№ 6952
гр. София, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20241110124806 по описа за 2024 година
Производството е исково по молбата на „Т...“ ЕАД, ЕИК: ...,
представлявано от изпълнителен директор, със седалище и адрес на
управление: гр.С/адрес/прямо С. А. Р. с ЕГН:**********, за решение, с което
да се приеме, че дължи на „Т...“ ЕАД сумата от 512,51 лева, от които 397,70
лева[1]главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия
/ТЕ/ за периода м.05.2020г. до м.04.2023г. ведно със законната лихва от
07.02.2024Г. до окончателното изплащане на вземането, 67.69 лева -
мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 01.02.2024г., както и суми за
дялово разпределение от 39.35 лева - главница за периода от 01.01.2021г. до
30.04.2023г. ведно със законната лихва от 07.02.2024г. до окончателното
изплащане на вземането и 7,77 лева - лихва за периода от 18.03.2021г. до
01.02,2024г. , които суми се излага, че са предмет на издадена и оспорена
заповед по чл.410 от ГПК от 14.02.2024г. по ч.гр.дело № 7223/2024 г. по описа
на СРС.
Поддържа се, че ответникът е с абонатен № 237111 и е собственик на
топлоснабден имот, находящ се в гр.С.... и използвала доставяна от
дружеството топлинна енергия през периода от месец май 2020г. до април
2023г., които не са заплатени.
Излага се още, че сградата - етажна собственост, в която се намира
1
имотът, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия с фирма "Т...” ЕООД, което дружество е конституирано
като трето лице – помагач на ищеца.
Моли се да бъде постановено решение, с което да се приеме за
установено, че ответникът дължи претендираните суми. Ангажират се
доказателства. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил такъв, с който се оспорва исковата
молба като се излага, че не е налице облигационна връзка между ответника и
ищеца; не се оспорва количеството топлоенергия на сочената стойност като
претенциите се оспорват само по основание и се навежда се давност.
Третото лице ангажира доказателства.
Съдът е сезиран с искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Софийски районен съд като взе предвид разпоредбите на закона,
исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 Закона за енергетиката, в
редакцията, касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т. 2 на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл.150 ЗЕ
постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие.
Страните спорят само досежно това дали С. е потребител на услугите на
ищцовото дружество като от Договор за продажба на държавен недвижим
имот по реда на Наредбата за държавните имоти се установява, че през
декември на 1990г. тя е придобила ПС спрямо апартамент 19 с вх.А, в бл. 462
– исковия.
2
Видно от заявление от С. до ищеца по партида с № 237111 същата е
потърсила съдействие по нейната партида за доставката на ТЕ. Въз основа на
така установените факти съдът приема, че ответната страна С. е носител на
вещни права върху имота и клиент на топлофикационното дружество.
Съгласно действащите за този период ОУ, приети с Решение № ОУ-
02/03.02.2014 г. на ДКЕВР– чл.33, ал.1 от ОУ, клиентите на
топлофикационното дружество са длъжни в 30 дневен срок от датата на
публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на
топлофикация, да заплатят стойността на потребеното количество енергия.
Счетоводните вписвания на ищеца, данните по издадените фактури за
прогнозна консумация и данните по изравнителните сметки и издадените
общи фактури, отразени в заключението по ССчЕ не се оспорват. Не оспорва и
публикуването на месечните дължими суми на интернет страницата на ищеца.
Съдът е сезиран със заявлението по чл.410 от ГПК на 07.02.2024г., поради
което погасени с давност са задълженията за период, извън трите години от
тази дата, но такива задължения няма, което дава основание на съда да
приеме, че исковете за главница за топлоенергия, лихва върху нея и за
стойност на услуга за дялово разпределение като доказани и основателни
следва да бъдат уважени изцяло.
Лихвата върху стойността на услугата за дялово разпределение е
неоснователна. Липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя
на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана –
арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД, а по делото не са представени доказателства за отправена
покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, поради което акцесорната претенция за сумата от по 7.77 лева се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода от настоящото дело и съобразно чл.78, ал.1 от ГПК и
вмененото с ТР 4/2013г. на ОСГКТ т.12 задължение за исковия съд да присъди
с решението си и разноските в заповедното производство, то в тежест на
ответницата следва да се възложат разноските по исковото и заповедното
производства съобразно уважената част или сумата от 190 лева, която е
редуциран сбор държавна такса по гр.дело с № 24806 /2024г, и гр.дело с №
7223/ 2024г по описа на СРС – обща държавна такса от 100 лева и по 50 лева
3
за възнаграждение на юрисконсулт.
Mотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Т...“ ЕАД, ЕИК: ...,
представлявано от изпълнителен директор, със седалище и адрес на
управление: гр.С/адрес/, че С. А. Р. с ЕГН:**********, с адрес в С/адрес/
дължи на „Т...“ ЕАД сумата от 397,70 лева за главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2020г. до
м.04.2023г. ведно със законната лихва от 07.02.2024Г. до окончателното
изплащане на вземането, 67.69 лева - мораторна лихва за забава от
15.09.2021г. до 01.02.2024г., както и суми за дялово разпределение от 39.35
лева - главница за периода от 01.01.2021г. до 30.04.2023г. ведно със законната
лихва от 07.02.2024г. до окончателното изплащане на вземането като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 7,77 лева - лихва за периода от 18.03.2021г. до
01.02,2024г., които суми са предмет на издадена заповед по чл.410 от ГПК от
14.02.2024г. по ч.гр.дело № 7223/2024 г. по описа на СРС и
ОСЪЖДА С. А. Р. с ЕГН:**********, с адрес в С/адрес/. ап. 19 да
заплати на „Т...“ ЕАД, ЕИК: ..., представлявано от изпълнителния директор,
със седалище и адрес на управление: гр.С/адрес/ на основание чл.78, ал. 1 от
ГПК и ТР 4/2013г. на ОСГКТ сумата от 190 лева – съдебно-деловодни
разноски по гр.дело № 24806/ 2024г. и ч.гр.дело № 7223/ 2024г. по описа на
СРС.
Решението е постановено с участието на лице – помагач на ищеца
дружество „Т...” ЕООД и може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4