РЕШЕНИЕ
№ 177
град Плевен, 05.03.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен – втори
касационен състав, в съдебно заседание на единадесети
февруари две хиляди и двадесета година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДАНИЕЛА
ДИЛОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА |
при секретар Цветанка
Дачева и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша
докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно
дело № 132/2020
г.
Производството е по чл.208 и сл. от АПК,
във връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Д.И.Б.,*** 51,
чрез адв. Н.Н., срещу решение № 812/03.12.2019г. постановено по н.а.х.д. № 1913/2019
г. по описа на Районен съд – Плевен, с доводи, че първоинстанционното решение е
неправилно и необосновано. Счита, че в мотивите на постановеното решение първоинстанционният
съд е формирал необосновани изводи, по отношение събраните писмени и гласни
доказателства, относими към фактическата обстановка - предмет на установяване в
хода на съдебното следствие. Твърди, че съдът е дал вяра на показанията на
актосъставителя Б. и свидетеля на
установяване на нарушението Д., че именно жалбоподателят „е заварен да извършва
улов на риба" и това се е установило със съответното средство за
наблюдение, което са носили. Като аргумент за достоверността на показанията,
съда е приел, че същите „са депозирани под страх от наказателна отговорност и
съдът няма основание да не ги кредитира“. Посочва, противоположно
на този извод са преценявани показанията на всички останали свидетели,
разпитани в хода на съдебното следствие, между, които няма никакво противоречие
и е налице логическа последователност. Намира, че без аргументи за твърдяното,
съдът е счел, че тези показания са заинтересовани от хода на делото, поради
което не ги кредитира. Излага доводи, че липсват аргументирани изводи по отношение
групата от свидетели, които установяват съвсем различна фактическа обстановка,
от тази твърдяна от актосъставителя и свидетеля на нарушението. Твърди, че
съдът е посочил като такъв аргумент, на стр.З от мотивите на съдебното решение
обстоятелството, че жалбоподателят „в специално обособена в АУАН графа за
възражения е заявил, че няма такива“. Отбелязва, че всички свидетели, извън
актосъставителя и свидетеля на нарушението, са категорични, че Б. не се е
качвал в лодката, поради свои здравословни проблеми, свързани с невъзможността
да пази равновесие. Като логични и последователни определя показанията на свидетелите от гр.Славяново
установяващи фактическата обстановка в развитие в деня на съставянето на
оспорения АУАН, както и че те се подкрепят и от показанията на ветеринарните
лекари, изискали улавянето на определено количество риба с цел извършване на
проверка, относно здравословното състояние, свързано с цитираната по-горе
заповед на Директора на ОДБХ-Плевен. Излага доводи, че е налице маловажност на
административното нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Моли съдът да приеме,
че обжалваното решение е неправилно и необосновано, алтернативно, че е налице
хипотезата на чл.25 от ЗАНН, съответно - чл.28 от ЗАНН. Моли съдът да
отмени първоинстанционното решение, като
неправилно и необосновано, ведно със законните последици от това, като присъди и направените в производството
разноски и в двете инстанции.
В съдебно заседание касаторът - Д.И.Б.,*** 51, чрез
адв. Н.Н. , който намира, че неправилна е прието, че именно касаторът е
извършил нарушението, тъй като същият е действал в изпълнение на заповед № 840
от 23.05.2019 година на директора на Областна дирекция по безопастност на
храните и следва на основание чл. 25 от ЗАНН да бъде изключена
административно-наказателната отговорност. Моли за отмяна на решението и присъждане
на разноски.
В съдебно заседание ответникът – ИАРА – Рибарство и
контрол Централен Дунав – Русе, се представлява от юрк П., който намира, че с оглед свидетелските показания
извършването на нарушението е безспорно доказано именно от Б., който е
наблюдаван от контролните органи да извършва стопански риболов . Счита, че
решението следва да бъде оставено в сила и претендира присъждане на разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура- Плевен, дава
заключение, че касационната жалба е основателна.
Административен съд – Плевен, втори касационен състав,
като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване
разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:
Касационното оспорване е извършено от надлежна страна
в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.
Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО .
С посоченото решение е потвърдено наказателно постановление №
15-036/23.08.2019г. на Началник отдел ”Рибарство и контрол – Централен
Дунав”-Русе към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при ИАРА, със седалище
гр. Бургас, с което на Д.И.Б., за това,
че на 10.06.2019 г. на язовир „Славяново 4“, находящ се до гр. Славяново –
воден обект различен от р. Дунав и Черно море в 11,45 часа на водоема
пристигнали длъжностни лица от отдел ”Рибарство и контрол – Централен
Дунав”-Русе при ИАРА –П. И. Б., К. В. Г. и Д. В.Д., които наблюдавайки известно
време заварили лицето Д.И.Б. да извършва стопански риболов с един брой
немаркирана риболовна мрежа. В момента на проверката от органите риболовният
уред е бил въведен в действие в работно положение във водата. Длъжностните лица
установили също, че Б. не притежава разрешително за извършване на стопански
риболов и право за усвояване на ресурс от риба за 2019г. - нарушение на чл.17,
ал.1, т.1 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/ и на основание чл.56,
ал.1 от ЗРА е наложено административно наказание глоба в полза на държавата
размер на 1500 /хиляда и петстотин/ леваи
еотнета мрежа найлонова – 50 м–3м/80 мм.
Настоящата инстанция намира, че решението е валидно,
допустимо и постановено при правилно прилагане на закона.
Съгласно
чл. 17, ал. 1 от ЗРА, стопански риболов във
водите на Черно море и река Дунав се извършва от юридически лица и еднолични
търговци след издаване на разрешително за стопански риболов и придобиване на
право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми, съгласно разпоредбата
на чл. 56, ал. 1 от ЗРА,
който извършва стопански риболов без разрешително или във воден обект, различен
от Черно море и река Дунав, в нарушение на чл. 17, се наказва с глоба от 1500
до 3000 лв .
Легалното
определение на риболов е дадено в § 1, т. 26 от ДР на ЗРА, съгласно който
риболов е поставянето на разрешени уреди и средства във водата за улов на риба
и други водни организми, изваждане на улова от водата, неговото пренасяне и
превозване.
Стопански
риболов по смисъла на § 1, т. 28 във връзка с т. 26 от ДР на ЗРА е не само дейност, при
която се извършва улов на риба и други водни организми в определените за това
обекти с разрешени уреди и средства с цел стопанска дейност и реализиране на
доход, независимо от това, дали дейността се извършва постоянно, сезонно или
временно. За стопански риболов по смисъла на ЗРА се смята и риболов, извършван
с уреди, различни от тези по чл. 24, ал. 1, и/или при който уловената риба или
други водни организми е в размер, надхвърлящ определените в чл. 24, ал. 3
количества. В случая Б. е извършвал стопански риболов, защото е използвал
мрежа, която контролните органи са видели да пуска във водата и това е описано
в НП като риболовна дейност. Тъй като риболовните мрежи не са сред изброените в
чл. 24, ал. 1 от ЗРА, то касаторът е
осъществил именно хипотезата на извършване на стопански риболов посредством
риболовни уреди, непосочени в чл. 24, ал. 1. Самото използване на мрежа за
риболов, а не на уред /уреди/ за любителски риболов (изчерпателно посочени в чл. 24, ал. 1, т. 1 и т. 2, както и в чл. 35, ал. 2 от ЗРА /чл. 35, ал. 3 от ЗРА/), показва намерението
на Б. да извърши стопански риболов, което доказва и субективна страна, че
лицето е действало виновно. Без значение е обстоятелството, дали има или не
констатиран улов, тъй като такъв за осъществяване на риболов не се изисква по
смисъла на § 1, т. 28 във вр. с т. 26 от ДР на ЗРА – достатъчно е
поставянето на мрежата във водата.
Нарушението
е безспорно установено, като на основание чл. 221, ал. 2 от АПК се споделят
изцяло мотивите на РС Плевен, а наведеният довод от касатора, че същият е
действал в изпълнение на заповед от май 2019 година на директора на ОДБХ съдът
намира за неоснователен.
Съгласно
чл. 25 от ЗАНН когато извършителят на административно
нарушение е действувал в изпълнение на неправомерна служебна заповед, дадена по
установения ред, той не носи административно-наказателна отговорност, ако
заповедта не е съдържала очевидно за него нарушение. В случая със заповед № 840
от 23.05.2019 г. на директор на ОБДХ Плевен е разпоредено на началник отдел ЗЖ
при ОБДХ Плевен в срок до 17.06.2019 година да организира извършване на
проверки и пробонабиране от рибовъдните
стопанства, намиращи се на територията на област Плевен и тази заповед по
никакъв начин не обвързва Б., който няма качеството на началник-отдел, нито е в
трудови правоотношения с ОДБХ Плевен и не следва да се приложи горепосочената
по отношения на извършеното от него.
Предвид горепосоченото съдът намира, че решението следва
да бъде оставено в сила и с оглед изхода на делото, искането на пълномощника на
ответника за присъждане на разноски в минимален размер и на основание чл. 63, ал. 3 вр. ал. 5 ЗАНН (ДВ- бр.
94/29.11.2019 г.) в полза на ответника следва да се присъдят направените разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,
РЕШИ:
Оставя в сила решение № 812/03.12.2019г.
постановено по н.а.х.д. № 1913/2019 г. по описа на Районен съд – Плевен.
Осъжда Д.И.Б., ЕГН **********,***
51 да заплати на ИАРА, гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 17, ет. 4 разноски в
размер на 100 лева.
Решението е окончателно.
Препис от решението да се
изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ 1. /п/
2.
/п/