Определение по адм. дело №464/2025 на Административен съд - Русе

С определение от съдебно заседание от 14.10.2025 г. съдът е предоставил възможност на жалбоподателката, чрез процесуалния си представител, да формулира задачи към съдебномедицинска експертиза, както и да посочи свидетел за твърдените от нея обстоятелства, обуславящи необходимостта от чужда помощ, респ. завишаване на определения процент на вида и степента на увреждане (ВСУ).

Жалбоподателката е представила молба с вх.№ 4456/20.10.2025 г., в която е формулирала задачи към експертизата и е поискала до разпит като свидетел да бъде допусната Т. И. О.. Представена е и молба за освобождаване на жалбоподателката от дължимите за възнаграждението на вещото лице разноски, декларация за имущественото ѝ състояние и препис от разпореждане [номер]/01.07.2025 г. на ТП на НОИ – Русе, от което е видно, че отпуснатата на жалбоподателката пенсия възлиза на 856,21 лева.

Съдът намира, че на този етап исканата съдебномедицинска експертиза не следва да бъде назначавана. Това е така, тъй като в производството по издаване на оспореното решение бяха констатирани евентуални пороци, които следва да бъдат поставени на вниманието на страните, за да могат в съдебно заседание те да вземат отношение по тях, едва след което ще бъде преценена и необходимостта от назначаване на исканата експертиза.

С експертно решение № 93424/27.09.2024 г. на ТЕЛК, II състав, при „МБАЛ – Пазарджик“ АД, на жалбоподателката са определени 76 % ВСУ. Това решение е обжалвано от нея пред НЕЛК като с оспореното експертно решение № 91006/14.05.2025 г. специализираният състав по хирургични, ортопедични и очни заболявания на НЕЛК е намалил определения процент на ВСУ на 74 %, т.е. с този административен акт положението на жалбоподателката се влошава, макар производството пред НЕЛК да се е развило по нейна жалба.

На следващо място, в оспореното решение на НЕЛК изрично е прието, че водещата диагноза е „Застойна сърдечна недостатъчност“, с код по МКБ I50.0. В мотивите на същото е записано, че експертното решение на ТЕЛК е неаргументирано и по неправилна отправна точка (в ЕР на ТЕЛК е определена водеща диагноза „Първична гонартроза, двустранна“). В същото време, при възприетата от НЕЛК водеща диагноза „Застойна сърдечна недостатъчност“, оспореното решение на НЕЛК е постановено от специализирания състав по хирургични, ортопедични и очни заболявания, който включва следните лекари: д-р К. Г. – председател, д-р Н. Д. и д-р Е. М.-Т. – членове.

След извършена служебна проверка в националния регистър на Българския лекарски съюз1 съдът установи, че д-р Габраков, УИН **********, е със специалност хирургия, д-р Д., УИН **********, е със специалност ортопедия и травматология, а д-р М.-Т., УИН **********, е също със специалност ортопедия и травматология. В същото време чл.49, ал.1, изр.първо от ПУОРОМЕРКМЕ предвижда, че Националната експертна лекарска комисия се произнася с мотивирано експертно решение, постановено от специализиран състав, определен съобразно водещата диагноза. Разпоредбата на чл.18, ал.2 от ПУОРОМЕРКМЕ гласи, че броят и профилът на специализираните състави се определят със заповед на директора на НЕЛК в зависимост от конкретната необходимост. Директорът на НЕЛК поддържа в информационната база данни по чл. 54а актуална информация за специализираните състави на НЕЛК. Списъкът на специализираните състави е достъпен и на електронната страница на НЕЛК 2. В чл.18, ал.4 от ПУОРОМЕРКМЕ е посочено, че в специализираните състави на НЕЛК работят лекари с призната специалност по съответния профил и с не по-малко от 5 години трудов стаж по медицина.

С оглед отпадналата на този етап необходимост от назначаване на съдебномедицинска експертиза съдът не дължи произнасяне и по молбата за освобождаване от разноски за заплащане на възнаграждение на вещото лице.

Следва да бъде допуснат посочения от жалбоподателката свидетел относно възможността тя да се движи и обслужва сама. Показанията на този свидетел биха били релевантни от гледна точка на разпоредбите на чл.68, ал.2 от НМЕ и на правило второ от част първа, раздел I “Общи правила“ от Приложение I към чл.63, ал.1 „Отправни точки за оценка на трайно намалената работоспособност и на вида и степента на увреждане в проценти“ към НМЕ. Според цитираните текстове чужда помощ се определя на лица, които не са в състояние да се обслужват самостоятелно при задоволяване на ежедневните си потребности; респ. при дегенеративни промени на ставите на крайниците и на гръбначния стълб (артрози, остеохондрози) се вземат под внимание и данните за болка, за приемането на които дава основание клиничната находка (ставни отоци, мускулни контрактури, атрофии).

Така мотивиран, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателката А. П. Г. за назначаване на съдебномедицинска експертиза.

ДОПУСКА ангажирането на гласни доказателства за способността на жалбоподателката да се придвижва и обслужва сама при задоволяване на ежедневните си потребности, респ. за евентуално изпитваната от нея болка при ходене, чрез разпита на св. Т. И. О., при условията на довеждане от жалбоподателката.

Определението не подлежи на обжалване. Препис от него да се връчи на страните.