Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Сливница, 05.07.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - СЛИВНИЦА, първи състав, в публичното
заседание, проведено на четиринадесети юни през две хиляди и двадесет и втора
година в състав:
Районен
съдия: Николай Василев
при секретаря Паулина
Велкова като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 739 по описа за 2019
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
на Р.К.А., с която против Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР са предявени
осъдителни искове, както следва:
1/ иск с правно основание чл. 178, ал. 1,
т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР за сумата от общо 1835,15 лева,
представляваща трудово възнаграждение за извънреден труд за периода 04.11.2016
г. – 04.11.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане;
2/ иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата 247,71 лева, представляваща
сбора от дължимата лихва за забава върху главницата за периода от 01.01.2017 г.
– 04.11.2019 г.;
В исковата молба се твърди, че ищецът е полагал
труд служебно правоотношение при ответника на съответна длъжност на ГКПП-Калотина,
ГПУ-Калотина при Регионална дирекция „Гранична полиция“. Твърди, че в исковия
период е полагал нощен труд, който поради липсата на изрична регламентация не е
бил преизчислен, а е следвало при прилагане на Наредба за структурата и
организацията на работната заплата да бъде преизчислен с прилагане на
коефициент 1.143 към дневен труд. При дължимото според ищеца преизчисление за
него бил формиран извънреден труд, възнаграждение за който се претендира в
горепосочения размер.
Ответникът, получил препис от исковата
молба с приложенията в законоустановения срок по чл. 131 ГПК е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва иска. Ответникът не оспорва обстоятелството, че
ищецът е работил при него по служебно правоотношение. Счита, че е неприложима Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата и съдържащия се в нея
механизъм за преизчисляване на нощния труд към дневен с посочения коефициент
поради специалния статут на ищеца като държавен служител в системата на МВР.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, достигна
до следните фактически и правни изводи:
По иска с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр.
чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР:
Съгласно чл. 142,
ал. 1, т. 1 от ЗМВР служителите на МВР са държавни служители – полицейски
органи. Според чл. 176, ал. 1 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения. Съгласно чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР към
основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Според чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР /ред. ДВ, бр. 81 от 2016 г./ работата извън редовното работно време до 280
часа годишно се компенсира със възнаграждение за извънреден труд за отработени
до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени.
Следователно за
основателността на иска в тежест на ищеца при условията на пълно и главно
доказване е да докаже следните предпоставки: 1/ наличие на валидно служебно правоотношение,
по което ищецът е държавен служител, а ответникът е органът, при който ищецът е
полагал труд; 2/ ищецът е престирал реално трудовата си сила извън редовното
работно време през процесния период при ответника; 3/ какъв е размерът на допълнителното
възнаграждение за процесния период.
Ответникът не
оспорва, че по силата на служебно правоотношение ищецът е работил при него на
съответна длъжност. Следователно е налице първата предпоставка.
Нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица - чл. 187, ал. 1 от ЗМВР
/приложима редакция на закона - изм. и доп. ДВ бр. 81/2016 г./. Работното време
на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите
на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период според чл. 187,
ал. 3 изр. 1 от ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22 ч. и 06 ч., като работните часове не следва да надвишават средно
8 часа за всеки 24-часов период, видно от чл. 187, ал. 3 изр. 3 от ЗМВР.
Основният спорен
момент по делото е дали положеният от ищеца нощен труд, следва да бъде умножен
по определен коефициент и да бъде добавен към общия брой на отработените часове
за процесния период като дневен труд. Подобно преизчисление е било
регламентирано в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г.,
издадена от министъра на МВР по силата на законовата делегация на чл. 187, ал.
9 от ЗМВР. Съгласно тази разпоредба при сумирано отчитане на отработеното време
общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се
умножава по 0,143. Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за
отчетния период.
Впоследствие с
приемането на Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и на Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г. на министъра на МВР тази регламентация е отпаднала. Липсата на
изрична законова регламентация обаче не означава, че такова преизчисление не е
необходимо и допустимо. Също така липсата на изрична регламентация не следва да
се тълкува като въведена забрана или изключение от правилото, установено в КТ и
издадените подзаконови нормативни актове. Посоченият пропуск в приложимата наредба
е празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките. Да се приеме
противното означава служителите на МВР да бъдат поставени в по-неблагоприятно
положение от другите държавни служители - по отношение заплащането на
допълнителни възнаграждения. Тези изводи на съда не се променят и от приетото
по преюдициално запитване на РС-Луковит решение от 24.02.2022 г. по дело C-262/20 на Съда на ЕС, съглано което
правото на ЕС и в частност чл. 8 и чл. 12, б.а от Директива 2003/88/ЕО на ЕП и
на Съвета от 04.11.2003 г. не налагат да се приема национална уредба, която да
предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от
публичния сектор като полицаите е по-кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня. Независимо от това държавата следва да
осигури други мерки за защита под формата на продължителност на работното
време, заплащане, обезщетения или други придобивки, които да позволяват да се
компенсира особената тежест на нощния труд.
В случая
приложение по аналогия следва да намери чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата според която при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Този коефициент е 1.143, изчислен като съотношение
между нормалната продължителност от 8 часа дневен труд и нормалната
продължителност от 7 часа нощен труд съгласно чл. 140, ал. 1 от КТ /8:7 = 1.143/.
От заключението на
вещото лице се установява, че през периода 04.11.2016 г. – 04.11.2019 г. ищецът
е работил на смени, с продължителност по 12 часа, като полагал 7 или 8 нощни
смени месечно. За този период е положил труд от 2071,12 часа. Положеният от
ищеца нощен труд, преизчислен с коефициент от 1,143 за целия процесен период е
в размер на 1835,15 лева, за която сума следа да бъде уважен предявения иск,
т.е. в пълен размер.
По иска с правно
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Съгласно чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение
в размер на законната лихва от деня на забавата. Следователно за уважаване на
иска за мораторна лихва следва да се установи: 1/ наличието на главен дълг и 2/
изпадането на длъжника в забава за неговото изплащане.
С оглед основателността
на главния иск за главница, основателен се явява и иска за мораторна лихва
върху всяко дължимо трудово възнаграждение. Вещото лице по ССчE е изчислило, че
дължимата лихва за процесния период е в размер на 247,71 лева, за която сума
следва да се уважи предявения иск, т.е. в пълен размер.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска,
т.е. в пълен размер. Ищецът е бил представляван от адвокат на когото е заплатил
720 лева адвокатско възнаграждение, което се установява от представения по
делото договор за правна защита и съдействие. Ответникът е направил в срок
възражение, че това възнаграждение е прекомерно. Съдът като взе предвид
фактическата и правна сложност на делото и съобрази размерите на минималните
адвокатски възнаграждения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г., намира възражението
за основателно. Възнаграждението следва да бъде намалено на 400 лева, която
сума ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца.
По аргумент от чл. 78, ал. 6 от ГПК
разноските за държавна такса и депозит за вещо лице в исковото производство
следва да се възложат в тежест на ответника, като същият бъде осъден да заплати
в полза на Районен съд-Сливница сумата в размер на 83,31 лева – държавна такса
и 200 лева – депозит за вещо лице.
Мотивиран от
посоченото, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР, с адрес: гр.
София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 6, да заплати на Р.К.А., ЕГН **********, със
съдебен адрес: ***, чрез адв. М.:
- на основание чл.
178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР сумата от общо 1835,15 лева, представляваща трудово
възнаграждение за извънреден труд за периода 04.11.2016 г. – 04.11.2019 г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане;
- на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата
от 247,71 лева, представляваща сбора от дължимата лихва за
забава върху главницата за периода от 01.01.2017 г. – 04.11.2019 г.;
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР, с адрес: гр.
София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 6, да заплати на Р.К.А., ЕГН **********, със
съдебен адрес: ***, чрез адв. М., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
в размер на 400 лева, представляваща
разноски в исковото производство съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР, с
адрес: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 6, да заплати на
основание чл. 78, ал. 6 от
ГПК по сметка на Районен съд – Сливница, сумата
83,31
лева – държавна такса и сумата 200
лева – депозит за вещо лице.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК ДОПУСКА предварително изпълнение на
решението в частта, с която се присъжда трудово възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
Районен съдия: