РЕШЕНИЕ
№ 14797
гр. София, 30.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20251110100505 по описа за 2025 година
Предявен е осъдителен иск по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД.
Производството е образувано по постъпила искова молба от С. А. Д.
срещу Прокуратурата на Република България.
Предявен е осъдителен иск по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за осъждането на
ответника да заплати на ищцата сумата от 4000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищцата на 10.10.2024 г.
при посещението й в Окръжна прокуратура Ловеч с искане да се запознае с
материалите по прокурорска преписка, образувано по неин сигнал, с
постановлението за прекратяване на същата, както и с искане същите да й
бъдат връчени, ведно със законна лихва от 10.10.2024 г. до погасяването.
Ищцата С. А. Д. твърди, че в качеството си на наследница на нейния баща
А, ЕГН **********, починал на 26.09.2024 г., подала в Районна прокуратура –
Луковит сигнал за това, че установила, че за два имота, негова собственост,
имало наемни договори за стопанските години 2020/2021 и 2021/2022 г. (от
октомври до октомври съответните години), които нейният наследодател не
бил подписвал, като върху тях бил положен подпис, различен от неговия.
Впоследствие сигналът бил изпратен в Районна прокуратура (РП) - Ловеч,
където била образувана преписка 2730/2023 г., като по нея било образувано
досъдебно производство 268/2023 г. На упълномощения от нея адвокат устно
било съобщено, че производството е прекратено. Въпреки изпратени искания
с писма и електронни съобщения за получаване на постановлението за
прекратяване и на материалите по делото, за да може да бъде обжалвано
прекратяването, РП Ловеч не отговорили на ищцата. При посещение на място
на представителя на ищцата му било отказано устно на направеното от него
1
искането. В крайна сметка сочи, че районната прокуратура формулирала отказ
за предоставяне на постановлението, както и на материалите по делото.
Отказът бил обжалван пред Окръжна прокуратура (ОП) - Ловеч. Сочи, че
преди произнасянето на окръжната прокуратура, на 10 октомври 2024 г.
посетила канцеларията на последната с искане да се запознае с материалите
по преписката и досъдебното производство, а така също и с постановлението
за прекратяване, както и същите да й бъдат връчат. Твърди, че след като се
бавили с папките при съответния прокурор от ОП - Ловеч повече от час,
служителките от деловодството донесли преписката, като заявили, че няма
разрешение ищцата да получи преписи или да си направи копия от нея, като
може да се запознае на място. Нямала разрешение и да получи
постановлението, а единствено, че може да чете материалите при тях на място.
Твърди се, че заради това становище на прокурора, с голям труд успяла да се
запознае с материалите на крак, в стаята на деловодителите, без възможност
да си вземаме бележки в нужната степен, при шум и при работа на поне 6-7
служителки, които, работейки, говорели по телефона и помежду си, поради
което ищцата и адвокатът й успели частично и в непълна степен да прочетат
материалите по делото. Неколкократно изразили възмущението си от
случващото се, на което служителките отговорили, че такова е решението на
прокурора. Установили, че в материалите липсвала полицейската проверка по
жалбата на ищцата. В ДП имало само частично за предмета на проверката
заключението по допусната експертиза - само, че подписите на двата договора
всъщност представляват един и същи копиран подпис, но не и дали са на
нейния баща, или не, съответно има ли данни за използване на документи с
невярно съдържание, или не. Сочи, че този факт, в съчетание с факта, че
прокуратурата противоправно, системно и явно пречила на нормалното им
запознаване, лично или чрез адвокат, с материалите по делото, което пряко я
касаело и касаело баща й, чиито пълномощник, докато го наследила била, я
възмутило и притеснило изключително много и предизвикало у нея остри и
силни негативни изживявания - възмущение, обида, чувство на безсилие към
беззаконието, и то именно на прокуратурата. Сочи, че и понастоящем
постановлението за прекратяване не й е връчено. Действията и бездействията
на служители на ответника на посочената дата предизвикали в ищцата остра
негативна реакция, чувство на огромно възмущение и безсилие пред тежката
незаконосъобразност на действията и бездействията и произвола на
прокуратурата спрямо нея. Изпитала притеснение и остро чувство на
накърнена справедливост, виждайки възможността за някаква протекция
върху лица, използвали неистински документи с неавтентичен подпис на
нейния баща, като възмущението й се засилило изключително много от
поведението на прокуратурата, която няколко месеца отказвала да уважи
законни нейни искания, а при посещение на място се държала възмутително с
нея, принуждавайки я над един час да чака в коридора, за да получи
подигравателно отношение и да бъде принудена да чета материалите в
неподходяща обстановка и без да й бъдат надлежно предоставени. Всичко това
предизвикало у нея много тежки и неприятни изживявания, възмущение,
тежка обида, нервно напрежение, притеснение и чувство на голямо безсилие
2
пред явно противоправното бездействие и от действията на ответника, както и
от пълното му пренебрежение към законните й искания, забавянето да
отговори, отклоняването на исканията и противоправното създаване на
затруднения пред нея, чрез адвоката й и лично, да се запознае подробно и
надлежно с материалите по делото, дори и да получа преписи от тях, в т.ч. и от
крайния прокурорски акт. Тези неимуществени вреди оценява на сумата от
4000 лв., като моли ответникът да бъде осъден да й я заплати, ведно със
законната лихва от деня на твърдения деликт до погасяването. Претендира
разноски.
В срочно постъпил отговор ответникът оспорва изцяло основателността
на предявения иск. Сочи, че не се доказва образуването на твърдяното от
ищцата ДП, нито дали бащата на ищцата е бил конституиран като пострадало
лице по него, за да има достъп до материалите по делото. Не се установявало
и че ищцата е уведомила съответния прокурор, че тя е наследница на
починалия й баща, респ. че може да го замени като страна в производството.
На следващо място сочи, че съгласието или несъгласието на ищцата с
действията по разследване не са нещо, с което прокурорът следва да се
съобрази. Счита, че не са налице елементите на фактическия състав на деликта
по чл. 45 вр. чл. 49 ЗЗД, както и че не е налице виновно поведение от страна на
ответника. Намира, че не се установява и причинно-следствена връзка между
поведението на ответника и твърдените от ищцата неимуществени вреди.
Сочи, че изложените от ищцата твърдения за събитията при посещението й на
10.10.2024 г. в ОП Ловеч са голословни и не са подкрепени с доказателства. Не
се установявало и дали същата е била конституирана като пострадало лице, за
да има достъп до материалите по делото. Сочи, че съгласно чл. 198 НПК
материалите по разследването не могат да се разгласяват без разрешение на
прокурор, така че неговият отказ да разгласи информация не е противоправен.
Сочи, че няма данни дали ищцата има някое от посочените в чл. 243, ал. 4
НПК качества, за да й бъде връчено постановлението за прекратяване. Поради
тези и останалите изложени съображения моли предявеният иск да бъде
отхвърлен. Претендира разноски.
След като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите, изложени от страните,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Като доказателство по делото е представено и прието незаверено копие
на досъдебно производство № . по описа на Районна прокуратура - Луковит,
образувано по преписка с вх. № 2730/2023 г. на Районна прокуратура - Ловеч.
От приложените материали се установява, че с постановление от 26.09.2023 г.
е образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК
за това, че на 13.03.2022 г. в с. Б, е съставен неистински частен документ –
Договор за наем на земеделска земя между А, в качеството на наемодател, и
„Булфем-Нистерова“ ЕООД с управител Н. Г в качеството му на наемател, и
употребен, за да се докаже, че съществува правно отношение между
наемодател и наемател за представяне за временно и възмездно на земеделска
земя – нива с площ 7.341 дка – имот кад. №в м. Д, землище на с. Б. По-
нататък, по делото се установява, че с постановление от 14.03.2024 г., РП
3
Ловеч е прекратила на основание чл. 243, ал., т. 1 във вр. чл. 24, ал. 1, т. 1,
предл. 2 НПК наказателното производство по досъдебно производство № г. на
РУ Луковит, преписка с вх. № 2730/2023 г. на РП Ловеч, образувано с
постановление от 26.09.2023 г. за престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК. В
постановлението е отбелязано екземпляр от същото да се изпрати за сведение
на РУ Луковит, както и че същото е обжалваемо в седемдневен срок пред
Районен съд - Луковит по реда на чл. 243, ал. 4 от НПК от правоимащи лица.
С постановление от 17.12.2024 г. Окръжна прокуратура - Ловеч, след
изискано за служебен контрол постановление от 14.03.2024 г. по преписка №
2730/2023 г. на РП Ловеч, е отменила същото, като е върнала преписката,
ведно с досъдебното производство за изпълнение на дадените в
обстоятелствената част на постановлението задължителни указания. С
постановление от 03.04.205 г. РП - Ловеч е спряла наказателното производство
по досъдебното производство № г. на РУ на МВР Луковит, преписка с вх. №
2730/2023 г. на РП Ловеч на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 от НПК.
Видно от приложената по делото кореспонденция между процесуалния
представител на ищцата и РП - Ловеч, адв. К И, в качеството му на
пълномощник по преупълномощаване на ищцата по настоящото дело, която
от своя страна била в качеството на процесуален представител на баща си А е
изпратил искания за предоставяне на посочената по-горе преписка, както и
жалба, с която се обжалва отказ с изх. № 2730 от 25.09.2024 г.
Събрани в производството са и гласни доказателствени средства чрез
разпита на двама свидетели. От показанията на свидетеля Н. И. Ч. се
установява, че същият познава ищцата С. Д. от 25 години, като били
състуденти. Посочва, че сведенията, с които разполага относно случая, са
получени лично от нея. Излага, че в началото на 2023 г. ищцата се свързала с
него по телефона и му съобщила, че се намира в прокуратурата в гр. Луковит.
Съобщила му, че преди продажбата на имотите, същите били отдавани под
наем, като уточнила, че купувачът Н. Н бил и наемател на тези земи,
намиращи се в с. Б. Свидетелят посочва, че по-късно двамата с ищцата се
срещнали в гр. Разлог, където му предоставила копия от два договора за наем
на недвижими имоти, в които като наемодател бил вписан баща й – А, а като
наемател – Н. Н. Твърди, че според неговите наблюдения подписът на
договора не съответствал на подписа на бащата на ищцата. Допълва, че е
направил сравнение, като наложил двата договора един върху друг на
прозорец, и установил пълно съвпадение в графиката на разположение на
подписите, техния наклон и положението на печатите, което според него било
индикация за механично копиране. На това основание я посъветвал да се
консултира с графолог и при необходимост да подаде жалба. Сочи, че узнал за
образуваното досъдебно производство, когато в РУ – Разлог било изпратено
постановление за разпит по делегация на бащата на ищцата. Свидетелства, че
той лично провел разпитите на С. Д. и на баща и е снел образци за
сравнително изследване. Около година по-късно, преди дата на
парламентарни избори, ищцата отново се свързала с него и настояла за среща.
На същата била видимо разтревожена, треперела и съобщила, че е посетила
РП – гр. Ловеч, където разбрала, че преписката по случая с договорите е
4
прекратена. Свидетелят заявява, че ищцата му споделила, че не й било
предоставено копие от прокурорския акт, както и че й било отказано да снима
или да си води бележки. Посочва, че ищцата успяла единствено частично да
прочете постановлението и му преразказала, че основанието за прекратяване
било чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, което за нея било необосновано, тъй като
означавало, че липсва престъпление. Свидетелят уточнява, че по време на
разговора ищцата се държала емоционално, изразявала силно възмущение. По
думите на свидетеля, ищцата възприемала поведението на органите по
разследване като подигравка както към нея като юрист, така и към баща й.
Свидетелят твърди, че негативният ефект от ситуацията се е отразил силно и
върху ищцата, която проявявала раздразнение и афектирани реакции,
включително и при разговори по темата впоследствие. Уточнява, че при
повдигане на въпроса, тя ставала сприхава, повишавала тон, а поведението й
било напрегнато. Сочи, че този емоционален отговор се проявявал
нееднократно и продължавал към момента на даване на показанията.
Свидетелят К потвърждава, че е наблюдавал процес на преживяване на
остри негативни емоции и възмущение от страна на ищцата, предизвикани от
действия на служители на ОП и РП – гр. Ловеч, случили се през 2022 г.
Свидетелят, посочва, че е бил потърсен от ищцата и нейния баща с молба да
съдейства при продажба на земеделски земи в с. Б. Във връзка с това се
свързал с лице на име Н. По време на разговор с него и бащата на купувача, в
отговор на въпрос относно ползването и обработването на имотите, Н
реагирал с видимо смущение и заявил, че „там е по-особено“ и че не трябва да
се пита. Свидетелят сочи, че е споделил това с ищцата, която впоследствие
направила справка и открила два договора, за които подала сигнал в
прокуратурата. Свидетелства, че в периода 2023 г. – началото на 2024 г.
периодично посещавал прокуратурата с цел проверка на развитието по
сигнала. В един момент било съобщено, че има образувано досъдебно
производство, но по-късно разбрал, че същото е било прекратено. Уточнява,
че след изрично настояване от страна на ищцата, е поискал достъп до
материалите по преписката, като изпратил няколко писма по електронна поща
на основание чл. 31 от Закона за адвокатурата. Във времето е имал две или три
писма без отговор. Излага, че след поредица от опити, през октомври 2024 г.
заедно с ищцата посетили ОП – гр. Ловеч. При поискване на достъп до
преписката и резултатите по сигнала, били държани дълго време в коридор,
без да им бъде предоставена информация. Служителка на прокуратурата ги
информирала, че без прокурор не могат да получат достъп, а след кратко
отсъствие ги въвела в тясно помещение с около десет служители, където им
било позволено единствено да четат материалите, без да преписват или
снимат. Посочва, че условията за работа били крайно неудобни, съпроводени с
шум, липса на пространство и видимо нежелание от страна на служителката
да съдейства. По време на прегледа на преписката било установено, че е
издадено постановление за прекратяване на досъдебното производство, в
което било посочено, че не може да се установи авторството на подписите
върху двата договора, тъй като се касаело за копия. Свидетелят твърди, че
ищцата реагирала остро, видимо афектирана, като изразила възмущение от
5
констатациите и от липсата на цялата полицейска преписка. Посочва, че
ищцата се възмутила, като впоследствие проявила физически признаци на
стрес – треперене на ръцете, схващане на лицето и стискане на челюстта. Тези
състояния продължили около час и били придружени от остро емоционално
реагиране и коментари за прикриване на истината, липса на почеркова
експертиза и игнориране на доказателства. Свидетелства, че въпреки
настояването, на ищцата и него било отказано връчване на постановлението за
прекратяване. Правени били множество запитвания, на които първоначално
нямало реакция, а по-късно следвали писмени откази. Към момента на даване
на показанията на свидетеля, не му било известно да е връчено
постановлението.
Съдът намира свидетелските показания за достоверни, обективни и
последователни, поради което ги кредитира.
За установяване на претърпени от ищцата неимуществени вреди по
делото не са събрани други доказателства
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на
тази работа. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е субсидиарна. Тя съществува
дотолкова, доколкото виновно са причинени вреди от лице, на което е
възложена работа. При тази отговорност възложителят отговаря не лично за
своите действия или бездействия, а за такива на причинителя на вредата.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е безвиновна отговорност на възложителя. За
възникване на тази отговорност е необходимо настъпилите вреди да са
причинени от действия или бездействия по повод изпълнението на
възложената работа.
За да носи възложителят на работата гражданска отговорност по чл. 49
ЗЗД, необходимо е вредите да са причинени виновно от лицето, на което е
възложена работата. Тази отговорност е гаранционно-обезпечителна,
отговорност за чужди противоправни и виновни действия или бездействия /в
този смисъл Постановление № 7 от 30. XII. 1959 г. и Постановление № 7 от 29.
XII. 1958 г., Пленум на ВС/. Лицето, което е възложило работата, може да се
освободи от тази отговорност, ако се установи че лицето, на което е възложена
работата, не е причинило никаква вреда; ако неговите действия не са виновни
и противоправни или ако вредата не е причинена при или по повод на
възложената му работа.
Фактическият състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД включва следните
елементи: 1. вреди, причинени противоправно на пострадалия; 2. вредите да
са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил някаква
работа; 3. вредите да са причинени при или по повод изпълнение на работата,
възложена от ответника; 4. прекият причинител да има вина за причинените
вреди.
