Решение по дело №1824/2020 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ …………/27.05.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора година, в състав:                                      

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева

 

при секретаря Цветелина И., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1824 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

              

               Производството е за делба на недвижим имот във фаза по извършването й.

               С влязло в сила решение, постановено по настоящото дело е допусната съдебна делба на недвижим имот, представляващ Поземлен имот с идентификатор № ****по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Варна, одобрени със Заповед № ****14.10.2008 год. на ИД на АК, находящ се в област ****", с площ от 1000.00 /хиляда/ кв. м. по документ за собственост, а по скица -1030/хиляда и тридесет/ кв. м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване - до 10/десет/ метра с номер по предходен план - **** /****/, квартал ***, парцел ***, при граници, поземлени имоти с идентификатори, както следва: ****, ****, ****, ****, ****, между съсобствениците и при квоти в съсобствеността, както следва: 4/12 ид.ч. за М.С.И.; 2/12 ид.ч. за С.Г.К.; 2/12 ид.ч. за К.Г.С.; 3/12 ид.ч. за В.И.К.; 1/12 ид.ч. за М.Н.К., като съсобствеността между страните е възникнала на основание наследяване на наследодателя X=I=К., починал на 11.10.2008г.; безвъзмездна сделка, обективирана в Нотариален акт № ***,том ****, peг. ***, дело № *** год и възмездна сделка, обективирана в Нотариален акт № ***, том **, peг. № ***, дело № *** от *** год., на основание чл. ***, ал. ***ЗС.

           І. ПО ПРЕКРАТЯВАНЕ НА СЪСОБСТВЕНОСТТА

С оглед изследване на въпроса за реалната поделяемост и действителната пазарна цена на допуснатия до делба недвижим имот, по делото са ангажирани специални знания посредством проведената СТЕ, заключението на вещото лице Т.О., по която установява, че делбеният имот е реално неподеляем на пет дяла, съобразно правата на всеки от съделителите в общността. Действителната пазарна стойност на имота, определена съгласно чл. 349, ал. 4, пр. ІІ ГПК, възлиза 66 200 лева. Заключението на вещото лице е кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено.

Предвид неподеляемостта на процесния имот, невъзможно е и осигуряването на дял в натура на съделителите и ликвидирането на съсобствеността по реда на чл. 353 ГПК. Поради това и по аргумент от чл. 348 ГПК, делбата на имота следва да се извърши чрез изнасянето му на публична продан.

Изнасянето на имота на публична продан по реда на чл. 348 ГПК, не лишава съсобствениците от възможността да изкупят делбения имот при условията на чл.505, ал.2 ГПК, съгласно разпоредбата на чл. 354 ГПК.

На основание чл. 355, пр. І ГПК вр. чл. 8, пр. І от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съобразно квотите им в съсобствеността и стойността на имота, съделителите следва да бъдат осъдени да заплатят поотделно държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС. Съделителят М.С.И. следва да заплати 882.67 лева; С.Г.К. 441.33 лева; К.Г.С. 441.33 лева; В.И.К. 662 лева и М.Н.К. 220.67 лева.

ІІ. ПО ПРЕТЕНЦИЯТА ЗА ПРИВРЕМЕННА МЯРКА.

Съгласно нормата на чл. 344, ал. 2 ГПК, с решението по допускане на делбата или по-късно, в случай, че не всички съделители използват делбения имот съобразно правата си, съдът постановява кои от съделители от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или пък какви суми едните трябва да заплащат на другите срещу ползването. Уредено е право на неползващия съсобственик да бъде възмезден за облагите от имота, от които е лишен поради ползването му от друг съсобственик. Това обезщетение се изчислява на база средна наемна цена.

По искането съдът се произнася с определение, което има привременен характер, до приключване на делбата и може да бъде изменяно от същия съд.

Допуснатият до делба имот в случая е един, поради което реално ползване съразмерно с правата на всеки от съсобствениците не може да се постанови. Доколкото по делото е установено, че общият имот се ползва понастоящем от В.И.К., то в полза на неползващия съделител М.С.И. следва да се присъдят суми срещу ползването. Установеният актуален размер на средномесечния пазарен наем за ползването на имота е 470 лв. Съразмерно с дела на съсобственика ищец в общността, дължимите месечни суми са в размер на 156.67 лева. За плащането на същите В.И.К. следва да бъде осъден, считано от 26.11.2021г. /датата на първото по делото заседание във втора фаза/ до окончателното извършване на делбата (влизането в сила на решението), но в претендирания размер от 150 лева, с оглед липсата на предприето от М.И. изменение в размера на претенцията.

ІІІ. ПО ПРЕТЕНЦИИТЕ ПО СМЕТКИ

За съвместно разглеждане в рамките на делбеното производство са приети предявените от В.И.К. и М.Н.К. претенции по сметки с правно основание чл.30, ал.3 ЗС и чл. 59 ЗЗД за заплащане на извършените подобрения, насаждения и разходи за охрана в съсобствения поземлен имот с идентификатор № ****.

В.И.К. претендира от М.С.Г. сумата от 2 220.00 лева, от С.Г.К. – 991.11 лева и от К.Г.С. – 991.11 лева. М.Н.К. претендира от М.С.Г. 743.33 лева, от С.Г.К. – 495.55 и от К.Г.С. – 495.55 лева. Сочи се, че със знанието и без противопоставянето на останалите съсобственици са извършени: 1. Ремонт на ограда на имота, извършен през 2017 год. на обща стойност 3000 лева; 2. Присъединяване към ел. мрежа на обща стойност 1100 лева, извършено през 2015г.; 3. Ремонт на съществуваща паянтова постройка на обща стойност 1100 лева, извършен през 2016г.; 4. Възстановяване на бетонна площадка пред сградата на обща стойност 1440, извършено през 2015г.; 5. Изграждане на външна камина  на обща стойност 450 лева, извършено през 2014г.; 6. Направа на метален асмалък на стойност 340 лева, извършена през 2015г.; 7. Насаждения: орех-5 годишен, засаден през 2016 г., лешник 4 годишен, засаден през 2017 год, дрян - 7 годишен, засаден през 2014 год. и смокиня - 5 годишна, засадена през 2015 год., на обща стойност – 150.00 лева; 8. Охрана на имота от частно лице в периода м. 10 2016г.-м.10.2020г. по 30 лева на месец, общо - 1440 лева.

Ответниците, оспорвават претенциите по сметки по основание и размер. След уточняване от ищеца момента на извършване на подобренията и разходите, съобразно предоставената им възмоност, ответниците възразяват за погасяване по давност на претенциите за извършени подобрения преди 02.12.2016г..

От фактическа страна съдът приема следното:

От заключението по допуснатата СТЕ за оценка на твърдяните подобрения и увеличената стойност на имота вследствие направата им, се установява, че претендираните подобрения - видове строително-монтажни работи и насаждения, са извършени в имота и може да се приеме, че са извършени в годините, посочени от ищците. Вещото лице определя следните стойности: Ремонт на ограда, извършен през 2017г. - на стойност 762 лева.; Присъединяване към ел. мрежа през 2015 г. - на стойност 935.10 лева. Ремонт на съществуваща паянтова постройка през 2016 г. - на стойност 1548.96 лева.; Направа на бетонна площадка пред сградата 30 кв.м. през 2015 г. - на стойност 1274.94 лева; Изграждане на външна камина през 2014 г. - на стойност 424.90 лева; Направа на метален асмалък 30 кв.м. през 2015 г. - на стойност 235 лева. Според вещото лице необходими разноски са: Ремонт на ограда; Присъединяване към ел. мрежа; Ремонт на съществуваща паянтова постройка; Направа на метален асмалък. Стойността на подобренията - СМР в имота към момента на извършването им е 5 180.90 лева. Насажденията са оценени по следния начин: орех 5 годишен 26.28 лева; лешник 4 годишен 7 лева; дрян 7 годишен 7.66 лева; смокиня 5 годишна 9.78 лева и  лозички 10 броя 50 лева. Стойността на трайните насаждения в имота към момента на извършването им е  100.72 лева. Размерът на увеличената на стойността на имота вследствие на извършените строително-монтажни работи и трайни насаждения е 4 330 лева.

В полза на ищците са събрани гласни доказателства, за доказване претенциите им по сметки.

Св. Е.К. /сестра на ищеца по делото/ познава имота, посещавала го е, но рядко. Знае какво е било състоянието на имота при откриване на наследството. Тя и В. имали ключове за имота. Всичко било порутено, не можело да се влезе. Известно време имотът бил в това състояние и по-късно започнал да се прави ремонт. Ремонтните дейности започнали след смъртта на наследодателя. В. извършил ремонтите по оградата, къщата, плочата пред нея. Облагородил двора, в най-вътрешната част засял дървета. През годините, в които се извършвал ремонтът, свидетелката поддържала връзка с останалите съсобственици, живущи в Търговище, Търново, вкл. и с леля си. Обаждали се да се информират за състоянието на имота. Свидетелката ги уведомявала за ремонтните дейност и за състоянието на имота, вкл. за начина на ползване. Другите съсобственици искали да се строи в имота, но общият устройствен план не позволявал. През годините, в които се извършвали ремонтните дейности, никой не се е противопоставял на извършването им. Периодът на извършването им бил преди 5-6г. - 2014г., 2015г., 2016г.. Всички подобрения били направени от В.. Имотът се ползвал от него.

Св. Ю.И./без родство/ познава В.К., семейни приятели са повече от 25 г. Знае за имота по пътя за В.. Преди 7 год. посетила имота за пръв път, бил в много лошо състояние. Заедно със съпруга си ходили да помагат на В. да почиства имота. Първоначално имотът бил затревен, непочистен, с една порутена барака отзад, без ток, без вода, оградата била паднала. Възстановили оградата, постройката, прекарали ток, вода, изградили камина, направили бетонова площадка, сяли овошки. В. извършил ремонтите с помощта на свидетелката, съпругът й и строители. Св. не е виждала друг да участва в ремонтните дейности. Ремонтите започнали приблизително преди 6-7 год..

Св. познава В., К., С. и М.. Син е на съпругата на С.. Ходил е до имота два пъти  - преди 2010г. и преди година и половина. Не е влизал в имота. Знае от С., че имотът се ползва от В.. В останалата си част показанията на свидетеля не установяват релевантни за спора факти.

Така изложената фактическа установеност обуславя следните правни изводи:

По претенциите по сметки с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на извършените разходи за охрана в съсобствения поземлен имот с идентификатор № ****.

Съдът счете предявените претенции за неоснователни.

Ищците не ангажираха доказателства за извършен разходи за охрана на имота.

Гласните доказателства също не установяват ищците да са заплащали в полза на трето лице суми за извършени услуги по охрана на имота.

Предявените от В.К. и М.К. при условията на чл.346 ГПК претенции по сметки за присъждане стойността на извършени от тях подобрения в съсобствения между страните имот, намират своето правно основание в разпоредбата на чл.30, ал.3 ЗС, доколкото в случая нито се твърди, нито се установява направените разноски да са извършени в качеството им на владелци в хипотезата, разяснена с т.І.5. от ППВС № 6/1974 г. Събраните по делото доказателства (показанията на разпитаните свидетели и експертното заключение на в.л. Т.) установяват извършването на описаните в молбата по чл.346 ГПК подобрения, както и стойността на разходите за направата им (5281.62 лв.) и сумата, с която те водят до увеличение на стойността на обекта (4330 лв.). Съгласно т.ІІ.8. от ППВС № 6/1974г. само движимостите, отделянето на които не води до съществено изменение на имота, не съставляват подобрение, какъвто настоящият случай не е.

Съгласно посочената норма всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. При това положение се дължат действително извършените разходи, съобразно частите в съсобствеността, а не увеличената стойност на имота (Решение № 615 от 17.10.2002 г., постановено по гр. д. № 93/2002 г. на ВКС, І ГО).

От гласните доказателства се установи, че тези подобрения са извършени със знанието и без противопоставянето на съделителите.  

На следващо място се поставя въпросът за принадлежността на средствата, с които са финансирани разноските. Свидетелските показания безпротиворечиво установяват извършването на плащанията по възложените строителни работи от страна на В.К.. Предвид липсата на доказателства, които да установяват, че плащанията са извършени със средства, които не са лично притежание, се налага извода, че всички изразходвани за ремонта суми са заплатени с негови средства. Противното не се установява от показанията на свидетелите на ответниците, доколкото същите нямат лични възприятия досежно начина на заплащане на разходите и по същество не възразяват те да са вложили средства в направата им. Изложеното сочи, че е настъпило неоснователно разместване на имуществени блага, което следва да бъде отстранено при условията на чл.30, ал.3 ЗС. Съдът кредитира заключението на СТЕ. Извършените подобрения са в общ размер на 5281.62 лева /заключението по СТЕ на в.л. Т./, като средствата за подобренията са били предоставени от съделителя В.К.. Доколкото по отношение на постройката вещото лице е определило сумата 1548.96 лева, а се претендира 1100 лева, то стойността на подобренията възлиза на 4832.66 лева

Предвид квотите на останалите съделители, всеки от тях следва да участва в тези подобрения по следния начин: М.Г. с 1610.89 лева; С.К. с 805.44 лева и К.С. с 805.44 лева. За разликата до претендираните размери от 2220 лева и 991.11 лева, претенциите са неоснователни.

Претенциите на М.К. са неоснователни. Не се установи да е участвала в извършването на подобренията.

С оглед частичното установяване на вземанията за подобрения в полза на В.К., съдът дължи произнасяне по направените от съделителителите възражения за изтекла погасителна давност.

Възражението е основателно. Претенцията по сметки има облигационен характер, като исканията се погасяват по давност на общо основание, съгласно чл.110 ЗЗД. Погасителната давност е петгодишна и тя започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В случая няма данни съделителят К. да е упражнявал самостоятелно владение, а е бил държател на частите на другите. Изискуемостта настъпва в момента на извършване на подобренията – когато са били направени разходите за тях. Това е началният момент на погасителната давност. За подобренията извършени през 2014г.; 2015г. и 2016г. погасителната давност е изтекла към 26.11.2021г. /предявяване на претенцията по сметки/. Поради основателност на възражението, всеки един от ответниците следва да бъде осъден да заплати на В.К. само част от стойността на извършения през 2017г. ремонт на ограда, възлизаща на 762 лева и стойността на лешник 4 годишен възлизаща на 7 лева, съответна на притежаваната квота в съсобствеността, а именно: М.Г. следва да заплати 256.33 лева; С.К. 128.17 лева и К.С. 128.17 лева.

Като неоснователни следва да се отхвърлят претенциите за разликата над 1610.89 лева и над 805.44 лева до претендираните размери 2220 лева и 991.11 лева и като погасени по давност за разликата над 256.33 лева и 128.17 лева до 1610.89 лева и 805.44 лева.

Произнасянето по основателността на претенцията не изисква, съдът да се произнася с отделен диспозитив по всяко перо – касае се за един иск и при неговото уважаване съдът присъжда глобална сума, явяваща се сбор от стойността на конкретно доказаните необходими разноски и подобрения /решение № 191 от 29.10.2014 г. по гр.д. № 2299/2014 г. на ВКС, І г.о./.

На основание чл. 355, пр. ІІ ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, съобразно изхода на делото по претенциите по чл. 30, ал.3 и чл.59 ЗЗД, ищецът М.К. следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС държавна такса по отхвърлените претанции в размер на 69.38 лева, а В.К. в размер на 147.58 лева.

На основание чл. 355, пр. ІІ ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС държавна такса върху уважената част на предявените искове по чл. 30, ал.3 ЗС – М.Г. сумата 10.25 лева, а С.К. и К.С. по 5.12 лева.

Според разпоредбата на чл. 355 ГПК, страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им, а по присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по чл. 78 ГПК. Правилата за присъждане разноски по чл. 78, които включват и възнаграждение за един адвокат, намират приложение в делбеното производство само във връзка с предявени претенции по сметки.

Възприетият в ППВС № 7/1973 г., т. 9 принцип за възлагане на разноските, е последователно възприеман и детайлизиран в практиката на ВКС. Според същия, при липса на оспорване на правата на съделителите, както и на способа за извършване на делбата, всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално представителство на адвокат, а при наличието на спор за правата на съделителите, при оспорване на самия факт на съсобствеността, начина на извършване на делбата и по присъединените искове, както и при обжалване на първоинстанционното или въззивното решение, намира приложение разпоредбата на чл. 78 ГПК /в този смисъл определение № 4 по ч. гр. д. № 542/10 г., II г. о., определение № 252 по ч. гр. д. № 2024/2014 г., I г. о., и др./.

С оглед изхода на делото по предявените от страните претенции по реда на чл.346 ГПК и представените доказателства за действително извършени разноски, В. и М. Костови следва да заплатят на М.Г. сумата 274.09 лева, а на С.К. и К.С. сумата 639.55 лева -възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, съразмерно на отхвърлената част от претенциите.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

 

Р Е Ш И:

                                              

ПОСТАНОВЯВА ДА БЪДЕ ИЗНЕСЕН НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор № ****по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Варна, одобрени със Заповед № ****/14.10.2008 год. на ИД на АК, находящ се в област ****", с площ от 1000.00 /хиляда/ кв. м. по документ за собственост, а по скица -****/***/ кв. м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване - до 10/десет/ метра с номер по предходен план - **** /****/, квартал ***, парцел ***, при граници, поземлени имоти с идентификатори, както следва: ****, ****, ****, ****, ****, на стойност 66 200 лева /шестдесет и шест хиляди и двеста лева/, при начална цена, определена от съдебния изпълнител, като получената при продажбата сума се разпредели между съделителите съобразно техните квоти, а именно: 4/12 ид. части от правото на собственост за М.С.И., ЕГН **********, 2/12 ид. части от правото на собственост за С.Г.К., ЕГН:**********; 2/12 ид. части от правото на собственост за К.Г.С., ЕГН:**********; 3/12 ид. части от правото на собственост за В.И.К., ЕГН ********** и 1/12 ид.части от правото на собственост за М.Н.К., ЕГН **********, на основание чл. 348 ГПК.  

            ОСЪЖДА В.И.К., ЕГН **********, адрес: *** ****ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата 662 лева /шестстотин шестдесет и два лева/, представляваща държавна такса по иска за делба, на основание чл.355 ГПК вр. чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

ОСЪЖДА М.Н.К., ЕГН **********, адрес: *** ****ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата 220.67 лева /двеста и двадесет лева и 0.67 ст./, представляваща държавна такса по иска за делба, на основание чл.355 ГПК вр. чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

ОСЪЖДА М.С.И., ЕГН **********, адрес: ***. ****ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата 882.67 лева /осемстотин осемдесет и два лева и 0.67 ст./, представляваща държавна такса по иска за делба, на основание чл.355 ГПК вр. чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

ОСЪЖДА С.Г.К., ЕГН:**********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата 441.33 лева /четиристотин четиридесет и един лева и 0.33 ст./, представляваща държавна такса по иска за делба, на основание чл.355 ГПК вр. чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

ОСЪЖДА К.Г.С., ЕГН:**********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата 441.33 лева /четиристотин четиридесет и един лева и 0.33 ст./, представляваща държавна такса по иска за делба, на основание чл.355 ГПК вр. чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал. 2 ГПК В.И.К., ЕГН **********, адрес: *** ****ДА ЗАПЛАЩА на М.С.И., ЕГН **********, адрес: ***. ****сумата от 150 лева /сто и петдесет лева/ месечно, представляваща дължима сума срещу ползването на общия имот от В.И.К., ЕГН **********, в периода от 29.11.2021г. /датата на първото по делото заседание във втора фаза/ до окончателното извършване на делбата (влизането в сила на решението).

 

ОСЪЖДА на основание чл. 30, ал.3 ЗС М.С.И., ЕГН **********, адрес: ***. ****ДА ЗАПЛАТИ на В.И.К., ЕГН **********, адрес: *** ****сумата от 256.33 лева /двеста петдесет и шест лева и 0.33 ст./, представляваща 4/12 от стойността на извършените през 2017г. подобрения в общия имот, като ОТХВЪРЛЯ  претенциите по чл. 30, ал.3 ЗС и чл.59 ЗЗД за разликата до пълния предявен размер от 2220 лева, като неоснователни /за сумата над 1610.89 лева до 2220 лева/ и като погасена по давност претенцията по чл.30, ал.3 ЗС /за сумата над 256.33 лева до 1610.89 лева/.

ОСЪЖДА на основание чл. 30, ал.3 ЗС С.Г.К., ЕГН:**********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на В.И.К., ЕГН **********, адрес: *** ****сумата от 128.17 лева /сто двадесет и осем лева и 0.17 ст./, представляваща 2/12 от стойността на извършените през 2017г. подобрения в общия имот, като ОТХВЪРЛЯ претенциите по чл. 30, ал.3 ЗС и чл.59 ЗЗД за разликата до пълния предявен размер от 991.11 лева, като неоснователни /за сумата над 805.44 лева до 991.11 лева/ и като погасена по давност претенцията по чл.30, ал.3 ЗС /за сумата над 128.17 лева до 805.44 лева/.

ОСЪЖДА на основание чл. 30, ал.3 ЗС К.Г.С., ЕГН:**********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на В.И.К., ЕГН **********, адрес: *** ****сумата от 128.17 лева /сто двадесет и осем лева и 0.17 ст./, представляваща 2/12 от стойността на извършените през 2017г. подобрения в общия имот, като ОТХВЪРЛЯ претенциите по чл. 30, ал.3 ЗС и чл.59 ЗЗД за разликата до пълния предявен размер от 991.11 лева, като неоснователни /за сумата над 805.44 лева до 991.11 лева/ и като погасена по давност претенцията по чл.30, ал.3 ЗС /за сумата над 128.17 лева до 805.44 лева/.

ОСЪЖДА на основание чл. 355, пр. І от ГПК вр. чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК В.И.К., ЕГН **********, адрес: *** ****ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата от 147.58 лева /сто четиридесет и седем лева и 0.58 ст./, представляваща дължима държавна такса за отхвърлената част на исковете с правно основание чл. 30, ал.3 ЗС и чл.59 ЗЗД.

ОСЪЖДА на основание чл. 355, пр. І от ГПК вр. чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК М.С.И., ЕГН **********, адрес: ***. ****ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата от 10.25 лева /десет лева и 0.25 ст./, представляваща дължима държавна такса за уважената част от иска с правно основание чл. 30, ал.3 ЗС.

ОСЪЖДА на основание чл. 355, пр. І от ГПК вр. чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК С.Г.К., ЕГН:**********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата от 5.12 лв. /пет лева и 0.12 ст./, представляваща дължима държавна такса за уважената част от иска с правно основание чл. 30, ал.3 ЗС.

ОСЪЖДА на основание чл. 355, пр. І от ГПК вр. чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК К.Г.С., ЕГН:**********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата от 5.12 лв. /пет лева и 0.12 ст./, представляваща дължима държавна такса за уважената част от иска с правно основание чл. 30, ал.3 ЗС.

 

ОТХВЪРЛЯ претенциите на М.Н.К., ЕГН **********, адрес: *** ****с правно основание чл.30, ал.3 ЗС и чл.59 ЗЗД срещу М.С.И., ЕГН **********, адрес: ***. ****за заплащане на сумата 743.33 лева /седемстотин четиридесет и три лева и 0.33 ст./, представляваща припадащата й се част от стойността на извършените през 2014г.; 2015г.; 2016г. и 2017г. подобрения, насаждения и разходи за охрана в съсобствения поземлен имот с идентификатор № ****, като неоснователни.

ОТХВЪРЛЯ претенциите на М.Н.К., ЕГН **********, адрес: *** ****с правно основание чл.30, ал.3 ЗС и чл.59 ЗЗД срещу С.Г.К., ЕГН:**********, адрес: *** за заплащане на сумата 495.55 лева /четиристотин деветдесет и пет лева и 0.55 ст./, представляваща припадащата му се част от стойността на извършените през 2014г.; 2015г.; 2016г. и 2017г. подобрения, насаждения и разходи за охрана в съсобствения поземлен имот с идентификатор № ****, като неоснователни.

ОТХВЪРЛЯ претенциите на М.Н.К., ЕГН **********, адрес: *** ****с правно основание чл.30, ал.3 ЗС и чл.59 ЗЗД срещу К.Г.С., ЕГН:**********, адрес: *** за заплащане на сумата 495.55 лева /четиристотин деветдесет и пет лева и 0.55 ст./, представляваща припадащата й се част от стойността на извършените през 2014г.; 2015г.; 2016г. и 2017г. подобрения, насаждения и разходи за охрана в съсобствения поземлен имот с идентификатор № ****, като неоснователни.

ОСЪЖДА на основание чл. 355, пр. І от ГПК вр. чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК М.Н.К., ЕГН **********, адрес: *** ****ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата от 69.38 лева /шестдесет и девет лева и 0.38 ст./, представляваща дължима държавна такса по отхвърлените искове с правно основание чл.30, ал.3 ЗС и чл.59 ЗЗД.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК В.И.К., ЕГН ********** и М.Н.К., ЕГН **********, двамата с адрес: *** ****ДА ЗАПЛАТЯТ на М.С.И., ЕГН **********, адрес: ***. ****сумата от 274.09 лева /двеста седемдесет и четири лева и 0.09 ст./, представляваща реализирани съдебни разноски, съобразно отхвърлената част от претенциите по сметки между съделителите.

ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК В.И.К., ЕГН ********** и М.Н.К., ЕГН **********, двамата с адрес: *** ****ДА ЗАПЛАТЯТ на С.Г.К., ЕГН:**********, адрес: *** и К.Г.С., ЕГН:**********, адрес: *** сумата от 639.55 лева /шестстотин тридесет и девет лева и 0.55 ст./, представляваща реализирани съдебни разноски, съобразно отхвърлената част от претенциите по сметки между съделителите.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

 

 

                                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: