ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1175
гр. Бургас, 19.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно частно
гражданско дело № 20222100500737 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК, вр. чл.17 ЗЗДН. Образувано
е по частна жалба на М. Д. Ж. – ищец по иска, срещу Определение №1709/23.03.22г.,
постановено от Районен съд Бургас по гр.д.№20222120100883/22г. с което е
прекратено производството по делото, образувано по предявената от
жалбоподателката молба за защита от осъществено спрямо нея домашно насилие от
страна на И. Г. М.; въззивницата е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на РС-Бургас държавна такса в размер на 25,00 лв. Въззивницата
изразява недоволство от постановеното решение и претендира отмяната му, с
постановяване на въззивно решение, с което молбата за защита да бъде уважена.
Препис от частната жалба на ищцата е връчен на ответника И. Г. М. на
29.04.22г. В срока по чл.17, ал.4 ЗЗДН не са подадени писмени възражения.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред Районен съд Бургас е образувано по повод предявената
от М. Д. Ж. против И. Г. М. молба за издаване на заповед за защита, от осъществено
домашно насилие от страна на ответника на 12.02.22г. и на 13.02.22г., с когото са били
във фактическо съпружеско съжителство. Изложени са фактически твърдения относно
отношенията между страните и относно посочените актове на домашно насилие. Тези
обстоятелства молителката декларира и в декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН. Претендира
да й бъде дадена незабавна защита срещу поведението на ответника, което според нея
съставлява домашно насилие. С Определение №927/14.02.22г. в полза на ищцата е
1
постановена незабавна защита.
Ответникът не представя отговор на молбата; не се явява в съдебно заседание и
не изразява становище по същата.
В съдебно заседание на 14.03.22г., съдът е указал на молителката, чрез
процесуалния й представител, да изложи фактически твърдения, обосноваващи извод
че тя и ответникът са били във фактическо съпружеско съжителство, при все, че
същата скоро е навършила пълнолетие и изложените в молбата за защита твърдения не
налагат подобен извод.
Процесуалният представител на молителката е заявил, че със съгласие на майка
си, тя е живяла няколко месеца на семейни начала.
За установяване твърденията на страните, в първоинстанционното
производство са разпитани свидетелите Я. К. Ж. – майка на молителката и В. Д. Б. –
нейна приятелка.
Според св. Ж., дъщеря й е живяла „около месец при ответника в ***“. Според
свидетелката с нейно съгласие молителката е оставала да спи при ответника, поради
което счита, че са живели заедно. Свидетелката Б. заявява, че не знае дали страните са
живели заедно.
С тук обжалваното определение, съдът е намерил, че не са налице
предпоставките на чл.3 ЗЗДН, т.к. страните не са били във фактическо съпружеско
съжителство по см. на §1, т.18 ДРЗПКОНПИ, §1, т.6 ЗСВ и §1, т.10 ДРЗЧРБ.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид гореизложеното намира, че
обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Според легалната дефиниция на чл.2, ал.2 ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт
на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната
свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена
връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство.
Законът за защита от домашно насилие не дефинира понятието „фактическо
съпружеско съжителство“. Легални дефиниции се съдържат в други закони, за целите
на тези закони. В практиката си съдилищата в Република България приемат че такова е
налице, когато мъжа и жената живеят в едно жилище, имат общо домакинство, семеен
бюджет, оказват си един на друг грижа, материална и емоционална подкрепа, взаимно
уважение и взаимопомощ, споделят едни и същи интереси и ценности. Или
отношенията на живеещите във фактическо съжителство не се различават от тези на
лицата, сключили граждански брак, приема се, че отношенията между тях са като
между съпрузи.
2
Наличието на фактическо съжителство е въпрос на преценка на фактите и
обстоятелствата за всеки конкретен случай. В настоящото дело за установяването на
това спорно обстоятелство освен декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН, ищцата ангажира
показанията на свидетеля Ж. – нейна майка и св.Б. – нейна приятелка. Въззивната
инстанция намира, че от показанията на тези свидетели се разколебава
доказателствената сила на декларацията и от тях не може да се направи извод, че
страните са били във фактическо съпружеско съжителство. Свидетелката, посочена от
молителката и нейна приятелката заявява, че не знае такова важно обстоятелство от
живота й – дали тя и ответника живеят заедно. Другата свидетелка, посочена от
молителката – нейна майка заявява, че молителката е оставала да спи в дома на
ответника за „около месец“, което опровергава твърденията за съжителство от
„няколко месеца“, заявено от процесуалния й представител. Обстоятелството, че за
„около месец“ молителката е оставала да спи в дома на ответника не сочи на трайно
съжителство в едно жилище, с общо домакинство, семеен бюджет и всички други
споделени между съжителстващите отношения.
При тези данни, въззивната инстанция намира, че между страните не е било
налице фактическо съпружеско съжителство, даващо възможност на ищцата да търси
защита от домашно насилие.
Въззивницата следва да бъде осъдена да заплати държавна такса за въззивно
обжалване, в размер на 12.50 лева.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №1709/23.03.22г., постановено от Районен съд
Бургас по гр.д.№20222120100883/22г.
ОСЪЖДА М. Д. Ж. ЕГН********** от ***, да заплати по сметка на Бургаски
окръжен съд, държавна такса, в размер на 12.50 лева.
Настоящото определение е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3