния съд с оглед предявената
въззивна жалба, се свежда до това налице ли е уведомяване на длъжника за
извършената цесия.
В настоящия случай за установяване на
легитимацията си като кредитор ищецът – заявител ЕОС
МАТРИКС ЕООД, е посочил и представил договор за прехвърляне на вземания
от 18.01.2016г., ведно с Приложение 1 към него , по силата на който продавачът ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД му е
прехвърлил портфейл от вземания, произтичащи от договори за заем, сключени с
длъжници, сред които и този, сключен с длъжника Ю.А.А..
С
оглед постигнатата в чл.4.3 от договора за цесия договореност е видно, че е
налице изрично изявена правно валидна воля от цедента за упълномощаването на
цесионера от негово име да предприеме фактически действия по уведомяването на
длъжниците за извършеното прехвърляне на вземанията, за извършването на което
действие от пълномощник липсва законова пречка. Като се има предвид това и
осъщественото връчване на ответника на преписи от исковата молба и приложенията
към нея (сред които договор за цесия от 18.01.2016г., ведно с приложение към
него; нарочно писмено уведомление до длъжника от упълномощения за това
цесионер), обосновано може да се приеме, че съобщаването в конкретния случай на
извършеното прехвърляне на вземането на цедирания длъжник е сторено с
връчването на книжата по реда на чл.131 ГПК, с което правата и законните
интереси на длъжника са гарантирани. Наред с това следва да се има предвид, че
въпросът за момента на уведомяването на цедирания длъжник е от значение единствено при противопоставени от
длъжника твърдения, че до предявяването на иска е погасил задължението на
стария кредитор. При липса на такива твърдения в конкретния случай липсата на
предходно (преди завеждането на иска) уведомяване се явява ирелевантен факт. Възражението
за липсата на предст.власт на лицето , подписало от името на ищеца отправеното
уведомление , съдът намира за неоснователно, доколкото такова възражение може
да бъде направено само от представлявания, не и от насрещната страна. Предвид
горното, ищецът е надлежно активно материално легитимиран да претендира
процесните вземания, които са му били прехвърлени надлежно с рамковия договор
за цесия.
В разглеждания случай по делото безспорно се установява наличието на
валидно договорно правоотношение между цедента ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД и ответника Ю.А.А.
по договор за потр.кредит от 30.08.06г., като с допълн.споразумение от
30.10.12г. ответникът е признал,
че дължи на ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ АД общ размер на изискуеми и непогасени вземания от 1804,99лв по договора, като е поел задължение да
заплати тази сума на равни месечни вноски, съгласно погасителен план неразделна
част от договора, с краен падеж 20.03.2014г. В исковата молба ищецът не се
позовава на настъпила предсрочна изискуемост на кредита, а твърди изискуемост
поради изтекъл срок на договора. Съобразно разясненията, дадени в т.18
на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№4/2013г.,
постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен
брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и
без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда
действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника
– кредитополучател. Тези постановки настоящият състав намира за безспорно
относими и към хипотезата, при която е уговорена автоматична предсрочна
изискуемост, каквато в случая ответникът счита, че е настъпила. Доколкото обаче
кредиторът нито твърди, нито се установява да е упражнил това свое потестативно
право, то не би могло да се приеме, че е настъпила предсрочна изискуемост на целия кредитен дълг.
Безспорно е по делото, че към датата на предявяване на
настоящия иск задълженията по процесния кредитен договор са ликвидни и с
настъпил падеж. Съгласно
заключението на вещото лице ответникът е внасял суми за погасяване на кредита
до 14.11.12г., а плащания след датата на цесията не са налице, като
неизплатения остатък за главница към датата на подаване на заявлението –
11.12.17г. възлизал на 1213,71лв. Предвид това предявения иск за присъждане на дължима главница се явява доказан по
основание и размер.
В отговора ответникът е направил възражение за
погасяване по давност на исковата претенция. Съгласно чл.114 ал.1 ЗЗД, давността тече от момента, в който вземането е
станало изискуемо. Договорените
в потребителския кредит на ответника парични вноски не изпълняват критериите за
периодичност на плащанията, въведени в чл.111, б.”в” от ЗЗД. Вземането, чието
изпълнение е само разсрочено за улеснение на кредитополучателя се подчинява на
правилата на общата погасителна давност. Същата е с начален срок датата на
падежа като в конкретния случай това е падежът на всяка отделна вноска. С оглед
на това възражението на ответника за изтекла в негова полза погасителна давност
е основателно за период от пет години назад, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение– 11.12.2017г. Т.е. за погасени следва да се считат
вноските, които е следвало да бъдат направени преди 11.12.2017г., съответно
дължими се явяват вноските за главница , които е следвало да бъдат извършени
след тази дата до 20.03.14г., възлизащи в размер на 1604,99лв. съгласно
приложения към допълн.споразумение погасителен план. Доколкото обаче искът е
предявен за сумата от 1213,71лв, то същият се явява изцяло основателен в този
му размер.
Следва да се присъди и законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение– 11.12.2017г. до окончателното изплащане на задължението.
С оглед разясненията, дадени в т.12 на
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на
ВКС, отговорността за разноските по издаване на заповедта за изпълнение следва
да се разпредели от съда в исковото производство, или с решението си по
установ.иск съдът дължи произнасяне по дължимостта на разноските за заповедното
производство. Предвид установения размер на вземането, съдът намира, че
дължимите в заповедното производство разноски са в размер на 25лв– д.т., за
която сума е издадена заповед за изпълнение.
Поради
несъвпадане на изводите на настоящия състав с тези на първоинстанционния съд
обжалваното решение следва да се отмени.
При този изход на спора в тежест на
въззиваемата страна следва да бъдат възложени сторените от въззивника разноски
на осн. чл.78, ал.1 ГПК в общ размер на 205лв, от които в първоинстанционното
производство - за вещо лице и д.т. в размер на 180лв. и във въззивното
производство - за д.т. в размер на 25лв.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 231/18.01.2019г. на Варненски районен съд, XVI състав,
постановено по гр.д. № 4631/2018г. по описа на ВРС, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
признава за установено в отношенията между ЕОС МАТРИКС ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, р-н
Витоша, ж.к.Малинова долина, Рачо Петков-Казанджията №4-6, и Ю.А.А., ЕГН **********, с адрес ***, че Ю.А.А. ДЪЛЖИ на ЕОС
МАТРИКС ЕООД, ЕИК *********, СУМАТА в размер на 1213,71лeва / хиляда
двеста и тринадесет лева и 71ст/, представляваща главница по договор за
потребителски кредит от 30.08.06г. и допълн.споразумение от 30.10.12г., ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на подаване на заявлението в съда–11.12.2017г. до
окончателното изплащане, които
вземания са цедирани от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД на ЕОС
МАТРИКС ЕООД по силата на договор за цесия от 18.01.16г., за които е
издадена заповед №10173/12.12.2017год. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№18757/2017год. на ВРС, на осн. чл. 422,
ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК.
ОСЪЖДА Ю.А.А., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на ЕОС МАТРИКС ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София , р-н
Витоша, ж.к. Малинова долина, Рачо Петков-Казанджията №4-6, сумата от 25лева.
/двадесет и пет лева/, представляваща сторени съдебно-деловодни в заповедното
производство, както и сумата от 205лв /двеста и пет лева/, представляваща
сторените съдебно-деловодни разноски за първоинстанционното и въззивно
производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване
съгл. чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: