№ 8071
гр. София, 06.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20231110125299 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс ГПК)
и следващите.
Образувано е по искова молба, подадена от М. С. И. и А. С. И.а срещу ,,.” АД.
Ищците твърдят, че през есента на 2022 г. закупили самолетни билети, като по този
начин сключили с ответното дружество договор за въздушен превоз, по силата на
който то трябвало да ги превози с полет OS799, излитащ по разписание на 09.12.2022 г.
в 21:25 ч. от международното летище във Виена и пристигащ по разписание в 23:55 ч.
на летище София. Ответното дружество потвърдило сключването на договора, като
издало електронни самолетни билети. Въпреки това полетът бил отменен. Поради
отмяната на полета ищците сторили допълнителни и непредвидени разходи за храна,
напитки и транспорт в размер на общо 213 евро и 90 евроцента. Считат тези разходи
за имуществени вреди, свързани с отмяната на полета, за които ответното дружество е
длъжно да ги обезщети. ,,.” АД им е заплатило единствено и само обезщетението за
отмяната на полета, като не предоставило сведения отмяната да се дължи на
обстоятелства, изключващи отговорността му. Искат от съда да осъди ответното
дружество да им заплати сумата от 47 евро и 40 евроцента, представляваща разходи за
вечеря на 09.12.2022 г., сумата от 4 евро и 40 евроцента, представляваща разходи за
кафе, сумата от 87 евро и 10 евроцента, представляваща транспортни разходи
(таксиметров превоз към хотела) и сумата от 75 евро, представляваща транспортни
разходи (таксиметров превоз към летището). Претендират разноски.
Ответното дружество признава, че двамата ищци са закупили самолетни билети,
както и че им е заплатило обезщетение за отмяната на съответния полет. От друга
страна обаче оспорва да им дължи обезщетение за транспорт, вечеря и напитки, както
и двамата ищци да са сторили съответните разходи, както и не се установява откъде и
докъде е бил осъществен предполагаемият таксиметров превоз. Счита, че със
заплащането на обезщетения по 250 евро и осигуряването на безплатни самолетни
1
билети за следващ полет е обезщетил както имуществените, така и неимуществените
вреди на двамата ищци. Иска от съда да отхвърли предявените искове. Претендира
разноски.
След като съобрази твърденията на страните и събраните по делото
доказателства, Софийският районен съд направи следните фактически и правни
изводи.
Исковата молба е подадена от заинтересована страна чрез надлежно
упълномощен процесуален представител и след изпълнение на дадените указания по
отношение на довнасяне на държавна такса, се явява редовна съгласно чл. 127 и чл.
128 ГПК.
Предявени са субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 7, пар. 1, б. ,,а” във връзка с чл. 5, пар. 1, б. ,,в” от Регламент (ЕО) №
261/2004. Съдът приема като безспорни и следователно ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че между страните е бил сключен валиден договор за въздушен
превоз на пътници, по силата на който ответното дружество е трябвало да превози
ищците с полет OS799, излитащ по разписание на 09.12.2022 г. в 21:25 ч. от
Международно летище Виена и пристигащ по разписание в 23:55 ч. на Летище София,
както и че полетът е бил отменен. В тежест на ищците е да установят при условията на
пълно и главно доказване, че са сторили разходи за транспорт, храна и напитки в
размер на общо 213 лева и 90 евроцента, както и наличието на причинна връзка между
така сторените разходи и отмяната на съответния полет.
Ищците претендират така заявените суми в условията на активна солидарност,
тъй като разходите, свързани с отмяната на полета, са направени общо, а и ищците са
в брак, съответно доколкото не са посочили изрично друг режим на имуществени
отношения, в отношенията помежду им се прилага презюмираният законов режим на
общност. Във връзка с тези твърдения съдът разпределя допълнителна тежест на
доказване на изложените факти, а именно: в тежест на ищцовата страна е да установи
при условията на пълно и главно доказване, че ищците са съпрузи, както и че са
сторили съвместно разходите. В случай на установяване от страна на ищците, че
последните са съпрузи, в тежест на ответника ще бъде да установи при условията на
пълно и главно доказване, че по отношение на последните се прилага някои от другите
два режима на имуществени отношения.
След като съобрази събраните в хода на съдебното дирене доказателствени
материали първостепенният съд достигна до следните фактически и правни изводи.
Между страните в настоящото производство е бил валидно сключен договор за
въздушен превоз, по силата на който ищците е следвало да пътуват с полет OS799,
излитащ по разписание на 09.12.2022 г. в 21:25 ч. от Международно летище Виена и
пристигащ по разписание на Летище София в 23:55 ч. Около два часа преди обявеното
излитане на ищците било съобщено, че планираният полет е отменен. Ответникът
осигурил премаршрутиране за придвижване, така че още на следващия ден ищците да
отпътуват за София с полети 0S0121 (от Виена до Франкфурт) и LH1426 (от
Франкфурт до София) на 10.12.2022 г. от 06:00 ч., съответно от 10:00 ч. Ответникът е
изплатил на всеки от двамата ищци обезщетение в размер на 250 евро, дължимо
съгласно чл. 7, пар. 1, б. ,,а” от Регламент (ЕО) № 261/2004.
В резултат на отменения непосредствено преди излитане полет ищците сторили
непредвидени разходи за храна, напитки и транспорт от летището до хотела им и
обратно. Общият размер на тези разходи възлиза на сума в размер на 213 евро и 90
2
евроцента. По отношение на уточнението на ищците, че претендират процесните суми
в условията на активна солидарност, тъй като са в брак, респективно в отношенията
помежду им се прилага законов режим на общност, а и по причина, че извънредните
разходи са извършени общо, като доказателствен материал по делото е представено
удостоверение за сключен граждански брак № **********/05.10.2019 г., издадено от
община Тунджа, село Веселиново. В посоченото удостоверение не е извършено
отбелязване относно избор на режим на имуществени отношения, поради което и на
основание чл. 18, ал. 2, предл. първо СК следва да се приеме, че имуществените
отношения между ищците се уреждат въз основа на правилата за законовия режим на
общност по реда на чл. 21 и сл. от СК. Това обстоятелство обаче е ирелевантно за
техните вземания в качеството им на кредитори на ответника, доколкото активната
солидарност, която ищците извеждат от законовия режим на общност, може да
възникне единствено въз основа на договор и то договор с длъжника (,,именно защото
тя съставлява изключение от общия принцип, законът е сметнал, че активната
солидарност трябва да бъде уговорена изрично” - Апостолов, И., ,,Облигационно
право. Общо учение за облигацията”, 1947 г., стр. 429). Тоест за да може всеки един
от ищците да търси от ответника цялата сума в качеството си на солидарен кредитор,
това е трябвало да бъде уговорено в договора за въздушен превоз между двамата
ищци и авиокомпанията, независимо дали ищците са една страна по договора или
всеки от тях сключва самостоятелно съглашение - щом и за двамата ще възникне
качеството кредитор, който може да търси и да иска да му бъде престирано цялото
вземане директно по силата на договора за въздушен превоз, длъжникът следва да знае
дали отговорността към неговите съконтрахенти е разделна или солидарна.
Твърдението на процесуалния представител на ищците, че последните са солидарни
кредитори, тъй като са в брак и вземането им попада в режим на съпружеска
имуществена общност, също не може да обоснове приложението на института на
активната солидарност. За да попадне една вещ, ценна книга или парична сума под
режима на съпружеска имуществена общност следва да са налице четири елемента: 1)
вещни права; 2) придобити по време на брака; 3) в резултат на съвместен принос
(който се презюмира - чл. 21, ал. 3 СК); 4) да не е налице някое от изключенията по чл.
22 и чл. 23 от СК. Следва да се прави разграничение между, от една страна, вещните
права върху движими и недвижими вещи, правото на собственост върху парични суми
и ценни книжа, които ако са налице четирите предпоставки, могат да станат общи на
двамата съпрузи, независимо на чие име са придобити и от друга страна вземането,
което всеки един от съпрузите има, тъй като е сключил договор с ответника, който
договор не е бил надлежно изпълнен, респективно всеки от съпрузите в качеството си
на изправна страна може да претендира вреди, но само от свое име. Вземане за
имуществени вреди възниква за всеки от съпрузите на самостоятелно основание -
отменения полет. Това вземане не е вещно право, че да попадне в съпружеската им
имуществена общност. De lege lata няма правило, което да посочва, че сключен
граждански брак обуславя активна солидарност на съпрузите, когато и двамата се
явяват кредитори на един и същ длъжник (още повече, че техните вземания са на две
различни основания - всеки от тях има самостоятелна договорна връзка с ответното
дружество). Общото правило е принципът на разделността, солидарността, независимо
дали активна или пасивна, е изключение (,,Общото правило е, че при наличност на
множество длъжници или кредитори облигацията се разделя. Всеки кредитор има
право да иска само една част от престацията, а и всеки длъжник трябва да
престира само съответна част от нея” - Апостолов, И., ,,Облигационно право.
Общо учение за облигацията”, 1947 г., стр. 427). Отмененият ЗЗД от 1892 г. е уреждал
3
активната солидарност в разпоредбата на чл. 89 - ,,Задължението е солидарно между
няколко кредитори, когато документът изрично дава право на всеки един от тях да
иска заплащането на цялото вземане и направеното заплащане на едного от тях
освобождава длъжника, макар ползата от задължението да може да се раздели
между кредиторите.” Действащият ЗЗД не възпроизвежда този текст, но отново се
приема, че активна солидарност може да възникне единствено, ако е изрично
уговорена: „Активна солидарност може да се създаде било защото кредиторите я
уговарят с длъжника в съглашение, било защото същата е установена в завещание.
Активната солидарност за разлика от пасивната никога не произтича от закона“ –
Кожухаров, Ал., „Облигационно право. Общо учение за облигационното отношение“,
2002 г., ред. Петко Попов, стр. 510.
Предмет на настоящото съдебно производство са претърпените имуществени
вреди, изразяващи се в извършени разходи поради отменен полет. Отмяната на полет
между страни – държави членки на Европейския съюз е в приложното поле на
Регламент (ЕО) № 261/2004. В настоящия случай ответното дружество е заплатило на
всеки от двамата ищци обезщетение, дължимо съгласно чл. 7, пар. 1, б. ,,а” от
Регламента, в размер на 500 евро общо. Въпреки това чл. 12 от Регламента посочва, че
дължимите и изплатени за отменен или закъснял полет обезщетения не изключват
възможността за търсене на допълнителни вреди по общия ред. По тази причина е
неправилно твърдението в отговора на исковата молба, че ,,заплатените обезщетения
по 250 евро на всеки от пътниците служи именно да ги обезщети за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са претърпели във връзка с отмяната на
полет OS799 от 09.12.2022 г.”. Обезщетенията, които са предвидени по регламента,
имат обективен характер и те се дължат единствено въз основа на правопораждащия
юридически факт - отмяна или закъснение на полет. Имуществени вреди,
надхвърлящи размера на изплатените обезщетения, могат да се търсят по общия исков
ред, стига само тези по-големи вреди да бъдат установени при условията на пълно и
главно доказване. Все пак при преценката за основателността на така заявената
претенция следва да бъдат съобразени обстоятелствата, съпътстващи отменения полет.
Ищците са получили замяна на закупените самолетни билети с други, така че да
стигнат до крайната си дестинация с няколко часа закъснение. Самият регламент
предвижда право на възстановяване на стойността на билетите или на премаршутиране
по избор на пътниците. Ищците са избрали премаршрутиране и са стигнали до
крайната си дестинация - София, още на следващия ден. Извършените разходи за
транспорт от летището до хотела и обратно са в пряка причинно-следствена връзка с
отменения полет и не биха били извършени, ако ответното дружество не беше
отменило съответния полет непосредствено преди излитане. Отмяната на полета се
явява необходимо условие (conditio sine qua non) за извършване на претендираните
транспортни разходи. При наличието на това условие ищците е трябвало да престоят
допълнителни часове във Виена, съответно да платят на такси, за да се придвижат до
хотела и обратно до аерогарата.