Възложителят на работа отговаря по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени
6
от негови работници и служещи при или по повод на възложената им работа и
тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези
вреди. Достатъчно е да се касае за дейност, която се осъществява по възлагане
на този работодател и при или по повод изпълнението й да са причинени
вредите, без да е необходимо да се персонифицира прекият причинител на
увреждането – работник или служител на работодателя.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД съществува и когато причинителят на
увреждането е нарушил дадените му указания или подлежащите правила за
извършване на възложената работа – от значение е, че е действал при или по
повод възложената работа, налице е вина на работника, а вина на възложителя
не се изисква. Вината следва да се разбира като умишленото или по
непредпазливост причиняване на вредата.
Когато обаче отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД като възложител
се ангажира не за активно поведение на неговия изпълнител, а за бездействие
– неизпълнение на задължение за осъществяване на действие, то в
основанието на исковата претенция не се включва обстоятелството дали
вредите са причинени от лице, имащо качеството на изпълнител, и дали това е
станало виновно.
В настоящия случай ищцата твърди противоправното деяние на
ответника да се изразява както в действия, изразяващи се във възпрепятстване
на ищцата и нейния адвокат да се запознаят с прокурорската преписка и
образуваното досъдебно производство, така и в бездействия във връзка с
подавани молби за издаване на преписи от прокурорската преписка,
включително и от постановление за прекратяване на досъдебно производство.
Респективно в тежест на ищцовата страна е да докаже при условията на пълно
и главно доказване тези правопораждащи факти, наред с претендираните
неимуществени вреди и причинната връзка между тях. Що се отнася до
субективния елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, а
именно – вината, по силата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД същата се презумира от закона,
като в тежест на ответника е да обори презумпцията.
В случая ищцата твърди, че е претърпяла неимуществени вреди,
изразяващо се в негативни изживявания – възмущение, обида, чувство на
безсилие към беззаконието. Обезщетението за неимуществени вреди се
определя по справедливост (чл. 52 ЗЗД). Според ППВС № 4 от 1968 г.
справедливостта не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на всички
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се
съобразят от съда, с оглед на особеностите на всеки конкретен случай. При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва
да съобрази вида, характера и интензитета на вредите, социално-
икономическите условия и стандарта на живот в страната, както и
общественото, социално и професионално положение на пострадалия.
По отношение на наведените доводи, че ищцата е претърпяла
неимуществени вреди вследствие на поведението на служителите в Окръжна
прокуратура - Ловеч при запознаване с материалите по досъдебното
производство, съдът намира следното:
7
По делото се установи, че през октомври 2024 г. ищцата, заедно с адв.
И посетили Окръжна прокуратура - Ловеч с искане за запознаване с
материалите по досъдебно производство № 268/2023 г. по описа на Районна
прокуратура - Луковит, образувано по преписка с вх. № 2730/2023 г. на РП
Ловеч. От показанията на свидетеля И се установява, че заедно с ищцата са
били принудени да се запознаят с материалите по досъдебното производство в
канцелария, в която към този момент са се намирали и десетина служители, в
тясно пространство при шум от страна на служителите, които работят там.
По-конкретно свидетелят посочва, че в помещението служителите пишели на
компютри, звънели телефони, коментирали помежду си работата си. Така
описаните действия от страна на служителите на прокуратурата не могат да
бъдат определени като противоправни. По делото не се представиха
доказателства за конкретните действия от страна на служителите, от които
може да се направи категоричен извод, че последните са препятствали процеса
по запознаване с материалите по делото. Не се установиха точно определени
действия, които в условията на пълно и главно доказване да се сведат до
единствен възможен извод за противоправно поведение от страна на
ответника. В обобщение от установените факти от страна на свидетеля И, се
установява, че заедно с ищцата се успели да се запознаят с материалите, макар
и това да е станало в среда, в която служители на прокуратурата са
изпълнявали свои служебни задължения.
По отношение на наведените доводи, че прокуратурата многократно е
отказвала на ищцата и преупълномощения от нея процесуален представител
да получат преписи от материалите по досъдебното производство,
включително и от постановление за прекратяване на досъдебното
производство от 14.03.2024 г., съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 31 от Закона за адвокатурата (ЗАдв)
„адвокатът и трайно установеният адвокат от Европейския съюз имат
свободен достъп и могат да правят справки по дела, да получават копия от
книжа и сведения с предимство в съда, органите на досъдебното
производство, административните органи и други служби в страната и
навсякъде, където е необходимо, само въз основа на качеството си на
адвокат или на адвокат от Европейския съюз, което удостоверяват чрез
представяне на карта, издадена от Висшия адвокатски съвет.“
Допълнително, чл. 32 от ЗАдв дава право на адвоката да заверява преписи от
документи, предоставени във връзка със защитата на клиента му. Тези
преписи имат сила на официално заверени документи пред съда и органите на
досъдебното производство.
Видно от представената от ищцата в исковата молба кореспонденция, се
установява, че на 22.07, на 20.09. и на 14.10., са изпратени текстови
съобщения по имейл от адв. К за предоставяне на преписи от посочената
преписка № 2730/2023 г. по описа на Районна прокуратура – Ловеч /л. 6 - 9/.
Същите са подадени с посочено като подател лице адв. К, като не са налице
данни по досъдебното производство същите да са приети и регистрирани
съгласно чл. 27 и сл. от Правилника за администрацията в съдилищата. От
представеното по делото незаверено копие на досъдебно производство №
8
268/2023 г. по описа на Районна прокуратура – Луковит, не се установява
същите да са били приобщени в материалите по делото. Още повече, в
материалите по досъдебното производство не е налице и обжалвания от адв. И
отказ на РП-Ловеч, изх. № 2830 от 25.09.2024 г.
Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 73, ал. 3 от Правилника
за администрацията на съдилищата, посочвайки, че адвокатите осъществяват
правото си на достъп до информация по делата съгласно чл. 31 ЗАдв. Според
чл. 83, ал. 1 ПАС съдебната администрация е длъжна да осигурява откритост,
достоверност и пълнота на информацията, събирана и съхранявана от
съдилищата. Условията на предоставяне са различни, в зависимост от
качеството на субекта, търсещ информация и необходимостта да я получи.
Съгласно чл. 73, ал. 2 ПАС страните по делата и техните представители и
адвокатите осъществяват правото си на достъп до информацията в
производствата по реда на процесуалните закони. Препращането към
процесуалните закони идва да покаже, че осигуряването на достъп на
изброените субекти до информацията по делата е непосредствено свързано с
упражняваното право на защита по конкретното дело. При условията на тази
хипотеза адвокатът има право на достъп до информация по делото в
качеството му на процесуален представител на страната. В подобни случаи
адвокатът се запознава с обстоятелства, съдържащи се в дела, по които лицето
потърсило правна помощ не е страна, но са свързани със защитата на негови
права или законни интереси предмет на друго съдебно дело, по което именно е
страна. Осъществявайки правото си на достъп до делата при условията на чл.
73, ал. 3 ПАС, вр. с чл. 31 ЗАдв, за адвоката не следва да е налице законен
интерес, какъвто трябва да се заяви с мотивирана писмена молба от всички
останали лица, различни от страните по конкретното дело /арг. чл. 73, ал. 4
ПАС/. Този извод се налага от структурата и систематиката на чл. 83 ПАС,
уреждащ условията на достъп до информацията, събирана и съхранявана по
делата.
В конкретен случай не се установи да са нарушени права по чл. 31 и чл.
29 от ЗАдв. По делото се доказа, а и страните не спорят, че през месец
октомври 2024 г. на ищцата и нейния процесуален представител, при
посещение на място в Окръжна прокуратура – Ловеч, им е предоставен
физически достъп до образуваното досъдебно производство. Съгласно
твърденията на ищцата С. Д., им е било отказано да правят копия и преписи от
съответните материали. Макар адвокатът да се ползва с правото си на достъп
до материалите по съдебни производства, нормата на чл. 31 от ЗАдв не
регламентира императивно задължение на прокурора да предостави преписи
от материалите по досъдебното производство.Нещо повече, от материалите по
делото не се установи по досъдебното производство да е била регистрирана
молба с искане за предоставяне на копия/преписи от преписката, по която да е
налице произнасяне или да е обективиран отказ на съответния орган за това.
По отношение на оплакванията на ищцата, че и към момента на
приключване на съдебното дирене в настоящото производство не е връчено
постановление за прекратяване на досъдебното производство:
9
Съгласно чл. 243, ал. 4 от НПК „Препис от постановлението за
прекратяване на наказателното производство се изпраща на обвиняемия, на
пострадалия или неговите наследници, или на ощетеното юридическо лице,
които могат да обжалват постановлението пред съответния
първоинстанционен съд в седемдневен срок от получаването на преписа.“
По делото не се установи А да е бил привлечен в нито едно от
изброените качества в цитираната разпоредба. Единствено се установи,
същият да е бил привлечен в качеството му на свидетел, като е депозирал
обяснения във връзка с образуваното досъдебно производство. Противно на
наведеното в писмените защити от страна на ищцата, баща А не е бил
привличан като пострадал в досъдебното производство. Макар за
привличането на пострадалия да не е необходимо постановление, на
основание чл. 75, ал. 1 от НПК, на същия е трябвало да му бъдат разяснени
правата си в това качество в наказателното производство, което не се е
случило с оглед материалите по прокурорската преписка. В допълнение,
съгласно чл. 243, ал. 10 от НПК „Когато не са били налице основанията по ал.
1, постановлението за прекратяване на наказателното производство, което
не е било обжалвано от обвиняемия или от пострадалия или неговите
наследници, или от ощетеното юридическо лице, може служебно да бъде
отменено от прокурор от по-горестоящата прокуратура“. За пълнота,
следва да се има предвид и, че в постановление от 17.12.2024 г. на Окръжна
прокуратура – Ловеч, при извършената от нея служебна проверка, изрично е
упоменато „по които нямат пострадали лица“.
Макар по делото да се доказа с оглед разпитаните по делото свидетели,
че ищцата действително е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в
негативни изживявания – възмущение, обида, чувство на безсилие към
беззаконието, не се доказа в условията на пълно и главно доказване
противоправно поведение от страна на ответника.
Следва да бъде посочено, че прокуратурата, на основание чл. 127, ал. 1
от Конституцията на Република България, има дискреционната власт да
преценява на кои лица и за кое престъпление ще повдига обвинение. Поради
което и тя има правомощието да извърши пълна ревизия както на фактите на
престъплението, предмет на разследването, така и на правната му
квалификация и да прецени, не само дали е извършено първоначално
разследваното престъпление, но и дали има данни по делото за друго и за
вината на други лица.
В обобщение на гореизложеното, по делото не се установява
противоправно поведение от страна на ответника, което да е причина за
настъпване на твърдените от страна на ищеца увреждания, изразяващи се в
претърпени неимуществени вреди. Поради всичко изложено, настоящият
състав приема, че не може да се направи извод, че служителите на
Прокуратурата на Република България са осъществили противоправни
действия или бездействия, които да са причинили твърдените от С. А. Д.
неимуществени вреди.
С оглед на горните съображения и недоказаност на един от кумулативно
10
необходимите елементи на предявения иск, а именно противоправно
поведение на лица, на които ответникът Прокуратура на Република България е
възложил извършването на определена работа, обсъждането на останалите
елементи от фактическия състав се явява безпредметно.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на
ответника следва да бъдат присъдени направените и претендирани от него
разноски. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната
помощ във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ
съдът определя юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника в
размер на 100 лв.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. А. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. Р
срещу Прокуратура на Република България, с адрес в гр. София, бул.
„Витоша“ № 2, осъдителен иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД
за заплащане на сумата от 4000 /четири хиляди лева/, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищцата вследствие на
непозволено увреждане от страна на служители на ответника, изразяващи се
препятстване да се запознае с материали по досъдебно производство № г. по
описа на Районна прокуратура - Луковит, образувано по преписка с вх. №
2730/2023 г. на Районна прокуратура - Ловеч, както и откази да й бъдат
предоставени копия от материалите по делото.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ЗЗД С. А. Д., ЕГН **********, с адрес в
гр. РБ да заплати на Прокуратурата на Република България, с адрес в гр.
София, бул. „Витоша“ № 2, сума в размер на 100,00 лева /сто лева/,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11