По отношение на претендираните разходи за вечеря и кафе, настоящият съдебен
състав счита, че последните също следва да бъдат обезщетени от авиокомпанията. Това
е така, защото регламентът изрично предвижда задължение на въздушния превозвач да
осигури на пътниците храна и напитки, така че основните им човешки потребности
(глад и жажда) да бъдат удовлетворени до премаршрутирането на полета – чл. 9, пар.
1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004. Затова и следва да се приеме, че е налице
причинна връзка между отмяната на полета и сторените от ищците разходи за вечеря и
4
кафе. Щом въздушният превозвач не е осигурил на ищците безплатна храна и напитки
до премаршрутирането, то той е длъжен да ги обезщети за съответните имуществени
вреди, претърпени в промеждутъка от отмяната на полета до премаршрутирането.
Разноски. При този изход на делото съдът трябва да присъди в полза на ищците
сторените от тях разноски. Отговорността за разноски е разделна, защото законът не
предвижда друго. А в случая разноските са сторени по следния начин: държавна такса
в размер на общо 100 лева, адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева и разходи
за превод на документи в размер на 55 лева и 20 стотинки. Така сторените разноски
следва да се разпределят поравно между двамата ищци, т.е. по 277 лева и 60 стотинки
на ищец.
Мотивиран от всичко гореизложено, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на ищците М. С. И. с ЕГН ********** и А. С. С. с ЕГН
**********, и двамата с постоянен адрес ., ответникът „.“ АД с ЕИК ., седалище и
адрес на управление ., да бъде осъден да им заплати на основание чл. 7, пар. 1, б. „а“
във връзка с чл. 5, пар. 1, б. „в“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 при условията на
активна солидарност сумата в размер на общо 213 евро и 90 евроцента,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на
отмяната на полет ОS799, който е бил плануван на 09. 12. 2022 г. по направлението
Международно летище Виена – Летище София.
ОСЪЖДА ответника „.“ АД с ЕИК ., седалище и адрес на управление ., на
основание чл. 7, пар. 1, б. „а“ във връзка с чл. 5, пар. 1, б. „в“ от Регламент (ЕО) №
261/2004, да заплати в полза на ищеца М. С. И. с ЕГН **********, постоянен адрес .,
сумата в размер на 106 евро и 95 евроцента, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди вследствие на отмяната на полет ОS799, който е бил
плануван на 09. 12. 2022 г. по направлението Международно летище Виена – Летище
София.
ОСЪЖДА ответника „.“ АД с ЕИК ., седалище и адрес на управление ., на
основание чл. 7, пар. 1, б. „а“ във връзка с чл. 5, пар. 1, б. „в“ от Регламент (ЕО) №
261/2004, да заплати в полза на ищцата А. С. С. с ЕГН **********, постоянен адрес .,
сумата в размер на 106 евро и 95 евроцента, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди вследствие на отмяната на полет ОS799, който е бил
плануван на 09. 12. 2022 г. по направлението Международно летище Виена – Летище
София.
ОСЪЖДА ответника „.“ АД с ЕИК ., седалище и адрес на управление ., на
основание чл. 7, пар. 1, б. „а“ във връзка с чл. 5, пар. 1, б. „в“ от Регламент (ЕО) №
261/2004, да заплати в полза на ищеца М. С. И. с ЕГН **********, постоянен адрес .,
сумата в размер на 277 лева и 60 стотинки, представляваща разноски в
първоинстанционното исково производство.
ОСЪЖДА ответника „.“ АД с ЕИК ., седалище и адрес на управление ., на
5
основание чл. 7, пар. 1, б. „а“ във връзка с чл. 5, пар. 1, б. „в“ от Регламент (ЕО) №
261/2004, да заплати в полза на ищцата А. С. С. с ЕГН **********, постоянен адрес .,
сумата в размер на 277 лева и 60 стотинки, представляваща разноски в
първоинстанционното исково производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6